Р Е Ш Е Н И Е
№1660
13.09.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4348/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „Алфа Бетон“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя Б.Б.Ч. против Наказателно постановление № 16-002519/25.06.2019 г.,
издадено от А.А.Ч. – *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) вр. чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ) вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (Обн. ДВ бр. 15 от
17.02.2006 г., изм.) вр. Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. на министъра на
труда и социалната политика.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на производството поради непосочване дали свидетелите по акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) са очевидци или само
присъствали при съставянето на акта, на следващо място правото му на защита да
е било неправомерно ограничено чрез връчването му на нечетлив екземпляр от
АУАН. Поддържа да е налице и разминаване между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация. Моли наказателното постановление
да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде изменено, като
размерът на имуществената санкция бъде намален до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л.-З., която
поддържа жалбата. Пледира неправилно да е определена санкционната норма с оглед
на нарушението, за което е наказан жалбоподателят, както и неправилно да са
определени датата и мястото на извършване на нарушението.
Въззиваемата
страна се представлява в съдебно заседание от *** отдел „АИПО“ в Дирекция
„ИТ-Пловдив“ Н.К., която пледира наказателното постановление да е
законосъобразно и правилно. Взема становище възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения да са неоснователни, а извършването
на нарушението да е доказано по делото. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Алфа Бетон“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 03.07.2019 г., установено от известие за доставяне на препис
от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
10.07.2019 г., установено от справка за проследяване на пратка № 5300115104767,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
На 31.01.2019 г. между жалбоподателя „Алфа Бетон“ ЕООД
като *** и И.П.Х. като ***бил сключен трудов договор, по силата на който
последният изпълнявал длъжността ** ***с код по КИД: *** „Алфа Бетон“ ЕООД не
застраховал *** *** за риска „трудова злополука“ за своя сметка. Предметът на
дейност на дружеството „Алфа Бетон“ ЕООД бил „Полагане на облицовки и
настилки“. За тази дейност със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. на
министъра на труда и социалната политика за определяне коефициент на трудов
травматизъм за прилагане през 2019 г. бил определен коефициент на трудов
травматизъм през 2019 г. (1,41), по-висок от средния за страната (0,65).
На 16.05.2019 г. свид. Б.Д.Д. – г.и. в Дирекция
„Инспекция по труда“-Пловдив, извършил проверка на строителен обект в с.
Строево – стопански двор, складова база на „Тин Груп“ ЕООД, с изпълнител на
строителните работи жалбоподателят „Алфа Бетон“ ЕООД, по повод на трудова
злополука от същата дата с **** И.П.Х.. При проверката на свид. Д. не било
представено доказателство от страна на жалбоподателя за сключена застраховка за
риска „трудова злополука“ на *** Х., както и на останалите работници и
служители, заети в основаната дейност на дружеството.
На 31.05.2019 г. управителят на „Алфа Бетон“ ЕООД се явил
в Дирекция „ИТ“-Пловдив, където устно заявил пред свид. Д., че към момента на
злополуката работникът Х., както и останалите служители, заети в основната
дейност на предприятието, не са били застраховани за риска „трудова злополука“
за сметка на ***. След това на лист хартия изписал: „Днес 31.05.2019 заявявам,
че нямам сключена застраховка за трудова злополука, гр. Пловдив, 31.05.2019 г.“
и се подписал.
На същата дата свид. Д. съставил акт за установявана
на административно нарушение № 16-002519 против жалбоподателя в присъствието на
свидетели и на Б.Б.Ч. – *** на „Алфа Бетон“ ЕООД, на когото бил връчен препис
от акта срещу разписка.
Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.Д.Д.. От тях
се установяват датата и мястото на извършената проверка – на 16.05.2019 г. на
строителна площадка в землището на село Строево, където изпълнител на
строителните работи било дружеството-жалбоподател. Установява се още, че основният
предмет на дейност на дружеството е бил полагането на облицовки и настилки, за
която дейност свидетелят посочва, че е била с по-висок от средния за страната
коефициент на трудов травматизъм съгласно нарочната заповед на министъра на
труда и социалната политика от 2018 г. Изяснява се, че работникът И. Х. с оглед
на изпълняваните си задължения е извършвал работа в основната дейност на
предприятието. От показанията на свид. Д. съдът установява и че *** Х. не е бил
застрахован за риска „трудова злополука“ към момента на проверката на
строителната площадка, както и че управителят на дружеството-жалбоподател устно
е признал пред свид. Д. за липсата на сключена застраховка в полза на
работника, след което писмено е описал същото обстоятелство в нарочно съставен
документ. Свидетелят Д. пояснява и че управителят на дружеството не е изказал
никакви възражения на място срещу съставения АУАН. Показанията на свидетеля
изцяло се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като съдът ги намира за
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, а и проверени по делото,
като изцяло кореспондират със събраните писмени доказателствени материали. Не
се установяват и никакви основания, по които свидетелят да се счита за
заинтересован или предубеден, а възпроизведените чрез показанията си
обстоятелства той непосредствено е възприел като очевидец.
От трудов договор № 14/31.01.2019 г. между „Алфа
Бетон“ ЕООД в качеството на *** и И.П.Х.в качеството на ***се изяснява, че
последният е работил по трудово правоотношение при жалбоподателя на длъжност
„***“, с код по КИД: ***, както и че е постъпил на работа на 01.02.2019 г.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния ***
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е
действало в рамките на своята материална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича от разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2
от 13.01.2014 г. Обн. ДВ бр. 6 от 21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и
териториално компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се установява, че
дружеството-жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е
санкционирано с обжалваното НП, като в качеството си на ***, извършващ
икономическа дейност с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната, не
е застраховал за риска „трудова злополука“ работника И.П.Х., който извършвал
работа в основната дейност на предприятието. По делото по категоричен начин се
доказа, че жалбоподателят и работникът Х. са се намирали в трудовоправни
отношения, като последният е изпълнявал длъжността ***, а към момента на
злополуката е набраздявал положения шлайфан бетон. Същевременно установи се
предметът на дейност на „Алфа Бетон“ ЕООД да е полагане на облицовки и
настилки. При тези факти се налага извод, че работникът Х. е извършвал работа в
основната дейност на предприятието. От своя страна за основната дейността на
жалбоподателя с код по КИД: 43.33 със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. на
министъра на труда и социалната политика за определяне коефициент на трудов
травматизъм за прилагане през 2019 г. бил определен коефициент на трудов
травматизъм през 2019 г. = 1,41 при среден коефициент за страната от 0,65.
Следователно предвид вида на икономическата дейност, която извършвал
жалбоподателят, определеният й коефициент за трудов травматизъм през 2019 г. и
обстоятелството, че работникът Х. е извършвал работа в основната дейност на
предприятието, то за „Алфа Бетон“ ЕООД е възникнало задължението да застрахова
за своя сметка Х. за риска трудова злополука. Не се установява по делото и
спрямо последния да е било налице някое от условията по чл. 2, ал. 2 от
Наредбата, изключващо задължението за задължително застраховане. Доказа се на
следващо място от показанията на свид. Д., че жалбоподателят не е изпълнил това
си задължение, с което си бездействие е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението. Същото е довършено със самия факт на допускането на
работника/служителя до работа без да има сключена задължителна застраховка,
като за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вреди за
последния.
Въпреки доказаното извършване на административното
нарушение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление трябва да бъде
отменено, тъй като е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение,
което не може да бъде санирано едва във въззивното производство. В тази връзка
настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за
неправилно приложена санкционна разпоредба. С наказателното постановление за
административното нарушение, квалифицирано по чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ вр. чл. 2,
ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция
на основание чл. 55 ЗЗБУТ вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Последната разпоредба гласи,
че ***, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до
10 000 лева, за всяко отделно нарушение. Видно е, че процесното административно
нарушение не е сред тези, които се санкционират на основание чл.414, ал.3 от КТ
и към които разпоредбата изрично препраща. Всъщност за извършеното от
жалбоподателя деяние приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 413, ал. 2
от КТ, съгласно която ***, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Разпоредбата на чл. 55 ЗЗБУТ също препраща включително и към чл. 413 КТ. По
делото също не е спорно между страните, че имуществената санкция на
жалбоподателя е следвало да се наложи на основание чл. 413, ал. 2 КТ, а не на
посоченото основание по чл. 414, ал. 3 КТ, т.е. че в НП неправилно е определена
санкционната разпоредба. Спорът се концентрира около обстоятелството дали
допуснатото нарушение е от категорията на съществените. В тази връзка не се
споделя доводът на въззиваемата страна, че правото на защита на жалбоподателя
не е било нарушено, тъй като и в действително приложимата и в погрешно
посочената в НП разпоредби се предвиждали еднакви размери на имуществената
санкция. Предназначението на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с
посочването на две числа, които да опишат границите за индивидуализиране на
имущественото наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса
санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност на
административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е
обявено за наказуемо с административно наказание. От своя страна правната
норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и
санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба е да посочи
освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта, спрямо
когото може да бъде наложено това наказание – ***, предпоставките за
неговото налагане – не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, както и
наличието на законово основание за санкциониране на конкретното поведение на
жалбоподателя. Неотносимо е по делото причината за неправилно посочената
санкционна разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е
рефлектирала върху правото на защита на наказания – да разбере какво е
наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение
съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира
адекватно и в пълен обем защитата си. Административнонаказателното производство
е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за
законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е
необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата
упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при
предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната
практика, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с
правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата
грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно
нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира диспозитива на
наказателното постановление. Вместо това е допуснато явно несъответствие между
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО
санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на
наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това
предвиждане. Същевременно по делото се изясни, че действително волята на АНО не
съответства на отразеното в НП, но жалбоподателят не е бил уведомен за това
преди откритото съдебно заседание във въззивното производство. Неправилното
определяне на основанието за налагане на санкцията се цени от съда за
съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата
незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
По този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН относно
задължителното съдържание на наказателното постановление. В заключение следва
да се посочи, че в този смисъл е и практиката на административните съдилища в
страната по идентични казуси – така Решение
№ 567 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 168/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 235 от 22.10.2018
г. по к.а.н.д. № 180/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 2386 от 11.4.2016 г. по к.а.н.д. №
144/2016 г. на Административен съд – София.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав
отбелязва, че приема за неоснователни останалите възражения на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. Основателно се посочи от
пълномощника на административнонаказващия орган, че на страница трета от АУАН
изрично е вписано качеството на свидетелите по акта – присъствали при неговото
съставяне, което е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
Следователно процесуално нарушение тук не е допуснато, а възражението е
неоснователно. Дори и да липсваше такова отбелязване обаче, този пропуск не се
равнява автоматично на съществено процесуално нарушение, тъй като може да бъде
саниран и във въззивното производство чрез разпита на свидетелите, които са
надлежно индивидуализирани, като същевременно евентуалната липса на изрично
отбелязване на качеството им не би нарушило правото на защита на наказания.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение
чрез връчването на нечетлив препис от акта за установяване на административното
нарушение. От материалите по делото се установява, че процесният АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя в съответствие с изискването на чл.
40, ал. 1 ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е обезпечена
възможността му да започне да упражнява правото си на защита. Актосъставителят
има задължение да връчи препис от акта, но в случай, че нарушителят намира
същия за нечетлив, той следа да прояви активност като възрази и поиска да му
бъде осигурен друг, четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на
място – при съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид
регламентираната възможност възражения срещу акта да се правят и в допълнителен
срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има
възражения, които желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да сигнализира,
че има затруднения пред това да организира защитата си. По делото категорично
се доказа от показанията на свид. Д., че жалбоподателят не е възразил на място
връченият му препис от акта да е бил нечетлив. Това следва и от съдържанието на
самия АУАН - в бланката на последния се съдържа нарочно обособена графа за
обяснения и възражения на лицето, от което право жалбоподателят не се е
възползвал чрез своя представител. По делото няма спор, че първият екземпляр от
АУАН е четлив, както и че той е бил надлежно предявен, за което управителят на
дружеството е положил подписа си в графата „нарушител“. Следователно изначално
- още при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му, а законовата процедура по съставянето на
АУАН е била спазена от актосъставителя. Тъй като са били спазени установените
процесуални гаранции за обезпечаване на възможността на наказания да упражнява
правото си на защита още от момента на съставянето на АУАН, то следователно нарушение
на процедурата в претендирания от жалбоподателя смисъл не е допуснато.
Въпреки това поради констатираното неправилно
приложение на относимата санкционна норма, което е довело и до непреодолимо
противоречие между словесното описание на нарушението и дадената му правна
квалификация, то при издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, а жалбата е основателна, поради което и
наказателното постановление трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002519/25.06.2019 г., издадено
от А.А.Ч. – *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „АЛФА БЕТОН“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя
Б.Б.Ч., ЕГН: ********** на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр.
с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр.
със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. на министъра на труда и социалната
политика.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.