Р Е Ш Е Н И Е № 194
гр. Сливен, 28.09.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Костова и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №
248 по
описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4
от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на ЕТ „Ж.С. *** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-144-0067243 от 25.05.2021 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която по отношение на ЕТ „Ж.С. *** е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за х. с.,
находящ се в гр. Н. З., ул. „Г. Б.“ № …, стопанисван от ЕТ „Ж.С. *** и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
„а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че същата е
немотивирана. Заявява, че запечатването не би постигнало целите по чл. 22 от ЗАНН. Твърди, че липсват данни и констатации за нарушения на търговеца от
предходен период. Заявява, че се касае за инцидентен случай, като била
възпрепятствана в упражняването на търговска дейност, адресата щял да бъде
лишен от възможността да извършва търговска дейност. Моли съда да отмени
оспорената заповед.
В съдебно
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Ответната страна, чрез
пълномощника си ст. юриск. С. Д. оспорва изцяло
подадената жалба. Заявява, че е установено извършване на административно
нарушение, което било основание за издаване на оспорваната заповед. Моли съда
да остави в сила заповедта. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 19.05.2021 г. в 17:30 ч. на търговски обект по смисъла на
§ 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за х. с., находящ се в гр. Н. З., ул. „Г. Б.“
№ …, стопанисван от ЕТ „Ж.С. *** с ЕИК ***, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите в същата наредба.
Извършена е
контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,80 лева, заплатена в
брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е
издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, модел TREMOLS V2-KL, ИН на ФУ ZK123092 и ФП № 30154815, нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена
от П. К. – и. по п., а плащането е прието от Ж.Г. – у. в обекта.
След легитимация
на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за дата 19.05.2021г.,
от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон.
Въз основа на
извършената проверка, обективирана в ПИП с сер. АА № 0067243/19.05.2021г г., началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП на 25.05.2021 година, приел, че след като ЕТ не издава съответен документ
за продажба по установения ред, от обективна и субективна страна са осъществени
признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, което изпълнявало състава чл.186, ал. 1, т. 1, буква
„а" от ЗДДС, поради което с обжалваната заповед е наложена процесната ПАМ.
Заповедта е
съобщена на оспорващия на 26.05.2021 г. видно от отбелязване на самия
административен акт.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 04.06.2021 г. т.е. в срока по чл.149 ал.3 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване,
(л.38-40) в рамките на предоставените му
правомощия, при условията на обвързана компетентност.
Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени като неоспорени от страните,
обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
издадена в съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила.
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно чл.
118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи
фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение
на тази законова разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118
от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение
всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че оспорващият търговец, не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл.
25, ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и
субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство за извършена продажба. Според отразеното в обстоятелствената част на
заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на
стойност 0,80 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за
извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка на един брой
минерална вода, заплатена в брой от П. К. – и. по п., не е издаден фискален
бон. Плащането в брой е прието от Ж.Г. – у. в обекта.
Неиздаването на
надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е
абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по
реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване
на процесната заповед разпоредба на чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено
нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби
от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1
и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за
регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност,
но служителят на дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената
продажба. (В този смисъл Решение № 7568/23.06.2021 г. по адм.д.№ 1411/2021 г.
на ВАС Първо отделение)
Видно от мотивите
на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни е мотивиран
с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Посочено е, че вредата от нарушения на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006
г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба,
е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетените приходи от продажбите.
Ето защо съдът
приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите
предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е
съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на
обект“ и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни). Мярката е с временен
характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно
поведение по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на
държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване
на последващи правонарушения. След като търговецът не
спазва въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе
негативните последици от временното запечатване на обекта.
Наложената ПАМ е с
оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Срокът на принудителната
административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона
- за 14 дни - към минималния срок, като са взети предвид, че с нарушението е
засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти, тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Несъмнено този срок е адекватно определен, доколкото при
извършената проверка е установена положителна разлика в касовата наличност на
проверявания обект в размер на 96,80 лв.
Срокът на
наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на финансовата дисциплина.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието на
конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в
този случай оказва целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната функция. Упражняването на търговска
дейност обосновава притежанието на професионални познания по отношение на
фискалното законодателство и свързаната с него документация, и разколебава
всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази
връзка правилно и обосновано е определена продължителността на определената
ПАМ, с оглед реализиране превантивната и преустановителна
функция на ПАМ към минималния предвиден в закона - за 14 дни.
Предвид изложеното
съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е
в съответствие с материалния закон и целта на закона. Не се констатира
нарушение на принципа на съразмерността, до колкото, не бе установено в
производството ответника да е засегнал права или законни интереси на търговеца
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито
да е упражнил правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо. Не
са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Основателно и
своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Ж.С. ***“ със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-144-0067243 от 25.05.2021 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Ж.С. ***“ със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, да заплати в полза на Национална агенция по приходите
разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: