О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер Година
29.05.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
29.05. Година
две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Г. Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 327 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба на „САЛЕКС ГРУП” ООД,
гр. Карнобат против „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ”
АД, гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба, както
и да се приложи ч.гр.д.№ 5904/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия
на извлечение от ТР за ищеца, извлечение от ТР за ответника, фактура
№**********/08.01.2018г., фактура №**********/15.03.2018г., фактура
№**********/17.04.2018г., фактура №**********/10.05.2018г., фактура
№**********/08.06.2018г., фактура №**********/01.08.2018г., кредитно известие
№**********/01.06.2018г., кредитно известие към фактура
№**********/01.06.2018г., счетоводна статия, частично плащане по фактура
№**********/08.01.2018г., преводно нареждане от 02.10.2018г., извлечение по
разплащателна сметка №188/03.10.2018г., счетоводна статия за октомври 2018г., извлечение
завземания и задължения, справка за дължими суми по фактури към 16.11.2018г.,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК №3340/23.11.2018г. по
ч.гр.д.№5904/2018г.по описа на Старозагорски районен съд, съобщение по
ч.гр.д.№5904/2018г.по описа на Старозагорски районен съд, преводно нареждане от
07.12.2018г., преводно нареждане от 08.01.2019г., разпореждане
ч.гр.д.№5904/2018г.по описа на Старозагорски районен съд, възражение по
ч.гр.д.№5904/2018г.по описа на Старозагорски районен съд, съобщение по
ч.гр.д.№5904/2018г.по описа на Старозагорски районен съд, извлечение от справка
– отчет на разчети, счетоводна статия за декември 2018г., извлечение с
натрупване към 31.12.2018г., счетоводна статия за януари 2019г., извлечение с
натрупване към 10.01.2019г., справка за контрагент за всички сметки за периода
от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., платежно нареждане от 07.12.2018г., платежно
нареждане от 08.01.2019г., платежно нареждане от 15.02.2019г., платежно
нареждане от 20.03.2019г., платежно нареждане от 09.04.2019г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като
се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде
отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил
Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе от ищеца, в
тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен съд
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№5904/2018г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 25.06.2019 г. от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „САЛЕКС ГРУП” ООД, гр. Карнобат
против „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр.Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си
молба, че през 2018г. продал на ответника „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД количество сол рафинирана йодирана фина в
торби по 25 кг, за което били издадени 6 броя данъчни фактури, като всяка от
фактурите съдържала информация за вида на продадената/закупена стока, мярката,
единичната цена, количеството, датата на издаване, както и дължимата сума с
вкл. ДДС, а именно: Фактура № **********/ 08.01.2018г.
за извършена продажба на 15000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по
25 кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2844 лева с
вкл. ДДС. На 02.10.2018г. по сметката на
заявителя било извършено частично плащане в
размер на
1500 лева, от които 84 лева - за цялостно погасяване на задължението по Фактура
№ **********/05.12.2017г. и 1416 лева за частично погасяване на задължението по
Фактура № **********/ 08.01.2018г. /в
приложеното банково бордеро било посочено основанието за извършеното плащане/ , като по
този начин дължимият остатък по тази фактура бил в размер на 1428 лева с вкл.
ДДС; Фактура № **********/15.03.2018г.
за извършена продажба на 12000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25
кг, на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2275,20 лева с
вкл. ДДС; Фактура№ **********/17.04.2018г. за извършена
продажба на 10000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг, на единична
цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 1896 лева с вкл. ДДС; Фактура № **********/10.05.2018г.
за извършена продажба на 7000 кг сол рафинирана йодирана фина в торби по 25 кг,
на единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 1327,20 лева с вкл. ДДС. Към
тази фактура било издадено Кредитно известие №
**********/01.06.2018г. за намаляване на дължимата сума със 151,20 лева,
поради което дължимият остатък по нея бил в размер на 1176 лева с вкл. ДДС.; Фактура № **********/08.06.2018г.
за извършена продажба на 11000 кг. сол рафинирана йодирана фина в торби по
25 кг, на
единична цена от 0,158 лева/кг, на обща стойност 2085,60 лева с вкл. ДДС; Фактура-**********/01.08.2018г.,
за извършена продажба на 24000 кг. сол рафинирана
йодирана фина в торби по 25 кг, на единична цена от 0,1663
лева/кг, на обща
стойност 4790,40 лева с вкл. ДДС. Цитираните
по-горе 6 бр. данъчни фактури, кредитно известие, банково бордеро и преводни
нареждания били надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, като
стоката била получена от длъжника. Общото задължение на ответника по тези фактури
възлизало на 13651,20 лева с включен ДДС. Ответникът следвало да заплати
дължимите суми по горепосочените фактури в предвидения от закона срок. Въпреки
многобройните покани от страна на ищеца към ответника да заплати задължението
си в размер на 13651,20 лв., същият не изпълнил задължението си за заплащане на
получената и доставена стока. Това наложило ищцовото дружество да реализира
правата си по съдебен ред, като депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против длъжника. В
резултат на това било образувано ч.гр. дело 5904/2018г. по описа на Районен сьд
- Стара Загора и издадена съответна заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
длъжникът-„ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД, да заплати на кредитора- „Салекс
груп"ООД сумата от 13651,20 лева, представляваща неизплатено задължение по
цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури, както и законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 2133,02 лева. В предвидения
от закона срок ответникът депозирал възражение против издадената заповед.
Твърди, че на
07.12.2018г. след издаването на заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр. дело 5904/2018г. по описа
на Районен съд-Стара Загора, ответникът превел сумата от 1000
лева, с която сума частично погасил задължението по Фактура № **********/ 08.01.2018г,
в резултат на което дължимият остатък по тази фактура бил в размер на 428 лева
с вкл. ДДС. На
08.01.2019г. ответникът превел сумата от 1000 лева, с която сума
погасил изцяло остатъка от задължението си в размер на 428 лева по Фактура № **********/
08.01.2018г. , както и частично /в размер на 572 лева/ - задължението по Фактура №
**********/15.03.2018г, в резултат на което дължимият остатък по тази фактура
бил в размер на 1703,20 лева с вкл. ДДС. Ето защо за ищеца възниквал правен
интерес и основание за предявяване на иск за установяване на вземането му към
ответника, което вземане след приспадане на извършените след депозиране на заявлението
и издаването на заповед № 3340/23.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от ответника частични плащания в
размер на 2000 лева, възлизало на сумата от 11651,20 лева. Моли
съда да приеме за установено, че ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ" АД, гр. Стара Загора му
дължи сумата от
11651,20 лева, представляваща неизплатена цена на продадена сол, които
сделки са обективирани в цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури, както и законната
лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г.
/ датата на входиране на заявлението в деловодството на съда/ до окончателното
изплащане на вземането. Претендира за разноските в заповедното и в настоящото производства.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск
за частично основателен. Ищецът твърдял, че вземането му се основава на 6 бр.
данъчни фактури, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба,
но общо претендирата от него сума (11651,20 лв.) не съответствала на сбора на
сумите по посочените фактури (13651,20 лв.). Заявява, че извършил плащане на
част от дължимите суми в общ размер на 5000,00 лв. както следва: на 07.12.2018г.-1000,00 лв.; на 08.01.2019г.-1000,00 лв.; на 15.02.2019г.-1000,00 лв.; на 20.03.2019г.-1000,00
лв.; на 09.04.2019Г.- 1000,00 лв. Предвид извършените
плащания общият размер на задълженията на дружеството към ищеца възлизали на
сумата от 8651,20 лв., по данъчни фактури както следва: по
Фактура № **********/17.04.2018г. - 599,20 лв. - остатък след частично плащане;
по Фактура № **********/10.05.2018г. - 1176,00 лв. - остатък след прихващане на
пълната стойност по фактурата от 1327.20 лв. с ДКИ № **********/01.06.2018г. за
151,20 лв.; по Фактура № **********/08.06.2318г. - 2085,60 лв.; по Фактура №
**********/01.08.2318г. - 4790,40 лв. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното и
в настоящото производства. Моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове за
горницата над 8651,20 лв. като неоснователни и недоказани и му присъди
съответната част от разноските по делото.
От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5904/2018г. описа на Старозагорския районен съд,
съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от незаплатено задължение по издадени фактури
за сумата 11651,20 лева
с ДДС. В тежест на ищеца е в
настоящото производство да докаже сключването на договори за търговска продажба
по чл.318 и сл. ТЗ, изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне
собствеността върху вещите, предмет на договорите, и предаването им на
купувача, както и изпадането в забава на купувача по отношение на задължението
му по чл.327 ТЗ за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника е докаже
възражението си за частично погасяване на задълженият чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: