РЕШЕНИЕ
№ 2493
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20064045 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 12049/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
145 състав, е отхвърлен предявеният от А. М. Д., ЕГН ********** срещу С. А. Г., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за
нищожно на завещание, съставено на 13.09.2018 г. от К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г.,
поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя. Отхвърлени
са предявените от С. А. Г., ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** насрещни
искове с правно основание чл. 42, б. „а“, вр. чл. 3, б. „в“ ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН
и чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 20.12.2005 г. от
К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това, че е направено в полза на лице, което
няма право да получава по завещание, тъй като е недостойно, поради това, че не е изписано,
датирано и подписано саморъчно от завещателя и поради това, че изразеният в завещанието
мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. Осъдена е А. М. Д. да заплати на С. А. Г. сумата от
1155 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и С. А. Г. да заплати на
А. М. Д. сумата от 554,70 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Срещу решението в частите, с които е отхвърлен предявеният от А. М. Д. срещу С. А. Г.
1
иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за нищожно на
завещание, съставено на 13.09.2018 г. от К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това,
че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя, и е осъдена А. М. Д. да
заплати на С. А. Г. сумата от 1155 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата А. М. Д., чрез адвокат Т.
Л.. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон с приетото от СРС, че вписването на две дати в оспорваното саморъчно
завещание в полза на С. А. Г. не води до неговата нищожност. Този извод на районния съд
не съответства нито на чл. 25, ал. 1 ЗН, нито на съдебната практика, според която
саморъчното завещание е строго формален акт и реквизитите за неговата действителност са
разписани в чл. 25, ал. 1 ЗН. Тълкуването на завещанието не следва да се разпростира и по
отношение на задължителните реквизити, които законът изисква. В случая е безспорно, че в
саморъчното завещание, оставено в полза на С. А. Г. са изписани две дати – „тринадесети
десети две хиляди и осемнадесета“ и „13.09.2018 г.“, поради което е нищожно на основание
чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, без значение дали това е фактическа грешка или
погрешна представа на завещателката за реалното време на изготвяне на завещанието.
Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. А. Г., чрез адвокат М.
Ц. – А.а, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че оставеното в полза на ответника завещание не е нищожно. В случая не
се касае за изписване на две различни дати с цифри, а за особеност на почерка /изкривяване
на почерка/ на завещателката поради болест, което се установява от СГЕ, а достоверността
на датата се извлича от самия текст на завещанието. Съдът правилно е приел, че изписаният
с думи текст трябва да е възможен, за да се приеме, че представлява изписване на дата, а в
случая завещателката е починала през месец септември и няма как завещанието да е
съставено през месец десети 2018 г. Щом може да се установи по положителен начин
времето на съставяне на завещанието, включително самият ден на съставянето му, няма
причина да не се признае действителността на саморъчното завещание, като в тази връзка
обжалваното решение е мотивирано, правилно и законосъобразно. От свидетелските
показания и от заявеното от вещото лице се установява, че завещателката е имала представа
за време и пространство до смъртта си. Освен това според въззиваемия твърденията на
ищцата, че завещанието, оставено в полза на С. Г. е нищожно на основание чл. 25 ЗН, са
преклудирани. Предвид това се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната част. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Г.,
ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл.
42, б. „а“, вр. чл. 3, б. „в“ ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН за
признаване за нищожно на завещание, съставено на 20.12.2005 г. от К.А.Д.-Л., починала на
2
23.09.2018 г., поради това, че е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание, тъй като е недостойно, поради това, че не е изписано, датирано и подписано
саморъчно от завещателя и поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който
единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на обществения ред и на
добрите нрави, както и в частта, с която е осъден С. А. Г. да заплати на А. М. Д. сумата от
554,70 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не е обжалвано, поради което
е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището
на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН - за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 13.09.2018 г., съставено от К.А.Д.-
Л., починала на 23.09.2018 г., и обявено на 27.09.2018 г. от нотариус А.Г. с рег. № 031 от
Регистъра на НК, с район на действие СРС, поради това, че не е изписано, датирано и
подписано саморъчно от завещателя.
По делото е прието заверено копие на саморъчно завещание, съставено от К.А. Д.-Л.,
обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 27.09.2018 г. на нотариус А.Г.
с рег. № 031 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC – София, според
което „днес, тринадесети, десети осемнадесета 13.09.2018“ К.А.Д. – Л. с ЕГН **********,
л. к. ********, издадена на 28.09.2010 г. от МВР гр. София, с пълното съзнание за
значението на акта, който извършва и по своя собствена воля е завещала на С. А. Г., ЕГН
**********, цялото свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента
на смъртта си. Отбелязано е, че това е последната воля на завещателката, както и че
завещанието е написано и подписано саморъчно. В края на завещанието е посочена дата
13.09.2018 г., гр. София, изписани са трите имена на завещателя – К.А.Д. – Л., след което е
положен подпис от
последната.
Видно от Препис - извлечение от 18.10.2018 г. от Акт за смърт № 582/23.09.2018 г.,
издадено в гр. София, район „Слатина“, К.А.Д.-Л., ЕГН ********** е починала на
23.09.2018 г. в гр. София, като не е оставила родители, съпруг, деца, братя и сестри, видно
от приложеното Удостоверение, издадено от СО - Район „Слатина“.
От заключението на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-графическа
/почеркова/ експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ръкописният текст и
подписът, положен срещу „подпис“ в оригинал на саморъчно завещание от името на К.А.Д.-
Л. в полза на С. А. Г., датирано на 13.09.2018 г., съхраняващо се в кантората на нотариус
А.Г., рег. № 031 от НК, са изпълнени от К.А.Д. – Л.. Според вещото лице в почерка, с който
е изпълнено завещанието, се наблюдава леко забавен темп на изпълнение и нарушена
3
координация на движенията, изразяваща се в неравномерност на разположението на
началото и края на редовете, разстоянията между тях, деформация и грешки в буквите.
Наблюдават се промени в изписването и смисловото значение на думите – с прибавяне на
допълнителни символи и букви, объркване в изписване на дадени думи и изрази.
Изброените признаци в съвкупност образуват комплекс от диагностични признаци,
наличието на които доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на
писмено двигателния апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат общо отслабване
функциите на организма и заболяване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля
А.М. се установява, че през м. юли 2018 г. започнала да помага на ответника С. Г. при
грижата за К. Д.-Л., тъй като последната не можела да се обслужва сама предвид
заболяванията – рак на дебелото черво, проявен с множество метастази в корема и черния
дроб, и предходна остра лимфобластна левкемия. Л. разбирала какво се случва с нея и
благодаряла на ответника за грижите, които полагал за нея, свидетелката присъствала,
когато К. решила да напише завещанието в полза на С., което се случило през 2018 г. преди
смъртта , в периода м. юли 2018 г. – м. септември 2018 г. От показанията на свидетеля И.Г.
– тъст на ответника С. А. Г., се установява, че К. написала завещанието в полза на ответника
последните месеци, когато виждала, че си отива, през месец септември.
Останалите събрани по делото доказателства нямат отношение към иска по чл. 42, б. „б“,
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предмет на разглеждане във въззивното производство, поради което
съдът не ги обсъжда поотделно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е
и правилно, като въззивният съд изцяло споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Независимо от това, с оглед конкретните оплаквания на въззивника
настоящият съдебен състав приема и следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото в полза на ищцата А. М. Д. е оставено саморъчно
4
завещание от 20.12.2005 г., съставено от К.А.Д.-Л., а с последващото завещание
/завещанието от 13.09.2018 г./, имащо за предмет идентичен обем от права с предходното
/завещанието от 20.12.2005 г./ К.А.Д.-Л. е завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на ответника С. А. Г.. Завещанието в полза на ответника, в случай, че е
действително, отменя по – рано направените завещателни разпореждания в полза на
ищцата, поради което за последната е налице правен интерес от предявения иск.
