Решение по дело №301/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 49
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Петър Георгиев Балков
Дело: 20204500600301
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Русе.05.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на____двадесет и осми____________май

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: П.Балков

 

Членове:1. Росица Радославова

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря______Тодорка Недева___________________и в присъствието на

зам. окр. прокурор___Борислав Велков________като разгледа докладваното от

председателя_______П.Балков_________________ВНОХД № 301 по описа

за 2020 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 1/01.04.2020 год., постановена по НОХД № 2211/2019 год., РРС-І-ви нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. В.В.Г. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 03.04.2019г., в гр. Русе, като извършител, в съучастие с неустановено лице – също като извършител, чрез използване на специален начин – особена ловкост, отнел чужда движима вещ – камера за видеонаблюдение „IP ONVIF 960P“ на стойност 68 лв. от владението на В.С.Ш.от гр. Русе, без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ била заместена, поради което и на основание чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.36 и чл.54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА, и му е НАЛОЖИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

Със същата присъда го е ПРИЗНАЛ за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2019 г., в гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред - с Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в сила от 08.12.2018 г., за управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************, без съответното свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал.2, вр. чл.36 и чл.54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 3 /ТРИ/МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА и му е НАЛОЖИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, а също така му е НАЛОЖИЛ и наказание „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 500.00 /ПЕТСТОТИН/ лв.

ПРИЗНАЛ го е за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2019 г., в гр.Русе си служил с контролни знаци – 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен № * ** **, поставени на лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************и издадени за друго МПС – лек автомобил “Р.Е.” с рама № *****************, поради което и на основание чл.345, ал.1, пр.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА,  и му е НАЛОЖИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

Също така го е ПРИЗНАЛ за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2019 г., в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************, което не е регистрирано по надлежният ред – по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е  НАМАЛИЛ С ЕДНА ТРЕТА, и му е НАЛОЖИЛ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

На основание чл.23, ал.1 от НК е ГРУПИРАЛ така наложените му наказания, като му е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, което да изтърпи ОБЩ първоначален режим.

На основание чл. 23 ал.3 от НК му е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло наказанието “ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 500.00 лв.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен № * ****.

ОСЪДИЛ е подсъдимия В.В.Г. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 452.82 лв., за разноски на досъдебното производство.

Жалбоподателят В.В.Г. ***, лично и чрез договорния си защитник адв. П.М. от РАК, недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за явна несправедливост на наказанието, моли присъдата да бъде изменена и същото да бъде намалено.

Представителят на окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, поради което настоява присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изменителното основание по чл. 337 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършените от подс. В.В.Г. четири престъпления. Настоящата въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, както и на тези по чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия.

Подсъдимият В.В.Г., е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.

Районният съд правилно е приел за установено, че На 03.04.2019 г., след обяд, подс. В.Г. и неустановено по делото лице се разхождали по ул. „Борисова“ в гр. Русе. Около 14:00 ч. двамата минали покрай входа на блок „Пушкин“ и влезли вътре. Подсъдимият Г. видял, че във входа на блока има инсталирани две камери за видеонаблюдение. Отишъл до едната - марка „IP ONVIF 960P“ и тъй като същата била монтирана на около 3.50-4.00 м. от земята, повдигнал с ръце и задържал неустановеното по делото лице, което достигнало до камерата и я издърпало с ръце от мястото, на което била закрепена. Веднага след това, вземайки камерата, двамата напуснали входа на блок „Пушкин“ и се насочили в неизвестна посока.

По-късно през деня свид. В.Ш.– управител на етажната собственост на блок „Пушкин“ забелязал липсващата камера, която била закупена на 11.04.2018 г. от него, със средства на собствениците на етажната собственост. Прегледал записа от видеокамерите и видял, че процесната камера е открадната от две лица, които не познавал като живущи в блока.

