РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110105637 по описа за 2022 година
„Топлофикация София“ЕАД е предявило против Й. Д. А. иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 498.42 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2020, ведно със
законната лихва от 12.03.2021 до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №14443/2021 по
описа на СРС, 49 състав.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на
които е доставял топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се на
адрес:гр.Ответникът се явява неизправна страна, тъ като не е изпълнил задълженията си за
заплащане стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период,
като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й. Д. А. е депозирал отговор на исковата молба, с
който навежда твърдения за недопустимост на ищцовата претенция за сумата над 400 лева
за потребена топлинна енергия и за периода след 30.11.2017г. Сочи, че с подаденото от
него възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №14443/2021 по
описа на СРС е признал задължението си за сумата от 2014.19 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия от 01.12.2017до 30.04.2020г. и за
сумата от 181.16 лева- представляваща мораторна лихва върху главницата.Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.Не
оспорва извършената доставка на топлинна енергия, както и размера на ищцовите
1
претенции.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имоти, построени по реда на Закона
за ЖСК върху общинска земя №Й. Д. А. е придобил собствеността върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, построен от ЖСК „Веселина“, а именно:апартамент
По делото е представен списък на живущите в апартаменти в жил. сграда на бл
Видно от удостоверение от 28.02.2020, издадено от ГИС София жилищна сграда-
многофамилна – ЖСК „Веселина“, отразена с идентификатор , попадаща в кв.7 по плана на
м. ЖК. „
Видно от протокол от 19.10.2000 е взето решение от Етажната собственост на адрес да се
сключи договор с „Бруната България“ООД за извършване на услугата топлинно
счетоводство. Договорът е сключен на 31.10.2000г.
По силата на договор от 28.05.2018г. „Топлофикация София“ЕАД е възложило на
„Бруната“ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиенти в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.София.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска
Въз основа на заявление е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2021 по гр.дело
№14443/21, СРС, 49 състав срещу Й. Д. А. в полза на „Топлофикация София”ЕАД за сумата
от 2414.19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 до м.04.2020, ведно със законната лихва от 12.03.2021 до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 218.16 лева за периода от 15.09.2018 до 01.03.2021, мораторна
лихва в размер на 0, 32 лева върху дяловото разпределение за периода от 1.10.2020 до
1.02.2021 и 102.65 лева – разноски поделото.
В законоустановения срок ответникът Йорадн А. е подал възражение по чл.414 от ГПК, като
е оспорил дължимостта на сумата от 400 лева –главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 до 30.11.2017, сумата от 37 лева – мораторна лихва и 0, 32 лева – лихва върху
дяловото разпределение.
С разпореждане от 25.10.2021 съдът е дал указания на „Топлофикация София”ЕАД , че е
постъпило възражение от Й. А. срещу сумата от 400 лева – главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 до 30.11.2017, сумата от 37 лева –мораторна лихва и сумата от 0.32
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, и да предяви иск в частта относно
оспорената сума..
Ищецът е предявил иск за сумата от 498.42 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2020.
Доколкото ответникът е оспорил във възражението си по чл.414 от ГПК сумата от 400 лева
за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.11.2017, съдът намира, че в
2
тази част предявеният иск с правно осонвание чл.422 от ГПК за главница е допустим.
Съдът намира, че в останалата част ответникът е признал във възражението си вземанията
на ищеца за главница.При липса на оспорване от страна на ответника за горницата над
сумата от 400 лева – главница, съдът намира, че не е налице правен интерес от предявяване
на иск по чл.422 от ГПК за разликата над 400 лева до пълния предявен размер от 498.42
лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД
за разликата над 400 лева до пълния предявен размер от 498.42 лева за периода от 1.12.2017
до м.04.2020 се явява недопустим.Поради това исковата молба в тази част следва да бъде
върната като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази
част.
По основателността на иска
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имоти, построени по реда на Закона
за ЖСК върху общинска земя № ответникът Й. Д. А. е придобил собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, построен от ЖСК „Веселина“, а
именно:апартамент №.
Видно от удостоверение от 28.02.2020, издадено от ГИС София жилищна сграда-
многофамилна – ЖСК „Веселина“, отразена с идентификатор , попадаща в кв.7 по плана на
м.
Предвид изложеното ответникът се легитимира като собственик на процесния имот.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права – право на собственост,
съответно ограничено вещно право на ползване. В качеството си на собственик ответникът
се явява и потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството и стойността на топлинна енергия.
3
Въз основа на представените извлечения от сметки, съдът констатира, че размерът на
вземанията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.11.2017 възлиза в
размер на 334.10 лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 334.10 лева и да бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 400 лева.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по евентуално заявеното
възражение за давност.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 12.03.2021г., с оглед на което погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 12.03.2018г.
Вземането за м.01.2018г. е станало изискуемо на 15.03.2018г., поради което същото не е
погасено по давност. Вземането за м.12.2017 е станало изискуемо на 15.02.2018г., поради
което същото е погасено по давност.
Предмет на иска са вземания за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до
30.11.2017.
С оглед на изложеното вземанията за периода от 01.05.2017 до 30.11.2017 са погасени по
давност.
С оглед на което съдът приема, че вземанията за главница в размер на 334.10 лева за
периода от 01.05.2017 до 30.11.2017 са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Процесуалното представителство на ответника е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С
оглед на което в полза нап роцесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№20608/04.02.2022, подадена от „Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „Ястребец”№23Б, срещу
Й. Д. А., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.София, ул. „Гургулят”№31, ет.1, чрез адв.
И., в ЧАСТТА, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 498.42 лева,
главница, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 1.12.2017 до
м.04.2020.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №5637/22, СРС, 49 състав в ЧАСТТА, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 498.42 лева, главница,
представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 1.12.2017 до м.04.2020.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул. „Ястребец”№23Б, против Й. Д. А., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.София, ул. „Гургулят”№31, ет.1, чрез адв. И., иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Й. Д. А. дължи на „Топлофикация София”ЕАД сумата от 400 лева,
главница представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 до 30.11.2017.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул. „Ястребец”№23Б, да заплати на адв. Н. И. И., процесуален
представител на Й. Д. А., със съдебен адрес:гр.София, ул. „Гургулят”№31, ет.1, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца-„Бруната България”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5