№ 178
гр. В.П., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100081 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание
чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, от М. А. М. срещу Х. А. Х. за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено
от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 01.12.2017 год.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарна фактура на лакътния израстък
на лакътната кост на лявата предмишница, довела до затруднение в движението на горния
ляв крайник на пострадалия за срок 3-4 месеца, за което престъпление ответникът е бил
признат за виновен, ведно с лихвата за забава върху главницата от 01.12.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че на 01.12.2017 год. в село М. му бил
нанесен побой от ответника, като последният нанесъл по тялото на ищеца (в областта на
лакътната става на лявата ръка, главата и краката) неколкократни силни удари с дървена
сопа. Излага, че след като му нанесъл ударите ответникът побягнал, а за ищеца се погрижил
негов приятел, с който същият се свързал по телефона непосредствено след инцидента. В
резултат на побоя ищецът постъпил в болница, където на 04.12.2017 год. му била направена
операция по спешност като временно му била имплантирана метална остеосинтеза за
укрепване на счупената кост до нейното зарастване. При прегледа били констатирани освен
многофрагментарната фактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата
предмишница, и множество кръвонасядания в областта на лявото око, левия лакът,
предновътрешната страна на лявата подбедрица, както и охлузване по предната страна на
дясната подбедрица. Релевира, че нанесената му телесна повреда му е причинила трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 1 месец, като
твърди, че затрудненията му продължили средно 3-4 месеца след инцидента, като и
понастоящем ищецът се оплаква от болки в областта на лакътната кост на лявата
предмишница. Излага, че изпитва страх от ответника, предвид възможността последният да
го нападне отново. Моли искът му да бъде уважен изцяло. Претендира съдебните разноски,
сторени по делото.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с процесуалния си
1
представител, като поддържа исковата си претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В срока за отговор ответникът заявява, че не отрича, че във връзка със събитията от
01.12.2017 год. е образувано ДП № 11/2018 год. по описа на РУ- В.П.. Не отрича, че по нохд
№ 140/2020 год. по описа на РС-В.П. е одобрено споразумение, с което се е признал за
виновен за това, че на горепосочената дата е причинил на ищеца средна телесна повреда.
Ответникът отрича да е нанесъл повече от един удар на ищеца, като сочи, че твърденията на
последния за нанесени му удари и по главата и краката, са неверни. Акцентира, че травми по
главата и краката на ищеца не са били констатирани при постъпването му в Спешно
отделение. Такива са отразени от съдебния лекар, но при преглед, проведен 17 дни след
инцидента. Релевира, че ищецът се е възстановил много по-бързо от твърдяното и се е
придвижвал без особени затруднения, непосредствено след изписването му от болницата.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца като сочи, че
непосредствено преди да настъпи инцидента завел селскостопанските животни, за които
полагал грижи да пият вода. Ищецът дошъл на чешмата и започнал да мие калните си
ботуши като по този начин размътил водата и уплашил животните. Ответникът навежда
твърдение, че помолил ищеца да не смущава животните, но последният му се заканил
вербално и физически, като държал голям камък в ръката си. Уплашен за здравето и живота
си, ответникът решил да се защити като замахнал със сопата и го ударил по лявата ръка
веднъж. Ищецът се хванал за ръката и избягал. Ответникът сочи, че ищецът е агресивен,
демонстрира арогантно отношение спрямо останалите жители на селото, поради което
хората често подават оплаквания във връзка с негови противообществени прояви. Предвид
всичко изложено, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В случай, че бъде уважена, моли съдът да намали поисканото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца.
В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и с процесуалния си
представител като поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД № 140/2020г по
описа на РС В.П. е одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК, с което
ответникът е признат за виновен за това, че на 01.12.2017 г. в село М. причинил средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния
израстък на лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в
движението на горния ляв крайник за срок по-голям от един месец. На ответника му е
наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от 3 месеца, чието изпълнение било
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от 28.04.2021 год.
По искане на ответника, с оглед наведените от него в отговора на исковата молба
твърдения за депозирани срещу ищеца жалби и сигнали за негови противообществени
прояви, съдът е изискал справка от РУП – В.П. и ТО-В.П. към РП-Ш. за налични данни за
постъпвали жалби и сигнали за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2022 год. против ищеца,
като се установява от върнатите отговори, че такива данни не са налице.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца
и от ответника свидетели.
