№ 210
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110201546 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на ДР. ИВ. Р. срещу НП на
началник на сектор към ОДМВР – Варна, 4 РУ Варна , с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата въззивникът сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на НП. Счита, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва констатациите от АУАН. Моли да бъде отменено наказателното постановление.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез процесуален представител.
По съществото на делото сочи, че са установени различия между фактическата
обстановка, описана в НП и установената такава посредством събраните доказателства в
съдебно заседание. В НП се сочи, че е бил проследен и застигнат, а от свидетелските
показания става ясно, че е бил установен много по- късно в дома си. На въззивника не е
подаван никакъв сигнал, той е преминал покрай полицейските служители и те са го
последвали, но няма данни да са му подавали сигнал да спре.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В предходно съдебно заседание в
молба е изразена позиция за неоснователност на жалбата и се претендират разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 09.03.2021г. въззивника Р. управлявал автомобил в с. Пчелник, обл. Варна, по
ул.”Дунав”, където бил установен полицейски екип в състава на който влизал св. С.. При
управлението на автомобила по улицата, след като подминал полицейския екип,
служителите със служебен автомобил тръгнали след него, като му бел подаден светлинен и
звуков сигнал да преустанови движението си. Вместо да преустанови движение,
въззивинкът продължил да управлява автомобила, достигайки до кръстовището с ул.
„Лонгоз“, където завил по тази улица, продължил до ул. „Марица“ , а от там – по чернен
път, навлизащ в лозята. Навлизането му в черния път препятствало полицейските служители
1
да го последват.
Св. С. познавал въззивника Р., но тъй като не знаел адреса му, била извършена справка
по регистрационен номер на автомобила и бил установен адрес на сестрата на въззивника,
която била собственик на автомобила. След като установили къде живее въззивника Р.,
полицейските служители посетили дома му и след известно издирване, успели да го открият.
Въззивинка Р. отрекъл да е управлявал автомобила и посочил трето лице, което го е
управлявало.
Това трето лице било установено, но след като се явило при полицейските служители и
разбрало, че ще му бъдат наложени административни наказания, заявило, че въззивникът го
е накарал да каже , че той /П. П. ИВ./ е управлявал автомобила.
За несъобразяването с подадения сигнал да спре, св. А. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното.
Несъобразяването с подадения сигнал да спре било квалифицирано като такова по чл.103 от
ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието
му възражения.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на
св. С., св. А. и отчасти на св. П. Петров, както и приложеният по
административнонаказателната преписка АУАН.
Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка , съдът
прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не възприема
подобна позиция, предвид на следното:
Видно от показанията на св. С., сигналът за спиране е бил подаден по надлежния ред
– светлинен и звуков, което го прави ясен за възприемане. От действията на въззивника се
извежда, че той е възприел сигнала и умишлено не е преустановил движението си , като е
избягал от полицейските служители.
Св. С. е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила, както и е възприел
лично признание на въззивника, че именно той е управлявал автомобила.
В унисон с твърдяното от този свидетел е и годното писмено доказателства по делото
– АУАН, подписан с вписване, че въззивникът няма възражения по него.
В съдебно заседание депозира показания св. П. Петров, който възприел част от
движението на автомобила, управляван от въззивника Р..
Съдът намира, че от показанията на този свидетел не може да се сформира извод, че на
въззивника Р. не е бил подаван сигнал да преустанови движението си, като следва да се
отбележи, че свидетелят е наблюдавал малка част от движението на двата автомобила – този
на въззивника и полицейския .
На 07.04.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло
е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението
била дадена правна квалификация по ЗДП. На основание санкционната норма на чл.175 ал.1
т.4 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание.
2
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод
за извършено нарушение по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на извършените от
въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е бил
определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление е
определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното
административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената санкция.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
В жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на НП.
Счита се, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорват се констатациите от АУАН.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи,
че при служебната проверка на НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на
закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно
фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно,
за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на
административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице
правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата,
потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена
фактическа обстановка, / доколкото в АУАН е посочена липсата на възражения и не са
постъпвали допълнително такива/, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.
По съществото на делото се сочи, че са установени различия между фактическата
обстановка, описана в НП и установената такава посредством събраните доказателства в
съдебно заседание. В НП се сочи, че е бил проследен и застигнат, а от свидетелските
показания става ясно, че е бил установен много по- късно в дома си. На въззивника не е
подаван никакъв сигнал, той е преминал покрай полицейските служители и те са го
последвали, но няма данни да са му подавали сигнал да спре.
Съдът , противно на становището на защитата намира, че от доказателствата по делото
по безспорен начин се установяват относимите към административнонаказателната
отговорност на въззивника факти , а именно, че на същия е бил подаден сигнал да
преустанови движението си, той е възприел сигнала, но вместо да спре, е продължил
движението си и избягал.
3
Употребата на понятията „проследен и застигнат, установен на ул. „Върбица“ №3“ по
никакъв начин не подменя изводите на съда относно извършеното нарушение и неговото
авторство, а и не сочи на различни факти от сочените от св. С., който сочи, че въззивникът е
бил установен на адреса, където живеел /което място на практика съвпада с мястото на
застигане и установяване на дееца/.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0442-000125/07.04.2021г. на началник на сектор към
ОДМВР – Варна, 4 РУ Варна , с което на ДР. ИВ. Р. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 50 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА ДР. ИВ. Р., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4