Р Е Ш Е Н И Е
№ 261562/7.12.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 05.11.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Т.Станчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6810
по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца Н.Т.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 осъдителен иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 15000,00 лв. , представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са
пряка и непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение
в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, приключило
с прекратяване на образуваното наказателно производство , на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.06.2020 г. - датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
изплащане на задължението;
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба: твърди, че на 20.01.2019г.
е бил спрян за проверка от полицейски служители , докато управлявал л.а.
"Фолксваген Пасат" в гр. Търговище. Полицейските служители извършили
проба за употреба на наркотични вещества с уред Drager Drug Test 5000, който, както му казали , отчел положителен резултат за наркотичното
вещество кокаин. Съставили му АУАН, който подписал, възползвал се от правото да
даде и кръвна проба, изпълнил всички указания на контролните органи.
Производството срещу ищеца било
водено по чл. 343б ал. 3 от НК, за което законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева, като е необходимо за съставомерността
на това деяние да бъде управлявано МПС след употреба на наркотични вещества.
Излага се, че на ищеца е било
отнето свидетелството за правоуправление на място, той бил привлечен като
обвиняем и му била наложена мярка „Подписка", която била отменена чак 8
месеца след това.
На 19.05.2020г. ищецът разбрал,
че наказателното производство водено срещу него е прекратено, а няколко дена
след това получил по пощата и постановлението за прекратяване, като в
постановлението се казва, че „липсват доказателства обвиняемият Н.Т.К. да е
извършил престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.
Ищецът твърди, че целият му живот
се преобърнал , в резултат на това незаконно повдигнато обвинение и воденото
срещу него наказателно производство, както и отнемането на свидетелството му за
управление на МПС. Ищецът се принудил да напусне работа, т.к. нямал възможност
да се придвижва с превозно средство до работата си в СТИФАДОРСКА КОМПАНИЯ ЕООД
, където работел като докер. Последвал дълъг период от време, в който ищецът не
можел да си намери работа. Същевременно съседите и съгражданите му узнали за
повдигнатото му обвинение, започнали да говорят, че е наркоман, потенциален
убиец на пътя, последвало едно отдръпване на приятелския му кръг от него,
познати изразяваха този стрес
изключително тежко, , станал параноичен и затворен в себе си, отслабнал.
Доброто му име и авторитет , градено толкова години пред обществото и
семейството, му било опетнено.
Наказателното производство срещу
него се водило година и половина, което счита, че е прекомерен срок.
Година и половина ищецът е бил
без свидетелството за правоуправление на МПС, което му причинило големи
неудобства.
Вследствие на изложеното се
сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова
претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата претенция
както по основание, така и по размер.
Излага се, че видно и от приложената към отговора справка за съдимост, че
преди образуването на това наказателно производство ищецът е бил осъждан и то с
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Признаването на ищеца за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление
(по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК -
разпространяване на наркотични вещества, извършено при условията на
продължавано престъпление) с влязъл в законна сила съдебен акт - определение на
Окръжен съд - Варна за одобряване на споразумение, с което му е било наложено
едно от най-тежките наказания по НК („лишаване от свобода"), не го
охарактеризира като лице, с високи нравствени качества и ползващо се с
авторитет и с добро име в обществото.
Счита се, че размерът на претендираното
обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост,
заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на
трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ).
Относно претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, се счита, че това искане е неоснователно.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно обстоятелството , че е образувано наказателно
производство по ДП № 31 / 2019 г. по описа на ОД на МВР гр. Търговище,
образувано на 20.01.2019г. и водено срещу ищеца в настоящото производство Н.Т.К. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК – за това , че на 20.01.2019г. в
гр.Търговище е управляно МПС – лек автомобил
„Фолксваген“ , след като са употребени наркотични вещества по смисъла на чл.3
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
, а именно: кокаин , установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test 5000.
Видно от
представеното по делото досъдебно производство ищецът е бил задържан за 24
часа. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ , считано от дата
21.09.2019г. , като с Постановление от 19.09.2019г. на РП –гр.Търговище е отменена мярката за
неотклонение на ищеца , поради изтичане на срока по чл. 234 ал 8 НПК е изтекъл.
Установява
се , че ищецът е бил с отнето свидетелство за правоуправление през целия период
, докато е било водено наказателно производство срещу него.
С Постановление
на РП-гр.Търговище от 19.05.2020г. е прекратено наказателното
производство по ДП № 31/2019г., водено срещу Н.Т.К. за престъпление по чл.343л
ал.3 от НК.
Видно от представеното удостоверение №
69/02.07.2019г. от РП-гр.Търговище, постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 31/2019г., водено срещу Н.Т.К. за
престъпление по чл.343л ал.3 от НК е влязло в законна сила на 05.06.2020г.
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че
ищецът е оправдан с влязло в сила определение
за прекратяване на наказателното производство , влязло в законна сила на
05.06.2020 г., на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.
Представена е Заповед № 92/22.02.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца , заемащ длъжността „докер“ при работодател СТИФАДОРСКА
КОМПАНИЯ ЕООД , по взаимно съгласие ,
считано от 25.02.2019г.
По делото са събрани гласни
показания , посредством разпит на водения от ищцовата
страна свидетел Д.Д.Я, роден 1997г., без родство и
дела със страните по делото. Свидетелят излага, че заедно с ищеца са били на
почивка в Габрово и след като тръгнали да се прибират, ищецът бил задържан от
полицаи , направили му тест за наркотици
и му е излязла положителна проба за наркотици. След случилото се , ищецът се
отчуждил от приятелите си , разчуло се , че
ще влиза в затвора , заради положителната проба за наркотици. Свидетелят
разбрал, че ищецът е напуснал работа ,
т.к. не е можел да ходи на работа,
защото е с отнета книжка. Св.Янков излага, че ищецът се затворил в себе
си , отчуждил се, т.к. мислел , че ще влезе в затвора, защото е с условна
присъда, станал по-тих, по-затворен, не се обаждал и отишъл да живее на село, а
преди това е живеел в град Белослав.Свидетелят излага, че живеят в малък град и
се разчуло , че ищецът е „престъпник едва ли не, че може да убие някой“. Според свидетеля това е най-вероятната
причина ищецът да се раздели с приятелката си , т.к. родителите й не искали нейният
приятел да е наркоман.
Видно от приобщената по делото
справка за съдимост , ищецът Н.Т.К. е осъждан – по НОХД № 1156/2016, ,
Споразумение № 32/17.09.2016г на Окръжен съд Варна, в сила от 17.09.2016г.,
като е одобрено постигнато споразумение, по силата на което е признат
подсъдимия ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2016 год., в гр. Белослав, обл. Варна и в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество -марихуана, както следва: 18.59 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
-4,83% на стойност 111,54 лева, 4Д0 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 5,15% на стойност 24,60 лева, 9,86
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 5,20% на стойност 59,16 лева и 0,45 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 5,20 % на стойност 2,70 лева,
всичко нз обща стойност 198 лева, от което на същата
дата разпространил на Емил Асенов Асенов
високорисково наркотично вещество -18,59 грама марихуана със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол -4,83% на
стойност 111,54 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
За гореописаното деяние
подсъдимият се признава за виновен и приема на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.2б, ал.1 от НК, вр. чл.
55, ал.1, т. 1 от НК следва да понесе наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, което да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на
престъпление, бъде оправдано.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които
да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване,
а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по
предявените искове за обезвреда; фактът на деянието,
което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване
на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените
неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните
действия на правозащитните органи.
В настоящото производство
безспорно е между страните, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство
ДП № 31/2019г. по описа на ОД на МВР – гр.Търговище, водено срещу ищеца Н.Т.К. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, е прекратено с Постановление на РП-гр.Търговище от 19.05.2020г. , влязло в законна сила на 05.06.2020г.
С оглед изложеното съдът намира,
че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед
установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно
легитимирана да отговаря по иска, доколкото действията на органите на
дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.
52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на
незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на
престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено;
личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните
последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен
на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно воденото срещу ищеца
наказателно производство, образувано на 20.01.2019 г. / датата на Постановление
за привличане на обвиняем по досъдебно производство ДП № 31/2019г. по описа на
ОД на МВР – гр.Търговище/ до влизане в сила на Постановление на РП-гр.Търговище от
19.05.2020г. , с което образуваното срещу ищеца досъдебно производство ДП №
31/2019г. по описа на ОД на МВР – гр.Търговище е прекратено -05.06.2020 г. се е
отразило на психиката му, доколкото поддържаното обвинение в извършване на
престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции и преживян стрес
от страна на ищеца. Видно от показанията на свидетеля Д.Д.Я
се установява, че ищецът е преживял тежко периода, през който срещу него е било
повдигнато горепосоченото обвинение, като същият е станал мълчалив и потиснат, държането му се променило, като започнал да
избягва компанията на своите приятели, затворил се в себе си. Свидетелят
предполага, че ищецът се е разделил с приятелката си , т.к. т.к. родителите й
не искали нейният приятел да е наркоман.
Наред с изложеното съдът отчита,
че на ищеца е било отнето свидетелството за правоуправление през целия период , докато е било водено наказателно производство
срещу него , което му е създало големи неудобства.
Изложеното формира извода на съда
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в
причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република
България.
Отчитайки доказаните по делото
негативни изживявания и техния интензитет, влиянието им върху здравословното му
състояние, продължителността на наказателното производство – една година и
четири месеца , като ищецът е привлечен като обвиняем на 20.01.2019 г., а
постановлението за прекратяване на досъдебното производство е постановено на 19.05.2020
г., както и
датата на влизане в сила на същото, като наказателното производство е протекло
в разумни срокове , броя на извършените
процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, вида на
наложените мерки за неотклонение и обстоятелството , че не е налагана мярка за
неотклонение „задържане под стража“, обстоятелството , че срещу него е било образувано и друго наказателно
производство, по което ищецът е бил
осъден , съдът намира, че парично
обезщетение в размер на 2000,00 лева като способ за преодоляване на вредните
последици от незаконните действия на държавните органи би било адекватно. За
разликата над този размер , исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
При формиране на горния извод
съдът съобразява обстоятелството, че наказателното производство е образувано ,
предвид на това, че е установено с техническо средство Drager Drug Test 5000, че ищецът е употребил кокаин.
Отделно от това , в хода на наказателното производство ищецът Н.Т.К.
е привлечен като обвиняем за престъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК и спрямо него не е взета най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража", а най-леката - „подписка", поради което от
страна на Прокуратурата правата и свободите му са били ограничени в най-малката
възможна степен.
Съдебният състав отчита
обстоятелството, че препятстването на възможността на ищеца за придвижване с
автомобил, поради временното отнемане по административен ред от органите на МВР
на свидетелството му за правоуправление и твърдяното прекратяване на трудовото
му правоотношение в следствие на това, не са настъпили от действия на
Прокуратурата, нито са пряка и непосредствена последица от такива.
Наред с изложеното , съдебният
състав съобразява и че видно от представената по делото справка за съдимост,
преди образуването на това наказателно производство , ищецът е бил осъждан и то
с наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Признаването на ищеца за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление по
чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК -
разпространяване на наркотични вещества, извършено при условията на
продължавано престъпление с влязъл в законна сила съдебен акт - Определение на
Окръжен съд - Варна за одобряване на споразумение, с което му е било наложено
едно от най-тежките наказания по НК „лишаване от свобода", не го
охарактеризира като лице, с високи нравствени качества и ползващо се с
авторитет и с добро име в обществото.
Предвид изложеното, исковата
претенция е основателна за сумата в размер на 2000,00 лв., като за разликата до
пълния предявен размер , следва да се отхвърли като неоснователна.
Според дадените задължителни
указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца
досъдебно производство. От този момент държавните органи изпадат в забава,
съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия
случай постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно
производство е влязло в законна сила на 05.06.2020 год. От този момент следва
да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
На ищцовата страна се дължат разноски , в съответствие с
представените писмени доказателства по делото и списък по чл.80 от ГПК,
представен по делото, както и като се претендира присъждане на държавна такса в
размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. Предвид
изложеното, съразмерно на уважената част
от исковата претенция ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 108,00 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 2000,00 /две хиляди /лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са
пряка и непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение
в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, приключило
с прекратяване на образуваното наказателно производство , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.06.2020 г. - датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 2000,00 лв. до претендирания
размер от 15000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 108,00
лв., представляваща реализирани
от ищцовата страна съдебно деловодни разноски, съразмерно
на уважената част на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: