№ 725
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500789 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6837/11.12.2024 г., по гр.д.№ 45/2024 г. на Софийски градски съд,
ГО, I-17 състав съдът е осъдил на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД да заплати на „Топ Арт Строй“ ЕООД сумата от 26 700.04 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, чрез използване на енергийно съоръжение -
трафокасета 100 кVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП),
разположен на границата на УПИ с идентификатор 02659.2193.3359, гр. Банкя и ул.
„Родина“ № 36 за периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г. С решението на основание чл.78, ал.1
от ГПК, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на „Топ Арт
Строй“ ЕООД сумата от 6 200 лева разноски за производството.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, което моли въззивния съд да го отмени като отхвърли предявения срещу
дружеството иск. Поддържа, че обективните предели на силата на присъдено нещо не се
разпростират по отношение на това налице ли е право на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД да ползва процесиите съоръжения. Съдът не обсъдил направените от ответника
твърдения и възражения във връзка с възникването на това право. Между страните по
делото била налице валидна договорна връзка за изграждане на външно ел. захранване на
„Шест броя жилищни сгради в УПИ 11-710, кв. 155а, гр. Банкя“, като със сключения договор
за присъединяване се уреждали условията за присъединяване и правата и задълженията на
страните във връзка с изграждането на съоръженията за присъединяване, въвеждането им в
експлоатация, тяхното ползване и възстановяване на вложените в изграждането им средства
по взаимно признати разходи, включително заплащане на дължимата цена присъединяване.
В чл. 7 от договора за присъединяване било предвидено право на „Електроразпределителни
1
мрежи Запад“ ЕАД да използва безвъзмездно изградените от ищеца съоръжения за
присъединяване без да нарушава договорената мощност и след предоставянето им за
изкупуване. Съоръженията за присъединяване били предоставени за изкупуване с вх.рег.№
19284/25.11.2005 г. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД бил неоснователен, тъй като ответното
дружество е ползвало процесното съоръжение на договорно основание. На ищеца се
дължало възстановяване на вложените от него средства в изграждането на съоръженията.
Документът относно въвеждането в експлоатация на процесния обект, който се
електрозахранва, не било еднозначно на въвеждане в експлоатация на процесиите
съоръжения, които са самостоятелен строеж и обект на собственост. Спорът между страните
бил дали са изпълнени условията на сключения договор за присъединяване по отношение
законосъобразното изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения, така че на ищеца да бъдат възстановени вложените средства по взаимно
признати разходи в съответствие с изискванията на чл.20, ал.7 от Наредба № 6, респ.
съобразно уговореното в договора за присъединяване. В съответствие със сключения между
страните ДПЕРМ № 1034/10.08.2004 г. и становище за условията за присъединяване,
неразделна част от договора, ищецът следвало да изгради нов трансформаторен пост, кабели
СрН и кабели НН, а не процесното табло-трансформатор. Следователно ищецът не е
изградил законно съоръженията за присъединяване при спазване на нормативната уредба,
като по делото не е установено това да е сторено. „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД било длъжно да изкупи изградените по реда на чл.20, ал.5 от Наредба №6
съоръженията за присъединяване, но само годни такива - законно изградени и въведени в
експлоатация. До момента, в който изкупуването се случи, между страните в чл.7 от
договора за присъединяване е уговорено, че електроразпределителното дружество ще ползва
съоръженията за присъединяване безвъзмездно, като единственото условие е да не се
нарушава договорената присъединена мощност. Съоръжението за присъединяване било вещ
със специфично функционално предназначение - през която се пренася /без да се
преобразува/ ел. енергия за нуждите на ищеца, от лице със специално качество, а именно
оператор на разпределителната мрежа, за която дейност единствен лицензиант за
територията на Западна България, вкл. Банкя е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. При
наличие на договорка за изграждане на съоръженията за присъединяване в хипотезата на чл.