Св. Милена Герова заявява, че познава ищеца от години и е с впечатление за него, че е
работлив и спокоен човек. Свидетелката си спомня за инцидента от 01.12.2017 г. Разказва,
че за него разбрала от самия ищец, който се обадил на нейния съпруг с молба да го закара до
болница. Твърди, че съпругът й откарал ищеца в Спешното отделение в град Ш., където
били установени нанесените му увреждания, а тя откарала съпругата на ищеца в болницата
същата вечер, за да може да го види. Заявява, че тя и съпругът й присъствали на изписването
2
на ищеца от болницата, като последният бил в много лошо състояние - с гипсирана ръка
след операция, с насинено око, главата му не била добре и по пътя му станало на няколко
пъти лошо. Свидетелката е категорична, че след инцидента ищецът не можел да работи
пълноценно като земеделски производител и животновъд и имал нужда от помощта на
негов съсед, тъй като не можел сам да пасе кравите си. Счита, че вследствие претърпените
вреди и обстоятелството, че първата операция на ръката му било неуспешна, се наложило
още на следващата година да продаде кравите си. Свидетелката навежда твърдение, че и към
настоящия момент ищецът не може да работи пълноценно, тъй като не може да изпъне
ръката си напълно. Излага, че е запозната с дейността на животновъда, тъй като тя самата
отглежда животни заедно със съпруга си и сочи, че гледането на добитък, доенето на крави,
почистването на обор, извеждането на паша, са дейности, които изискват „две ръце“, а
едната ръка на ищеца не е възстановила функциите си в пълен обем, след претърпения
побой. Релевира, че ищецът неведнъж пред нея е заявявал, че се страхува да не бъде ударен
отново.
Свид. М.а, съпруга на ищеца, е категорична, че ищецът не е конфликтна и агресивна
личност и не е имал конфликти с други животновъди в селото. Заявява, че познава
ответника и знае, че работи като пастир на свине, но не е контактувала с него. Излага, че
получила обаждане от свид. Герова, която й казала, че съпругът й е в болницата и я закарала
да там, за да го види. За побоя с подробности разбрала от съпруга си, който й разказал, че
отишъл до чешмата (която се намирала близо до къщата на ответника) да си измие
ботушите, ответникът се появил отнякъде с една дебела сопа и започнал да го удря, като му
нанесъл удари по главата, краката, ръцете и му счупил лявата ръка. Ищецът разказал на
свидетелката, че побързал да се прибере вкъщи, тъй като ответникът започнал да го налага с
дебелата сопа, и се обадил на неговия приятел Христо (съпруг на свид. Герова), който го
откарал в болницата. М.а твърди, че първоначално ищецът и ответникът били в добри
отношения и пасяли животните си заедно, но след това между тях възникнали кавги,
ответникът започнал да обижда ищеца и да го ругае, което според нея довело до влошаване
на взаимоотношенията им. Свидетелката с категоричност зяавява, че след счупването на
ръката, съпругът и станал нетрудоспособен. Наложило се да наемат за кратко (за 2 месеца)
пастир – Н. от селото, който да гледа добитъка, но разходът за неговото възнаграждение бил
непосилен за семейството и се наложило да продадат животните. М.а твърди, че е
присъствала на конфликти между страните по делото, като е чувала как ответникът се кара
на съпруга й и псува. Излага, че ищецът и до днес не се е възстановил напълно след
операцията на ръката, като в началото повече от месец-два имал много силни болки, които
пречели на съня му.
Св. А. А., кмет на с. М. излага, че лично той не е имал проблеми с ответника и не е
чувал някой да се е оплаквал от него. Същевременно сочи, че с ищеца са били в добри
взаимоотношения, но преди 7 години М. започнал да се заяжда с него, показвал неприлични
знаци с ръце пред дома му. Заявява, че ищецът има „някаква жълта книжка“, поради което
счита, че бил „проблемен“. Навежда твърдение, че имало устни оплаквания от него, но
хората се страхували да подадат официални сигнали.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да
поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
3
бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи
от състава на деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно
доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от
страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Изрично в чл. 413, ал. 3 от НПК е посочено, че предходната
разпоредба се прилага и за актовете на районния съд по глава 28 (освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и глава 29 (решаване на
делото със споразумение).
Предвид изложеното, съдът намира, че нормата на чл. 300 от НПК следва да се тълкува
разширително и намира приложения в настоящия казус. Съобразно горецитираната
разпоредба приобщеното по делото определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД
№ 140/2020г по описа на РС В.П., с което е одобрено споразумение, има значение на
присъда, съгласно чл. 383, ал.1 от НПК и е задължително за съда относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да
приеме за установено, че на 01.12.2017 г. в село М. ответникът е причинил средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък на
лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на
горния ляв крайник за срок по-голям от един месец, като деянието е извършено виновно при
умишлена форма на вината, т.е. извършването на противоправното деяние и виновността на
дееца, са установени по безспорен начин.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установиха нанесените
от ответника на ищеца травматични увреждания и причинната връзка между деянието и
вредите от него.
Спор е налице досежно наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, респ.
досежно претендирания размер на вредите, претърпени от ищеца, настъпили в резултат на
противоправното поведение на ответника.
Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че
вследствие на противоправното деяние на ответника на 01.12.2017 г., ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, както по
време на самото нараняване, така и в оздравителния период след това. Установи се още, че
след инцидента е бил нарушен обичайният ритъм на живот на ищеца, като след инцидента
последният не е бил състояние да работи като животновъд, а семейството се издържало
основно от трудовите доходи на съпругата.
В тази връзка съдът приема за достоверни показанията на разпитаната по делото
свидетелка Милена Герова, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства те са последователни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични и се
потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. От показанията й става ясно,
че инцидентът е провокирал у пострадалия емоционален стрес и страх да не стане жертва на
нов побой. Единствено не следва да се взема предвид изложеното от свид. Герова, че
първата операция на ръката на ищеца била неуспешна, което наложило повторна оперативна
интервенция. Видно от допълнителната СМЕ (л. 74 от ДП № 11/2018 год. на РУ – В.П.) в
конкретния случай се е касаело за 2 последователни етапа на лечение на първоначално
причинена травма, а не за хирургическа намеса по повод усложнения. Съдът е на мнение, че
несъответствието между действителното фактическо положение и показанията на свидетеля
4
се дължи на липсата на медицински познания, а не на недобросъвестно излагане на факти по
делото.
Отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират и показанията на
свид. М.а, доколкото субективните й възприятия за последиците върху физическото и
психическото състояние на ищеца след настъпването на процесния инцидент, са
непосредствени. Свидетелката е съпруга на пострадалия, двамата живеят в едно
домакинство, поради което е нормално тя да има пряко наблюдение върху състоянието и
поведението на мъжа си. Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на този
свидетел се установи, че непосредствено след инцидента и в периода на възстановяване,
ищецът е изпитвал физически болки и дискомфорт, които са били с такъв интензитет, че са
нарушавали съня му. Установи се, че от увреждането са настъпили физически усложнения,
като се е наложила и оперативна интервенция. Съдът се доверява на показанията на
свидетелките, че ищецът така и не е възстановил в пълен обем движението на оперираната
ръка, което е наложило да преустанови дейността си като животновъд и да продаде
животните си.
Не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърдението на ответника, че няколко
дни след изписването на ищеца от болницата, което е се е състояло на 04.12.2017 год.,
последният е възобновил дейността си като животновъд и е извеждал на паша животните.
Напротив, тези твърдения съдът намира за оборени от събраните по делото доказателства.
Нещо повече, дори да се приеме, че ищецът е възстановил в пълен обем (както преди
инцидента) движението на ръката си, това няма как да се е случило за толкова кратък период
от време, предвид и заключението на назначената в ДП СМЕ и допълнителна СМЕ по
писмени данни, съгласно които възстановителният период е бил около 3-4 месеца.
Настоящия съдебен състав е на мнение, че физическият и психически (емоционален)
дискомфорт, който е бил причинен на ищеца, вследствие на нанесената му от ответника
средна телесна повреда на 01.12.2017 г., следва да бъде адекватно възмезден.
