Решение по дело №8922/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  3001 / 12.11.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на шестнадесети септември                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                              при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8922 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                              Делото е образувано по искова молба на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А” АД, регистрирано във Франция, против М.Г.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 501.87 лв. – неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски заем № **** / ***.2014 год., 36.22 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 год. до 20.09.2017 год., мораторна лихва в размер на 49.13 лв., начислена върху неиздължената главница за периода от 20.07.2017 год. до 06.07.2018 год., както и законната лихва, начиная от 24.07.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                    Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете, ангажира доказателства.

                              Особеният представител на ответника оспорва основателността на исковете, релевира възражение за нищожност на отделни договорни клаузи, касаещи договорната лихва.  

                    Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

                      На 15.09.2014 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и М.Д. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №  *******, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 2700 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 36.94 %, застрахователна премия в размер на 544.32 лв. и такса ангажимент, или общо 5048.73 лв., на 36 равни месечни вноски, всяка от по 140.24 лв., в срок до 20.09.2017 год.

                      В чл.3 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалба на кредитора.

                    По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 24.07.2018 год., по ч.гр.д. № **** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

                      Налице е и изявление на ищцовата страна, че ответникът е заплатил по договора за кредит 32 бр. погасителни вноски, което при посочените в договора параметри означава, че е заплатил сума в размер на 4487.68 лв.

                      При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за неоснователни.

                      Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването.

                      В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за потребителя“ - всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

                      Не така е в случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба на кредитора, пряко свързани с кредита. А те се отразяват правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

                      Затова, като не е включил надбавката за разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, а договорът за потребителски кредит - недействителен (чл.22 от с.з.).

                      Тази недействителност е изначална, следователно вземанията на кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали, тъй като съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по него, респ. размера на останалата неплатена главница.

                    И тъй като изявлението на ищцовата страна за частично плащане на 32 погасителни вноски, всяка от по 140.24 лв. или общо в размер на 4487.68 лв., е признание за неблагоприятен факт, а в резултат на недействителността на договора, останалите вземания, произтичащи от него, са недължими, следва да се приеме, че ответникът е погасил изцяло задължението си.

                    Затова следва да се постанови решение, с което исковете за главница и законна лихва да се отхвърлят, поради което, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

             

            ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А”, акционерно дружество, регистрирано във Франция, рег.№ ****, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А” – клон България, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.С*********, предявени против М.Г.Д. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 501.87 лв. – неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски заем № ***** / *****.2014 год., 36.22 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 год. до 20.09.2017 год., мораторна лихва в размер на 49.13 лв., начислена върху неиздължената главница за периода от 20.07.2017 год. до 06.07.2018 год., както и законната лихва, начиная от 24.07.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *******/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. 

                    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е