20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ (отм), а именно извършване на определени строително-
монтажни работи от присъединяваното лице, не може да се говори за обедняване на ищеца,
защото не бил реализирал полза от принадлежащото му право на собственост, включващо
правото на ползване на вещта - наемната цена. Процесиите съоръжения можело да бъдат
ползвани само от оператора на електроразпределителната мрежа. Липсвало обедняване на
ищеца и поради факта, че процесиите съоръжения са специфичен енергиен обект
способстващ разпределението и снабдяването с електрическа енергия, за осъществяването,
на което е нужна лицензия, каквато ищецът няма, тъй като не енергийно предприятие по
смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ.
Въззиваемият „Топ Арт Строй“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли
решението да бъде потвърдено от въззивния съд. Счита, че по делото не е установено
правото на ответника да ползва безвъзмездно процесното съоръжение. Дейността по
присъединяване и по продажба на електроенергия били две отделни дейности, като за
договорното им регулиране се сключвали отделни договори. Договор за регулиране на
отношенията по продажба на ел.енергия нямало сключен между страните. Установените
отношения по използване на съоръжението между страните били фактически. Ответникът
неправилно определял правния спор, който е предмет на настоящото дело като го
измествал.Върховният съд в практиката с и приел, че нормативно въведеното в чл.59, ал. 4
ЗЕЕЕ /отм./, съответно чл. 67, ал. 3 ЗЕ понятие „безвъзмездност" се отнася за ползването на
части от сгради от енергийните предприятия и е позволено само за монтиране на средства за
измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия, но не и за
предоставяне на достъп през собствени уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители. За собствениците на електрически уредби и
2
съоръжения съществувало задължение да предоставят достъп на преносното, съответно на
разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но
предоставянето на този достъп не е безплатно. Основание за този извод се намира в
разпоредбата на изр. второ на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за
предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от комисията. При
отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп
до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им
се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване.Ползването на такъв достъп без
наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание,
поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. Така в Решение №
179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение №
37/30.3.2010 г. по т.д. № 709/09 на ВКС, Първо т.о.; Решение № 91/11.9.2009 г. по т.д.№
596/08 на ВКС, Второ т.о. Възраженията на въззивника за „незаконосъобразност" на
съоръжението, свързани с неправилно изграждане - вместо „нов трансформаторен пост" е
монтирано „табло-трансформатор"; както и изграждане без наличието на необходимите
строителни книжа били неотносими към правния спор. Неоснователно било възражението
за липса на „обедняване" на ищеца. По този повод въззиваемия сочи съобразеното в
мотивите на Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на ВКС, че: Обезщетението
представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на
неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на
цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. В случая
били налице кумулативно необходимите предпоставки за присъждане на претендираното
обезщетение за неоснователно обогатяване с материалноправно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД: въззивникът е собственик на вещта; вещта се ползвала от ответника, като липсвало
правно основание за ползването и е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника /така Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на Върховен касационен
съд/.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Топ Арт
Строй“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителен иск за
заплащане на сумата от 26 700.84 лева, представляваща обезщетение за ползване на
собственото на „Топ Арт Строй“ ЕООД енергийно съоръжение – трафокасета 100 кVA/20kV
тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП), разположен на границата на УПИ с
идентификатор 02659.2193.3359, което „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
ползвал без правно основание, за възмездно снабдяване на потребители с електроенергия в
периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г. В исковата молба се сочи, че в хода на проектирането на
жилищните обекти в УПИ II-710, III-710, IV-710, V-710, VI710 и VII-710 се наложило
изграждане на съпътстваща и задължителна инфраструктура, включително захранване с
електроенергия на отделните строежи, а след завършването им и въвеждането им в
експлоатация – и снабдяването им с ел. енергия за битови нужди чрез присъединяване към
електропреносната мрежа в района. Страните по делото сключили договор № ДПЕРМ-
1034/10.08.2004 г. за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда
на чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към електроразпределителната мрежа, съгласно който
присъединяването на обекта следвало да се извърши съгласно предписание изх. № НИ-
2043/06.07.2004 г., неразделна част от договора, посредством новоизграден единичен
трафопост с кабелно захранване на 20 kV. Изграждането на съоръжението и свързването му
със съществуващата електропреносна мрежа се изпълнило по изработения и съгласуван
проект, при спазване на нормативните изисквания, становищата на компетентните държавни
3
институции и в пълно съответствие с предписанията на „Електроразпределение – Столично“
ЕАД. На 11.11.2005 г. бил подписан протокол на приемателна комисия за въвеждане в
експлоатация на ел. съоръжение, съставена от представители на инвеститора, изпълнителя и
електроразпределителното дружество. Комисията приела обект: жилищни сгради с адрес ул.
„Родина“, парцел II-710 от кв. 155а в гр. Банкя и подобект: ел. монтажна част на нова
трафокасета и ел. захранване на средно напрежение (СрН) на ел. табла. „Топ Арт Строй“
ЕООД предал ел.съоръженията във владение, за ползване, разпореждане и експлоатация на
„Електроразпределение – Столично“ ЕАД, за което бил подписан приемо-предавателен
протокол. След предаването на електросъоръжението на „Електроразпределение –
Столично“ ЕАД се провела приватизационна процедура, като универсален правоприемник
на дружеството бил „ЧЕЗ разпределение България“ АД, ЕИК *********, а впоследствие -
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. За период от 17 години
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ползвало облагите от експлоатиране на
съоръжението, свързано с неговата електропреносна мрежа и събирало определяни от него
такси от потребителите на доставяната ел. енергия, без да споделя дори и част от ползите с
„Топ Арт Строй“ ЕООД, в качеството му на собственик на съоръжението. Ползването на
достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие за ред и цена било без
правно основание, което пораждало правото на „Топ Арт Строй“ ЕООД на обезщетение в
размер на сумата, с която енергийното предприятие се обогатило в резултат неплащане на
цената за достъп, ако би бил сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и с която сума
собственикът на енергийните уредби и съоръжения се е обеднил поради неполучаване на
цената за достъп, ако страните биха сключили договор. База за определяне на конкретния
размер на обезщетението следвало да се приеме приетата от ДКЕВР с решение по протокол
№ 27/04.02.2008 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно
или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (Методиката). „Топ Арт Строй“
ЕООД сезирал съда с иск за реализиране правото на обезщетение, по който съдът приел
претенцията за основателна за периода октомври 2013 г. – октомври 2018 г. В настоящото
производство предявява иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
26 700.84 лева за периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с отговора на
исковата молба оспорва допустимостта на иска поради липса на легитимация на ищеца да
води иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като разполага с друг иск, предвид сключения между
страните договор. Не бил спазен редът за сключване на договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ.
Оспорва правото на собственост на „Топ Арт Строй“ ЕООД върху процесния енергиен
обект. Поддържа, че ползва съоръжението на валидно правно основание. Липсвало
обедняване за ищеца и обогатяване за ответника за сметка на ищеца.
Представен е договор № ДПЕРМ-1034/10.08.2004 г. за присъединяване на
обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към
електроразпределителната мрежа, съгласно който присъединяването на обекта следвало да
се извърши съгласно предписание изх. № НИ-2043/06.07.2004 г., неразделна част от
договора, посредством новоизграден единичен трафопост с кабелно захранване на 20 kV. С
договора са определени правата и задълженията на страните, както и необходимите условия
за присъединяване на обект: 6 жилищни сгради, находящи се на ул. „Родина“ в УПИ II-710,
кв. 155а, гр. Банкя /наричан по долу само „обекта“/, към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Столично“ ЕАД, като присъединяването ще се извърши съгласно
предписание относно начина на електрозахранване на обекта, изходящо от
„Електроразпределение Столично“ ЕАД съгласно чл.1 от договора. Уговорено е, че
присъединяването на обекта ще се извърши в 7-дневен срок от представяне на разрешение
на ползването му, предоставяне на декларации за съответствие от потребителя, сключен
4
договор за продажба на ел. енергия и депозирана в деловодството на ЕРП молба за
изкупуване на енергийния обект, изграден от ищеца – чл. 3 от договора. С чл. 5 от договора
„Електроразпределение Столично“ ЕАД се задължава да съгласува с ищеца изготвените за
сметка на ищеца проекти по отношение на мястото на присъединяването, разположението и
вида на съоръженията на територията на обекта и свързаните с тях сервитутни зони, и
границата на собственост на ел. съоръженията. С чл. 6 от договора „Електроразпределение
Столично“ ЕАД е поело задължение да изкупи изградените от ищеца съоръжения за
присъединяване, след представяне на изискваните от него – ЕРП, документи, а според чл. 7
от договора, „Електроразпределение Столично“ ЕАД се задължава да използва изградените
от ищеца съоръжения за присъединяване, след предоставянето им за изкупуване от ищеца,
за присъединяване на други потребители, без да нарушава договорената мощност. На свой
ред по силата на същия договор ищецът се е задължил да предложи на
„Електроразпределение Столично“ ЕАД изкупуването на съоръженията за присъединяване,
съгласно ЗЕ – чл. 9, да представи виза за проучване и проектиране на енергийното
съоръжение, в случай че в имота, където е разположен обектът за присъединяване се
изгражда ел. уредба средно или ниско напрежение /СН или НН/, както и в този случай да
прехвърли собствеността или правото на строеж в полза на ЕРП /чл.11/, да представи
разрешение за ползване на обекта, издадено в съответствие с действащата нормативна
уредба – чл.12, да представи декларации да съответствие /чл.13/. В чл. 18 от договора е
уговорено, че ищецът дължи цена за присъединяване, определена съобразно наредба, както
и че тази цена се прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване,
изградени от ищеца, при сключването на договора за изкупуването им. В чл. 24 от договора
е посочено, че ако не бъде развален поради неизпълнение с нарочно изявление за това от
изправната страна, то той се прекратява след сключването на договор за изкупуване на
съоръженията за присъединяване на обекта.
С исковата молба са представени и не са оспорени от ответника писма от
МЕЕР до МРРБ и от МРРБ до МЕЕР, от които се установява, че от министерствата е
обсъждано предложение на представляващия праводателя на ответника
„Електроразпределение Столично“ ЕАД, таблатрансформатори от типа на процесното – за
напрежение 20/10/kV – 0.4, 0.231 kV и мощност до 100 kV, да се определят в VI-та категория
от номенклатурата на видовете строежи по Наредба № 1 за номенклатурата на видовете
строежи, и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България,
доколкото добавянето на същите в съществуващите електроразпределителни мрежи 20/10/ k
V по същество е свързано само с монтажни и ремонтни работи, и съгласно чл. 147, ал. 1 от
ЗУТ, за тях не би се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж.
С протокол от 11.11.2005 г. приемателна комисия за въвеждане в експлоатация
на ел.съоръжение, съставена от представители на инвеститора, изпълнителя и
електроразпределителното дружество е приела обект: жилищни сгради с адрес ул. „Родина“,
парцел II-710 от кв. 155а в гр. Банкя и подобект: ел. монтажна част на нова трафокасета и ел.
захранване на средно напрежение (СрН) на ел.табла. Комисията е констатирала, че на
обекта, подобект „Ел. монтажна част на нова трафокасета и ел. захранване с кабели СН“ в
обекта, съоръжението е годно и е определила една година гаранционен срок.
С приемо-предавателен протокол „Топ Арт Строй“ ЕООД предало
ел.съоръженията във владение, за ползване, разпореждане и експлоатация на
„Електроразпределение – Столично“ ЕАД.
Представени са и не са оспорени разрешения за строеж, протокол за откриване
на строителна площадка и удостоверение за въвеждане на строеж в експлоатация, като от
последното е видно, че процесният обект, електрозахранването на който се осъществява от
също процесното ел. съоръжение, е въведена в експлоатация на 17. 03. 2006 г.
Представени са и не са оспорени работен проект с чертежи и скици,
5
обяснителна записка, и количествено-стойностна сметка към него за обект „Нова трафо
касета 100 kVA/20 kV в парцел II-710, кв. 155а, гр. Банкя“, подобект „Ел. монтажна част на
нова трафо касета“, част „Електромонтажна“, фаза „Работен проект“, от които е видно, че
възложител /инвеститор/ на същите е ищеца, изпълнител – „Д и Д Проект“ ЕООД, данните
от които съвпадат без изключение с тези в цитираните по-горе приемателнопредавателен
протокол и приемателен протокол на комисия с участието на представители на ЕРП за
процесното съоръжение.
От представената с исковата молба и неоспорена кореспонденция между
страните /в представената и част - изхождаща от ответника/ и вътрешноведомствено за
ответника становище на юрисконсулт се установява, че от ищеца са предприемани действия
по прехвърлянето на ищеца на собствеността върху процесното съоръжение, но такова
прехвърляне по делото не се установява да е осъществено, като в посочените писма са
обективирани възражения на ответника срещу пълнотата на документацията на процесния
обект – ел. съоръжение, главно свързани с изискването от страна на ответника, на
съгласуван инвестиционен проект за конкретния обект, част АС на ТП, съответно –
прехвърляне на право на собственост или учредяване право на строеж, или други вещни
права върху земята, респ. – строително-конструктивна част на енергиен обект – фундамент
за таблотрансформатор, находящ се на обекта.
Представени са и не са оспорени нотариален акт и скица, от които се
установява, че при продажбата на самостоятелни жилищни обекти /къщи/ от процесния
обект, същата не обхваща процесното съоръжение /видно от изслушаната и приета по делото
СТЕ и от представената, и описана по-горе скица/виза, същото е външно метално
съоръжение, монтирано върху предварително подготвен железобетонен фундамент на
границата на ПИ с идентификатор 02659.2193.3359 гр. Банкя, което представлява отделно
стоящ обект, с достъп за оперативен контрол и обслужване от улицата/, но съответният
купувач е дал съгласието си в нотариалния акт виража и съоръженията, изградени в
югоизточния ъгъл на УПИ, а именно: общо помещение с електромерно табло – 2.67 кв.м.,
трафопост 2.15 кв.м., и изграден вираж, да се ползват безвъзмездно и безсрочно от
надлежните органи, имащи право на достъп до тях, както и от собствениците на постройки в
комплекса, като ползването се осъществява единствено чрез достъп откъм ул. „Родина“.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и икономическа
експертиза на в.л.Л. Б., което въззивният състав изцяло кредитира, като обективно
обосновано и основано на специалните знания на експерти се установява, че процесното
съоръжение е трафопост – трафокасета към което е монтирана разпределителна уредба за
седем консуматора. Същото е комплектно електрическо съоръжение, което приема,
преобразува и разпределя електрическата енергия с параметри – мощност 100 kVA и
напрежение 20/0.4 kV. Към него са присъединени само обекти, изградени от ищеца, в това
число 6 бр. жилищни сгради и 1 бр. общи части от жилищния комплекс в гр. Банкя, ул.
„Родина“ № 36. Други присъединени обекти към процесното съоръжение няма. В
инвентарната книга на ДМА на „Топ Арт Строй“ ЕООД под инвентарен № 001 по сметка
203 „ Сгради и конструкции“ е заведен „трафопост Банкя“, с дата на въвеждане в
експлоатация 31.12.2008 г. и балансова стойност 43 600 лева. Към 01.09.2018 г. балансовата
стойност на съоръжението е 26 471.33 лева, а към 01.01.2024 г. – 17 440.60 лева.
Между страните по настоящото дело е воден иск като с влязло в сила решение
по в.т.д. № 1022/2021 г. по описа на Апелативен съд – София е прието, че „Топ Арт Строй“
ЕООД не разполага с друг иск, с който да се защити като е преценено неоснователно
възражението за недопустимост на исковата претенция на това основание. Това възражение,
както и оспорването на правото на собственост на „Топ Арт Строй“ ЕООД върху процесния
енергиен обект, са преклудирани поради произнасянето по тях по в.т.д. № 1022/2021 г. по
описа на Апелативен съд – София. Страните в настоящото производство са обвързани от
обективните предели на решението по уважения осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
почиващ на същите правопораждащи факти, но за предходен период.
6
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за
настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение
на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.,
постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните
в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 117, ал. 7 и ал. 8 ЗЕ
за заплащане на обезщетение за цена за достъп до ползвано чуждо електрическо съоръжение
е допустима, с оглед твъденията изложени в исковата молба и изложеното от съда по-горе.
Съгласно ППВСРБ № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г., субсидиарният
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД /т. нар. "непрестационна
кондикция"/ е налице когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, при липсата на причинна връзка между обогатяването и
обедняването, доколкото обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, но както
едното, така и другото са последица на друг общ факт или на обща група факти. Изяснено е,
че в приложното поле на субсидиарния иск за имуществено изравняване е не само
хипотезата, при която е увеличено имуществото на обогатилия се, но и когато е
предотвратено намаляването на активите му, чрез спестяването на средства за сметка на
имуществото на обеднелия. Изрично е посочено, че искът намира приложение когато
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание- в
този случай неоснователното обогатяване е под формата на спестената на обогатилия се
наемна цена, която иначе би заплатил при възмездно ползване на имота на обеднелия. В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. държи се
връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. Тази разлика няма
репаративен характер, а цели имуществено изравняване с оглед ликвидиране на последиците
от неоснователното обогатяване. В случая обедняването на ищеца произтича от твърдяното
качество на собственик на процесното съоръжение, който е лишен от неговото ползване, а
обогатяването на ответник "ЧЕЗ електроразпределение България" АД - от осъщественото
през исковия период ползване на същото за пренос и доставка на електроенергия, без да
заплаща наем или цена за това.
По същество:
За основателността на субсидиарния спрямо хипотезите на чл. 55 иск по чл. 59
ЗЗД е необходимо да са се установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки:
ищецът да е собственик на процесната вещ, от чието е ползване е лишен и това да е
обусловило обедняването /т. е. намаляло е имуществото в неговия патримониум/, като
същевременно е довело до увеличаване патримониума на друг правен субект, при това без
основание. Връзката между обедняването и обогатяването не се определя като причинно-
следствена, а като произтичаща от един общ факт или от група общи факти.
За да претендира, че е лишен от ползване на имот и търпи загуби от това в
тежест на ищеца е да установи, че е собственик или ползвател на имота. В същото време
следва да се установи и че ответника го ползва без основание, както и че това е довело до
неоправдано разместване на имуществени ценности.
Безспорно е по делото, че процесното електроснабдително съоръжение се е
ползвало от ответното дружество за осъществяване на неговата търговска дейност, свързана
с доставката електрическа енергия, през целия исков период. Прието е също по в.т.д. №
7
1022/2021 г. по описа на САС, че обедняването на ищеца, обогатяването на ответника и
връзката между тях, базирана на общи факти, са безспорно установени.
Предявеният иск се основава на ползване без наличието на правно основание
за това, от страна на ответника, на процесното електрическо съоръжение за трансформиране
от средно напрежение 20 киловолта, на ниско такова – 400 волта и захранване с
електрическа енергия, на построените от ищеца шест жилищни сгради от една страна и от
друга на правото на собственост на ищеца върху това електрическо съоръжение.
Твърденията са, че то се ползва в дейността на ответника, в качеството му на
електроразпределително енергийно предприятие – краен доставчик по см. на ДР на ЗЕ, по
разпределение /продажба/ на електрическа енергия, в случая – на крайни, битови клиенти,
каквито са присъединените след съоръжението /трансформатор средно/ниско напрежение, за
което страните по делото не спорят.
Твърденията на ищеца са, че ползвайки трафопоста за исковия период
ответното дружество се обогатява за негова сметка, тъй като чрез него осигурява доставката
на енергия ниско напрежение до сградите, изградени в изброените шест имота, за което
получава съответните такси. Ищецът поддържа, че ползвайки безплатно неговото
техническо съоръжение ответникът се е обогатил за негова сметка за исковия период със
сумата 26 700.04 лева. Установения от първоинстанционния съд и от въззивния съд предмет
на делото не се покрива с предмета на съществуващия между страните договор за
присъединяване, съответно – процесното право на ищеца и не би могло да бъде защитено с
базиран на договорно основание иск на ищеца за обезщетяване на търпените от
неизпълнено задължение на ответника да изкупи съоръжението. Обстоятелствената част и
петитума на иска определят претенцията на ищеца като основана на ползване без правно
основание от страна на ответника, на собствено на ищеца електрическо съоръжение, при
осъществяването на лицензионната дейност на ответника по продажба на електрическа
енергия за битови нужди, на крайни клиенти. Тази дейност по продажбата на ел. енергия на
крайни потребители, от която се твърди ответникът неоснователно да се е обогатявал за
сметка на ищеца през исковия период, нормативно /срв. чл. 120 и сл. от ЗЕ/, юридически
/договорно/, организационно и административно е отделна и различна от дейността на
лицензираните оператори на електроразпределителни и електропреносни мрежи по
присъединяване на производители и потребители към електропреносните и
електроразпределителните мрежи, уредена в Раздел X. „Присъединяване на производители
и клиенти към мрежите. Достъп до мрежите“, чл. 116 и сл. от ЗЕ, и която дейност по
присъединяването на клиенти към съответната мрежа, съответно – отношенията на
присъединяващото енергийно предприятие – оператор на мрежата, и присъединяваното лице
/лица/, са предмет на уреждане на сключения между страните, и подробно описан по-горе
Договор за присъединяване на обекти на потребители № ДПЕРМ-1034/10. 08. 2004 г.
Дейността по присъединяване, осъществявана от операторите на мрежите и тази по
продажбата на електроенергия, включваща разпределение на същата, включително и към
крайни клиенти е нормативно, технически и организационно отделна.
С оглед на посоченото е неоснователно възражението на въззивника, че
спорните правоотношения между страните са други – различни от обсъдените в
обжалваното решение.
По възлагане от Закона за енергетиката КЕВР е издала Правила за търговия с
електрическа енергия, с които е направена разлика между договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и договорите за продажба на
електрическа енергия. Разпределянето, доставянето и продажбата, извършвани от ответника,
в качеството му на нарочно лицензирано за такава дейност лице, се извършвала от него за
шестте установени по делото, негови абонати, чрез и при използването на процесното
съоръжение на ищеца. За договорното регулиране на двата вида отношения се сключват
различни договори, като по делото не е установено договорно регулиране на права и
задължения на страните по повод използването на съоръжението на ищеца от страна на
ответника за разпределение, доставка и продажба на електрическа енергия на крайни.
8
Необходимостта от сключване на друг, последващ, нарочен и отделен договор за продажба
на електроенергия, е записана и в самия договор за присъединяване, сключен между
страните – чл. 7 от същия, и явно се вижда, и се установява от съдържанието му.
Установените по делото отношения на ползване от страна на ответника на
собственото на ищеца съоръжение са чисто фактически и неуредени с договор. Същите са
извън предмета на съществуващия договор между страните за присъединяване от 2004 г.
Неоснователно е възражението на въззивника, основано на чл.7 от
съществуващия договор, тъй като този текст постановява не правото на ползване, а
задължава ответника да ползва съоръжението по определен начин - без да нарушава
договорената мощност.
При това съдът приема, че защитата на ищеца следва да се реализира на
извъндоговорно, базирано на института на неоснователното обогатяване основание,
съответно – съобразно особеностите на случая – точно с предявеният, като кондикционен
иск такъв по чл. 59 от ЗЗД, който е и разгледан, и отхвърлен в производството /друг би бил
въпросът за реализиране правото на ищеца да иска изкупуване на съоръжението, каквото
договорно задължение ищецът действително има, и което би било защитимо на основание
договора – все обстоятелства обаче, които са извън предметният обхват на настоящия
съдебен спор./
По делото е безспорно установено, че процесното съоръжение е собствено на
ищеца. Това се установява от представените по делото и неоспорени писмени доказателства,
установяващи качеството на ищеца на възложител на проектирането и изпълнението
/доставката и изработването/ на процесното съоръжение Не се спори, че същото е изградено
на негова собствена земя – парцел, впоследствие УПИ, при липса на данни за изключване по
делото на приращението, като придобивен способ. Установено е заприходяването на
процесното съоръжение като актив в баланса на ищеца, и воденето му като такъв през целия
исков период, при съответното му амортизиране през годините.
Ответникът не е изкупил съоръжението на ищеца. По делото е твърдял, че
именно той следва да бъде негов собственик, тъй като притежава съответната лицензия. Не
се спори, че ответникът продава електроенергия на абонати, потребяващи я в къщите. По
делото е установено, че ищецът е предал на ответника изграденото от него съоръжение и
същото е ползвано от последния за снабдяване на имотите, които е обслужвало с ел.енергия.
Същевременно липсват твърдения и доказателства за заплатено от ответника в полза на
ищеца обезщетение за ползването на съоръжението.
При изложеното въззивният съд намира предявеният иск за основателен.
Обедняването на ищеца, обогатяването на ответника и връзката между тях, базирана на
общи факти, са установени по делото. Размерът на претенцията е изчислен от комплексната
съдебно-техническа и счетоводна експертиза съобразно методиката, което се базира на
разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, съществуваща още в редакцията на закона от 2003 г. –
действаща към сключването на процесния договор за достъп от 2004 г., и съществуваща с
редакционни изменения, но които не осуетяват прилагането и за целите на настоящия спор
/от 2012 г. насам – като алинея 8 на същия законов текст/, през целия период до завеждането
на иска, поради което и съдът изцяло възприема установеният от ВЛ по комплексната
експертиза, подлежащ на репариране от ответника размер на обедняването на ищеца.
При изготвянето на комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, към момент, който следва исковия период, вещото лице е констатирало на
място, че обектите не се захранват от процесния трафопост. В експертизата е посочено, че
ответникът е представил на вещото лице справка, според която захранването от процесното
съоръжение е преустановено на 26.06.2020 г. поради възникнала в него повреда. Въззивният
съд по отношение на представената справка от информационната система на ответника,
9
фигурираща като приложение № 1 към експертизата, намира, че същата е нечетлива.
Първоинстанционния съд в съдебно заседание на 15.11.2024 г., при изслушване на
заключението не я е приел, тъй като същата не е свързана с прилагането на специални
знания, ползвани от вещите лица при изготвяне на заключение, а представлява изходящ от
ответника удостоверителен документ – писмено доказателство, което той е могъл да
представи своевременно, в определените от процесуалния закон срокове за това - най-късно
в първото редовно съдебно заседание по делото, с оглед указаната му доказателствена
тежест с определението от 14.05.2024 г. – за установяване наличието на основания,
изключващи правото на ищеца да получи исковата сума. Към 05.07.2024 г. ответникът е
разполагал с информация от собствената си система и е могъл да възрази, че след 26.06.2020
г. не е налице негово обогатяване, свързано с обедняването на ищеца. Вместо да стори това,
в съдебното заседание на 27.09.2024 г. представителят на ответника е представил молба, с
която моли съда да вземе предвид, че през процесното съоръжение са били присъединени
общо седем абоната, посочени с техните номера в представената с настоящата молба
справка. Това изявление се ползва с материална доказателствена сила, доколкото съдържа
неблагоприятен за автора му факт. Ответникът е разполагал с документа и е могъл
своевременно да го представи, за да бъде включен в доказателствения материал и обсъден с
крайния съдебен акт, но не е сторил това като нещо повече – дори не е заявил твърдения за
фактите, удостоверени с този документ.
Предвид изложеното въззивният съд намира предявения иск основателен и
доказан за сумата от 26 700.84 лева. Въззивната жалба е неоснователна и обжалваното с нея
решение следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на делото въззивният съд намира, че отговорността за
разноските по него следва да се възложи на въззивника, който следва да заплати и тези
направени от въззиваемия – 3600 лева адвокатско възнаграждение по представен в
последното заседание списък на разноските и доказателства за заплащане на сумата..
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6837/11.12.2024 г., по гр.д.№ 45/2024 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-17 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на „Топ Арт Строй“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Банкя, ул. „Цар
Освободител“ № 4 сумата от 3600 лева разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11