Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 179

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 10.06.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 244 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят Х.Ц.Ц., чрез защитник – адв. Х.И. от ВТАК, обжалва НП № 6002/28.02.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура, с което му е наложено административно наказание Глоба в размер от 3000.00 лева за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от Закон за пътищата вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Моли атакуваното НП  да бъде отменено като незаконосъобразно като излага, че нарушението не можело да се вмени във вина на Ц., тъй като собствениците  на извънгабаритните и/или тежки ППС били задължени да снабдят лицата управляващи превозното средство със съответните документи по Наредба № 11. Отклонението от  посочения в разрешителното маршрут било извършено поради техническа неизправност на превозното средство, която  жалбоподателят се явявал в  невъзможност да предвиди при потегляне на превозното средство.

При извършване на  нарушение от водачите  на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, отговорност следвало да се носи по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП. Физическите лица по чл. 53 от Закона за пътищата били тези, които осъществявали транспортна дейност в качеството си на търговци, а не тези лица, извършващи фактическите действия по управление на МПС.

В хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили наложено с НП наказаниие. В АУАН от контролния орган било посочено, че се касае за тежко ППС, а административнонаказващият орган в издаденото НП определил превозното средство веднъж като тежко и втори път като извънгабаритно. Разминаването относно вида на превозното средство ограничавало правото на защита на  жалбоподателя. Управляваното от Ц. ППС представлявало такова с пет оси съобразно чл. 6 ал. 1 т. 3 б.”Б” от Наредба № 11, а претоварването му не променяло неговия вид. При доказване на извършено нарушение в този смисъл приложима била разпоредбата на чл. 177 ал. 3 ЗДП.

Излага, че при определяне  размера на наложеното административно наказание не били обсъдени от административнонаказващия орган смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление Велико Търново чрез пълномощник – Милена Русинова зае становище да се отхвърли жалбата, а издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

        От събраните доказателства по преписката се установявало по несъмнен начин осъществен състав на нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” ЗП, в която връзка правилно било наложено наказанието по чл. 53 ал.1 от Закон за пътищата. Касаело се за специално ползване на пътищата, тъй като управляваният от жалбоподателя състав от ППС се състоял от МПС с две оси и полуремарке с три оси.  Измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12.540 т при допустимо максимално натоварване  11.5 т, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б.”А” от Наредба № 11. Управляваното ППС  било извънгабаритно и като такова следвало да се движи с необходимото разрешение за специално ползване на пътищата. От водача не било представено на контролните органи валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС  и/или тежко ППС. Наказанието било определено с оглед степента на обществена опасност на нарушението и  целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят Ц. към 12.02.2019 г. работел по трудов договор № 225/11.02.2019 г. на длъжност ”Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” с код по НКПД 83322005. Работодател на лицето към този момент е „Маркони груп лес” ЕООД със седалище гр. Пловдив(л.52).

        На 12.02.2019 г. Дангов управлявал МПС с две оси марка ”Скания”, модел ”Р 440”, рег. № СА 1431 ТА, ведно с прикачено към него полуремарке „Кьогел С 24” с три оси рег. № РВ 5831 ЕВ(л.18) по гл. път І-4 с маршрут Стражица-Козаревец, видно от издаден пътен лист № 748167(л.19). Видно от  документа, пътният лист бил издаден от Коста Д. на 12.02.2019 г., който се подписал, че МПС е технически изправно.  На 11.02.2019 г. била издадена квитанция на „Маркони груп лес” ЕООД от Агенция „пътна инфраструктура” за движение на МПС  - товарен автомобил с 3 / 4 оси, рег. №  СА 1431 ТА за маршрут Попово - гр. Свищов с уточнение,  че движението ще се извършва от път ІІ „Бяла – Водица – Попово”; ІІІ-407 „Кавлак-Стражица-Полски Тръмбеш” и ІІІ-405 „Добромирка-Павликени-Свищов”(л.20)

        Около 11:15 часа на 12.02.2019 г. св. К. – инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” и св. Г. – специалист  в Областно пътно управление гр. Велико Търново, се намирали на гл. път І-4, км 153+500 на около 100 метра след разклона за с. Джулюница. Възприемайки движещия се към тях товарен  автомобил с ремарке, решили да го спрат и да извършат проверка. И двамата служители изпълнявали служебните си задължения въз основа на Заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. относно осъществяване на контрол по републиканската пътна мрежа. Длъжностните лица следвало да извършват контролни проверки на ППС с чуждестранна и с българска регистрация относно максимално допустимата обща маса, осови натоварвания и габаритни размери(л.21-22).

        От св. К. на равен пътен участък на около 1-2 км от спирането, било извършено контролно измерване на ППС-то, при което се установило, че има претоварване на задвижващата и на тройната ос на превозното средство. От контролните органи било установено, че за маршрута, по който се движело превозното средство, липсвало издадено  разрешително, тъй като представената квитанция за заплатената такса била за движение по маршрут Попово – Свищов. В случая било установено натоварване на задвижващата  втора единична ос от 12.540 т при максимално допустимо натоварване от 11.5 т на оста съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б.”А” от Наредба № 11. При измерено разстояние между осите 1.32 метра измерената сума от натоварване на тройната ос на полуремаркето  била 27.160 т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б.”Б” от Наредба № 11. В тази връзка контролният орган приел, че движещото се МПС, управлявано от жалбоподателя е тежко.  Измерването било извършено с рулетка № 1303/18(5м) и електронна везна модел Captels ОRA -10 № 0785. Контролният орган преценил, че управляваното ППС  се явява извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на  Наредба № 11, както и тежко, по смисъла на чл.  3 от същия нормативен акт.

На основание чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС следва да се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи.

В настоящия случай, жалбоподателят като водач на състава от пътни превозни средства не представил такова разрешително за управляваното от него извънгабаритно и тежко пътно превозно средство, касещо движение по гл. път І-4 в посока гр. София. На основание §1 т. 8 от ДР на Закон за пътищата, специално ползване на пътищата е налице, когато те се използват за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл разрешение по чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11 е било нужно и то е следвало да  бъде представено на контролните органи от жалбоподателя Ц.. Съставът от ППС управляван от жалбоподателят Ц. е имал характеристики на извънгабаритно пътно превозно средство, тъй като съобразно § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, извънгабаритно се явява и всяко тежко ППС. Съобразно извършените замервания от св. К., пътното превозно средство е имало по-голямо натоварване на описаните  оси отколкото предвидените параметри в тази връзка в чл. 7 от Наредба № 11.

Тъй като управляваното от Ц. пътно превозно средство е имало характеристиките предвидени в чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11, съобразно чл. 8 ал. 5 вр. чл. 14 ал. 3 от Наредбата,  собственикът на превозното средство е заплатил на 11.02.2019 г. пътна такса в размер от 99.3700 лева с квитанция № 104010480000649(л.20), но за движение по друг маршрут – Попово – гр. Свищов. Движението на ППС по маршрут, за който не е заплатена съответната  пътна такса е нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от Закон за пътищата вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 вр. чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като се приема, че  липсва заплатена пътна такса  за  маршрута, по който се е движело и е било установено превозното средство.

        На жалбоподателя на място бил съставен АУАН № 6755/12.02.2019 г. за това, че  на гл. път І-4 км 153+500 в посока Велико Търново-Варна  управлявал съчленено ППС с 5 оси( две оси на товарния автомобил – „Скания” модел „Р 400” и полуремарке с три оси), извън маршрута на разрешение, описан в кв. №104010480000649/11.02.2019 г. за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя(АПИ) на извънгабаритно ППС и тежко ППС. АУАН бил предявен на Ц. за запознаване със съдържанието  му и подписан с възражение, че отклонение от маршрута се е наложил, поради техническа повреда на превозното средство. АУАН е съставен на водача на  ППС – жалбоподателя Ц., на основание чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от компетентно длъжностно лице – св. К. - инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, каквото е изискването на Наредбата.

Възражения не постъпили в законоустановения три дневен срок по ЗАНН, поради което не било извършено разследване на спорни обстоятелства от административнонаказващия орган.

        На основание съставения АУАН, било издадено НП № 6002/28.02.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура, с  което  му е наложено административно наказание Глоба в размер от 3000.00 лева за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от Закон за пътищата вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или  тежки ППС. При описание на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение от страна на административнонаказващия орган е вписано, че управляваното ППС е извънгабаритно съобразно §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11 и тежко, съобразно чл. 3 т. 2 от Наредба № 11.  Водачът не е представил  валидно разрешително, или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване.  НП е връчено на 08.03.2019 г., а жалбата е депозирана на  15.03.2019 г.

По същество се явява частично основателна, поради следните  съображения:

От събраните по делото  гласни и писмени доказателства – показанията на св. К. и Г.,  АУАН № 6755/12.02.2019 г., Пътен лист № 748167, Трудов договор № 225/11.02.2019 г., 2 бр. свидетелство  за регистрация на МПС – част ІІ,  се установява по несъмнен начин, че на 12.02.2019 г., жалбоподателят Ц., като водач на товарен автомобил ”Скания” модел „Р440” рег. № СА 1431 ТА, ведно с прикачено към него полуремарке „Кьогел С 24” рег. № РВ 5831 ЕВ, на гл. път І-4, посока Варна-София, км 153+500 на около 100 метра след разклона за с. Джулюница, е управлявал състав от ППС, представляващ извънгабаритно ППС по смисъла на §1 т. 1, съответно тежко ППС съобразно чл. 3  т. 2 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешително, в случая документ за платена такса по чл. 14 ал. 3 от Наредбата касаеща маршрута на движение. Извършеното представлява нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А”  от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 вр. чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г.  Липсата на разрешение по смисъла на чл. чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А”  от ЗП  включва и липсата на документ за платена такса по чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11, когато превозното средство има тези характеристики, какъвто е настоящия случай. Плащането на таксата е необходимо условие за движение по републиканската пътна мрежа на извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство с параметри, описани в чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11.

Правилни са изводите  на контролния орган  в АУАН и на административнонаказващия орган при издаване на НП, че нарушената законова  разпоредба се явява чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от Закон  за пътищата вр. чл. 37 ал. 1 т.  2  от Наредба № 11. За прецизност  не е следвало да се посочва и т. 3, тъй като за маршрута, по който се е движело превозното средство, въобще не е бил издаван документ за платена пътна такса, но посочването и на тази хипотеза не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуслови отмяна на атакуваното НП на това основание.

Правилно при установено нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А”  от ЗП е  приложена съответстващата санкционна разпоредба, а именно чл. 53 ал. 1 Закона за пътищата.

Съобразно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 т. 2 Наредба № 11 правилно на жалбоподателя като водач на извънгабаритното ППС е съставен АУАН от контролния орган на АПИ – св. К.. Задължение на водача е не да подаде заявление за издаване на разрешително, а да управлява  извънгабаритното и тежко ППС с издадено разрешително. Управлението по републиканската пътна мрежа – гл. път І-4 в посока София на извънгабаритно и тежко ППС без разрешително за този маршрут по смисъла на чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11 превръща водача в нарушител, което изрично е предвидено в чл. 37 ал. 1  от Наредба № 11.

Разпоредбата на чл. 177 ал. 3 ЗДП  касае случаите на управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Установеното нарушение от св. К. представлява управление на  ППС – извънгабаритно и тежко по маршрут, за който не е заплатена  съответната и дължима пътна такса. Т.е. за нарушението, установено от св. К. се прилага специалната санкционна разпоредба - чл. 53 ал. 1 Закона за пътищата, а не общата – 177 ал. 3 ЗДП. В този смисъл възраженията в жалбата се явяват неоснователни.

При съставяне на АУАН и НП са спазени правилата на чл. 42 и сл. ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, като обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са описани в достатъчна степен. Управляваното от Ц. ППС е „извънгабаритно”, тъй като  се явява „тежко”, съобразно характеристиката за извънгабаритно ППС, дадена в §1 т. 1 от Наредба № 11. Не е налице противоречие във фактите и обстоятелствата описани  в АУАН и НП тъй като законодателят е приел че ППС, което  е тежко по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11, се явява извънгабаритно. Извънгабаритно може да е превозно средство  както с размери(дължина) над нормативно определените, така и такова, което е с натоварване  на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В тази връзка не се установиха допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание.

Не се установи по несъмнен начин в настоящото производство факта, че управляваното от Ц. ППС по гл. път І-4 в посока гр. Велико Търново е било техническо неизправно. Аргумент в обратната посока е съставеният  в същия ден пътен лист № 748167(л.19), съобразно който превозното средство е било технически изправно, за което е  положен подпис на механик  - от една страна. Пътният лист е бил издаден конкретно за маршрут Стражица – с. Козаревец, по който жалбоподателят е управлявал превозното средство без заплатена пътна такса, при положение, че то е извънгабаритно и/или тежко. 

НП е издадено от компетентен орган въз основа на  издадено пълномощно № П-285/07.12.2018 г.(л.23).

Наложеното наказание на жалбоподателя не е съобразено с имущественото му положение, явява се твърде тежко за него, в която връзка и несправедливо. Видно от  приложения по делото трудов договор жалбоподателят към момента на извършване на нарушението е  получавал доход около МРЗ за страната. В тази връзка съдът счита, че наложеното наказание Глоба следва да бъде намалено  до минималния предвиден в закона размер, а именно 1000.00 лв.

        Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 6002/28.02.2019 г. на Началник отдел „ Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура, с  което  на Х.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 53 ал. 1 Закона за пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 3000.00 ( три хиляди)лева, за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”А” от Закон за пътищата вр. чл. 37 ал. 1 т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието и определя Глоба  в размер от 1000.00 лева (хиляда).

ПОТВЪРЖДАВА НП № 6002/28.02.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура в останалата част, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: