Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1554 23.04.2019 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10175 по
описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. чл.
211 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016, със съдебен адрес:***,
оф.*, чрез *** Д. С. е предявил срещу Д.Л.Р., ЕГН: **********,*** иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 292, 28 лева (четири
хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – получени от
ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от
клиентите на дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници,
които същият е имал задължението да внесе и отчете, съгл. трудовия си договор
за длъжността „***”, от които сумата 2182, 59 лева – оборот за м. декември
2016г., от който е внесена само сумата 183, 43 лева, и остава да се дължи 1999,
16 лева, 2113,72 лева – оборот за м. януари 2017г., от който е внесена само 210
лева и остават дължими 1903, 72 лева, и 389, 40 лева – оборот за м. февруари
2017г., изцяло невнесен, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на ИМ – 20.06.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало ТПО, че ответникът е работил на длъжност „***”
при ищеца и е имал задължение да отчита и внася в касата на дружеството
изработените ежемесечно суми.
Задължението за отчитане на
тези суми произтичало от трудовия договор на ищеца, като в трудовите му
задължения било вменено да управлява и обслужва лек автомобил за превоз на
пътници, като ежедневно попълва пътен лист в пътна книжка, отразяващ изминатите
маршрути и километри, разхода на гориво, отработените часове, и да представя
финансови отчети за извършените таксиметрови услуги и превоз на пътници, като с
тях отчете и паричния оборот, получен по време на работа на поверения му
таксиметров автомобил.
Твърди се за м. декември
2016г., да е имал задължение да внесе 2182, 59 лева – оборот, който бил
реализиран от извършените превози на пътници, от който е внесена само сумата
183, 43 лева, за м. януари 2017г.-
2113,72 лева – оборот, от който е внесена само 210 лева и 389, 40 лева – оборот
за м. февруари 2017г., изцяло невнесен, като след прекр. на ТПО между страните
останал да дължи сумата 4 292, 28 лева – получени от ответника, но
неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на
дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници, от които –м
1999, 16 лева за м. 12.2016г., 1903, 72 лева за м. 01.2017г. и 389, 40 лева за
м. 02.2017г., които същият е имал задължението да внесе и отчете за периода
декември 2016г. – февруари 2018г.
Твърди се, че дължимостта на
процесните суми била установена посредством експертиза по гр. дело №
5184/2017г. по описа на ПРС, VIII-ми гр. с-в, водено от ответника срещу ищеца. С
постановеното по това дело решение били отхвърлени предявените от Р. срещу
ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, като било осъдено „Такси 1“ ООД,
клон Пловдив да заплати на Р. следните суми: 315 лева неплатено тр.
възнаграждение за м. 02.2017г., 136, 50 лева обезщетение за неползван ПГО за
2016 и 2017г., законна лихва и разноски.
Твърди се въз основа на
издаден изп. лист от 01.06.2018г. Р. да е образувал срещу Такси 1“ ООД, клон
Пловдив изп. дело № ***/2018г. по описа на *** *** , рег. № ***на КЧСИ с район
на действие ОС Пловдив, за събиране на горепосочените суми.
Моли се да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца процесните суми и законна лихва от завеждане на
исковата молба насетне. Претендират се разноски.
В срок е депозиран отговор от
ответника, чрез пълномощника адв. Д.К.. С отговора исковете се оспорват като
неоснователни.
Признава се твърдението на
ищеца, че между страните е съществувало ТПО, по силата на което ответникът е
заемал длъжността „***” при ищеца, както и че ТПО е било прекратено със
заповед, с която е уволнен дисциплинарно. От представената от ищеца длъжностна
характеристика обаче по никакъв начин не се установявало какви са били
задълженията му по възложената работа. Никъде в същата не фигурирало посоченото
в ИМ задължение по отчитане на оборот от курсове, като тези суми и отчитането
им не се дължали от ответника. Твърди се по време на ТПО същият да е управлявал
лек автомобил марка „Пежо” с рег. № ***. Този автомобил бил управляван и от още
един работник на дружеството – К.К.. Същият бил взел автомобила на лизинг от
ищцовото дружество и го изплащал. Той работел с автомобила през деня, а
ответникът – през нощта. Ответникът заплащал на К. наем за ползване на
автомобила в размер на 15 лева на ден. Заплащал и на ищцовото дружество сумата
от 23 лева седмични – такса за ползване на ефира. Моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание всяка от
страните, чрез пълномощника си, поддържа становището си и моли същото да бъде
възприето от съда. Всяка от страните е представила писмена защита, с която
счита своята теза за доказана, а тази на другата страна – за недоказана, поради
което моли съдът да се произнесе с решение в нейна полза. Претендирани са
разноски и от двете страни в процеса.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да се уважат предявените искове е необходимо да се установи, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, че ответникът е заемал
посочената длъжност, че длъжността е била отчетническа - че ответникът е имал задължение да отчита,
разходва и съхранява стоково-парични ценности, собственост на работодателя, че са настъпили така посочените вреди от липси, че ответникът в
качеството си на работник на ищцовото дружество е реализирал посочените
приходи, но не ги е отчел и внесъл в касата на дружеството, като следва да се
установи точният им размер.
