Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.10.2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд,
ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.09.2011 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.
д. № 1138 по описа за 2011 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н.В.К. против К.Ж.Т.
***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.140 от ЗЗД – за
сумата 5000лв./предоставен заем на 30.11.2007год./ и за сумата
1125,19лв./предоставен заем на 11.05.2007год./
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
депозиран от ответната страна /л.16 от делото/, искът за сумата 5000лв. се оспорва като
неоснователен като погасен чрез плащане, а искът за сумата 1125,19лв. се
оспорва изцяло по основание и размер. В отговора ответницата е изложила твърдение, че
заема от 5000лв. е върнала на ответницата на 18.12.2007год., в присъствието на
Ц.К., а по отношение сумата 1125,19лв. излага твърдение, че никога не е получавала
такава сума и на посочената от ищцата дата, като заем.
С определението на съда, постановено
по реда на чл.140 от ГПК на страните е указана доказателствената тежест. На
ищцата е указано, че следва да установи, че е предала в заем на ответницата
сумите, които претендира и че последната се е задължила да ги върне; че е
поканила надлежно ответницата да върне заетите суми; че следва да заяви дали е
сключвала писмен договор за заем.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, се явява и поддържа исковете си. В
първото проведено по делото о.с.з. и на основание чл.143 от ГПК ищцата пояснява,
че действително заемът, който предоставила на ищцата в размер на 5000лв.
последната е върнала; заявява, че връщането на тази сума е станало в кабинета
на ответницата Т./на работното й място/, в присъствието на сестра К. /свидетелка
по делото/ и посочва, че сумата е върната през м.януари 2008год. – л.47 от
делото. По отношение претендирания втори заем ищцата заявява, че същият е даван
„на части”. Твърди всъщност, че е дала на заем на ответницата като заем сума в
много по-голям размер от претендирания, но поради дългогодишното им приятелство
претендира по делото само посочените по-горе суми/ искът й не е предявен като
частичен/. Твърди, че за втория заем няма издавани разписки, няма сключван
договор в писмена форма, няма свидетели при предоставяне на сумата на
ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал. 1 от ЗЗД договорът за заем е неформално, възмездно, двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определения срок.
Ако не е уговорено друго, заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
І.
По предявения иск за сумата 5000лв. - предоставен заем на 30.11.2007год.
По делото страните не спорят, че ищцата е
предала на посочената дата на ответницата сумата 5000лв., като това се
установява и от приетата като писмено доказателство по делото Разписка/л.2 от
делото/. От същата се установява, че е издадена от ответницата на датата
30.11.2007год., като се е задължила да върне заетата сума в срок от 10 дни.
Ответницата оспорва иска като погасен чрез плащане и тези нейни твърдения съдът
кредитира и са доказани по делото – с оглед изявлението на самата ищца по
делото, че тази сума е върната от ответницата; с оглед показанията на
свидетелката Ц.К.. От показанията й се установява, че е свидетел на връщането
на заетата от ответницата сума на ищцата.
По делото е ирелевантно поради какви причини
ответницата е поискала този заем на ищцата, както е и ирелевантно поради какви причини ищцата е предоставила в заем сумата на
ответницата.
С оглед изложеното,
съдът намира предявения иск за неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
ІІ.
По предявения от ищцата иск за сумата
1125,19лв.-претендирани на основание сключен с ответницата договор за заем от
11.05.2007год.:
Ищцата заявява, че няма сключван в писмена форма договор с ищцата за тази парична сума; че не са издавани разписки; че няма свидетели при предоставянето на заема на ответницата. Разпитаната свидетелка К. заявява пред съда, че никога не е била свидетел на предаване на парични суми от ищцата на ответницата; че е била свидетел само на връщането от ответницата на ищцата на заем в размер 5000лв. Показанията на другия разпитан по делото свидетел/св.К.Н./ съдът приема, че нямат отношение към предмета на делото, т.к. същият заявява пред съда, че не е бил свидетел нито на предоставянето на парични суми от ищцата на ответницата, нито на връщането на такива суми от ответницата на ищцата. Същият свидетелства единствено досежно това, че на практика ответницата му била предоставила заетата от нея сума от 5000лв. с оглед тяхна уговорка, което няма връзка с предмета на делото.
С оглед изложеното, по делото не се установява първият елемент от фактическия състав на чл.240 ал.1 от ЗЗД, а именно не се установява ищцата да е предала на ответницата сумата 1125,19лв., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се отбележи, че съответно не е доказано ответницата да е поемала задължение да връща въпросната сума на ищцата.
Що се отнася до представената по делото от ищцата „официална покана” същата не променя горните изводи на съда, т.к. няма данни да е получавана от ответницата; същата освен това е неясна и не отграничава конкретни, в случая процесните, облигационни отношения между страните по делото. Дори и по делото да имаше данни поканата да е надлежно връчена на ответницата, то това също не би променило изхода на делото, т.к. не е доказано да е предавана на ответницата от ищцата сума от 1125,19лв. - на заем.
На последно място следва да се отбележи и това, че въпреки отграничаването на спорния предмет, въпреки че на ищцата изрично /вкл. в о.с.з./ беше указано, че настоящият спор обхваща само две претендирани от нея суми на основание два договора за заем /за първия прави признание, че е върнат; респективно че бил значително по-голям, но част от сумата ищцата „опростила” на ответницата/, видно от изложението на ищцата е, че същата твърди, че през годините многократно давала пари на заем на ответницата, че някои от сумите й ги опрощава и т.н.
Що се отнася до втория от обективно съединените искове ищцата твърди, че сумата била давана на части от „по 200лв.”, което обосновава наличие според твърденията й на няколко отделни облигационни отношения, на няколко отделни договора за заем, които не са конкретизирани и не са приемани за разглеждане в процеса.
По същество ищцата излага такива твърдения, които водят до извод, че същата смесва съществували през годините различни договорни отношения с ответницата по повод предоставяни на последната от ищцата суми като заем. Ищцата излага и твърдения досежно предоставяни заеми през 2008год., които не попадат в предмета на настоящото дело.
В последното, проведено по делото о.с.з.
ищцата излага следното становище: ”Аз съм дала на доктор Т. общо към 12800лв., от
които предварително съм спаднала 5000лв., които съм получила от сестра К.. До
30.11. аз бях й дала вече 5125лв., но не бях получавала разписки. Сумата
5125лв. бях дала на д-р Т. до 09.11. 2007г., тоест преди да получа разписка от
д-р Т.. На 30.11. му написа разписка за човек, който се занимава със
строителство, близък и приложихме тази разписка за 5125лв. я прилагам нея и
125лв. допълнително, които съм дала. Парите, които съм дала са 12800лв. Махам
5000лв. Понеже я обичам и уважавам и с обич съм дала тези пари на нея, но не
съм получила разписки, аз смятам и съм писала, че последната сума беше на
07.03. за 1370евро, за които й казах, че 30 евро ми удържат, че ни спазвам
падежа. Тя ми се обади в гр.София. Аз тегля парите от банката и ги давам. Била
съм в две министерства. Аз казах, че 6125лв. има да ми дава д-р Т.. След
Съдът намира този иск за недоказан, неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на ищцата не следва да се присъждат разноски.
Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани. Няма представен списък на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от
Н.В.К. против К.Ж.Т. с правно основание чл.240 от ЗЗД, съответно за сумата 5000лв. – претендиран като
предоставен на 30.11.2007год. заем, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ и за сумата 1125,19лв.-претендиран като предоставен на ответницата заем на
11.05.2007год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: