РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Враца, 25.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.03.2020 г. /десети март две хиляди и двадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
галина герасимова
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КА дело № 37 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285
от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, чрез процесуалният
си представител * Н.Б., срещу Решение № 499 от 21.11.2019 г., постановено по
адм. дело № 629/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, в частта, с
която касаторът е осъден да заплати на С.Н.Ч.
*** сумата от 1100,00 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в периода на престоя му в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора – *** от 13.06.2018 г. до
07.06.2019 г., настъпили вследствие лошите санитарно-битови условия.
В жалбата се релевират оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се отмяна на решението в оспорената му част. В
условията на евентуалност се иска намаляване размера на присъденото
обезщетение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
касационната жалба - С.Н.Ч. ***, редовно призован, явява се лично и ангажира
становище за неоснователност на жалбата.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на
производството по настоящото дело е Решение № 499 от 21.11.2019 г., постановено
по адм. дело № 629/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, в частта, с
която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София е осъдена да заплати
на С.Н.Ч. *** сумата от 1100,00 /хиляда
и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в периода на престоя му в ЗООТ „К.ф.“
към Затвора – *** от 13.06.2018 г. до 07.06.2019 г., настъпили вследствие
лошите санитарно-битови условия.
За да постанови този
резултат, съдът е приел, че по делото са установени незаконосъобразни
бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ като самостоятелно
юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода, в това число Затвора – *** и ЗООТ „К.ф.“ към него. Изложил е мотиви, че в исковия
период неоснователното неизпълнение на задължението на администрацията на
Затвора - ***, да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по
време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на
административните органи и последица от него са породените неприятни асоциации
у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Решението на
Административен съд - Враца е постановено в съответствие с материалния закон и
при правилно приложение на действащите правни норми.
Настоящият касационен
състав споделя извода за причинена вреда и доводите, въз основа на които е
формиран размера на присъденото обезщетение, свързани с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, относими към принципа за справедливостта,
въведен с чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са
касационните оплаквания.
Съдът е анализирал
събраните в хода на производството доказателства, извел е правилни правни
изводи и е постановил обоснован съдебен акт. Достъпът до санитарен възел и
течаща вода е следвало да бъде осигурен за целия период, а не само за част от
него.
В обжалваното съдебно
решение са изложени подробни съображения, които съставът на съда, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК споделя, поради което и същите не следва да бъдат
преповтаряни.
Съгласно разпоредбата
на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск се
основава на твърдяно недостатъчно осветление в помещенията, които са тъмни и
неремонтирани от дълги години, както и липсата на постоянен достъп до течаща
вода и санитарен възел при изтърпяването на наказанията. При правилна преценка
на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел
наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на ГД „ИН“, като е
определил правилно претендираният период, през който не е осигурени нормални
хигиенно-битови условия, а при определяне на размера на обезщетение се е
ръководил от критериите по чл. 52
от ЗЗД. Наличието на вреди се презюмира от закона, поради което и
оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника. В хода на
производството пред Административен съд - Враца, не са събрани категорични и
безспорни доказателства за осигуряването на нормални хигиенно-битов условия в ЗООТ
„К.ф.“ към Затвора – *** за посоченият в
решението период, поради които и изводите на съда за наличието на
предпоставките за постановяването на осъдителното решение са правилни.
При така изложените
съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499 от 21.11.2019 г., постановено
по адм. дело № 629/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в
обжалваната му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.