Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../27.10.2022 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 11840 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №143347/08.07.2020г.,
постановено по гр.д. №69050/2018г. по описа на СРС, 85 състав, е отхвърлен предявеният
от „Е. – Р.А.К.“ ЕООД срещу Б.Я.А. иск с правна квалификация чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 20.09.2017г. за
продажба на дружествени дялове в „Б.“ ООД, сключен между Б.Я.А. и „Д.“ ЕООД
като привиден – прикриващ договор за продажба на търговското предприятие на „Б.“
ООД. С решението е отхвърлен и предявеният от „Е. – Р.А.К.“ ЕООД срещу Р.Р.Д.
иск с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор от 20.09.2017г. за продажба на дружествени дялове в „Б.“
ООД, сключен между Р.Р.Д. и „Д.“ ЕООД като привиден – прикриващ договор за
продажба на търговското предприятие на „Б.“ ООД. Осъдено е „Е. – Р.А.К.“ ЕООД
да заплати на Б.Я.А. и Р.Р.Д. по 800 лева на всеки от тях – разноски по делото.
Отхвърлена е молбата на „Е. – Р.А.К.“ ЕООД за присъждане на разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от „Е. – Р.А.К.“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ч., срещу
решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с фактическата обстановка по
делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът поддържа,
че по делото са наведени достатъчно доводи, сочещи привидността на сделката по
прехвърляне на дружествените дялове на „Б.“ ЕООД. Навеждат се твърдения, че
ответниците са сключили привидни сделки за продажбата на дружествените дялове,
когато в действителност са прехвърлили собствеността върху цялото търговско
предприятие на „Б.“ ООД на трето лице, целейки избягване на солидарната
отговорност по чл.15, ал.3 от ТЗ, както и не спазили установената от закона
форма за действителност на сделката за продажба на търговско предприятие.
Ответниците не представили писмени доказателства за получената покупно-продажна
цена на дяловете им, въпреки че такива би следвало да бъдат издадени. Поради
това, предвид липсата на писмени доказателства за изплатената цена на
дружествените дялове, изглеждала още по-необоснована и нелогична огромната
разлика в продажната и пазарната цена на дяловете. Според въззивника същата би
могла да бъде обяснена само с привидността на сделката, с която съдружниците
вероятно целели да увредят кредиторите си. Поради това моли обжалваното решение
да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни Р.Р.Д.
и Б.Я.А..
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД,
предявени от „Е. – Р.А.К.“ ЕООД срещу Р.Р.Д. и Б.Я.А. за прогласяване
нищожността на договори за продажба на дружествени дялове в „Б.“ ООД, сключени
на 20.09.2017г. от ответниците с „Д.“ ЕООД, като привидни – прикриващи договор
за продажба на търговското предприятие на „Б.“ ООД.
При предявен иск
за нищожност на договор, страните по него са задължителни другари, защото са
участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се
прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо
всички (в този смисъл определение № 632 от 20.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №
5812/2013 г., I ГО). Процесуалната
легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на производството, за наличието на която съдът е длъжен да следи
служебно. Щом другарството е задължително, то съвместната процесуална
легитимация на ответниците по делото е условие за допустимост на
иска. В случая исковете за прогласяване за нищожни на договорите за
продажба на дружествени дялове са предявени само срещу прехвърлителите, но не и
срещу приобретателя – „Д.“ ЕООД. Съобразно разясненията по т. 6 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички
необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не може да се
санира чрез конституиране на неучаствалата страна едва във въззивното
производство.
В случая обаче,
въззивната инстанция намира, че предявените искове са процесуално недопустими
поради липса на правен интерес и след обезсилване на първоинстанционното решение,
производството по делото следва да бъде прекратено. Ищецът обосновава правния
си интерес от предявените искове с твърдения, че „Б.“ ООД е негов длъжник по
сключен договор за наем №OL86 от
04.03.2014г., както и, че посредством продажбата на дружествените дялове
ответниците Б.Я.А. и Р.Р.Д. целели избягване заплащането на задълженията по
договора за наем, за които ищецът счита, че ответниците са солидарно отговорни
на основание чл.15, ал.3 от ТЗ и чл.16а от ТЗ. Не е спорно между страните по
делото, че ответниците Б.Я.А. и Р.Р.Д. не са страна по сключения между ищеца и
„Б.“ ООД договор за наем, като ищецът обосновава твърденията си за наличие на
солидарна отговорност между тях като съдружници в дружеството – длъжник с
доводи, че с процесните сделки се прикрива продажба на търговското предприятие
на длъжника. Прехвърлянето на предприятието по смисъла на чл.
15, ал. 1 от ТЗ е комплексен договор, по силата на който към приобретателя
преминава съвкупността от права, задължения и фактически отношения на
прехвърлителя, като същото няма за правна последица прекратяване и заличаване
на търговеца – отчуждител, и той продължава да отговаря за задълженията,
попадащи в комплекса на прехвърлената от него съвкупност, солидарно с
приобретателя, както изрично предвижда чл.
15, ал. 3, изр.1 от ТЗ. Според нормата на чл.16, ал.1 от ТЗ прехвърлянето
на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на
отчуждителя и на правоприемника, т.е. страни по договора за прехвърляне на
търговско предприятие са търговците – прехвърлител и приобретател, а не, както
в случая се твърди съдружниците в тях. Според разпоредбата на чл.16а от ТЗ, на
която се позовава ищецът правоприемникът управлява отделно преминалото върху
него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето, а членовете
на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за
отделното управление, т.е. посочената разпоредба урежда солидарна отговорност на
членовете на управителния орган на правоприемника, каквито не се твърди и
установява да са ответниците, и то само по отношение на отделното управление на
прехвърленото търговско предприятие за установения в закона срок. Поради това,
настоящата инстанция приема, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявените искове, и производството по същите подлежи на прекратяване.
По разноските:
Въззиваемата страна е направила искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, което съдът намира за неоснователно, тъй като ответниците не са
били представлявани от адвокат в настоящото производство – не са подали писмен
отговор на въззивната жалба и не са били представлявани в проведеното открито
съдебно заседание по делото, поради което разноски не следва да им бъдат
присъждани.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
решение №143347/08.07.2020г., постановено по гр.д. №69050/2018г. по описа на
СРС, 85 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от „Е. – Р.А.К.“ ЕООД срещу Б.Я.А. и Р.Р.Д. искове
с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на договори за продажба на дружествени дялове в „Б.“ ООД, сключени на
20.09.2017г. от ответниците с „Д.“ ЕООД, като привидни – прикриващи договор за
продажба на търговското предприятие на „Б.“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.