Решение по дело №1214/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 61
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20214510101214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Бяла, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510101214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422
ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“С. ш.“ № ***, представлявано от изпълнителните директори М.С.М. – Г.
и П.В.Д., чрез юриск.И.К., против Е. Д. ЕН., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р.,
ул.“К.Б. I“ № ***, в която се твърди, че настоящият иск е предявен, тъй като
ответникът е подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 962/2021г. по описа на РС - Бяла. Твърди се, че на 14.06.2017г., около
17.00 часа в с.Б., Участник № 1 – водачът Е. Д. Е. на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел ***, с peг. № ****, собственост на “Бий Голд” ЕООД,
като участник в движението с поведението си създал опасност и причинил
имуществени вреди на Участник № 2 - лек автомобил марка „Ситроен”, модел
„Немо”, с peг. № ****, собственост на „Пестицид“ ЕООД - клон Шумен, като
го е ударил странично и допуснал ПТП с материални щети.
Навеждат се твърдения, че за настъпилото ПТП бил изготвен протокол
за ПТП № 1587490/14.06.2017г. Сочи се, че в хода на разследването се
установило, че водачът Е.Д. Е. е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата и спрямо същия е взето административно отношение,
за което бил съставен акт. Твърди се, че към датата на застрахователното
събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”,
1
модел „LT 45 D”, с peг. №****, е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД, полица
№ ****** със срок на валидност от 09.06.2017 г. до 09.06.2018 г.
Посочва се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при
ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета № 0017-5060-17-303504, както и че на
собственика на увреденото МПС, „Пестицид“ ЕООД - клон Шумен с
преводно нареждане от 29.06.2017г. е била заплатена сумата от 472.60 лева
(четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет ст.), представляваща
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност„ на автомобилистите, ЗК “Лев Инс“ АД придобива право на
регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 482.60 лв., както и 10.00 лв., представляващи ликвидационни
разходи по щета № 0017-5060-17-303504.
Предвид гореизложеното, молят съда, да постанови решение, с което
приеме за установено, че ответникът Е. Д. Е. им дължи сумата от 482.60 лева
(Четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет стотинки) - главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
в съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендират и направените разноските по заповедното производство и
по настоящото гражданско дело. Представят доказателства.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът ЕНЧ. Д. ЕН. не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява,
въпреки редовно призоваване. В исковата молба процесуалният им
представител е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,
както и при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от
ГПК.
Ответникът ЕНЧ. Д. ЕН., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява, както и не е представил молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищцовото дружество искане в
исковата молба по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че са налице предпоставките
на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда, постановено по реда на чл.131 от ГПК на
ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на
исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
2
ангажираните по делото писмени доказателства в подкрепа на твърдените в
исковата молба факти, следва да бъде направен извода, че предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови
решение, като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на
ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора.
Основателен е и акцесорният иск за лихва за забава, която съгласно
чл.86 ЗЗД следва да е в размер на определената за страната законна лихва,
начислявани от момента на поканата, т.е. на предявяване на вземането по реда
на чл.410 ГПК – 11.10.2021г.
По повод направеното от ищеца искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в
настоящото производство в размер на 25.00 лв. за заплатена д.т. Поискано е
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 300.00 лв., което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Съдът следва да се произнесе и по претенцията на ищцовото дружество
за присъждане и на разноските по заповедното производство, които са в
размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. за заплатена д.т. и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Е. Д. Е., ЕГН
********** от с.Б., обл.Р., ул.“К.Б. I“ № *** дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“С.ш.“ № ***, представлявано от изпълнителните директори М.
С.М. – Г. и П.В.Д., сумата от 482.60 лева (Четиристотин осемдесет и два лева
и шестдесет ст.) - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в Районен съд - гр.Бяла за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 11.10.2021г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“К.Б. I“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“С. ш.“ № ***,
представлявано от изпълнителните директори М.С.М. – Г. и П.В.Д., сумата от
75.00 лв. (Седемдесет и пет лева), разноски по ч.гр.дело № 962/2021г. по
описа на Районен съд – гр.Бяла, от които 25.00 лв., представляващи разноски
за заплатена д.т. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата в размер на 325.00 лв. (Триста двадесет и пет лева), от които 25.00 лв.,
3
представляващи разноски по настоящото исково производство за заплатена
д.т. и 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като ответника при
наличието на основанията по чл.240, ал.1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
4