№ 829
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20253100100570 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Л. Ц. срещу М.
А. В., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 6294/07.11.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14107/2024
г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, за сумата от 32 000 евро, представляваща
главница по Договор за заемна парична сума от 15.05.2023 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 7366 от 15.05.2023 г. на Нотариус Д.В., рег. № 480 на НК и район
на действие РС – Варна, и сумата от 3000 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 16.05.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за заем на
парична сума от 15.05.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 7366 от
15.05.2023 г. по регистъра на Нотариус Д.В., рег.№ 480 на НК, с район на действие PC -
Варна, съгласно условията на който заемодателят А. Л. Ц. е предоставил на заемателя
М. А. В. парична сума в размер на 32 000 евро, която сума заемателят се е задължил да
върне на заемодателя в срок до 30.09.2024 г. Излага се, че за срока на ползване на
заетата сума, заемателят се е задължил да плати на заемодателя проста годишна лихва
в размер на 7 %. Сочи се, че страните изрично са определили в т. 5 от договора за заем
размера на общата сума за връщане към датата на падежа - 30.09.2024 г. в т.ч. главница
плюс начислената лихва, а именно - 35 000 евро. Посочва се, че между страните не е
уговорено предоставянето от заемателя на заемодателя на специално обезпечение за
гарантиране връщането на заетата сума. Съгласно условията на т. 7, заемателят има
правото да прави частични плащания на заемодателя в рамките на регламентирания с
договора срок за връщане на заема, като заемодателят не може да откаже приемането
им. След изтичане на крайния срок за връщане на заема на 30.09.2024 г. и поради
неплащането на падежа на дължимата сума за главница, заедно с договорената лихва,
ищецът изпратил на ответника покана за доброволно плащане чрез ЧСИ Л.С. с рег. №
1
895, с район на действие - ОС - Варна. С поканата на длъжника е предоставен срок до
7 дни от деня на получаване на поканата за погасване на задължението, като същият е
предупреден, че след изтичане на срока, заемодателят ще предяви вземанията си по
съдебен ред. Длъжникът се е явил на 01.11.2024 г. в кантората на ЧСИ Л.С., запознал
се е с текста на поканата, но е отказал да я получи. В предоставения му за доброволно
изпълнение ответникът не е изпълнил задължението си, поради което ищецът
депозирал в Районен съд – Варна заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за процесните задължения, като
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ ответникът депозирал възражение. При тези съображения ищецът моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника М. А. В., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Навежда се довод, че процесният договор за
заем е една привидна сделка, прикриваща друго сключено между ищеца и ответника
съглашение за обезпечение, чиято цел било да се гарантира събираемостта на едно
бъдещо условно вземане на ищеца срещу ответника, което би възникнало в случай че
ищецът приеме да заплати сумата от 35 000 евро на трето неучастващо по делото лице,
в изпълнение на едно евентуално бъдещо задължение на ответника към третото лице
за плащане на продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот.
Подробно се описва хронологията на отношенията между страните и трети лица (Г.Н.
и Д.Л.) и сключените сделки, във връзка с които е подписан привидният договор за
заем. Поддържа се, че ищецът и ответникът са сключили „Договор за заем на парична
сума“, с което са уговорили сума на заема и срок за връщането й, но намеренията на
страните обаче не са били ищецът да предостави на ответника заемната сума (такава
не е била предоставена), а да се гарантира едно евентуално бъдещо условно вземане на
ищеца срещу ответника, което би могло да възникне, в случай че ищецът по
нареждане на ответника заплати сумата от 35 000 евро по банкова сметка на Д.Л. в
Русия за притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху
апартамент на ул. „Ц.К.“ *** в гр. Варна. В тази връзка се поддържа, че договорът за
заем е относително симулативна сделка, която на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
5 ЗЗД е нищожна.
В евентуалност, в случай че симулацията не бъде доказана, ответникът
противопоставя възражение за унищожаемост на договора за заем, като сключен чрез
умишлено въвеждане на ответника в заблуждение на основание чл. 32, ал. 3, вр. чл. 29,
ал. 1 ЗЗД. На среща, състояла се на 11.05.2023 г., между ответника и ищеца били
договорени две сделки. Предметът на едната бил ищецът по нареждане на ответника
да заплати на Д.Л. 35 000 евро като цена за притежаваните от последния идеални части
от недвижим имот. Предметът на втората сделка била да бъде обезпечено евентуалното
бъдещо вземане на ищеца към ответника за сумата от 35 000 евро. Ответникът, поради
своята неопитност бил убеден от Науменко, че за да бъде обезпечено бъдещото
условно вземане за 35 000 евро, най-добре щяло да бъде ищецът и ответникът да
сключат договор за заем. Ответникът обаче нямал намерение да се обвързва към ищеца
по договор за заем, а да обезпечи кредитора си, в случай че задължението към него
възникне. По-нататък ответникът бил заблуден и относно съдържанието на
насрещните права и задължения по обезпечителната сделка. Така на срещата от
11.05.2023 г. ответникът получил уверения, както от Науменко, така и Ц., че
последният щял да пристъпи към принудително събиране на сумата по заема само ако
последният плати на Л. 35 000 евро и само ако след това В. откаже да възстанови тази
сума на Ц.. Самото наличие към настоящия момент на образувано от ищеца срещу
ответника изпълнително производство, основано на несъществуващо притезание по
процесния договор за паричен заем, според ответника е достатъчно доказателство за
това, че ответникът е бил въведен в заблуждение относно насрещните права и
2
задължения по сделката, която сключва.
В евентуалност, в случай че се приеме, че сделката е действителна,
ответникът възразява, че сумата по процесния договор за заем не е била предоставена
от ищеца на ответника, поради което реалният договор, ако същият беше
действителен, щеше да е с недовършен фактически състав. Несключените договори за
заем не произвеждат действие, поради което от тях не може да произтече задължение
за връщане на заемна сума, а така също недължими се явяват акцесорните вземания за
лихви. Твърди се, че ищецът не е превеждал или предавал в брой на ответника
заемната сума възлизаща на 32 000 евро по процесния договор за заем. Към датата на
сключване на договора ищецът не е разполагал със сума в такъв размер, за да я
преведе безкасово или да я предаде в притежание на ответника. Освен бланкетното
твърдение в исковата молба, че сумата от 32 000 евро била предоставена от ищеца на
ответника (обстоятелство което се отрича от ответника), ищецът не навеждал
твърдения, нито пък сочел и представял доказателства за това кога, как и при какви
обстоятелства е предоставена въпросната сума на ответника.
Ответникът оспорва доказателственото значение на процесния договор за
заем като разписка за получената сума. Излага, че в текста на т. 1 от договора се сочи,
че „Заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на в размер на 32
000.00 \тридесет и две хиляди\ евро, която сума заемателят се задължава да върне на
заемодателя.“, което не означава, че сумата е била вече предадена при сключване на
договора. Навежда се довод, че употребата на сегашно време на глагола „предоставям“
означава, че сумата се предава сега, при сключването на договора, със самото му
извършване, което не е вярно. Твърди се, че никакви пари не са били предавани, нито
превеждани от ищеца на ответника при сключването на договора. С оглед
гореизложеното ответникът моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски.
В първото по делото о.с.з., проведено на 06.06.2025 г., процесуалният
представител на ищеца пояснява, че заемната сума е предоставена на ответника в брой
преди подписване на договора за заем.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Според представения по делото Договор за заем на парична сума от
15.05.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 7366 от 15.05.2023 г. на
Нотариус Д.В., рег. № 480 на НК и район на действие РС – Варна, между ищеца А. Л.
Ц., в качеството му на заемодател, и ответника М. А. В., в качеството му на заемател, е
сключен договор при следните условия: по т. 1 – заемодателят предоставя на заемателя
парична сума в размер на 32 000 евро, която сума заемателят се задължава да върне на
заемодателя, а в т. 2 е уговорен срокът за връщане на сумата – до 30.09.2024 г.
Съгласно т. 3 от процесния договор, за срока на ползване на заетата сума, посочен в т.
2, заемателят дължи на заемодателя проста годишна лихва в размер на 7%. Общият
размер на задълженията по договора, включващи главница и лихва, възлизат на 35 000
евро – т. 5 от договора. Видно от отразената декларация след текста на договора,
същият е преведен на ищеца от български на руски език от С.К.И.-Д..
Установява се от приложената покана за доброволно изпълнение от
28.10.2024 г., придружително писмо с изх. № 30737/29.10.2024 г. на ЧСИ Л.С. и
разписка от 01.11.2024 г., че ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата от 35 000 евро, дължима по процесния договор,
като на 01.11.2024 г. ответникът е отказал да получи същата.
Видно от представения от ответника нотариален акт от 27.04.2017 г., Н.Л. и
Г.Н. са закупили апартамент № 3, разположен на първи жилищен етаж на жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Ц.К.“ ***, с площ от 74,239 кв.м.
3
Според приложените свидетелство за смърт от 27.02.2021 г. и 2 бр.
удостоверение за правото на наследяване по закон, издавано за потвърждаване на
правото на наследство, намиращо се извън границите на Руската Федерация, Н.Л. е
починала на 06.02.2021 г., а нейният съпруг Г.Н. е наследник на ½ дял от имуществото
й, като същият дял притежава и синът й Д.Л..
Приобщена към доказателствения материал е представена от ответника схема,
която се твърди да е изготвена от Г.Н. и която да изяснява уговорките между него,
ответника и ищеца. В същата е изписано „36+24=60 дог.-> А. 35 т.т.“, последвано от
дума със зачерквания и дата с поправка. Според извършения превод от процесуалния
представител на ответника посоченият сбор се отнася за 60 хил евро сделка по банка,
както и „35 т.т.“ означава 35 хил., а думата е разписка и датата – 30.09.2024 г.
Приложени са 2 бр. нотариални актове от 15.05.2023 г., съгласно които на
посочената дата Г.Н. е дарил 1/40 ид.ч. от горецитирания апартамент на А. В., след
което му е продал 29/40 ид.ч. от същия при продажна цена от 36 000 евро, като на
сделките е превеждала С.К.И.-Д.. Представен е и Договор за покупко-продажба на
обзавеждане и оборудване от 15.05.2023 г., сключен между Г.Н. и М. В., по силата на
който последният е закупил вещи, представляващи обзавеждане и оборудване на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.К.“ ***, за сумата от 24 000 евро.
Съгласно представените 2 бр. платежни нареждания от 15.05.2023 г., посочените суми
са преведени от М. В.а по банков път на продавача по сделките.
Представена е от ответника и електронна кореспонденция с Д.Л. от 17.05.2023
г., от която е видно, че на същия е бил изпратен нотариалният акт за дарение, като той
е изпратил съобщение с указания да бъде показан на А., който ще „каже примерна
цена“. Според приложената имейл кореспонденция между ответника и адв. А.А. от
18.05.2023 г. последният е уведомил ответника, че в разговор с Дмитрий той му е
съобщил, че продажната цена, която иска за неговата идеална част от имота е 50 000
евро. В отговора на ответника от същата дата, с който изразява несъгласие с така
предложената продажна цена, като приемливата за него цена е 30 000 – 35 000 евро, се
споменава, че с оглед ограниченията за превод на средства към Руската федерация,
има постигната писмена договорка с гражданин на Федерацията, който живее там и
може да му преведе тези средства, а ответникът да му ги върне следващата година
когато дойде в България, стига Д.Л. да изпрати всички необходими документи за
прехвърляне на собствеността.
Видно е от приложеното Постановление от 11.07.2023 г. на Районна
прокуратура – Варна, че ответникът е подал сигнал за измама, като пред полицейските
служители е поддържал застъпената и в настоящото производство теза досежно
уговорките му с Г.Н., Д.Л. и ищеца относно придобиването на апартамента, находящ
се в гр. Варна, ул. „Ц.К.“ ***. Твърдял, че Г.Н. е предложил продажната цена за
притежаваната от Д.Л. ¼ ид.ч. от имота да бъде предадена от неговия познат А. Ц., тъй
като се намирал в лоши отношения с другия съсобственик. Посочил е, че с оглед
невъзможността за пренасяне на големи суми през границите и преводи към руски
банки, постигнали договорка ищецът да не дава пари на ищеца, а когато последният се
прибере в Русия да преведе по банков път сума в размер на 32 000 евро на Д.Л., като
впоследствие при завръщането си в България ответникът щял да му възстанови
сумата. Твърдял е, че за да се подсигури спокойствието на ищеца и се гарантира
възстановяване на сумата на 15.05.2023 г. бил изготвен процесният договор за заем.