За установената кражба, свид. Ш.подал жалба в полицията, като предоставил и видеозаписа от камерите във входа на блока. Проверката по случаите била възложена на св. П.Б.– полицейски служител в Първо РУ при ОД на МВР-Русе. При прегледа на видеозаписа, св. Б.разпознал едно от лицата, които извършил кражбата – подс. В.Г., когото познавал като криминално проявен и наркозависим. Няколко дни по-късно св. Б.установил подсъдимия и снел обяснения от него, в които последният признал, че е извършил кражбата на видеокамерата, но тъй като бил под въздействие на наркотици не можел да си спомни кое е другото лице.

От заключението на назначената ценова-икономическата експертиза се установява, че стойността на камерата за видеонаблюдение марка „IP ONVIF 960P“, която подс. В.Г. и неустановеното по делото лице отнели от входното фоайе на бл.“Пушкин“ възлиза на 68,00 лв.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и техническа експертиза на видеозаписа от камерата за наблюдение в бл.“Пушкин“, при която били изведени фотокадри, имащи отношение към предмета на делото.

В хода на съдебното производство, подс. В.Г. възстановил на етажната собственост на бл.“Пушкин“ стойността на отнетата от него вещ в пълен размер.

Приел е за установено, че от 2018 г., подс. В.Г., независимо, че бил неправоспособен водач, тъй като никога не му било издавано  свидетелство за управление на моторно превозно средство, ползвал лек автомобил „Ф.Г.3“, с рег.№ Р ****КК и с рама № *****************, собственост на майка му - св. В.И..

Въпреки, че бил неправоспособен като водач на МПС, на 21.10.2018 г. подсъдимия управлявал процесният автомобил в гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“, където бил спрян за проверка от Ц.П.- младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. След като установил нарушението по чл. 150 от ЗДвП П.съставил против подс. Г. АУАН №18-1085-002997/ 21.10.2018 г., с който двете регистрационни табели на автомобил с № Р ****КК били иззети.

Въз основа на съставеният АУАН, с Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 08.12.2018 г. подс. Г. бил наказан по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за това, че управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.3“ с рег. № Р ****КК, без да е правоспособен водач. На 30.11.2018 г. това наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия, срещу подпис. Освен това, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязла в сила на 06.11.2018 г., на св. Иванова, като собственик на автомобила, била наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „Ф.Г.3“ с рег.№ Р ****КК, за срок от 6 месеца. На 22.10.2018 г. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. била връчена лично на св. В.И., срещу подпис. Впоследствие св. И.уведомила подс. Г. за издадената заповед. След като изтекъл срокът на принудителната административна мярка, наложена с горепосочената заповед, св. В.И. не предприела действия за възстановяване на регистрацията на лекия автомобил „Ф.Г.3“, с рег.№ Р ****КК.

Независимо от това, през м. април, 2019 г. подс. Г. отново решил да управлява автомобила, но тъй като същият бил без регистрационни табели, поставил две австрийки регистрационни табели с № * ****, които били издадени за лек автомобил „Р.Е. RXEV6“ с рама № ***************** и били валидни до 15.02.2007 г. С така поставените табели, около обяд на 29.04.2019 г. подс. Г. привел в движение процесния л.а. „Ф.Г.3“, като го управлявал по ул. „Юндола“ в гр. Русе, в посока към кръстовището с ул. „Петрохан“ и ул. „Рига“. В автомобила се возел св. Р.С. – приятел на подсъдимия.

По същото време свидетелите С.В., П.М.и Т.И.– полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР – Русе, извършвали обход със служебен автомобил, като се движели по ул. „Юндола“, в посока от бул. „Липник“ към кръстовището с ул. „Петрохан“ и ул. „Рига“. Полицейските служители забелязали автомобила управляван от подсъдимия, като им направило впечатление, че не е с включени светлини. В този момент подсъдимият също видял полицейският автомобил и веднага завил на дясно, по локалното платно, разположено успоредно на ул. „Рига“. Тогава полицаите решили да последват автомобила и извършат проверка. Застигнали подсъдимия и му подали сигнал за спиране, който подс. Г. възприел и незабавно изпълнил, като спрял. В хода на извършената проверка полицейските служители установил самоличността на подсъдимия, като водач на автомобила, както и на пътника - св. Р.С.. Подсъдимият признал пред полицаите, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, че регистрацията на лекия автомобил „Ф.Г.3“ е прекратена, както и че лично е поставил двете австрийки регистрационни табели с № * **** на автомобила. По време на проверката полицаите вдигнали капака на двигателния отсек на автомобила, за да запишат номера на рамата му, при което установили, че двигателят на автомобила е горещ.

Предвид установеното, полицейските служители от Второ РУ-Русе поискали съдействие от екип на „Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. На място били изпратени св. Д.Г.и П.П.– младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Свидетелят Г.и колегата му също извършили проверка в масивите на МВР, при която установили, че подс. В.Г. действително е неправоспособен водач, а л.а. „Ф.Г.3“ е с прекратена регистрация. При проверката установили също така, че двете австрийки регистрационни табели с № * ****не са издадени за този автомобил. Полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе също вдигнали капака на двигателния отсек на лекия автомобил и установили, че двигателят на автомобила е горещ. При така установеното свид. Д.Г.съставил на подс. Г. АУАН бланков № 243594/29.04.2019 г. за това, че е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, а П.П.АУАН с бланков №243619/29.04.2019 г. за това, че е нарушил чл.150 от ЗДвП. Подсъдимият подписал двата акта, като вписал като възражения в тях, че не е управлявал автомобила, а го придвижвал по инерция, с намерение да го закара за ремонт. С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на св. Г.двете австрийки регистрационни табели с № * ****.

От заключението на назначената по досъдебното производство техническата експертиза се установява, че двете австрийки регистрационни табели с № * ****представляват истински контролни знаци (австрийски регистрационни табели за МПС) и че по тях няма следи от поправки или преправяния.

Била назначена криминалистическата експертиза на подпис и на почерк, от заключението на която става ясно, че ръкописният текст „В.В.Г.“ и подписът, положени в частта „Разписка“ на Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, са изпълнени от подс. В.Г..

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства, признаването изцяло от страна на подс. Г. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите В.Шеев, С.В., Д.Г., К.Д., Р.С., П.П., П.Б.и В.И., както и от приложените и приобщени то съда по делото заключение на съдебно ценова-икономическа експертиза, заключения на техническите експертизи, заключение на криминалистическата експертиза на подпис и на почерк, заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1085-001273/22.10.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, заверено копие на Наказателно постановление №18-1085-002997/26.10.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, писмо и справки от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, копие на АУАН № 18-1085-002997/21.10.2018 г., копие на АУАН бланков №243619 от дата 29.04.2019 г., копие на АУАН бланков № 243594 от дата 29.04.2019 г., справка за нарушител, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.

В съдебно заседание пред районият съд подс. Г. не отрича авторството на деянията и начина на тяхното извършване, като по този начин е направил пълни самопризнания. Направен е цялостен анализ на всички гласни доказателства, които сами по себе си са непротиворечиви, последователни и логични, подкрепящи се както от неговите признания, така и от останалите писмени доказателства и от доказателствените средства, както и тези от експертен порядък.

Съобразявайки така събраните по делото доказателства, настоящата инстанция счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите правни изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно, законосъобразността на квалификацията на извършените от подс. В.Г. четири престъпления.

Изпълнителното деяние на първото престъпление чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК  било извършено с действие, изразяващо се в отнемане на процесната вещ от владението на пострадалите лица и установяване на трайна фактическа власт върху него.

Безспорно е установено, че инкриминираната веща била чужда за подс. Г.. Тя била собственост на собствениците на етажната собственост на бл. “Пушкин“ в гр. Русе и била в тяхно владение, съхранявана във фоайето на входа на блока, където била монтирана и използвана по предназначение.

Подсъдимият извършил деянието, като прекъснал фактическата власт на владелеца над процесната камера и установил своя трайна фактическа власт над него.

Подсъдимият В.Г. и неустановеното по делото лице, участвали в самото извършване на престъплението, както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснали фактическата власт на ощетените лица над предмета на престъплението, а така също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над отнетите вещи, като вземали видеокамерата от мястото на което била монтирана във фоайето на входа на бл.“Пушкин“ и се отдалечили с нея от местопрестъплението, с което си осигурили възможност за безпрепятствено разпореждане с вещта. Тези обстоятелства квалифицират престъплението като извършено от подс. Г. в съучастие с неустановено лице, като съизвършители.

Деянието подс. В.Г. извършил използвайки специален начин - особена ловкост, която употребил, за да повдигне неустановеното лице до височината, на която била монтирана камерата и по този начин да му осигури възможност да я достигне, хване и отскубне от мястото където била монтирана. Поради това съдът правилно е приел, че е налице квалифициращото обстоятелство на чл.195, ал.1, т.4, пр. последно от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл у подс. Г.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен начин.

По отношение подс. Г. бил налице субективният обединяващ признак на съизвършителството - т.нар. "общ умисъл", защото всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е допускал от така съчетаната дейност да бъде причинен вредоносният престъпен резултат.

Поради изложеното съдът правилно е приел, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което подс. В.В.Г. е признат за виновен в извършването на това престъпление и му е наложил съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействието за разкриване на обективната истина още във фазата на предварителната полицейска проверка, признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното производство, тежкото му социално и имотно състояние и ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на Г., неоказващи влияние върху правната квалификация на деянието.

Предвид това съдът  периел, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.

Мотивиран така, съдът е приел, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, съдът е намалил така определеното наказание с една трета, като наложил на подс. В.Г. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

С оглед събраните доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа обстановка, съдът правилно е приел на следващо място, че подс. В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като на 29.04.2019 г., в гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред - с Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в сила от 08.12.2018 г., за управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************, без съответното свидетелство за управление на МПС.

Самоличността на извършителя била безспорно установена както от самопризнанието на подс. Г., така и от св. Р.С. и полицейските служители извършили проверката по случая.

Безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място, подс. В.Г. е управлявал процесният лек автомобил „Ф.Г.3”. В тази насока са показанията на посочените по-горе свидетели, както и самопризнанието на подсъдимия. Обстоятелството, дали двигателят на автомобила е бил „запален” не рефлектира върху съставомерността на деянието. Както ВС и ВКС в своята изобилна и непротиворечива практика са имали възможност нееднократно да посочат, под управление на МПС се разбира манипулирането с механизмите на автомобила, без значение дали двигателят е в работен режим или не.

Правилно е установено по несъмнен начин също така, че подс. Г. бил наказван вече по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, влязло в сила от 08.12.2018 г., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от същия закон, му било наложено наказание “Глоба”. Безспорно, настоящото деяние Г. извършил преди да изтече една година от наказването му по административен ред за същото деяние.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Г. знаел за съществуващата принципна забрана за управление на МПС без съответната правоспособност. Наясно бил, че не е придобивал такава правоспособност. Бил му връчен и препис от наказателното постановление, с което бил наказан за управляване на МПС без да е правоспособен водач. Въпреки това на 29.04.2019 г. отново привел в движение МПС - л.а. „Ф.Г.3” с рама № *****************и го управлявал по улиците в гр. Русе, като съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните последици от него.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, съдът отново е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и изключително краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от него МПС, както и липсата на други санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, извън това квалифициращо настоящото му деяние като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел предходните осъждания на подс. Г..

Предвид това, съдът правилно е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което, на подсъдимия следва да бъде определено наказание “Лишаване от свобода” и наказание „Глоба“, като първото следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата на предвиденото от закона и ориентирано към минимума, а второто, с оглед тежкото му имотно състояние – на минимума.

По тези съображения съдът е приел, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. В.Г. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от  1 година и 3 месеца и „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, съдът е намалил така определеното наказание с една трета, като наложил на подс. В.Г. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат правния извод, че подс. В.В.Г. осъществил състава и на престъплението по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, тъй като на 29.04.2019 г., в гр. Русе си служил с контролни знаци – 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен № * ****, поставени на лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************и издадени за друго МПС – лек автомобил “Р.Е.” с рама № *****************.

Налице са съставомерните обективни елементи на престъплението, тъй като съобразно чл.10, ал.1 от Наредба № I-45 на МВР, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като ал.2 от същия член указва, че формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт (БДС 15980 и БДС ISO 7591) и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. Изложеното дава основание да се приеме, че табелата с регистрационен номер се издава само от съответния компетентен орган по чл.2 от Наредбата - структурните звена "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ и за конкретно определено превозно средство.

По делото безспорно е установено, че по неустановен начин и на неустановена дата, подс. Г. се снабдил с регистрационни табели с 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен № * ****, издадени от компетентните органи, но за друго МПС – “Р.Е.” с рама № ***************** и ги поставил на определените за това места на ползваният от него автомобил. След това, на 29.04.2019 г., с така подменените регистрационни табела, подс. Г. управлявал автомобила по улиците в гр. Русе. От изложеното е видно, че на тази дата подс. В.Г. си служил с табели с регистрационен номер – 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен № * ****, издадени от компетентните органи, но за друго МПС – “Р.Е.” с рама № *****************.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият бил наясно, че на регистрираните в страната МПС се поставят табели с регистрационни номера, отговарящи на съответните стандартизационни документи и издадени от компетентните органи. Знаел за съществуващата принципна забрана за използване на такива табели, които не са издадени и предназначени за конкретното МПС. Съзнавал общественоопасния характер  и общественоопасните последици на деянието но въпреки това искал настъпването на тези последици.

Поради изложеното съдът правилно е приел, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, поради което подсъдимият Г. е признат за виновен в извършването и на това престъпление.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, съдът отново правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и изключително краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от него МПС, както и оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото, а като отегчаващо отговорността обстоятелство е приел предходните осъждания на подс. Г..

Предвид това, съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но с оглед факта, че в условията на идеална съвкупност, с едно деяние, подсъдимия е осъществил състава на три престъпления по транспорта, наказанието което следва да му бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, е наказанието “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата на предвиденото от закона.

По тези съображения съдът е приел, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. В.Г. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от  6 месеца, което съобразявайки, чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, е намалил така определеното наказание с една трета, като наложил на подс. В.Г. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

От доказателствата по делото се съдът е установил, че подс. В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на четвъртото престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 29.04.2019 г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************, което не е регистрирано по надлежният ред – по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Безспорно е установена самоличността на извършителя, като водач на процесният автомобил, както бе посочено и по-горе.

Правилно е установено по несъмнен начин, че подс. Г. управлявал по пътищата отворени за обществено ползване – улиците на гр. Русе, лек автомобил „Ф.Г.3” с рама № *****************, който не бил регистриран по надлежният ред – по реда на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Към датата на деянието, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязла в сила на 06.11.2018 г., на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП на собственика на автомобила - св. В.И. била наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „Ф.Г.3“ с рег. № Р ****КК, за срок от 6 месеца. След като изтекъл срокът на принудителната административна мярка, наложена с горепосочената заповед, св. В.И. не предприела необходимите действия съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за възстановяване на регистрацията на процесния лек автомобил. Това обстоятелство било известно на подс. Г., тъй като св. И.– негова майка, го уведомила още след издаване на посочената по-горе заповед.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Г. бил наясно за съществуващата забрана за управление на МПС, което не е регистрирано по установения в Държавата ред. Съзнавал, че автомобила, който управлявал не бил регистриран по този ред и въпреки това на 29.04.2019 г. го привел в движение и го управлявал по улиците в гр. Русе, като съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Поради изложеното съдът е приел, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което подс. Г. следва да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, съдът и тук отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и изключително краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от него МПС, както и оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел предходните осъждания на подс. Г..

Предвид това, съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но с оглед посоченият и по-горе факт, че в условията на идеална съвкупност, с едно деяние, подсъдимия осъществил състава на три престъпления по транспорта, наказанието което следва да му бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, е наказанието “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата на предвиденото от закона.

По тези съображения съдът е приел, че целите на наказанието и за това престъпление ще се постигнат с определяне за подс. В.Г. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от  6 месеца, което съобразявайки, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, е намалил така определеното наказание с една трета, като му е наложил на подс.В.Г. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

Правилно и законосъобразно съдът на основание чл.23, ал. 1 от НК, е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА. Към така определеното общо наказание, на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединил и наказанието „Глоба“, в размер на 500.00лв.

С оглед предходната съдимост на подс. Г., съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 66 от НК, за отлагане изтърпяването на определеното общо наказание „Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му е ОПРЕДЕЛИЛ да изтърпи така наложеното му наказание при ОБЩ първоначален режим на наказанието „Лишаване от свобода“

Въззивният съд след като отново подложи на задълбочена преценка, приетите за установени фактически положения и изводите на решаващата инстанция, намира, че наложените четири наказаниа са правилно индивидуализирани и решаващият съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Всички тези обстоятелства не формират наличие на предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието лишаване от свобода да бъде определено под неговия минимум.

Така определеното наказание по преценка на съда би изпълнило в пълна степен визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. То ще въздейства на подсъдимия най-вече възпитателно и ще му отнеме възможността да върши други престъпления.

Пред настоящата инстанция във въззивната жалба подс. Г. и на неговия защитник адв. П.М. навежда довода за явна несправедливост на наложеното му наказание, с искане за неговото намаляване. След като отново анализира събраните по делото доказателства, окръжният съд намира, че същото наказание съответства на степента на обществена опасност на деянията и на техния извършител. При индивидуализация на всяко едно от наказанията и при групирането им, съдът е отчел по отношение на този подсъдим всички смекчаващи отговорността – признанието на вината още на досъдебната фаза в производството и изразеното съжаление в съдебно заседание и не високия размер на предмета на престъплението, а като отегчаващи вината обстоятелства лошите характеристични данни на подс. Г., а именно предишните му осъждания, които отново за извършени престъпления против собствеността на гражданите, както и упоритост в умисъла при осъществяване на този вид престъпления, предвид това, че деянията по настоящото производство е извършени в кратък период от време.

Поради това излагайки подробни съображения за алтернативната приложимост на чл. 55 ал.1 т.1 от НК решаващата инстанция правилно е приела, че не са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелство за да обоснове приложимостта на чл. 55 ал.1 от НК. В тяхната съвкупност те сочат на завишена степен на обществена опасност както на самото престъпление така и по отношение на личността на подсъдимия, което от своя страна е мотивирало решаващият съд при наличие на сочените предпоставки да му наложи, общо наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което съгласно императивните норми на чл.60-61 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

В съдебно заседание подсъдимия Г. и неговия защитник адв. М. от РАК развиват съображения за неправилност на определянето на наказанието, визирайки несъобразяване на други смекчаващи вината обстоятелства, с искане да бъде намалено.

Въззивният съд, счита, че това оплакване е неоснователно, тъй като както правилно е приел решаващия съд, така наложеното на подсъдимия наказание съответства в пълна степен с обществената опасност както на диянието така и на личностните качества на подсъдимия. Действително за да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК, най-вече за индивидуална превенция, макар и през този кратък срок той би преосмислил извършеното и своето поведение за в бъдеще. Поради изложените по-горе съображения намира, че наложеното му наказание не е явно несправедливо, от което следва извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във въззивната жалба не са налице. В този смисъл и предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

С оглед тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/01.04.2020 год., постановена по НОХД № 2211/2019 год., РРС-І-ви нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.