Според чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне
на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което
не е съобразено с което и да е от тези три задължителни изисквания, е нищожно.
Датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание. Изискването на закона за
датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и
годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една
дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Хипотезата се
приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на
завещанието. Такава не е нито по-рА. дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана по-
късна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление. Поначало
датата на саморъчното завещание трябва да е изрично посочена. Но тя може да бъде и
извлечена от съдържанието на акта и ако това е сигурно и безспорно завещанието е
действително, тъй като изразите, означаващи датата, както и целият текст на завещанието
подлежат на тълкуване. Щом може да се установи по положителен начин времето на
съставяне на завещанието, вкл. самият ден на съставяне на завещанието, няма причина да не
се признае действителност на саморъчното завещание - така решение № 176 от 14.06.2012 г.
по гр. д. № 1512/2011 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр. д. №
352/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г. по
описа на ВКС, I г. о. и др. Съобразявайки цитираната практика, въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията на въззивника, че установяването на датата на съставяне на
завещанието не може да стане чрез тълкуване на последното. Тези положения следват от
строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на
датата на завещанието. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може
изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание, да е отчуждена от
завещателя след завещанието изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета,
или защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по
време на съставянето на завещанието, или наличието на грешка, насилие или измама по
същото време и т. н.
Датата като реквизит на саморъчното завещание винаги се тълкува като основен елемент,
част от формата на акта и неговата неяснота, липса или посочването на повече от две дати в
началото и края на разпорежданията, винаги са интерпретирани от съдилищата /както и в
теорията/ за нарушение на формата на акта, обуславяща неговата нищожност. Аргументите
5
винаги са в насока, че именно датата на саморъчното завещание определя момента, в който
може и следва да се определи /при съмнения и спор/ дали завещателят е разбирал свойството
и значението на изразената от него воля на разпореждане с имуществото му за след смъртта
му. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено
или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица
нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни,
позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.
Практиката на ВКС в тази насока е последователна и безпротиворечива - решение № 151 от
07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 23 от 05.06.2019
г. по гр. д. № 888/2018 г. по описа на ВКС, І г. о. и др.
За да се приеме, че е действително, саморъчното завещание следва да е с положен личен
подпис на завещателя, след завещателните разпореждания.
При оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за
неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него.
В случая въззивният съд приема, че са спазени сочените изисквания, поради което
предявеният иск по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е неоснователен. Саморъчното
завещание на К. Д.-Л. от 13.09.2018 г. е действително и не страда от посочените пороци.
Съдът намира заключението на вещото лице по приетата СГЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото на основание чл. 202
ГПК го кредитира изцяло. Въз основа на него въззивният съд приема за установено, че
завещанието е изписано и подписано саморъчно от сочената като завещател К.А.Д.-Л.,
починала на 23.09.2018 г., както и че последната е датирала лично завещанието, изписвайки
дата на съставянето му – „13.09.2018“ както в горната дясна част на листа, така и в долната
лява част на листа, непосредствено под текста на завещанието, преди редовете, на които са
изпълнени съответно трите имена и подписът на завещателя.
Относно възражението, че в завещанието са вписани две дати, поради което същото е
нищожно, въззивният съд намира, че възражението е направено своевременно - след проекто
– доклада по делото по чл. 140 ГПК, с който е разпределена доказателствената тежест между
страните и запознаване на ищцата с процесното завещание, но по същество е неоснователно.
Във връзка с възражението на въззиваемата страна за преклудиране на твърдението за
нищожност на завещанието поради това, че в него са вписани две различни дати, следва да
се посочи, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, съгласно
задължителните разяснения на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в оспореното
саморъчно завещание не са вписани две дати по смисъла на посочената по-горе съдебна
практика, което да води до недействителност на завещателното разпореждане. Не е налице
6
неяснота относно датата, на която завещанието е съставено, тъй като същата е посочена в
началото на завещанието – 13.09.2018 г. и е идентична с поставената дата непосредствено
преди трите имена и подписа на завещателя, в края на завещанието - 13.09.2018 г.
Действително, при изписване словесно на датата на съставяне на завещанието в началото му
е посочен месец „десети“, което обаче и въззивният съд приема за техническа грешка при
изписване на буквата „с“ вместо на буквата „в“ в месеца, причина за което би могло да е
влошеното здравословно състояние на завещателката към момента на съставяне на
завещанието, в която връзка е изготвеното експертно заключение и събраните по делото
свидетелски показания, които съдът кредитира като логични, отразяващи непосредствените
възприятия на свидетелите и неопровергани от други доказателства по делото, включително
преценявайки показанията на свидетеля И.Г. по реда на чл. 172 ГПК. Не се касае за две
отделни дати, доколкото в началото и в края на завещанието поставената дата е една и съща
– 13.09.2018 г., за да намери приложение цитираната във въззивната жалба съдебна практика
на ВКС - решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г., I г. о., решение № 151 от
7.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г., II г. о., решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. №
302/2005 г., I г. о., решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г., I г. о. От друга
страна завещателят няма задължение да изписва датата на съставяне на завещанието както
словесно, така и цифром.
Правилно първоинстанционният съд е приел, и че доколкото завещателката е починала на
23.09.2018 г., то и несъмнено завещанието е съставено на 13.09.2018 г., а не на 13.10.2018 г.
От приетото по делото заключение на СГЕ е безспорно установено, че завещанието на К. Д.-
Л. е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и датата и мястото
на съставянето му. Към 13.10.2018 г. К. Д.-Л. е била в невъзможност собственоръчно да
изрази в писмен вид волята си за разпореждане с имуществото си за след своята смърт,
съответно датата 13.10.2018 г. няма как /обективно е невъзможно да се приеме/ да е датата
на съставяне на завещанието - относно невъзможната дата за съставяне на завещанието -
решение № 195 от 21.12.2013 г. по гр. д. № 2590/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., макар и
постановено при по - различен случай. Доводите на въззивника, изложени в съдебно
заседание, в смисъл, че разминаването при изписване на датата с букви и цифри е
съзнателно, за да не породи действие завещанието, не са доказани и в тази насока не са
ангажирани доказателства, а и се разколебават от показанията на разпитаните свидетели,
поради което и са неоснователни. С оглед на изложеното се налага извод, че представеното
саморъчно завещание от 13.09.2018 г. е валидно и действително - съдържа посочените в чл.
25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя, съответно предявеният иск за неговата
нищожност е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд.
Предвид това, че изводите на въззивния съд съвпадат напълно с тези, изложени от СРС,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, включително в частта за разноските, като
правилно и законосъобразно, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
7
По разноските:
При този изход на спора, разноски за въззивната инстанция се дължат единствено на
въззиваемата страна в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложените по делото доказателства за реалното изплащане на възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемия.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064045 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 12049/2019 г. по описа
на СРС, III ГО, 145 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А. М. Д.,
ЕГН ********** срещу С. А. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 13.09.2018 г. от
К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това, че не е изписано, датирано и подписано
саморъчно от завещателя, както и в частта, с която е осъдена А. М. Д. да заплати на С. А. Г.
сумата от 1155 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******* да заплати на С. А.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273
ГПК сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Г.,
ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл.
42, б. „а“, вр. чл. 3, б. „в“ ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН за
признаване за нищожно на завещание, съставено на 20.12.2005 г. от К.А.Д.-Л., починала на
23.09.2018 г., поради това, че е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание, тъй като е недостойно, поради това, че не е изписано, датирано и подписано
саморъчно от завещателя и поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който
единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на обществения ред и на
добрите нрави, както и в частта, с която е осъден С. А. Г. да заплати на А. М. Д. сумата от
554,70 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9