В тази връзка следва да се отбележи следното: неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор
правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за определяне паричния
еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
Съдът, като съобрази степента на телесно увреждане (на ищеца е нанесена средна
телесна повреда), последвалата оперативна интервенция, която се е състояла от 2 етапа,
интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки (около 2 месеца),
възстановителният период, който не се отличава като необичайно продължителен за този
вид травми (3-4 месеца, СМЕ и допълнителна СМЕ на л. 74 от приобщеното ДП), липсата на
пълно възстановяване на функциите на засегнатия крайник, довело до невъзможност за
ищеца да продължи да осъществява дейността си като животновъд, настъпилия
емоционален стрес и като взе предвид икономическото състояние в страната към датата на
увреждането, настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което
ответникът дължи на ищеца за причинените му болки и страдания следва да бъде
определено в размер на 9 000 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди
5
се явява основателен и доказан. Следва да се акцентира, че в последните години съдебната
практика се ориентира към увеличаване размерите на обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди с цел най-пълно възмездяване на пострадалите лица. Трайната
практика сочи, че за нанесена средна телесна повреда, при която се търпят обичайните (по
интензитет и продължителност) за този вид телесни увреждания болки и страдания,
справедливо е обезщетение в размер на около 10000 лева (Решение № 43 от 30.03.2018 г. по
гр.д. № 1461/ 2017 год.,ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 525 от 08.06.2018 год. по гр.д.№
1205/ 2018 год., ІV г.о. на ВКС; Решение № 75 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4987/2021
г., I г. о., ГК; Определение № 60587 от 8.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2021 г., III г. о.,
ГК и др.) На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава,
считано от датата на непозволено увреждане да окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
По отношение на въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване, съдът
намира следното:
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на
II т. о., Решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009 г. на II т. о.), принос за настъпване
на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането,
като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е
налице съпричиняване, като настоящият съдебен състав е дал надлежни указания в тази
насока. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно.
От представените от ответника доказателства не се доказа да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Не бяха ангажирани надлежни доказателства, установяващи демонстрирано от ищеца
агресивно поведение или нанесени обидни думи спрямо ответника на 01.12.2017 год.,
предизвикало последният да му нанесе побой. За да достигне до този извод, съдът се запозна
с поведението на ответника пред разследващите органи в образуваното ДП, който
първоначално е отричал дори да е виждал ищеца този ден, след това е твърдял, че не го е
удрял, после - че му е нанесъл само един удар – обстоятелства, които в крайна сметка се
установи, че не отговарят на истината. Ето защо, съдът счита, че твърденията, че ищецът е
предизвикал ответника, са защитна теза на Х., която остана недоказана.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел А., че имало устни
оплаквания от ищеца, но хората се страхували да подадат официални сигнали, тъй като
същото не е подкрепено с други доказателства. В тази връзка недоказани останаха и
твърденията на ответника, че срещу ищеца имало подадени множество жалби и сигнали за
негови противообществени прояви. Видно от изисканите от съда справка от РУП – В.П. и
ТО-В.П. към РП-Ш. няма налични данни за постъпвали жалби и сигнали за посочения от
ответника период (от 01.01.2017 год. до 31.03.2022 год.) против ищеца.
Съдът намира за ирелевантно в настоящото производство обстоятелството, че ищецът
страда от лека умствена изостаналост (СПЕ, л. 121 от ДП № 11/2018 год. на РУ – В.П.),
предвид извода, до който е достигнал за липса на съпричиняване на вредоносния резултат.
Действително, видно от отразеното в изготвените справки-характеристики на страните
по делото ответникът е спокоен и не е агресивен, а ищецът – заядлив и конфликтен (л. 132 и
133 от ДП № 11/2018 год. на РУ – В.П.), в каквато насока са и показанията на свид. А., като
в тази им част съдът ги кредитира. Това обстоятелство, обаче, не променя факта, че на
01.12.2017 год. ответникът е нанесъл на ищеца описаните телесни увеждания, а твърдението
за съпричиняване на вредоносния резултат съдът намери за недоказано.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна и доказана в пълен
размер, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
6
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 780 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- В.П. следващата се държава
такса в размер на 360 лева, на осн. чл. 1 от ТДТССГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД Х. А.
Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., общ. В.П., обл. Ш., ул. „М.“ № 12 ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. М., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И.В.“
№ 4, сума в размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на извършено от
ответника на 01.12.2017 г. в село М. престъпление от общ характер, представляващо средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък на
лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на
горния ляв крайник за срок по-голям от един месец, наказуемо по чл. 129, ал. 1 от НК, за
което се е признал за виновен и с определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД №
140/2020г по описа на РС В.П., е одобрено постигнатото между ответника, защитника му и
Прокуратурата споразумение, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
01.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. А. Х. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – В.П. държавна такса в размер на 360 лева, на осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК, вр.чл. 1 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД Х. А. Х. ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М.
направените по делото разноски в размер на 780 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7