№ 22525
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110114072 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са осъдителни искове от З. В. С. (ищец) срещу ЕТ „Й.В.“ (ответник), както
следва:
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 10913.40 лева -
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г.- 31.12.2023г.,
включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
12.03.2024г., до окончателното плащане;
- иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1743.05 лева, представляваща обезщетение за
забава в плащането на главницата от 10913.40 лева в размер на законната лихва за периода
от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата
молба, или от 31.01.2023г.-11.03.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на допълнителен трудов договор № 00000172 от 10.06.2013г.
за извършване на работа извън установеното за ищеца работно време по основното трудово
правоотношение, заемал при ответника длъжността „юрисконсулт“ с основно месечно
брутно трудово възнаграждение от 300.00 лева, което било променяно през годините,
включително едностранно от работодателя. Твърди, че е полагал труд при работодателя през
2023г., но не му било заплатено дължимото трудово възнаграждение за отработените
дванадесет месеца, поради финансови затруднения на работодателя, с оглед на което иска
присъждането му. Заявява претенция за плащане на обезщетение за забава върху всяко
месечно трудово възнаграждение, считано от датата на падежа му – края на месеца, за който
се отнася, до датата на подаване на исковата молба. Моли исковете да бъдат уважени.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срок подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Признава, че между него и ищецът е сключен трудов договор № 00000712 от 10.06.2013г. на
1
основание чл. 111 КТ, по силата на който ищецът заемал длъжността „юрисконсулт“ на 4-
часов работен ден. Признава, че считано от 01.01.2023г. на основание чл. 118, ал. 3 КТ
едностранно увеличил основното трудово възнаграждение на ищеца от 500.00 лева на
600.00 лева. Заявява, че на ищеца били изплащани бонуси за постигнати цели в размер на
600.00 лева по банков път на 13.04.2023г. и съгласно заповед от 31.03.2023г., в размер на
1935.00 лева по банков път на 22.08.2023г. и съгласно заповед от 31.07.2023г. Твърди, че за
периода от м. януари до м. март 2023г. ищецът е получил авансово трудовите си
възнаграждения, за периода от м. април до м. юли 2023г. – получил авансово трудовите си
възнаграждения по банков път на 21.03.2023г. в размер на 1000.00 лева и на 27.03.2023г. в
размер на 1000.00 лева, за м. септември 2023г. нетното възнаграждение от 490.72 лева било
платено по банков път на 19.10.2023г., а за м. октомври 2023г. нетното възнаграждение в
размер на 493.52 лева било платено по банков път на 16.11.2023г. Твърди, че от месец
септември ищецът преустановил работата си и не посещавал работното си място поради
конфликт с друг колега, по който повод ответникът му изпратил две писма. След неуспешни
опити за подновяване на работния процес, работодателят заявява, че спрял да начислява
брутното трудово възнаграждение на ищеца и оформял отсъствията му като самоотлъчка,
считано от 01.11.2023г. Заявява, че ищецът не полагал подписи върху ведомостите за
заплати, намирайки си причина за това, поради което релевира, че ако се приеме, че плащане
се дължи, то моли размера на месечното възнаграждение да бъде съобразен с начисленията
във фишовете за заплати. Навежда довод, че месечното възнаграждение се дължи до края на
месеца, следващ месеца, за който се начислява, поради което евентуалната дължимост на
мораторна лихва следвало да се определи от друг момент. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже, че за
процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност,
размера на дължимото му се трудово възнаграждение за месец януари-декември 2023г. ,
размера на претендираното трудово възнаграждение и неговата изискуемост.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника или
служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже
съществуването на главно задължение за плащане на трудово възнаграждение, неговата
изискуемост – с настъпване на падежа и/или изпращане на покана до ответника.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца
вземания за трудово възнаграждение и за мораторна лихва, както и да докаже
обстоятелствата, от които произтичат релевираните възражения, по-конкретно да обори
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на
трудовите права и задължения, както и може да проведе насрещно доказване относно
обстоятелството по полагане на труд.
2
На ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за размера на търсеното трудово
възнаграждение. На ответника следва да се посочи, че не сочи доказателства по оборване на
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. С оглед постъпилия отговор и на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните следва да се отдели обстоятелството относно
съществуването на трудово правоотношение по трудов договор № 00000712 от 10.06.2013г.
на основание чл. 111 КТ, по силата на който ищецът заемал длъжността „юрисконсулт“ на
4-часов работен ден.
Искането на ответника за допускане до разпит на трима свидетели за посочените в отговора
обстоятелства – че не е имал финансово затруднение и че исковете целят неоснователно
обогатяване, се отклоняват като ненеобходими. Релевантен по делото въпрос, съобразно
указаната между страните доказателствена тежест, е полагането на труд, размера на
възнаграждението и дали то е платено, като е ирелевантно дали работодателят е бил
финансово затруднен през процесния период, щом твърди плащане на възнаграждението.
Без уважение следва да се остави и искането на ответника по чл. 186 ГПК за изискване на
информация от Министерство на външните работи за броя и дестинациите, които е посетил
ищецът през процесния период с цел доказване, че ищецът е разполагал със средства.
Направеното искане се оставя без уважение, защото също не е необходимо. Както се посочи,
предмет на доказване е плащането на трудово възнаграждение, а не дали ищецът е
разполагал въобще със средства. Освен това, в отговора не се твърди ищецът да е пътувал в
рамките на процесния период, поради което искането не е обосновано и с оглед въведените
твърдения за престирането на труд. В допълнение, правоотношението между страните е по
допълнителен трудов договор, което позволява получаването на средства по друг договор.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да се
допусне по въпросите, формулирани в отговора на исковата молба. Първият и последният
въпрос следва да се допълнят, като вещото лице следва да извърши проверка на документите
по делото и в счетоводството на ответника и да отговори какъв е размера на месечното
брутно и нетно трудово възнаграждение на ищеца за всеки месец от 2023г. като съобрази
осигурителният му доход и начисленията от работодателя, както и да отговори дали
плащания от работодателя към служителя, ако има такива, са постъпили по сметката на
последния /сметката му е заверена/, какво е било основанието за превеждането им и има ли
останали неплатени трудови възнаграждения за периода от м. януари до м. декември 2023г.,
ако има такива – в какъв размер са те.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК, които с оглед представените към отговора
документи, следва да се даде възможност ищецът да заяви дали ги поддържа.
Съдът намира за необходимо да посочи, че производството следва да се разглежда по общия
исков ред, тъй като предпоставките на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице по арг. от чл. 310,
ал. 3 ГПК, тъй като с иска, подлежащ на бързо разглеждане, е съединен друг иск – този за
мораторна лихва. Този съдебен състав намира, че не следва да уважи искането на ответника
за обединяване на висящите между страните дела, а именно гр.д. № 14071/2024г. по описа на
3
СРС, 64 състав, гр.д. № 14073/2024г. по описа на СРС, 145 състав, гр.д. № 14140/2024г. по
описа на СРС, 79 състав, с настоящото гр.д. № 14072/2024г. След служебно извършена
проверка в ЕИСС относно етапа, страните и предмета на посочените граждански дела,
съдебният състав констатира, че има тъждество между страните по тях и по настоящото
дело, че са на един етап – постъпил отговор на искова молба, че касая заплащане на трудово
възнаграждение, но за различен период и при различни възражения от ответника, поради
което пълно тъждество като основание за прекратяване на по-късно заведеното дело, не
съществува. При все това, висящите между страните не следва да се съединят. Общото
между тях е, че вземането произтича от трудово правоотношение, но то се търси за различен
период, който обхваща общо четири години, поради което и с оглед спецификите на
релевираното в настоящия спор възражение за полагане на труд и спецификата на
възраженията по останалите производства, подлежат на изследване допълнителни
обстоятелствата. Освен това, производството по делото не следва да се разглежда по реда на
глава двадесет и пета, поради което и съединяването на делата не се явява целесъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване на
висящите между страните дела, а именно гр.д. № 14071/2024г. по описа на СРС, 64 състав,
гр.д. № 14073/2024г. по описа на СРС, 145 състав, гр.д. № 14140/2024г. по описа на СРС, 79
състав, с настоящото гр.д. № 14072/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да посочи банкова сметка или
друг начин, по който вземанията могат да бъдат платени, ако исковете бъдат уважени, като
му УКАЗВА, че при неизпълнение на разпореждането на съда и на основание чл. 89, т. 2 вр.
чл. 91, ал. 1 ГПК ще му бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да уточни дали претендира
брутно или нетно трудово възнаграждение в посочения размер от 10913.40 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба ще
бъде върната – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на търсеното трудово
възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства по оборване на презумпцията по чл. 8, ал.
2 КТ.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да заяви изрично дали поддържа
направените доказателствени искания по чл. 190 ГПК, ако ги поддържа – да посочи
поотделно документите, които желае да се изискат.
4
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните обстоятелството относно съществуването на
трудово правоотношение по трудов договор № 00000712 от 10.06.2013г. на основание чл.
111 КТ, по силата на който ищецът заемал длъжността „юрисконсулт“ на 4-часов работен
ден.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от ТД на НАП гр. София в едноседмичен срок
от уведомяването да представи информация и документ - декларации за декларираните
придобити и осигурителни доходи от трудова дейност на З. В. С., ЕГН **********, за
периода от м.януари 2023г. до м. декември 2023г. включително, от работодателя ЕТ „Й.В. –
В.“, Булстат ...............
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
материалите по делото, справка при ответника и при ищеца и неговата обслужваща банка,
да отговори на поставените в отговора на исковата молба и в настоящото определение
задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. А., телефон: ..................
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева, платими от ответника
в едноседмичен срок от уведомяването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане до разпит на трима
свидетели и по чл. 186 ГПК за изискване на информация от Министерство на външните
работи за броя и дестинациите, които е посетил ищецът през процесния период.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2024г. от 14:45
часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на
страните, като на ищеца се изпрати препис от писмения отговор, подаден от ответника.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6