Според писмо с изх. № БНБ-68621/13.05.2025 г., изпратено от Българска
народна банка, в информационната система на Регистъра на банковите сметки и
сейфове липсват данни за банкови и платежни сметки на ищеца към 15.05.2023 г., а
съгласно извлечението от неговата банкова сметка, открита в „Централна кооперативна
банка“ АД (л. 67 от делото), за периода 10.05.2023 г. – 26.05.2023 г. началното салдо в
банковата му сметка за този период е било 184,22 лв., а крайното салдо – 535,99 лв.
Приобщено към доказателствения материал по делото е писмо с рег. № 32-
4
148940/16.05.2025 г. от Централно митническо управление към Агенция „Митници“,
според което в справочните системи на агенцията не са установени данни за внос
и/или износ на левове и чуждестранна валута, декларирани от А. Л. Ц., в периода
01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Съгласно извлечението от интернет страницата на МВР,
пътуващите, които носят у себе си парична сума в размер на или над 10 000 евро, са
длъжни да ги декларират пред митническите власти при влизане или излизане от
страната. Видно от представеното копие на паспорта на ищеца, същият е пристигал в
Република България на летище Варна четири пъти в периода 2017 г. – 2021 г. и веднъж
е влизал в страната с автомобил през ГКПП Малко Търново.
Съгласно приложените нотариален акт от 15.10.2014 г. и справка от Служба
по вписванията – гр. Варна от 05.06.2025 г. ищецът е собственик на жилище, находящо
се в гр. Варна, ул. „Р. Ж.“ ***.
Представени по делото са 4 бр. актуално състояние от Търговския регистър
на следните дружества: „Зоана 2012“ ЕООД, „Ейнджъл 2006“ ООД, „Клавърдийс“
ЕООД и „Юролинк Билдинг Груп“ ООД, чийто предмет на дейност включва покупка,
ремонт, обзавеждане и продажба на недвижими имоти, като управител на първите три
дружества е ответникът М. А. В., а на четвъртото е бил управител през 2017 г., видно
от приложения протокол за общо събрание на съдружниците в „Юролинк Билдинг
Груп“ ООД от 15.03.2017 г. и молба от 08.03.2017 г.
Видно от приложената справка от 05.06.2025 г., издадена от Агенция по
вписванията, в периода 2007 г. – 2021 г. ответникът е бил страна по 20 договора за
покупко-продажба на недвижими имоти и право на строеж. Съгласно представения
нотариален акт от 26.02.2020 г., на посочената дата ответникът е закупил недвижим
имот, като на сделката е присъствала С.К.И.-Д. в качеството й на заклет преводач от
български език на английски език на управителя на продавача по договора.
Ангажирани от ответника са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С.К.И.-Д. и А. М.ов В. (син на ответника). Първата разпитана свидетелка
излага пред съда, че на 15.05.2023 г. е превеждала на сделки, които се осъществили
между страните по делото пред нотариус Д.В.. Когато влязла при нотариуса имало
двама рускоговорящи граждани, на които предположила, че ще превежда и малко по-
късно пристигнал ответникът със сина си, който придобивал имота със съгласието на
баща си. Преди да си излезе от стаята когато си тръгвала след продажбената сделка
ответникът я помолил да превежда за още един договор, който бил заем с втория от
двамата рускоговорящи граждани. Сочи, че се познава с ответника служебно по повод
на осъществяван от нея превод на други сделки, по които той не е участвал лично като
страна. Ответникът бил счетоводител на един от клиентите, на който я повикали да
превежда на сделки. Не си спомня коя от страните по договорите, сключени на
15.05.2023 г., й е платила за извършения превод. Свидетелства, че в нейно присъствие
пари на ответника не били предавани.
Според показанията на св. В. същият присъствал на среща през м. май 2023 г.,
която се провела между него, страните по делото и Г. в апартамент на шестия етаж в
блок на ул. „Р. Ж.“ ***. Говорили си за сделка, която трябвало да се сключи за
закупуването на апартамент на ул. „Ц.К.“ ***, като ответникът му превеждал, тъй като
не говорил руски език. Г. написал пред свидетеля схема за това как трябва да се случи
закупуването на апарамента, собственост на Г.Н. и Д.Л., а именно частта на Г. да се
купи за 60 000 евро, като бил написал 36 000 евро за имота и 24 000 евро за
обзавеждането, а частта на Л. да се купи чрез А.. Свидетелства, че ищецът трябвало да
плати на Л. 35 000 евро в Русия за неговата част, след което като се върне в България
баща му да ги върне на ищеца. Това задължение било оформено като договор за заем,
с който ищецът „да се застрахова“, което било предложение на Г. по време на срещата.
Плащането трябвало да се случи чрез ищеца, защото Г. и другият съсобственик били
скарани и не искали да имат контакт. Не било договорено за някоя от сумите да се
издава разписка. Първоначално свидетелят заявява, че частта на другия съсобственик
5
също е купена, за което баща му дал парите, но впоследствие след обяснение кой колко
идеални части притежава от въпросния апартамент, излага, че ¾ ид.ч. от имота са
купени от Г., а другата ¼ ид.ч. от имота не била закупена, но не знае защо. Не е
сигурен дали преди или след срещата се е обсъждала цената за частта на Л., но мисли,
че ответникът е говорил с него за 35 000 евро, но впоследствие продавачът вдигнал
цената след като вече били купени ¾ ид.ч. По време на срещата главно разговорите
били водени и предложенията били правени от Г. и ответника, вкл. и за сключването
на договор за заем. На схемата било написано, че до 30.09.2023 г. трябвало да се дадат
парите. Свидетелят не помни дали е била уговаряна лихва за тази сума, която трябвало
ищецът да занесе в Русия и дали докато баща му я върне трябва да плаща някаква
лихва.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на
действително правоотношение по посочения договор за заем от 15.05.2023 г., за
възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя процесната сума в
размер на 32 000 евро и да е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за
заем, принадлежи на ищеца.
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка –
уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска
от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер в срок от 1 месец
от поканата (арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД), ако друго не е уговорено от страните.
От Договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 15.05.2023 г.
между страните в настоящото съдебно производство, се установява, че те са
постигнали съгласие за пораждане правните последици на договора за потребление
(паричен заем). Съгласно уговореното в чл. 1 от процесния договор за заем на парична
сума, заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на 32 000 евро,
която заемодателят се задължава да върне на заемодателя, като посоченият в чл. 2 срок
за ползване на заетата сума е до 30.09.2024 г., за което заемателят дължи на
заемодателя проста годишна лихва в размер на 7%.
В трайно установената съдебна практика, обективирана в редица решения на
ВКС, като Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III г. о.; Решение №
174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о.; Решение № 837 от 13.12.2010 г. по
гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о.; Решение № 150 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 574/2011 г., IV
г. о.; Решение № 420 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 3176/2013 г., IV г. о.; Решение № 317 от
23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г., IV г. о. и др., е прието, че заемът за потребление
е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
Това следва от разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, където сделката е регламентирана. С оглед
на това, за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва
да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическия състав на сделката не е осъществен. При
спор относно дължимостта на сума за която се твърди, че е дадена в заем, в
доказателствена тежест на страната, която се позовава на сделката е при условията на
пълно доказване да установи обстоятелството, че сумата е предадена. Разписката се
6
предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението
съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за
потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването
му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен
документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД.
Съобразявайки горепосочената съдебна практика, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, съдът приема, че сключеният между страните договор за заем
обективира единстверно поетите от страните задължения по него: на заемодателя да
предостави процесната сума в заем и на заемателя да я върне в уговорения срок.
Използваното в т. 1 от договора сегашно глаголно време относно задължението на
заемодателя да предостави сумата по заема: „заемодателят предоставя на заемателя
парична сума в размер на 32 000 евро, която сума заемателят се задължава да върне на
заемодателя“, води до извод, че страните са уговорили заемната сума да се предостави
на заемателя при подписване на договора. Това обаче е в противоречие със заявеното
от процесуалния представител на ищеца, че сумата е предоставена на ответника в брой
преди подписването на договора. Така сключеният договор не обективира изявление
на заемодателя, което да има характер на разписка, че заемната сума му е реално
предадена.
Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която
търси изпълнение по него. С доклада по делото, обективиран в Определение №
2113/06.05.2025 г., приет за окончателен в о.с.з., проведено на 06.06.2025 г., съдът
изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че е предоставил на заемателя
процесната сума в размер на 32 000 евро, с което възниква действително
правоотношение между страните по посочения договор за заем от 15.05.2023 г.
Въпреки това ищецът не ангажира годни доказателствени средства да установи това
оспорено от ответника правнорелевантно обстоятелство. Свидетелските показания за
установяване договора за заем и изпълнение на паричното задължение на заемодателя
да предостави на заемателя заемната сума попадат под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3
и 4 ГПК, поради което са недопустими. От друга страна, за опровергаване на
твърдяното от ищеца обстоятелство, че сумата е предадена на ответника, същият
ангажира доказателства, които макар и с ниска доказателствена стойност подкрепят
възражението му, че заемната сума не му е дадена от ищеца. Наистина
обстоятелството, че ищецът не е разполагал в наличност в банкова сметка, открита в
българска банка, със сума равна на заемната сума, не води до автоматичния извод, че
изобщо не е имал такава сума, която да предостави в заем на ответника. Нито
показанията на св. Исканян – Димитрова, че не е въприела предаване на сумата
непосредставено преди подписване на договора пред нотариуса, установяват по
категоричен начин, че таква не е била дадена в друг момент. Въпреки това, в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че сумата е
предадена, за което обстоятелство той не ангажира години доказателствени средства.
Не може да бъде споделен доводът на ищеца, че с поемането на задължението
да върне сума е осъществен реалният елемент на договора, тъй като се задължавал да
върне този, който е получил. Както бе изяснено по-горе, обещанието за връщане на
сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не
може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД.
Цитираната от ищеца съдебна практика е неотносима в конкретния случай, тъй като в
Решение № 379/06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че нещо
може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума – като аванс по
договор за изработка, вещ или услуга – като вноска по договор за дружество, ценни
книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след
това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата
7
в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне
съответната парична сума. По този начин страните може да преуредят отношенията си
с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, а такъв договор е валиден, тъй
като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне – същото или
равностойността му в пари. В обсъжданата в посоченото решение хипотеза се касае за
наличието на предходни отношения, които се преуреждат с договор за заем. С
Решение № 478/11.02.2014 г. по гр.д. № 2670/2013 г. на ВКС IV г.о. е разгледан случай,
в който не е било съобразено направено от ответника още с отговора на исковата молба
съдебно признание за факта на съществуване на договор за заем, а в настоящия случай
ответникът изрично е оспорил завършването на фактическия състав на договора
поради непредаване на процесната сума и е поддържал, че с оглед неговия реален
характер, същият следва да се счита за несключен.
При тези съображения съдът намира, че фактическият състав на договора за
заем е неосъществен, тъй като не е доказано предаването на паричната сума, а
договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.
Следователно, между страните не е възникнало облигационно правоотношение по
договор за заем от 15.05.2023 г. и ответникът не дължи връщане на главница и
възнаградителна лихва по него. Доколкото не се установява съществуването на
процесния договор за заем, не се явява необходимо обсъждането на възраженията на
ответника за неговата нищожност или унищожаемост, които ответната страна е
релевирала в непрецизна поредност, тъй като, за да бъде един договор недействителен,
на първо място той следва да бъде сключен. При недействителността сделка има, но тя
не може да породи правните си последици или ако ги е породила, те могат да отпаднат
(по правило) с обратна сила. В тази връзка съдът е указал на страните с доклада по
делото, че едва при установяване на обстоятелствата, които са в тежест на ищеца, а
именно действително правоотношение по посочения договор за заем, за възникването
на което заемодателят да е предоставил на заемателя заемната сума и да е настъпила
нейната изискуемост, в тежест на ответника е да установи правоизключващите си
възражения.
Единствено за пълнота на изложението следва да бъде изяснено, че при
съвкупния анализ на събраните по дело доказателства настоящият съдебен състав
намира, че не може да бъде направен категоричен и обоснован извод, че процесният
договор е привидна сделка, прикриваща друго сключено между ищеца и ответника
съглашение за обезпечение на едно бъдещо условно вземане на ищеца срещу
ответника, което би възникнало в случай че ищецът приеме да заплати сумата от 35
000 евро на трето неучастващо по делото лице в изпълнение на едно евентуално
бъдещо задължение на ответника към третото лице за плащане на продажна цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, което задължение не е възникнало. В
действителност представените писмени доказателства от ответника потвърждават
изложените от него твърдения досежно придобиването правото на собственост върху
¾ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.К.“ *** и обзавеждането в него,
от сина на ответника чрез сключването на сделки с Г.Н., като останалата ¼ ид.ч. от
имота е собственост на Д.Л., за закупуването на която са водени преговори. В
кореспонденцията на ответника с адв. А. и в постановлението за отказ за образуване на
досъдебно производство се съдържат изявления на ответника за уговарянето
продажната цена да бъде предадена по заявения от отвеника начин, но същите не са
годни да опровергаят изявлението за намерение за обвързването на страните с договор
за заем, съдържащо се в договора. Въпросната схема, която се търди да е изготвена от
Г.Н., също не установява по категоричен начин, че изписаният в нея текст „35 т.т.“ се
отнася за продажната цена, която ищецът да заплати на Д.Л. в Русия за неговата ¼
ид.ч., след което да му бъде върната от ответника. Свидетелските показания на св. В. в
тази връзка съдът преценява критично и по правилата на чл. 172 ГПК, отчитайки
8
неговата заинтересованост от изхода на делото в качеството му на син на ответника.
Свидетелят има впечатления от въпросната среща през м. май 2023 г., но
информацията за състоялите се разговори и договорки е получил от ответника и негов
баща, който му е превеждал от руски език. Показанията на свидетеля при отговорите
на зададените от процесуалния представител на ищеца въпроси са колебливи и
противоречиви – първоначално твърди, че останалата ¼ ид.ч. от имота е закупена, като
баща му е платил цената, а след това заявява „значи въпросната ¼ в момента не е
купена, но не знам защо“. Не е наясно и постигната ли е договореност със собственика
на тази част от имота и кога.
Възражението на ответника, че при подписване на процесния договор е бил
въведен в заблуждение от ответника, както относно характера на договора, който
сключва, така и относно конкретните права и задължения на страните по него, съдът
също намира за неоснователно. От представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че ответникът има дългогодишен опит в покупко-
продажбата на имоти и е управител на няколко търговски дружества, поради което не
може да се приеме, че при постигане на конкретните договорки с действията си
умишлено ищецът или третото лице са успели да създали у него някаква невярна
представа. Напротив, дори според самите изявления на ответника в отговора на
исковата молба същият напълно е разбирал между кои страни какви договори следва
да бъдат сключени, в каква последователност, с какви правни последици и при какви
условия, за да бъде постигнат крайния резултат – придобиването на въпросния
апартамент. Фактът, че ищецът е предявил претенцията си по съдебен ред и е
образувал изпълнително производство за несъществуващото му вземане по договор,
по който не е предоставил заемната сума, не е достатъчен да докаже, че ответникът е
бил измамен при подписването на процесното съглашение.
С оглед по-гореизложеното предявените от ищеца искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на сумата от
3200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство, както и 1600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедно
производство, съобразно уговореното в представения договор за правни услуги от
26.11.2024 г. и доказателствата за заплащането на сумите, съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС .
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Л. Ц., роден на ********** г., гражданин на
Р.Ф., с адрес гр. М., ул. „З.П.“ ***, срещу М. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. „Г.И.“ ***, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 6294/07.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14107/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, 51 с-в, за сумата от 32 000 евро, представляваща главница по
Договор за заемна парична сума от 15.05.2023 г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № 7366 от 15.05.2023 г. на Нотариус Д.В., рег. № 480 на НК и район на действие
РС – Варна, и сумата от 3000 евро, представляваща договорна лихва за периода от
16.05.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
9
датата на подаване на заявлението – 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА А. Л. Ц., роден на ********** г., гражданин на Р.Ф., с адрес гр. М.,
ул. „З.П.“ ***, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Г.И.“
***, сумата от 3200 лв. (три хиляди и двеста лева), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА А. Л. Ц., роден на ********** г., гражданин на Р.Ф., с адрес гр. М.,
ул. „З.П.“ ***, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Г.И.“
***, сумата от 1600 лв. (хиляда и шетстотин лева), представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10