Мотиви към
Пр. № 260000/06.08.2020 г. по НОХД № 563/2020 г.:
ЯРП е предявила обвинение против В.Х.Д. *** по чл.152, ал.3,
т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1 ,б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.150, ал.1 от НК.
Адвокатът на пострадалата С.К.А.
***, е депозирал молба, с която е поискано да бъдат приети за съвместно
разглеждане в наказателното произвоство граждански искове против подсъдимия за
заплащане на обезщетение на С.А. за причинените и от В.Д. *** неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв. за деянието по по чл.152, ал.3, т.5, вр.
ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, и заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за деянието по
чл.150, ал.1 от НК, ведно със законната лихва за двете искови претенции, считано
от датата на увреждането - 17.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумите. Поискано е пострадалата да бъде
конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител.
Пострадалата е поискала делото
да бъде разгледано в нейно отсъствие.
При разглеждане на делото в разпоредително заседание
подсъдимият и неговият защитник направиха искане наказателното производство да
продължи при условията на Гл.27 от НПК, като изслушването на страните да се
проведе по реда на чл.371, т.2 от НПК. Страните заявиха, че делото може да бъде
разгледано по визирания ред, че няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия и
пострадалата, че искането на защитата и подсъдимия за промяна на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“ не следва да се уважава, че
гражданските искове могат да бъдат приети в наказателното производство, а
пострадалата конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Съдът, след като изслуша
страните, прие, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на страните, че не са налице основанията
за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в „подписка“ и потвърди
мярката „задържане под стража“. Съдът прие, че направените искания по чл.76,
ал.1 и чл.84, ал.1 от НК са допустими и предявените граждански искове може да
бъде приети за съвместно разглеждане в наказателното производство. Съдът прие
гражданските искове против подсъдимия В.Х.Д. *** за заплащане на обезщетение за
причинени на С.К.А. *** неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за
деянието по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, и заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
25 000 лв. за деянието по чл.150, ал.1 от НК, ведно със законната лихва за
двете искови претенции, считано от датата
на увреждането - 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумите. Пострадалата
бе конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса, с повереник
- адвокат.
Съдът прие,
че искането на страните за разглеждане на делото по реда на Съкратеното съдебно
следствие е основателно и незабавно откри производство по Гл.27 от НПК.
Сьдьт започна предварителното
изслушване на страните и на основание чл.372, ал.1 от НПК, разясни на подсъдимия,
че няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан
разпит на свидетелите и вещите лица, а всички гласни, писмени и веществени
доказателствени средства и веществени доказателства ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата, без да бъдат събирани други доказателства.
При предварителното изслушване
на страните по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият и защитникът му заявиха пред
съда, че признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът изрази становище, че
доказателствата от ДП могат да се ползват при постановяване на присъдата и
делото може да приключи по този процесуален ред.
Повереникът на гр.ищец и частен
обвинител заяви, че делото може да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт, след като установи, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досьдебното
производство/ДП/ доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата от ДП, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддьржа обвинението, така
както е предявено, като счита, че сьщото е доказано от обективна и субективна
страна. Пледира за признаване на подсьдимия за виновен и налагане на наказание
лишаване от свобода, което да бъде в максимален размер за всяко от деянията –
15 год. ЛС за изнасилването и 8 год. за блудството, които наказания да бъдат
редуцирани по чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, и след приложените на чл.23 от НК
определеното най-тежко наказание ЛС да бъде изтьрпяно ефективно. Прокурорът
пледира за налагане на най-тежките наказания за всяко от престъпленията, след
като следвало да се отчете, че е извършено брутално изнасилване на една стара
жена, с употреба на груба сила, с причиняване на множество увреждания на
пострадалата. Според прокурора, следва при налагане на наказанията да се отчете
психопрофила на подсъдимия, който не е бил способен да изживява вина, да
извлече поука от грешките си, и е склонен към манипулация и лъжа. Дьржавният
обвинител пледира гр.искове за неимуществени вреди да бьдат уважени по
справедливост.
Чрез повереника си гр.ищец и частен обвинител пледира за
признаването на подсъдимия за виновен по предявеното обвинение, т.к. от
събраните по делото доказателствени материали се установява престъпната деятелност
на лицето. Прави се искане за налагане на наказания ЛС съгласно направеното искане
от прокурора, като се отчете, че делото се разглежда по съкратената процедура -
Гл.27 от НПК. Изразява се становище за уважаване на гр.искове за причинени на
пострадалата неимуществени вреди в пълен размер, с оглед репариране на причинените
болки и страдания от извършените престъпни деяния. Навеждат се доводи за
наличието на онкологично заболяване на пострадалата преди настъпването на
инцидента и най-вече на изключително тежката психическата травма, получена
вследствие на престъпленията. Повереникът посочи, че гр.ищец и частен обвинител
е получил два инсулта след извършване на инкриминираните деяния, което е
влошило още повече неговото здравословно състояние.
Подсъдимият
участвува лично в с.з. със служебно назначен от ДП адвокат. В.Д. се признава за
виновен, съжалява за извършеното и моли съда за налагане на минимално наказание.
Чрез защитника си пледира за налагане на наказания от 9 год ЛС по чл.152 от НК
и 6 год. ЛС по чл.150 от НК, които след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да
бъдат намалени на 6 год. ЛС и 4 год. ЛС, като се определи общо наказание по
чл.23 от НК в размер на 6 год. ЛС. Искането на защита в тази насока се
обосновава с това, че двете деяния по чл.152 и чл.150 от НК са инцидентен
случай в живота на подсъдимия, който е осъждан за можество кражби. Навеждат се
доводи, че подсъдимият страда от диссоциално личностово разстройство, че е бил
оставен на произвола на съдбата, след излизането му от затвора, което е
способствало за извършването на нови кражби, за да преживява. Защитата сочи, че
с помощта на подсъдимия фактическата обстановка и обективната истина по делото
са установени и заради оказаното съдействие от подсъдимия и в с.з. не би
следвало да му бъде налагано най-тежкото наказание ЛС за всяко едно от
деянията. Защитата заявява, че подсъдимият ще помни дълго това, което е сторил,
че сам се е отказал от продължаване на деянията и си тръгнал, че това ще му
тежи цял живот и осъзнава грешката си, поради което би следвало да бъде
наложено по-леко наказание ЛС за всяко от престъпленията, а гр.искове да бъдат
уважени от съда по съвест и по справедливост.
Сьдьт, след като подложи на внимателна преценка сьбраните
по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
17.10.2019 г., в гр. Ямбол, подсъдимият В.Х.Д. *** комуна и решил да извърши кражба на вещи каквито намери в
частен дом, находящ се на тази улица под № 81. В изпълнение на така взетото
решение, около 03.00 часа, на същата дата, докато бил на
улицата подс. В.Д. съблякъл якето си и събул маратонките
си. Същите скрил зад метално табло,
намиращо се на същата улица в близост до посочения адрес. След това подсъдимият
без особени усилия прескочил оградата и проникнал в двора, в който имало две
къщи. Подс. Д. отишъл до по-малката къща.
Установил, че входната врата на остъкленото преддверие е заключена. Взел камък
от двора и с него счупил едно от стъклата на входната врата. През образувалия
се отвор промушил ръката си отвътре, издърпал резето, с което била заключена
вратата и я отворил. През тази врата влязъл в къщата и отишъл до една от
стаите. Отворил вратата и влязъл в нея. На легло в тази стаята лежала свид. С.К.А. на 85 год., която била будна и чула шума от
счупеното стъкло. Ст.А. видяла, че в стаята влиза човек. Тъй
като било тъмно и не го виждала добре си помислила, че това е синът й, поради
което казала: „Абе ***, къде ходиш по това време?“. Тогава подс. Д. разбрал,
че в стаята има жена и решил да осъществи сексуален контакт с нея
/съвкупление/. В изпълнение на така взетото решение се приближил до леглото.
Тъй като предполагал, че жената може да се съпротивлява и да вика, решил да й
нанесе побой. Хванал с ръка шията на свид. А.
и започнал да я души. След това й нанесъл множество юмручни удари по главата, в
областта на лицето и по тялото. За да сломи съпротивата й подсъдимият я
заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще те убия!“. Свид. А. изпитвала силна
болка, вдигнала ръцете си в опит да се предпази, като същевременно го умолявала
да спре и го питала кой е и какво иска от нея. Подсъдимият казал: „*** съм
от Аврен“. След това взел възглавница от леглото и я поставил на лицето на А..
Същата се съпротивлявала и издърпала възглавницата. Подс. Д. нанесъл още
няколко удара с ръце по главата и тялото й. Започнал да я целува по лицето.
След това хванал с ръце и свалил последователно памучното долнище и бельото на А.,
с които била облечена. По този начин същата останала гола от кръста надолу. Подс.
Д. съблякъл дрехите си и легнал върху А.. След това вкарал по брутален и много
груб начин еректиралия си полов член във влагалището на А. и започнал да
извършва възвратно-постъпателни движения. Същевременно с лявата си ръка подсъдимият
се държал за таблата на леглото. А. започнала да вика за помощ, като с цел да
сплаши нападателя си, че в къщата има и друг човек извикала: „***,
събуди се бе, ела!“, като същевременно се опитвала да го
изблъска с ръце, при което го одрала по тялото с ноктите си. Докато се
съвкупявал
подсъдимият сложил ръцете й на
главата си и й казал: „Прегърни ме“.
След известно време подс. Д. решил да
извърши и блудствени действия - анален и орален
секс. В изпълнение на така взетото решение нанесъл множество удари по лицето и
тялото на А. и я заплашвал с думите: „Ако
не млъкнеш ще те убия!“. Изкарал половия си
член от влагалището на А., след което го вкарал по брутален и много груб начин
в аналния й отвор, и започнал да извършва възвратно-постъпателни движения. От
това последната изпитала силна болка и започнала да вика силно. Подсъдимият
запушил устата й с ръка, за да приглуши звуците. След известно време изкарал
половия си член от аналния отвор. Няколко пъти го търкал в лицето на А., след
което го вкарал в устата й. След това го извадил от устата й и отново
последователно го вкарал във влагалището и ануса й. В резултат на грубите и
брутални действия на подсъдимия и употребената от него сила, се изкъртила
челната дъска на леглото, от което дюшека и рамката с опорната пружина
пропаднали на пода.
В 06.00 ч., подс.
Д. прекратил сексуалните и блудствените си действия и се облякъл. Тогава А.
светнала нощната лампа и взела мобилния си телефон. Подсъдимият видял тези й
действия, взел телефона от ръцете й и го хвърлил в стаята и съборил лампата,
след което напуснал къщата.
След като подсъдимият си тръгнал А. се
обадила по телефона на сина си и му съобщила за случилото се. Последният подал
сигнал в полицията и отишъл в дома на майка си.
На 17.10.2019 г., за времето от 07.00 ч. до 11.00 ч.,
разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие, пред и в дома на А. ***.
При същия били изготвени фотоснимки и били иззети: 1бр. яке, 2бр. маратонки,
1бр. запалка, 1бр. метално резе, 1бр. калъф, 1бр. бяла кърпа, 1бр. ел.одеяло,
1бр. мобилен апарат, 5бр. тампони с обтривки и дактилоскопни следи.
На 17.10.2019 г., за времето от 10.05 ч. до 11.00 ч.,
било извършено освидетелстване на А..
На 17.10.2019 г., с протокол били взети от А.
образци за сравнително изследване.
На 17.10.2019 г., с протокол А. предала
доброволно дрехите, с които била облечена по време на изнасилването.
На 17.10.2019 г., за времето от 15.20 ч. до 15.50 ч.,
било извършено освидетелстване на подс. Д..
На 17.10.2019 г., с протокол били взети от подс.
Д. образци за сравнително изследване.
На 17.10.2019 г., с протокол били взети от подс.
Д. образци за сравнително изследване - кръвна проба.
На 17.10.2019 г., с протокол подс. Д.
предал доброволно дрехите, с които бил облечен по време на изнасилването.
От заключението на изготвената по делото
ДАКТИЛОСКОПНА ЕКСПЕРТИЗА/ДЕ/ - Протокол № *** г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол се установява, че две от
дактилоскопните следи иззети при огледа на местопроизшествие от дома на А.,
съвпадат с отпечатъци от ръцете на подс. Д., а именно:
1. Дактилоскопна следа иззета от задната
част на гърба на таблата от леглото съвпада с
отпечатък от среден пръст на лява ръка на подсъдимия.
2. Дактилоскопна следа иззета от задната
част на гърба на таблата от леглото съвпада с
отпечатък на безименен пръст на лява ръка на подсъдимия.
От заключението на изготвената по делото
ФИЗИКОХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА/ФХЕ/ - Протокол № *** г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол, се установява, че при
изследване на предоставената за изследване кръвна проба на подс. Д., не се
доказва наличие на етилов алкохол.
От заключението на изготвената по делото
ДНК ЕКСПЕРТИЗА/ДНКЕ/ -Протокол ***на
БНТЛ при ОДМВР-Бургас се установява следното:
1. Биологичният материал по тампона с
обтривка от влагалището на С.К.А. (обект № 1) Има ДНК профил, който показва
пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А..
2. Този резултат представлява категорично доказателство,
че клетъчният материал по тампон с обтривка от влагалището на С.К.А. произхожда
от С.К.А., като не се доказва наличие по обекта на
биологичен материал от друго лице в количество, годно за анализ.
3. По 2 бр. тампони с обтривка от половия
член на В.Х.Д. (обект № 2) се доказа наличие на биологичен материал, чийто ДНК
профил показва пълно съвпадение с ДНК профила на В.Х.Д., регистриран в
Националната ДНК база данни.
4. Този резултат представлява категорично
доказателство, че клетъчният материал по 2 бр. тампони с обтривка от половия
член на В.Х.Д. произхожда от В.Х.Д., като не се доказа наличие по обекта на
биологичен материал от друго лице в количество, годно за анализ.
От заключението на изготвената по делото
ДНК ЕКСПЕРТИЗА/ДНКЕ/ -Протокол № ***.
на БНТЛ при ОДМВР-Бургас се установява следното:
1. Предварителното изследване на обекти №№
4 и 5 (бяла кърпа и подложка за легло/ел. одеяло) за наличие на кръв и сперма
доказа наличие на човешка кръв за петно, изследвано по метода на ДНК
профилирането като обект № 5 и не доказа наличие на сперма по нито един от
двата обекта.
2. Изследването на обекти №№ 1 и 2 (ноктени
изрезки от дясната и лявата ръка на С.К.А. доказа наличието на смес от клетъчен
материал от две лица - от мъжки и женски пол и за двата обекта. За биологичния
материал в основното количество се визуализира ДНК профил, който показва пълно
съвпадение с ДНК профила на В.Х.Д., регистриран в Националната ДНК база данни.
3. Този резултат представлява категорично
доказателство, че клетъчният материал в основното количество по ноктените
изрезки от дясната и лявата ръка на С.К.А. произхожда от В.Х.Д..
4. За клетъчния материал в по-малкото
количество по обектите статистическа оценка не може да се направи, но
наблюдаваните резултати представляват силно доказателство, че източник на този
клетъчен материал е С.К.А..
5. Изследването на обект № 3 (ноктени
изрезки от дясната и лявата ръка на В.Х.Д.) доказа наличието на смес от
клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол. За биологичния материал
в основното количество се визуализира ДНК профил, който показва пълно
съвпадение с ДНК профила на С.К.А., определен в ДНК експертиза на ВД №
19/ДНК-313 на БНТЛ-ОДМВР-Бургас.
6. Този резултат представлява категорично
доказателство, че клетъчният материал в основното количество по ноктените
изрезки от дясната и лявата ръка на В.Х.Д. произхожда от С.К.А..
7. За клетъчния материал в по-малкото
количество по обекта математическа интерпретация не може да се направи, но
наблюдаваните резултати представляват силно доказателство, че източник на този
клетъчен материал е В.Х.Д..
8. При изследването на обект № 4 (петна по
бяла кърпа) се установи наличие на клетъчен материал от лице от женски пол, за
който се определи ДНК профил, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А.,
определен в ДНК експертиза на ВД № 19/ДНК-313 на БНТЛ-ОДМВР-Бургас.
9. Този резултат представлява категорично
доказателство, че клетъчният материал по бяла кърпа (петна, изследвани като
обект № 4) произхожда от С.К.А..
10. Изследването на обект № 5 (петно кръв
по подложка за легло/ел.одеяло) доказа наличието на смес от клетъчен материал
от две лица - от женски и мъжки пол. За биологичния материал в основното
количество (кръв) се визуализира ДНК профил, който показва пълно съвпадение с
ДНК профила на С.К.А., определен в ДНК експертиза на ВД № 19/ДНК-313 на
БНТЛ-ОДМВР-Бургас.
11. Този резултат представлява категорично
доказателство, че кръвта по подложка за легло/ел.одеяло (петно, изследвано като
обект № 5) произхожда от С.К.А..
12. По обект № 5 се установи присъствие на
минимално количество клетъчен материал от лице от мъжки пол, като въпреки, че
математическа интерпретация не може да се направи, наблюдаваните резултати
представляват силно доказателство, че източник на този клетъчен материал е В.Х.Д..
От заключението на изготвената по делото
КОМПЛЕКСНА ПСИХОЛОГО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА/КППЕ/
на подс. Д. се установява следното: В.Д. не се води на диспансерно наблюдение в
психиатричен кабинет гр. Ямбол. Освидетелстваният не страда от психично
разстройство в тесен смисъл на понятието, а именно - психоза или тежък
интелектуален дефицит. Наличното ДИССОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
представлява абнормалност на характера и не засяга способността да се разбира
свойството и значението на постъпките и да ръководи действията си. Въпреки
афишираното незнание да чете и пише, освидетелстваният разбира смисъла на
виновното поведение и последиците от неспазването на закона. Към момента на
инцидента Д. е могъл адекватно да реагира на случващото се и да ръководи
постъпките си. Към настоящия момент е в състояние адекватно и пълноценно да участва
в наказателното производство. Личностова характеристика на Д.: Умерена
интровертна личностова структура, хистеричен тип, с повишено ниво на невротизъм
- с чести и продължителни преживявания на тревожност, безпокойство,
напрегнатост, лесна възбудимост. С данни за Диссоциално
личностово разстройство. В поведението си се отличава с грубо безразличие към
чувствата и правата на другите, игнориране на задължения, правила и социални
норми. Със склонност към агресивни и разрушителни действия към хора и животни,
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения. Има ниска поносимост към
фрустрация, нисък праг на раздразнителност и лесно отключва гняв, стигащ до физическо насилие. Не е способен да
изживява вина, да извлече поука от грешките си и миналия опит. Често другите са
му виновни за всичко, склонен да си измисля правдоподобни обяснения. Склонен
към манипулация и лъжа. За това разстройство съществена роля играе не само
социалния опит, но и някои структурни фактори. Депресивен - със занижена
самооценка, неувереност, насоченост на мисловния процес към песимистична
тематика. С данни за високо ниво на спонтанна и реактивна агресивност. С
повишена раздразнителност. Емоционално лабилен, неуравновесен - неустойчив при
стресови ситуации. С беден речников запас на български език, неграмотен.
Ориентиран за време, място и собствена личност. Мисловният процес протича с
леко забавен темп, без структурни нарушения. Волево - в норма. Паметта и
интелекта са в долната границите на нормата за възрастта, образованието и
социалния опит. Д. е бил способен
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. По
време на изследването демонстрира висока социална желателност, проявява
мнителност и слаба откритост. Често другите са му виновни за всичко, склонен да
си измисля правдоподобни обяснения, склонен към манипулация и лъжа.
От заключението на изготвената по делото
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА/СМЕ/ № 52/2019 г. от д-р
Т.Ч. на Ст.А. се установява следното:
При прегледа, освидетелстването и
изследването на пострадалата С.К.А. на 85 г., се установи следното:
При прегледа и освидетелстването на
пострадалата се установиха множество масивни синкавоморави кръвонасядания с
болезнен травматичен оток на тъканите и повърхностни охлузвания в областта на
носа, двете скулни области и в областта на двете бузи, както и в областта на
челюстите и брадичковата област. Установиха се добре изразени кръвонасядания в
областта на устните и по ръбовете на двете устни. В областта на лицето се
установиха и охлузвания на кожата с различа форма и големина. В областта на
гърба се установиха две масивни продълговати кръвонасядания успоредни едно на
друго с болезнен травматичен оток на тъканите. Повърхностни кръвонасядания се
установиха и в областта на пръстите на ръцете. При огледа на половите органи се
установи, че същите са от женски тип и са правилно развити. Големите срамни
устни припокриват малките. Тъканите в половата област са болезнени. Половите
органи са от женски тип и са с вид на раждала жена. В областта на долния края
на малката срамна устна в ляво, се установи наличието на моравочервеникаво
кръвонасядане и охлузване на лигавицата с окръглена форма, с диаметър около 4-5
мм. Тъканите на това място са оточни и болезнени. Болките се засилвали при
опипване с ръка. В областта на преддверието на влагалището, непосредствено горе
в дясно, се установи наличието на моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване
на лигавицата тук с оток на тъканите, върху площ с размери около 3-4 см.
Перианалната област е окосмена, космите са побелели, кожата тук е зачервена,
оточна и болезнена. Установените множествени
кръвонасядания в областта на лицето, охлузванията и болезненият травматичен
оток на тъканите, както и установените травматични увреждания в областта на
гърба, половите органи и перианалната област, са причинили на пострадалата „ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“, т.е. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Такива увреждания при правилно протичане на
оздравителните процеси заздравяват за срок от около две седмици. Установените увреждания в областта на
лицето - бузите, носа, скулните области, очниците и устните са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Същите добре
отговарят да са били причинени вследствие нанасяне на множество удари с такива
предмети или упражнен силен натиск с такива предмети в областта на лицето -
носа, бузите, скулните области, челюстите и устата. Като се имат предвид
данните от предварителните сведения и доказателствата от досъдебното производство,
описаните увреждания добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на
множество удари с ръце и притискане на тези области с ръце, като ръцете на човека
по формата и релефа на повърхността им имат формата и вида на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети. Уврежданията в областта на устните добре отговарят да са
били получени вследствие упражнен силен натиск с ръце. Кръвонасяданията в
областта на гърба добре отговарят да са били получени вследствие продължителен
силен натиск върху туловището на пострадалата, като тя през това време е била
по гръб върху твърда повърхност с две успоредни изпъкналости, като такива е
възможно да има по повърхността на леглото, където се случили събитията. Уврежданията в половата област на
пострадалата добре отговарят да са били получени вследствие упражнен силен
натиск в тези области и извършено полово сношение с освидетелстваната по много
груб начин. Уврежданията във входа на влагалището се дължат на брутално
извършване на полово сношение е освидетелстваната, като половите органи на
пострадалата са с възрастови изменения, те са загубили
своята еластичност и са по-лесно раними. Уврежданията в перианалната област,
също добре отговарят да са получени по този механизъм. При причиняване на описаните множество наранявания
пострадалата изпитвала мъчителни болки и страдания и спрямо нея е била проявена
особена жестокост. Вследствие упражненото грубо и брутално насилие върху
освидетелстваната, която е била в напреднала възраст и не е била в състояние да
окаже ефективна съпротива, нападателят бързо сломил нейната воля за самозащита
и освидетелстваната е изпаднала в безпомощно състояние. Освен това изпадането й
в това състояние е било улеснено от неочакваното нападение в късните часове на
нощта.
От приложената по
делото справка за съдимост, при осъществяване на деянието по
чл.152 от НК, предмет на настоящото обвинение, подс. В.Д. е действал в
условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ и чл.30 от НК,
тъй като е бил осъждан ефективно на ЛС за извършени тежки умишлени
престъпления:
1. С Присъда
по НОХД *** на PC - Ямбол, влязла в сила от
31.05.2013г., на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 т.3,
т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б. „б“ от НК е осъден
на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“ режим, за деяние извършено в периода
15-17.01.2013г. Наказанието е изтърпяно на 22.01.2015 г.;
2. Със Споразумение
по НОХД № *** на PC - Ямбол, влязло в сила от
30.05.2016г., на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1 б.“а“
и б. „б“ от НК е осъден
на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при
първоначален „СТРОГ“ режим, за
деяние извършено на 28.01.2016 г. Наказанието е
изтърпяно на 28.02.2019 г.
3. С Присъда по НОХД № *** на
PC - Ямбол, влязла в сила от 29.06.2017г., на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1
б.“а“ и б. „б“ от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“
режим, за деяние извършено в
периода 23-27.12.2015г. Наказанието е изтърпяно на 28.02.2019 г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от самопризнанията
на подс. В.Д., направени в с.з., отчасти от обясненията на подсъдимия от ДП и
от показанията от ДП на свидетелите С.А., А. С. и Н. В., които в
кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви, както и от
писмените доказателства и фотоалбуми от ДП и от с.з. - протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л.7-л.8 и
л.9-л.36 от ДП/, лист за преглед на пациент в Спешно отделение/л.85 от
ДП/, протокол за оглед на лице/оглед на пострадалата/ с фотоалбум/л.92-л.94 и
л.95-л.98 от ДП/, протокол за вземане на образци за изследване от
пострадалата/л.100 от ДП/, протокол за доброволно предаване на вещи от
пострадалата/л.102 от ДП/, протокол за оглед на подсъдимия с фотоалбум/л.104 и
л.105-л.111 от ДП/, протокол за вземане на образци за изледване и кръв от
подсъдимия/л.113 и л.114 от ДП/, протокол за доброволно предаване на вещи от
подсъдимия/л.116 от ДП/, експертна справка № 54/л.117 от ДП/, справки за
съдимост на подсъдимия от ДП и от с.з., нотариален акт/л.37–л.38 от с.з./,
епикризи на пострадалата от МБАЛ“Св.Пантелеймон“АД, гр.Ямбол/л.40-л.41 от
с.з./, прочетени от съда в с.з. на основание чл.373, ал.2 и ал.3 и чл.283 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от обективните и безпристрастни заключения на вещите
лица/в.л./ по ДЕ, приложените към нея фотоснимки и дактилоскопни следи/л.121 –
л.126 от ДП/, ФХЕ/л.128-л.129 от ДП/, ДНКЕ/л.133-л.136 от ДП/, ДНКЕ/л.140-л.147
от ДП/, КППЕ/л.150-л.155 от ДП/ и СМЕ на живо лице/л.159-л.162 от ДП/, които
кореспондират с писмените доказателства по делото, гласните и веществените
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Фактическата
обстановка се установи и от предявените на страните по чл.284 от НПК веществени
доказателства – цитологичен препарат/л.165 от ДП/, 1бр. яке, 2
бр. маратонки, 1
бр. бяла запалка, 1 бр. метално резе,1 бр. калъфка,1 бр.
бяла кърпа, 1
бр, ел. одеяло, 5 бр.
тампон обтривки; биологичен материал от Ст.
А. - / нокти/, 8 бр .тампони с обтривка, 1 бр. сиво, памучно, анцунгово долнище, 1 бр. блуза с различни шарки, 1 бр.вълнен бял пояс, 1 бр. тънка блуза/ тениска/ светло синя, биологичен материал от В. Х. / нокти /, биологичен материал от В. Х.
/ косми /, 2 бр.тампони с обтривка, 1 бр. текстилна тениска, зелена ,с надпис „
Берое“, 1 бр.
черно на цвят долнище и 1
бр. мъжки боксери, черни на цвят.
Съдът не приема за достоверни онази част от обясненията на
подс.В.Д. от ДП, в които се сочи, че е бил употребил алкохол преди извършване
на деянията по чл.152 и чл.150 от НК, че не се е събличал чисто гол преди
извършване на престъпленията, че не е извършвал блудствени действия с
възрастната жена, а само полово сношение, че не карал гр.ищец и частен
обвинител да го прегръща при осъществяване на престъпната деятелност, че е
ударил само веднъж с юмрук пострадалата, че не заплашвал пострадалата и тя не е
викала за помощ при извършване на престъпленията от подсъдимия, т.к. същите се
опровергават от самопризнанията му от с.з. и от кредитираните показания на
свидетелите С.А., А.С.
и Н. В.. От показанията на тези свидетели, които са обективни и точни, както и
от заключенията на в.л. по ДЕ, приложените към нея фотоснимки и
дактилоскопни следи, ФХЕ, двете ДНКЕ-зи, КППЕ и СМЕ на живо лице, протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвен към него фотоалбум, както и огледи на лица с
приложени фотоалбуми, се установява, че подсъдимият насилствено е извършил
полово сношение с пострадалата, след което е блудствал с нея. Показанията на
пострадалата, че е била удряна многократно с юмруци по лицето и тялото, и
заплашвана, че ще бъде лишена от живот, ако продължава да вика за помощ и да се
съпротивлява се подкрепят от заключението на в.л. по СМЕ, с което са установени
могобройните кръвонасядания в областта на лицето, охлузвания и болезнен травматичен оток на
тъканите, както и травматични увреждания в областта на гърба, половите органи и
перианалната област. От визираните медициниски находки, част от които са и фотографирани при
огледа на пострадалата, категорично се установява, че е имало престъпно
сношение и блудствени действия, извършени от подсъдимия спрямо пострадалата
възрастна жена или следва да се даде вяра на показанията на гр.ищец и частен
обвинител от ДП. От заключението по ФХЕ не е установено наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия към момента на извършване на престъпленията, факт, който
кореспондира с показанията на неговите познати – свидетелите А.С.и Н.В., които
свидетели категорично са заявили, че подсъдимият е употребил алкохол на
16.10.2019 г., а не на 17.10.2019 г.
В
останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия от ДП,
защото си кореспондират с останалите доказателства по делото, които съдът
приема за достоверни.
От
изложената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. В.Х.Д. *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 29,
ал.1, б.“а” и б.“б” от НК и по чл.150, ал.1 от НК, т.к.:
1.За времето от около 03.00
часа до 06.00 часа, на 17.10.2019 г. в гр. Ямбол, в
частен дом, находящ се на ул. „Ямболска комуна“ № 81, се съвкупил с лице от
женски пол - С.К.А. ***, като я принудил към това със сила - нанесъл множество
удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите - „Ако не млъкнеш
ще те убия“, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а „ и б.“б“ от НК;
2. За времето от около 03.00 часа до 06.00
часа, на 17.10.2019 г. в гр. Ямбол, в частен дом, находящ се на ул. „Ямболска
комуна“ № 81, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление - вкарал половия си член в аналния отвор и в устата на лице
навършило 14 годишна възраст - С.К.А. ***, като употребил за това сила -
нанесъл множество удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите
- „Ако не млъкнеш ще те убия“ -
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
От обективна
страна обектът на двете престъпления е половата неприкосновеност
на пълнолетна личност, с което се накърнява нейния свободен избор на полов партньор. От
събраните по делото доказатествени материали/гласни, писмени и веществени/ се
установи, че изпълнителното
деяние на всяко от престъпленията по чл.152 и чл.150 от НК е реализирано
чрез конкретни действия, свързани с удовлетворяването на половите желания на
дееца за осъществяване на полов акт и блудствени действия/анален и
орален секс/ против волята на пострадалата, като е употребена сила/физическа
принуда чрез нанасяне на множество удари с юмруци по лицето и тялото на
пострадалата/ и заплашване/психическа принуда за сплашване на пострадалата и
париране на нейната съпротива/ при извършване и на двете престъпления, така
както е описано във фактическата обстановка. В случая употребата на
сила и заплашване е част от изпълнителното деяние на изнасилването, като насилието и
заплахата несъмнено са насочени към постигане на целта –
престъпно съвкупление. Престъплението е двуактно /принуда –
физическа и психическа- и съвкупление/ и е резултатно по своя характер.
Престъпният резултат се заключава в насилственото извършване на половия акт
между дееца и пострадалата, след проникването на пениса на подсъдимия във
влагалището на пострадалата. Престъплението по чл.150, ал.1 от НК също е
двуактно, защото силата и заплашването са употребени, за да се извършат
блудствените действия безпрепятствено, с цел след изнасилването да се възбуди и
удовлетвори половото желание на дееца без съвкупление. Визираните факти се
установяват категорично от показанията на пострадалата и обясненията на
подсъдимия, както и от и заключението на в.л. по СМЕ на живо лице и протокола
за оглед на пострадалата, както и от останалите заключения на в.л. по приетите
от съде експертизи.
Субектът на тези престъпления е подсъдимият, който е пълнолетно
наказателноотговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършваното и е можело да ръководи постъпките си, видно от заключението
по КППЕ.
Пострадалата е жена и в случая е жертва й на двете престъпления.
В хода
на съдебното следствие от справката за съдимост на дееца се установи, че
процесното деяние по чл.152 от НК е извършено и при друг квалифициращ елемент
на престъплението/опасен рецидив/, след като не са изтекли повече от пет години
от изтърпяването на визираните по-горе три осъждания на подсъдимия за тежки
умишлени престъпления, видно и от разпоредбата на чл.30 от НК.
Употребената сила и
заплашване от подсъдимия и при двете престъпления се изразява в конкретни
физически действия – нанесъл удари с юмруци по лицето и тялото на
възрастната жена, натискал на леглото жертвата и й свалил
долното бельо, като употребил думите:“Ако не млъкнеш ще те убия!“. Упражнените принуда и
заплаха
не са
били
самоцелни, а във функционална връзка с втория акт на
изпълнителното деяние на всяко от престъпленията, тъй като са целяли да сломят съпротивата на
пострадалата, за да се извърши сношението, по-късно и блудството, така
както е посочено в установената от съда фактическа обстановка.
Пострадалата
не оказала адекватна съпротива при осъществяване на половия акт, а след това и
при извършените блудствени действия/анален и орален секс/ с подсъдимия, т.к.
била уплашена и сломена психически от упражненените физическа и психическа
принуда. Това е видно от показанията на възрастната жена.
При
извършване на престъплението не бе установено подсъдимият да е имал съучастници
– подбудители, помагачи или съизвършители.
От субективна
страна подсъдимият е съзнавал, че действа против волята на
пострадалата при осъществяване и на двете престъпления. Действал е с
пряк умисъл при извършване на деянията по чл.152 и чл.150 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на всяко едно от деянията и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Той е разбирал, че с
упражената сила и заплахи сломява крехката съпротива на жертвата, която е била
уплашена още с появяването на дееца в нейната стая, че не е съгласна да участва
в половото сношение и блудствените действия, но въпреки това е продължил
престъпната си деятелност.
Изложените
фактически и правни изводи на съда се извеждат от анализа на доказателствения
материал по делото – обясненията на подсъдимия от ДП, самопризнанията му от
с.з., показанията на разпитаните в ДП свидетели, в това число и показанията на
пострадалата, писмените доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, лист за преглед на пациент в Спешно отделение, протокол за оглед на
пострадалата с фотоалбум, протокол за вземане на образци за изследване от
пострадалата, протокол за доброволно предаване на вещи от пострадалата,
протокол за оглед на подсъдимия с фотоалбум, протоколи за вземане на образци за
изледване и кръв от подсъдимия, протокол за доброволно предаване на вещи от
подсъдимия, експертна дактилоскопична справка № 54, справки за съдимост на
подсъдимия от ДП и от с.з., нотариален акт, епикризи на пострадалата от МБАЛ
“Св.Пантелеймон“АД, гр.Ямбол, прочетени от съда в с.з. на основание чл.373, ал.2 и ал.3 и чл.283 от НПК, заключения на в.л. по ДЕ,
приложените към нея фотоснимки и дактилоскопни следи, ФХЕ, две ДНКЕ-зи, КППЕ и
СМЕ на живо лице, и от предявените на страните по чл.284 от НПК веществени
доказателства – цитологичен препарат, 1бр. яке, 2 бр. маратонки, 1
бр. бяла запалка, 1 бр. метално резе,1 бр. калъфка,1 бр.
бяла кърпа, 1
бр, ел. одеяло, 5 бр.
тампон обтривки; биологичен материал от Ст.
А. - / нокти/, 8 бр .тампони с обтривка, 1 бр. сиво, памучно, анцунгово долнище, 1 бр. блуза с различни шарки, 1 бр.вълнен бял пояс, 1 бр. тънка блуза/ тениска/ светло синя, биологичен материал от В. Х. / нокти /, биологичен материал от В. Х.
/ косми /, 2 бр.тампони с обтривка, 1 бр. текстилна тениска, зелена ,с надпис „
Берое“, 1 бр.
черно на цвят долнище и 1
бр. мъжки боксери, черни на цвят.
Съдът изцяло приема аргументите на
повереника на частния обвинител и гр.ищец, прокурора и тези на защитата относно
обективната и субективна страна на деянието, съобразно кретидирания по-горе от
съда доказателствен материал, с изключение на доводите на защитата, че двете
процесни престъпления са инцидентен случай в живота на подсъдимия, че се
стигнало до този изход, защото деецът страда от диссоциално личностово
разстройство, породено от тежкия му социален живот и липсата на подкрепа от
обществото, че не е причинил тежки увреждания на пострадалата и не е бил
сериозен в отправените заплахи за лишаването и от живот, че не само подсъдимият
е бил виновен да се разбере от съседите на пострадалата, че е била насилена в дома
й, че след като деецът е оказал съдействие за изясняване на обективната истина
по делото той искрено съжалява за стореното от него. Съдът не приема тези
фактически и правни доводи на защитата, защото и без съдейстието на подсъдимия,
от така събрания доказателствен материал, включително оглед на пострадалата,
ДНКЕ-зи, СМЕ, ФХЕ, КППЕ, ДЕ и веществени доказателства, най-вече иззет
биологичен материал от пострадалата се установява категорично и безспорно
престъпната деятелност на подсъдимия. Двете процесни деяния не са „изолиран
случай“ в живота на подсъдимия, а закономерен резултат от неговия асоциален
начин на живот. В тази насока, КППЕ е категорична, че В.Д. не страда от психично разстройство в тесен смисъл
на понятието, а именно - психоза или тежък интелектуален дефицит. Наличното Диссоциално
личностово разстройство
представлява само абнормалност на характера и не засяга
способността му да разбира свойството и значението на
постъпките и да ръководи действията си. Въпреки афишираната ниска култура - незнание да чете и пише, освидетелстваният
разбирал смисъла на виновното си поведение и последиците от нарушаването на закона. Към момента на извършване на двете престъпления
той е могъл адекватно да
реагира на случващото се и да ръководи постъпките си, и е в състояние адекватно и пълноценно да участва в
наказателното производство. В.Д. е с умерена интровертна
личностова структура. В поведението си се отличава с грубо безразличие към
чувствата и правата на другите, игнориране на задължения, правила и социални
норми. Има склонност към агресивни и разрушителни
действия към хора и животни, невъзможност за поддържане на трайни
взаимоотношения. Има ниска поносимост към фрустрация, нисък праг на
раздразнителност и лесно отключва гняв, стигащ
до физическо насилие. Не е способен да изживява вина, да извлече поука от грешките
си и миналия опит,
като често
другите са му виновни за неудачите в живота. Склонен
към манипулация и лъжа, и е бил способен
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. От заключението на СМЕ се установиха множество масивни синкавоморави кръвонасядания с
болезнен травматичен оток на тъканите и повърхностни охлузвания в областта на
носа, двете скулни области и в областта на двете бузи, както и в областта на
челюстите и брадичковата област на пострадалата.
Установиха се също добре изразени кръвонасядания в областта
на устните и по ръбовете на двете устни. В областта на лицето се установиха и
охлузвания на кожата с различа форма и големина. В областта на гърба се
установиха две масивни продълговати кръвонасядания успоредни едно на друго с
болезнен травматичен оток на тъканите. Повърхностни кръвонасядания се
установиха и в областта на пръстите на ръцете. При огледа на половите органи на жертвата на престъпленията се установило,
че в областта на долния края на малката срамна
устна в ляво, има моравочервеникаво кръвонасядане и
охлузване на лигавицата с окръглена форма, с диаметър около 4-5 мм. Тъканите на
това място са оточни и болезнени. В
областта на преддверието на влагалището, непосредствено горе, в дясно има
моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване на лигавицата с оток на тъканите,
върху площ с размери около 3-4 см. Перианалната област е зачервена, оточна и
болезнена. Установените множествени
кръвонасядания в областта на лицето, охлузванията и болезненият травматичен
оток на тъканите, както и установените травматични увреждания в областта на
гърба, половите органи и перианалната област, са причинили на пострадалата „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – чл.130, ал.1 от НК. Увреждания в областта на
лицето - бузите, носа, скулните области, очниците и устните са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Същите добре
отговарят да са били причинени вследствие нанасяне на множество удари с такива
предмети или упражнен силен натиск с такива предмети в областта на лицето -
носа, бузите, скулните области, челюстите и устата. Като се имат предвид данните от събраните по делото
доказателства, описаните
увреждания добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на множество
удари с ръце и притискане на тези области с ръце, като ръцете на човека по
формата и релефа на повърхността им имат формата и вида на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети или както сочи пострадалата.
Уврежданията в областта на устните добре отговарят да са били получени
вследствие упражнен силен натиск с ръце. Кръвонасяданията в областта на гърба
добре отговарят да са били получени вследствие продължителен силен натиск върху
туловището на пострадалата, като тя през това време е била по гръб върху твърда
повърхност с две успоредни изпъкналости, като такива е възможно да има по
повърхността на леглото, където се случили събитията. Уврежданията в половата област на пострадалата възрастна жена добре отговарят да са били получени
вследствие упражнен силен натиск в тези области и извършено полово сношение с
освидетелстваната по много груб начин. Уврежданията във входа на влагалището се
дължат на брутално извършване на полово сношение с
освидетелстваната, като половите органи на пострадалата са с възрастови изменения, те са загубили своята
еластичност и са по-лесно раними. Уврежданията в перианалната област, също добре
отговарят да са получени по този механизъм. В.л. изрично сочи, че следва да се отбележи, че при причиняване на описаните
множество наранявания пострадалата изпитвала мъчителни болки и страдания и
спрямо нея е била проявена особена жестокост. Вследствие упражненото грубо и
брутално насилие върху освидетелстваната, която е била в напреднала възраст и
не е била в състояние да окаже ефективна съпротива, нападателят бързо сломил
нейната воля за самозащита и освидетелстваната е изпаднала в безпомощно
състояние, което е било улеснено от неочакваното нападение
в късните часове на нощта. Всички констатации на в.л. по СМЕ водят до извода, че извършеното деяние
не е „случайно“ или „инцидентно“, както сочи защитата, а е в резултат от
количествените негативни натрупвания в живота на подсъдимия поради негов личен
избор. Следва също да се посочи, че жертвата не провокирала подсъдимия да
прояви процесната агресивност и жестокост, а деецът се е отказал да извърши
кражба и е взел решение за извършването на процесните престъпления, което го
характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, която не
зачита общоприетия морал и нравствени норми в нашето общество.
С оглед гореизложените фактически
и правни съображения, съдът не прие визираните доводи на защитата и
призна подс.В.Д. за виновен в това да е извършил процесните две престъпления по
чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по
чл.150, ал.1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид
следното:
За
извьршеното от подсьдимия престьпление изнасилване по чл.152, ал.3, т.5, вр.
ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК се предвижда от три до
петнадесет години ЛС, а за деянието блудство по чл.150, ал.1 от НК се
предвиджда наказание от две до осем години ЛС.
Извьршените от подсьдимия инкриминирани деяния са с висока
степен на обществена опасност, тьй като с тях се засягат обществените отношения
свьрзани с телесната и половата неприкосновеност, избора на полов партньор на
лице от женски пол и свободата на личността за избор на поведение.
Личността на подсьдимия е с изключително висока степен на
обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на
деянията, времето, мястото и начина за тяхното осъществяване, както и факта, че
подсъдимият е рецидивист и е осъждан за тежки умишлени престъпления, и не е
амнистиран или реабилитиран.
ЯРС,
след като взе предвид гореизложеното, както и това, че подсъдимият е проявил
изключително упорита престъпна воля при осьществяване на двете деяния,
изградените вече у него престъпни навици, проявената жестокост и времетраенето
на престъпно посегателство при двете деяния/около 3 часа/, преживяните болки,
страдания, ужас и страх кьм момента на осьществявание на престьпленията от пострадалата,
това, че същата е била онкологично болна, в напреднала възраст/85 год./, без
възможност за адекватна защита, оказаното сьдействие от подсъдимия за
изясняване на обективната истина в досьдебната и сьдебна фаза на процеса, неговото
семейно и социално положение, наложи на подс.В.Д. при условията на чл.58а, ал.1
и чл.54 от НК 15/петнадесет/год. ЛС за деянието по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, което наказание бе намалено с 1/3 до
размер на 10/десет/год. ЛС, и при
условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК определи 8/осем/год. ЛС за деянието по
чл.150, ал.1 от НК, което наказание също бе редуцирано с 1/3 до размер на 5/пет/год. и 4/четири/мес. ЛС.
На
основание чл.23, ал.1 от НК на подс. В.Д. бе определено общо наказание от 10/десет/год. ЛС.
На
основание чл.24 от НК, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът
увеличи така определеното общо наказание от 10/десет/год. ЛС на 12/дванадесет/год. ЛС. В тази връзка,
съдът приема за основателни доводите на прокурора и повереника на частния
обвинител и гр.ищец за налагане на наказание ЛС на подсъдимия към максимума по
НК. Видно от всички събрани по делото доказателства се установява, че макар да
е многократно осъждан на ЛС, подсъдимият не се е поправил и превъзпитал и
отново върши тежки умишлени престъпления, този път по Гл.2 – престъпления
против личността. Съдът не наложи наказание над средния размер, предвиден в
закона, както поиска защитата, изхождайки от високата степен на обществена
опасност на дееца и деянията, и проявената от него упорита престъпна воля при
осъществяване на тези деяния, като бе отчетено и грубото незачитане на честта и
достойнството на една възрастна и онкологично болна жена.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС на подсъдимия бе определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, т.к. същият е и рецидивист
по смисъла на ЗИНЗС.
Сьдьт
не приложи института на условното осьждане, тьй като за подсъдимия не са налице
кумулативно предвидените в чл.66 от НК предпоставки за това.
Съдът
не приложи и разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, т.к. не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимият
е били задържан под стража по настоящото дело, считано от 17.10.2019 год. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
С така
определеното окончателно наказание ЛС, сьдьт счита, че ще се постигнат целите
на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК, и върху личността
на подсъдимия ще се окаже необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.
Относно предявените граждански искове:
Тьй като
подс. В.Х.Д. *** бе признат за виновен по предявеното обвинение и в хода на
сьдебното следствие се доказа, че именно от инкриминираните деяния по чл.152,
ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.150,
ал.1 от НК, които са и деликти/противоправни деяния, извършени виновно по
смисъла на ЗЗД/, на гр.ищец С.К.А. *** са причинени от двата деликта неимуществени
вреди, сьдьт осьди подс. В.Х.Д. *** да заплати на основание чл.52 от ЗЗД на
гр.ищец С.К.А. ***, с повереник адв. М. Б. от АК-Ямбол, обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 25 000/двадесет и пет хиляди/лв. за
деянието по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000/двадесет и пет хиляди/лв.
за деянието по чл.150, ал.1 от НК, ведно със законната лихва за двете искови
претенции, считано от дата на настъпване на двата деликта - 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите. Сьдьт уважи гр.искове в пълен размер, т.к.
същите са основателни и доказани от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, и счита, че е справедливо подсъдимият да заплати на пострадалата
от двата деликта, правилно квалифицирани от ЯРП и като престъпления против
личността, посочените обезщетения за преживяния от жертвата ужас, душевно страдание,
болки и страх, като бе взето предивид и изключително дългото време необходимо
на пострадалата, която е онкологично болна и е преживяла два инсулта, да се възстанови
от преживяната психична травма. В тази връзка, съдът изцяло споделя аргументите
на повереника на гр.ищец за уважаване на иска в пълен размер. Неимуществените
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните деяния, извършени
от подсъдимия умишлено и виновно. Не бе установено негативните последици за
гр.ищец да са настъпили поради някакви други опосредяващи фактори - например
участие на други лица в причиняването на тези вреди или да е налице съпричиняване
от страна на пострадалата. Не бе установено с поведението си гр.ищец да е провокирал
подсъдимия към извършване на деликтите. Съдът отчете и изключително тежкото
здравословно състояние на пострадалата, и счита, че при засягането в такава
висока степен на честта и достойноството на една възрастна жена/85 год./ е
справедливо по смисъла на ЗЗД и съдебната практика на ВКС на Р.България,
касаещи репарирането на неимуществените вреди, на пострадалата да бъдат присъдени
визираните по-горе суми. Според ЯРС, тези обезщетения няма да компенсират в
пълен обем всички неимуществени вреди, причинени на пострадалата и най-вече
душевната болка от преживяния ужас от двете престъпления, но съобразно буквата
и най-вече духа на закона/ЗЗД/, тези обезщетения са и израз на волята на нашето
общество за морална справедливост.
Причини за
осъществяване на деянията е незачитане на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимия, ниската му
правна и обща култура, незачитането на половата неприкосновеност
и достойнство на личността, и изградените у дееца престъпни навици.
При този изход на делото, сьдьт на основание чл.189, ал.3
от НПК осьди подсъдимия да заплати направените по делото разноски от гр.ищец и
частен обвинител С.А. в размер на 2030 лв., както и сумата от 1257,14 лв. в
полза на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР-Ямбол, сумата от
1643,32 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР-Бургас
и 2000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС. Разноските за служебен
защитник в ДП и в с.з. ще бъдат присъдени след определянето им от
НБПП-гр.София.
По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.
Районен сьдия: