Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 07.03.2018 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 14412 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

                 

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на настоящето производство е предявен насрещен иск от „В.Р.“ ЕООД против А.С.П. за заплащане на договорена неустойка по чл. 32, ал.2 от сключения на 27.06.2013 год. между страните договор. Ищецът твърди, че съгласно този текст на договора ответника му дължи неустойката, тъй като прекратила неоснователно договорната връзка между тях, без да е налице виновно неизпълнение от ищцовата страна. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 50 000 лева, представляващи дължима неустойка на основание чл.32, ал.1 от договор сключен между страните на 27.07.2013 год. Претендира разноските по делото.

Ответницата А.С.П., чрез процесуален представител оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли иска.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От сключения на 27.06.2013 год. договор с артист-изпълнител между „В.Р.“ ЕООД и А.С.П. се установява, че страните в чл.32, ал.1 са договорили, в случай, че някоя от страните поиска развалянето на договора без да е налице виновно неизпълнение на насрещната страна, страната поискала развалянето на договора дължи неустойка в размер на вредите, включително пропуснатите ползи, които изправната страна е понесла от неизпълнението на договора, но не по-малко от 50 000 лева.

Следователно за да възникне субективното право на страната е необходимо единствено волеизявление за разваляне на договора, без да е налице виновно неизпълнение от насрещната страна. Установено е по делото с влязло в сила решение в частта, в която предявения от първоначалния ищец А.С.П. против „В.Р.“ ЕООД иск за заплащане на неустойка, че не е налице виновно неизпълнение на сключения договор от страна на юридическото лице. Следователно съдът приема, че липсва виновно поведение от страна на насрещната страна, както и че е налице волеизявление на ищеца с което е развалил едностранно сключения договор от 27.07.2013 год. Налице са всички кумулативно дадени предпоставки на текста от договора за ангажиране отговорността на ответника.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи за да възникне основанието за заплащане на неустойка в случая е  наличие на валидно договорно задължение, настъпване на посочените обстоятелства и уговорена неустойка. Видно от изложените обстоятелства при описване на фактическата обстановка, всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка на ищеца са налице. Сключен е валиден договор между страните, уговорена е хипотезата при която неустойката е дължима, като не се установява виновно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, а в същото време е налице волеизявление за разваляне на договора, както и е уговорен размерът на неустойката. Правилата на неустойката не са от публично правен ред и с оглед свободата на договарянето при тях от съществено значение е постигната съгласуваност между страните.

Предвид гореизложеното и с оглед на наличието на всички предпоставки  от фактическия състав на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съдът счита, че следва да бъде реализирана отговорността на ответника за заплащане на уговорената неустойка в размера посочен в чл.32, ал.2 от договора. В тази връзка искът се явява основателен и доказан за сумата от 50 000 лева и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника по насрещния иск следва да бъде осъден за заплати на ищеца по насрещния иск направените от него разноски в размер на 5 225 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

          С оглед гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б. да заплати на “В.Р.“ ЕООД с ЕИК ********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ж., на правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи неустойка по чл.32, ал.2 от договор с артист – изпълнител, сключен на 27.06.2013 год., както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5 225 /пет хиляди двеста двадесет и пет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: