Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Рами ММ-21“ ЕООД срещу решение № 1130/15.11.2023г., постановено по АНД № 3864/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № К23-23-712447-[рег. номер] / 09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 9 209.22 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, в НП липсвали дата и място на извършване на нарушението. Възразява се, че е налице прекомерна тежест спрямо санкционираното дружество, тъй като на едно и също правно основание – за едно и също нарушение на една и съща разпоредба, на дружеството се определя един и същ размер данъчно задължение – веднъж с ревизионен акт и втори път с процесното НП. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП, както и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация - Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, не изпраща представител и не изразя становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № К23-23-712447-[рег. номер]/09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Бургас, с което на касатора на основание чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 9209.22 лева за извършено по чл.180, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС административно нарушение.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

Във връзка с подадено от дружеството-жалбоподател заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №0000-0110915/03.10.2022г., на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС - задължителна регистрация с деклариран облагаем доход за последните 12 последователни месеца, включително текущия в размер на 54 937.22 лв., била извършена проверка от Дирекция „Обслужване“ сектор „Регистрация“ при ТД на НАП-Бургас. При проверката бил установен размер на реализиран облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия (14.12.2021г-30.09.2022., вкл.) - 57251,72 лв. от СМР и продажба на стоки в магазин, от които 55886.67 лв. за периода от 01.08.2022 г. до 19.09.2022 г. вкл., т.е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.

Задълженото лице следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок, т.е. в периода от 20.09.2022г. до 26.09.2022г. вкл. Заявлението за регистрация било подадено след законоустановения срок по електронен път на 03.10.2022г. и регистрацията била извършена, считано от 17.10.2022г. с Акт за регистрация по ЗДДС №020422203986108 / 17.10.2022 г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. За установеното нарушение на разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС бил съставен АУАН №[рег. номер]/17.10.2022г. На основание чл. 103, ал.1 от ЗДДС за дата на регистрация по този закон се считала датата на връчване на акта за регистрация – 17.10.2022г.

За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот, се дължи данък съгласно чл. 102, ал.4 от ЗДДС, т.е. за реализиран облагаем оборот на 19.09.2022 г. в размер на 54 937.22 лв. от СМР по договор.

За периода 20.09.2022г.-30.09.2022г. реализиран облагаем оборот по ЕКАФП бил в размер на 173.85 лв.

За периода 01.10.2022г.-16.10.2022г. реализиран облагаем оборот по ЕКАФП бил в размер на 144.25 лв.

Общият реализиран облагаем оборот за периода 19.09.2022г.-16.10.2022г. в размер на 55 255.32 лева, в т.ч. данъчната основа в размер на 46046,10лв. и ДДС 9209,22 лв. ДДС е начислен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, включен в договорената цена.

Извършена била и ревизия на дружеството, като бил издаден Ревизионен акт №Р-02000222006267-091-001/19.05.2023г., който бил обжалван пред Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, който с Решение №75/31.07.2023г. потвърдил ревизионния акт като законосъобразен.

Изброените констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗДДС във вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС.

За установеното нарушение на 08.02.2023г. бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на констатациите в АУАН, от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас било издадено НП № К23-23-712447-[рег. номер]/09.03.2023г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна [жк], ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 9209.22 лева.

Горната фактическа обстановка е установена от районния съд въз основа на събраните Бургас писмени и гласни доказателства –документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на свидетелите в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на дружеството нарушение, тъй като жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот за периода от 01.08.2022 г. до 19.09.2022 г., вкл. в размер на 55886.67 лв., т.е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, като жалбоподателят следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 26.09.2022г., включително. РС приел, че за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, задълженото лице не е начислило ДДС в размер на 9209.22 лева, начислен на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, тъй като е реализирало оборот от облагаеми доставки, за който е следвало да начисли ДДС, но такъв не е бил начислен. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно и осъдил „Рами ММ-21“ ЕООД да заплати на НАП София 80.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което пряко е рефлектирало върху крайния му извод за законосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и съответно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Както се сочи в обжалваното НП, дружеството е санкционирано, затова че е било длъжно, но не е начислило ДДС в предвидените от закона срокове, тъй като не е подало в срок заявление за регистрация по ДДС, а е било длъжно да го подаде в срок до 26.09.2022г. Прието е, че периодът на неизпълнение на задължението е от датата, на която е надвишен оборотът – 19.09.2022г., до датата, на която е регистрирано от органа по приходите – 16.10.2022г. Следователно са несподелими доводите в касационната жалба за липса на посочване на датата на извършване на нарушението. Съответствието на посочения период с действително установеното по делото е въпрос на съответствие на НП с материалния закон, но не е нарушение на процесуалните правила.

При така очертаните от административнонаказващия орган времеви рамки на извършване на нарушението се налага изследване на възражението за изтекла погасителна давност. Нарушението, за което санкциониран касационният жалбоподател, е на данъчното законодателство. Съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението. Правилно в касационната жалба е направено позоваване на ТР № 4/29.03.2021г., постановено по тълкувателно дело № 3/2019г. на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, според което откриване на нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на физическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените признаци от обективна и субективна страна по определен състав. От данните по делото явства, че на дружеството – касатор е била извършена проверка, в резултат на която бил постановен Акт за регистрация по ЗДДС №020422203986108 / 17.10.2022 г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Следователно 17.10.2022г. е най – късната дата, на която нарушителят е бил открит. Към него момент е било установено, че за жалбоподателя са били налице условията за регистрация по ДДС, защото е надвишил установения от закона оборот. Няма как датата на откриване да се отнесе към момента на издаване на ревизионния акт, с който е установена дължимостта на невнесен от жалбоподателя ДДС, докато нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС е за неначислен ДДС. Следователно, органът по приходите, компетентен съобразно чл.193, ал.2 от ЗДДС, е следвало в срок най – късно до 17.01.2023г. да състави АУАН. АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство, е съставен на 08.02.2023г., очевидно извън срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН.

Като е издал оспореното НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която е бил длъжен да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, когато АУАН е съставен след изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 или ал.2 от ЗАНН.

С оглед гореизложените съображения, касационната жалба се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение, вкл. в частта му относно разноските, и да постанови друго, с което да отмени НП и да прекрати административнонаказателното производство на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, тъй като прекратяването е предвидено в чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1130/15.11.2023г., постановено по АНД № 3864/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вкл. и в частта му относно разноските.

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3 от ЗАНН наказателно постановление № К23-23-712447-[рег. номер]/09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на дружество „Рами ММ-21“ ЕООД, [ЕИК], седалище [населено място] рид, община Руен, представлявано от управителя М. Р. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 9 209.22 лева за извършено по чл.180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер] / 08.02.2023г., издаден от Г. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.