Оттук насетне ответната страна следва да установи възражението си, че не са
й възлагани сочените от ищеца
задължения, че няма причинна връзка между претърпените вреди-липси и
поведението й, както и че е имало друго материално-отговорно лице, което е
следвало да отчита процесните суми.
От приложените по настоящото дело и по гр. дело № 5184/2017г. по описа на
ПРС, VIII-ми гр. с-в писмени
доказателства се установява, че ответникът Р. е работил по трудово
правоотношение с ищцовото дружество на основание сключен на 24.06.2016г. трудов
договор на длъжност „***“ на непълно работно време, 4 часа на ден, с ОМВ 210
лева и ДТВ за ТСПО. Със заповед № ***/***г. ТПО между страните е прекратено
поради налагане на наказание „***“. Д.Р. е предявил срещу работодателя иск за
отмяна на уволнението му като незаконно, за заплащане на трудово възнаграждение
и обезщетение за неползван ПГО.
С влязло в сила на 22.05.2018г. Решение по гр. дело № 5184/2017г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в са отхвърлени предявените от Р. срещу „Такси
1“ ЕООД – клон Пловдив искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа, като е
осъден работодателя да заплати на г-н Р. неплатено тр. възнаграждение за
месеците януари и февруари 2017г. в р-р на 315 лева,136, 50 лева обезщетение за
13 дни неползван ПГО, законна лихва и разноски в р-р на 600 лева.
По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ответника
длъжност „***“, код по НКПД *** ***, връчена му срещу подпис на 24.06.2016г.,
видно от която на Р. е възложено да управлява и обслужва лек автомобил за
превоз на пътници, да познава правилата за движение по пътищата и да ги спазва,
да осигурява коректно и безаварийно кормуване, да спазва всички инструкции за
експлоатация на превозното средство, да не използва алкохол и други упойващи
вещества, ежедневно да попълва пътен лист в пътната книжка, отразяващ вярно и
точно изминатите маршрути и километри, разхода на гориво и отработените
часове, познава и спазва вътрешната
нормативна уредба на дружеството. Възложено му е коректно и вежливо да обслужва
клиентите, да попълва достоверно възложената му документация, свързана с
таксиметровата дейност, да спазва ПВТР и др. вътрешни правила на работодателя,
да подава достоверна информация и др.
По делото са събрани гласни доказателства и експертни такива, чрез
изслушването а основно и доп. заключение на в. л. С.К..
От показанията на свидетеля В.И.А., „***“ при ищеца се установява, че
същият отговаря за таксиметровите шофьори в дружеството, техният подбор,
инструктаж, и следи дали спазват вътрешните правила на дружеството и
нормативната уредба. Свидетелят сочи, че назначените по трудов договор лица не
шофират свои автомобили, а такива, собственост на дружеството, като в този
случай едни водачи са дневна смяна, а други – нощна, на един и същ автомобил.
Когато един автомобил се управлявал от двама шофьори, всеки при приключване на
работата си бил длъжен да пусне свой дневен отчет. След това го представял в касата, като взема съответната сума по
отчета, който е представил. Самият апарат можел да пуска отчета на шофьорите.
Водела се отчетност, имало пътна книжка, в която се вписва всеки водач,
съответно каква смяна е работил и какъв му е бил оборота. В пътната книжка имало
поле, където пише името на шофьора, задължително се попълвали дата, час на
започване, начални километри и крайни километри и по това се изчислявал какъв е
оборотът за деня. Д.Р. е пускал такива отчети за автомобила, който е
управлявал. След приключване на смяната, всеки си вземал тези отчети и бил длъжен
да ги представи в счетоводството. Парите – приходите от таксиметровата дейност,
си ги внасял всеки водач и съответно му се давала разписка за сумата, която се
внася. Най-късно до седмица трябвало да ги внесе, можело и всеки ден да се
отчита, ако е бил нощна смяна, може да е на следващия ден, но най-късно до една
седмица. Имали и клиенти с ваучери, които при предоставена таксиметрова услуга
не заплащали, представяли ваучера, издавала се касова бележка и в края на
месеца се издавали фактури по тези касови бележки с ваучерите. Шофьорът в този
случай бил длъжен да отчете в касата ваучера с касовата бележка, в тези случаи
касовият апарат се включвал и работел. Според свидетеля по някакъв начин били
осчетоводявани и приспадани тези ваучери, но как точно става това, не му е
известно, защото не се занимава със счетоводна дейност. Р. работел по осем
часа, карал предимно нощни смени, имал право да работи до 12 часа. Същият
управлявал един автомобил на смени с колегата си К.К.. Относно заплащане на
ефир, свидетелят сочи, че такса ефир се заплаща от водачи, които управляват
свои автомобили и ползват ефира им, но не са на трудови договори при тях. В
случая автомобилът бил собственост на дружеството, то било данъчно задълженото
лице за автомобила, водачите били на трудови договори и не заплащали такса за
ефир.
При разпита на този свидетел, във второто с.з. по делото ответникът за пръв
път навежда възражения във връзка с отчитането на зареденото гориво и неговото
приспадане и как се осъществява то. В тази връзка свидетелят дава показания, че
дори шофьорите да заредят горивото от оборотните пари, то те следва да
представят фактура за зареденото гориво, за да им се изплати или да се
приспадне от сумите, които те дължат за внасяне в касата на дружеството от
дневния оборот. За точния начин на процедиране свидетелят отново сочи, че не му
е известен, тъй като не се занимава със счетоводна дейност.
От показанията на свидетеля К. В. К., бивш колега на ответника и бивш
служител на ищеца, се установява, че двамата са били сменници на един и същ
таксиметров автомобил, работили са по ТПО с ответника и са управлявали този
автомобил на смени. Познават се и от по-рано, тъй като 15 години били колеги в
друга таксиметрова фирма. В „Такси 1“ ООД клон Пловдив работели на смени, по
трудово правоотношение, с автомобил, собственост на работодателя. Свидетелят
отрича като неверни твърденията на ищеца да е изплащал лизинг на този
автомобил, твърди единствено да е управлявал същия по трудов договор. Ищецът
управлявал автомобила нощем, а свидетелят К. – дневна смяна. Когато се сменяли,
всеки преди това бил заредил резервоара до горе и се сменяли пълна за пълна
бутилка гориво. Свидетелят твърди да е зареждал със свои лични средства, които
впоследствие му се осребрявали в счетоводството и касата на дружеството срещу
представяне на документ, като твърди автомобилът по принцип да бил зареждан по
този начин. Отчитането на сумите по дневния оборот ставало по пътен лист, всеки
отчитал колко километра е изминал, колко пари е изкарал като оборот, колко часа
е работил. Свидетелят ходел веднъж седмично да си отчита оборота за седмицата.
Относно дневния отчет – имало два отчета, дневен отчет и отчет на водача.
Таксиметровият апарат бил направен така, че на ден трябва да се пуснат два
отчета и ако това не се направи, апаратът спира да работи. Всеки си вадел отчет
със своето име, в който било записано колко километра е изминал и колко оборот
е направил. Парите от оборота си ги внасяли в счетоводството при касиерката.
Свидетелят внасял само своя оборот, не и такъв на колегата си. За работата
получавали възнаграждение, основно такова по тр. договор и допълнително, бонус
за оборот. Плащали бонуса със заплатите, при по-голям оборот бонусът бил
по-висок. Свидетелят е работел по тр. договор на 4-часов раб. ден. Относно
клиентите с ваучери, тези ваучери също се представяли в касата и били отчитани
като част от оборота. Счетоводителите ги отчитали, когато се возел клиент с
ваучер, апаратът задължително се пускал и към ваучера се пускала касова
бележка, иначе не можел да бъде отчетен. Ваучерите се отчитали в
счетоводството, парите от оборота, също, там се осребрявали и личните средства,
с които е заредено гориво, срещу представен документ. Според свидетеля в
счетоводството се извършвало приспадане, както от ваучерите, така и от
разходите за гориво. Ако имали да ти осребряват ваучери, ти да си отчиташ и
предаваш оборота, и да ти изплащат гориво, заредено с лични средства, всичко
това се приспадало в счетоводството. Без обаче да се представи ваучер с
бележка, или документ за заредено гориво, тези пари не можело нито да бъдат
осребрени, нито прихванати. Обикновено свидетелят, ако имал за седмицата 300
лева оборот и 50 лева гориво, при представяне на дневния отчет вместо да даде
300 лева и да му върнат 50 лева, предавал 250 лева, като съответно представял
както документите за заредено гориво, така и отчетите за оборота, а
документално всичко се оформяло от счетоводството.
По делото са изслушани основно и доп. заключение на в. л.
по ССЕ С.К., чиито заключения съдът кредитора като обективни и компетентно
изготвени.
От основното заключение се установява, че счетоводството
на ищеца е редовно водено. На ответника е било възложено да управлява служебен
автомобил рег. № ***, който автомобил е управляван на смени от ответника Д.Р. и колегата му К.К..
За месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2016г. за кола №
*** с водачи Д.Р.К.К. е открита обща счетоводна партида, по която приходите по
дневни финансови отчети за този период възлизат на 16344, 91 лева. По тази
партида с ПКО са внесени суми на стойност 16344, 91 лева, като сумите са
внасяни от К.К.. От м. декември 2016г. нататък на двамата водачи са открити
отделни счетоводни партиди, партида 498-126 за К.К. и партида 498-127 за Д.Р.,
и двете за автомобил № ***. По партидата на К. има подавани финансови отчети за
периода м. 12.2016г. – м. 02.2017г. вкл. за приходи на обща стойност 2779, 98
лева от реализиран оборот. Те са внасяни с ПКО веднъж месечно от водача, като с
общо 3 бр. ПКО всички суми са внесени изцяло. По партидата на ответника Р. има
подавани от самия него дневни финансови отчети за реализиран оборот на обща
стойност 4724, 80 лева, от които 2182, 58 лева за м. 12.2016г., 2152, 81 лева
за м. 01.2017г. и 389, 40 лева за м. 02.2017г. С ПКО от 30.12.2016г. ответникът
е внесъл сумата 183, 43 лева, с ПКО от 31.01.2017г. – 210 лева. Други суми не
са внесени, като разликата между реализиран оборот и отчетен и предаден в
касата на дружеството такъв възлиза на 4331, 37 лева, невнесени пари по отчети
за трите месеца. Сумите, които са внесени, са внесени в брой с ПКО от ответника
и възлизат на 393, 43 лева. В този период лекият автомобил е бил оборудван с
таксиметров апарат и фискална памет, чиито номера са посочени от в. лице.
В с.з. в. лице уточнява, че тези финансови отчети
представляват извлечение от касовия апарат, има дневни и месечни такива за
реализиран оборот на база изминати километри и цена, визуално представляват
касови бележки и всеки водач ги е приложил към пътния си лист, попълнен от
него. Месечните отчети се намират в пътните книжки а всеки шофьор. Дневните
отчети са прикрепени към пътните листове. Оригиналите на документите – пътни
листове и отчети, се намират при ищеца, същите не са оспорени от ответника. Как
се разбира кой пробег и кой оборот е на единия и кой - на другия – това се установява от пътната
книжка, пътния лист и приложения дневен отчет към всеки пътен лист.
Осчетоводяването по сметка 498 също е по отделни партиди, едната е 498 – 127, а
другата е 498 – 126. Това, което е отчетено по сметката, съвпада с финансовия
отчет, който си го дава съответният шофьор. Веднъж е осчетоводено по сметка,
втори път вещото лице е проверило към пътната книжка с дневния отчет. Отделно
от това, имало и друг отчет за продажба, или за реализирани приходи, също било
осчетоводено по двете партиди. От три места била извършена съпоставката,
документите съвпадат. „ПКО“ е приходен касов ордер, с този документ внасят
парите. В касата на фирмата има само подпис на „получил сумата“ и на главния
счетоводител, има подпис на получил, няма подпис на този, който ги внася. В
„ПКО“ е вписано да се приеме от К. сумата от еди колко си лева, приход от таксиметрови услуги и тази
сума е осчетоводена по неговата партида във фирмата. Тези отчети са влезнали в
оборотната ведомост и по-нататък в баланса на фирмата. От изложението в
констативната част на заключението се разбира, че е водено редовно
счетоводството, открити са аналитични партиди, отчитани са като приходи от
услуги.
На вещото лице е поставена допълнителна задача във връзка
с начина на отчитане на разходите за гориво в периода м. 12.2016г. – м.
02.2017г. От заключението на в. л. К. се установява, че в този период единственият
водач на таксиметров автомобил № ***, който е отчитал разходи за заредено
гориво, е К.К., зарежданото гориво е по-малко бензин, повече метан, за м.
12.2016г. К. е представил 8 фактури за заредено гориво, осчетоводени са, на
обща стойност 122,70 лева, с РКО от датата на последното зареждане –
23.12.2016г. са му изпларени. За януари 2017г. К. е отчел 12 документа за
заредено гориво, отново бензин и метан, на стойност 173, 04 лева, платени са му
с РКО от 31.01.17г. За м. 02.2017г. К. е отчел зареждане само на метан с 15 бр.
фактури на стойност 157, 82 лева, платени с РКО на 28.02.2017г. Отчитането и
осчетоводяването на гориво става по шофьори, а не по автомобили, за процесните
3 месеца отчетеното от К. гориво не е прихващано с дневния оборот, а е
изплащано наведнъж в края на месеца. За този период – м. 12.2016г. – м.
02.2017г. вкл., по партидата на Р. няма документи за отчетено и осчетоводено
гориво, нито са издавани РКО за изплащане на суми за гориво. Това заключение е
оспорено от ответника с искане да се представят фактурите на колегата на
ответника – К.К., в оригинал, тъй като ответникът е заявил, че оспорва същите.
Искането, както и направеното такова за допълнителна експертиза откъде К. е
зареждал горивото, са оставени без уважение като неотносими, тъй като никъде
ответникът не е твърдял, че е зареждал гориво, което не е било осчетоводено или
приспаднато от дневния оборот, не е твърдял да е внасял суми и те да не са били
отчетени, а навежда твърдения само за начина на отчитане на горивото във
второто с.з., след разпит на свидетел, когато възможността да се правят подобни
искания е преклудирана.
Следователно от дотук обсъдените доказателства безспорно се установява, че ответникът
е работил по ТПО с ищеца за процесния период, за който се твърди да са
възникнали липсите, че като водач на таксиметров автомобил за него е възникнало
задължение да отчита приходите от оборота, същият е представил за процесните
три месеца отчети за тези приходи, но не е внесъл сумите от дневните продажби –
както следва – за м. 12.2016г. не е внесъл сума от 1999, 16 лева, за м.
01.2017г. не е внесъл 1942, 81 лева, и за м. 02.2017г. не е внесъл 389, 40
лева, като разликата между отчетените като реализирани приходи на стойност
4274, 80 лева и внесените реално такива на стойност 393, 43 лева възлиза на
4331, 37 лева. Задължението на ответника да отчита и внася тези средства
произтича от естеството на самата му длъжност – същият извършва таксиметрови
услуги срещу заплащане не за своя сметка, а от името и за сметката на своя
работодател. Ето защо в това си качество същият е длъжен не само да отчете чрез
документи получените приходи, което се установи да е сторил, но и да внесе
реално в касата на работодателя същите, тоест по силата на длъжността, която
заема, е имал задължение да събира, съхранява, разходва и отчита стоково-материални ценности. Установи се ответникът да е предоставял
своевременно отчетите, ведно с пътните листове и пътната книжка на автомобила,
но да не е внесъл оборота по тях за процесните три месеца на стойност 4331, 37
лева. Счетоводството на работодателя е редовно водено, ответникът регулярно е
представял отчети за реализирания от него оборот, но не е внесъл същия в касата
на дружеството в пълния му размер, като невнесената част възлиза на 4331, 37
лева. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна е да
установи, че е внесъл приходите от извършени таксиметрови услуги, тъй като те
се дължат на работодателя, респ. да установи, че същите са надлежно разходени
от името и за сметка на работодателя по друг начин, вкл. да установи твърденията
си, наведени едва във второто с.з., че с тези пари е закупувал гориво за
извършената от него таксиметрова дейност. Тези твърдения не се установиха.
Ето защо съдът приема за безспорно доказано, че ответникът в периода
01.12.2016г. – 28.02.2017г. е получил от името и за сметка на работодателя
приходи от таксиметрови услуги на обща стойност 4724, 80 лева, за които е
представил финансов отчет, от тях е внесъл в касата на дружеството само 393, 43
лева, но не е изпълнил задължението си да внесе реално остатъка от сумата от
4331, 37 лева. Доказателства нито за нейното внасяне, нито за разходването й от
името и в полза на работодателя по друг начин, в т. число и за зареждане на
гориво, от ответника, не се ангажираха.
С оглед на тези обстоятелства Р. отговаря спрямо работодателя за липсите в
размер на невнесените суми в пълен размер, заедно със законната лихва от деня
на причиняването на вредата или от деня на нейното откриване. Липсата
представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да
бъде установен, т. е. обективно състояние на неотчетност. Работодателят носи
доказателствената тежест за установяване наличието на фактическия състав на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, а отчетникът следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил
виновно. Установено е по делото, че ответникът е получил дължащи се на
работодателя средства – приходи от извършваните услуги, на обща стойност 4724,
80 лева, като към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е отчел
същите като реализирани, но е внесъл само 393, 43 лева. Р. не е предоставил на
ищеца останалите парични средства от реализираните услуги, нито е представил
друг отчет за тяхното разходване, ведно с доказателства за това, поради което е
налице липса в размер на сумата от 4 331, 37 лева, представляваща
разликата между стойността на реализирания, отчетен и внесен оборот и
невнесения такъв в касата на дружеството. Налице е вреда за дружеството
работодател в посочения размер и е
основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Последният
не е ангажирал по делото доказателства, че причинената щета на дружеството се дължи на чужди виновни действия или на
непреодолима сила, доказването на което би освободило ответника от имуществена
отговорност в такъв размер. В негова тежест е да докаже твърдението си,. че е
внесъл сумите, чрез колегата си К.К., каквито твърдения за пръв път навежда в
писмената си защита. Доказателства в тази връзка не са ангажирани. Обстоятелството,
че автомобилът е управляван от двама водачи, не освобождава ищеца от
отговорност да внася заработеното от него в касата на дружеството, още повече,
че партидите на водачите са отделни и всеки от тях е материално отговорно лице
от приходите за осъществените от него превози. Ответникът не установи да е
внесъл същите, нито пък да е зареждал или отчитал гориво, нито да е внасял своя
оборот чрез трето лице, поради което са налице сочените вреди от липси в размер
на невнесената сума от оборота.
Предвид невнасянето на сумите от оборота, същите се дължат на работодателя,
ведно със законната лихва от деня на поканата, каквато в случая е подаването на
исковата молба.
Ето защо предявеният иск като основателен следва да бъде уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца цялата процесна сума от 4 292, 28 лева (четири
хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки), която е в
по-нисък размер от установената от в. лице такава от 4331, 37 лева, но
изменение на иска не е направено. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от завеждането на ИМ – 20.06.2018г., до окончателното плащане на
дължимите суми.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по
делото разноски в пълен размер. Същите възлизат на сумата от 172 лева – внесена
държавна такса, 450 лева – платено адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит
за вещо лице, и 30 лева – депозит за свидетел, общо 752 лева (седемстотин
петдесет и два лева). С оглед изхода на спора, същите следва да се възложат в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Л.Р., ЕГН: **********,***
да заплати на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, бул. Освобождение Е 3, комплекс
SPS, ет. 4, оф. 411,
представлявано от *** на клона Д. С., със съдебен адрес:***, оф. *, следните
суми: сумата от 4 292, 28 лева (четири
хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – получени от
ответника, но невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на
дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници, които същият
е имал задължението да отчете и внесе, съгл. трудовия си договор за длъжността
„***”, от които сумата 2182, 59 лева – оборот за м. декември 2016г., от който е
внесена само сумата 183, 43 лева, и остава да се дължи 1999, 16 лева, 2113,72
лева – оборот за м. януари 2017г., от който е внесена само 210 лева и остават
дължими 1903, 72 лева, и 389, 40 лева – оборот за м. февруари 2017г., изцяло
невнесен, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ – 20.06.2018г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от 752
лева (седемстотин петдесет и два лева) – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД