Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.09.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в откритото заседание от двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана Тонева, и с участието на прокурор при Варненска окръжна
прокуратура Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1528 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр.чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ вр. с чл.284 ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от М.М.М.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ - Разделна,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, с искане ответната
страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 79 876лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в създадена непосредствена
опасност за здравето и живота му, претърпени в резултат на незаконосъобразни
действия на служители на ОЗ-Стара Загора, изразяващи се в лишаването му от
вегетарианска храна, съответно – на храна изобщо, за периода 20.01.2017г. -
13.07.2017г. вкл. С допълнителна молба с.д. №16263/20.09.2018г. ищецът релевира
доводи, че с бездействието си ответникът е нарушил чл.2 т.3 вр.чл.3 ал.2
вр.чл.40 ал.2 т.1 и т.3 вр.чл.84 ал.2 вр.чл.128 ал.1 вр.чл.139 ал.1 от ЗИНС,
които съставляват и нарушение на общата норма на чл.3 от Европейската Конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ като част от
вътрешното право на Република България.
В съдебно заседание ищецът се явява лично
и с назначения му от съда служебен защитник – адв. А. Г. ***. В пледоарията си
по същество и с писмени защити и двамата настояват за уважаване на предявения
иск като основателен и доказан.
Ответната страна ГД „ИН“-София се
представляват от ст. юрисконсулт Св. С., която пледира за отхвърляне на
исковата молба поради недоказаност на иска както по основание, така и по
размер. Счита, че в хода на съдебното производство не е доказано наличието на нито
една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, посочени в чл.284 и чл.285 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна пледира за неоснователност на иска – счита, че
твърденията на ищеца не се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото /писмо с.д. №
6481/16.04.2019 г. (л. 183 и 184 от делото) на Началника на затвора – Варна/ е
видно, че ищецът М.М.М. е осъден на „лишаване от свобода“ в размер на 4 г. и 6
месеца за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.23 и чл.25 от НК
по НОХД № 162/2017 г. на Районен съд – гр. Димитровград. Ищецът е постъпил в
Затвора – Стара Загора на 20.01.2017 г. Преведен е в Затвора – Варна на
13.07.2017 г. По-късно – на 21.07.2017 г. е преразпределен от Затвора – Варна в
затворническо общежитие от затворен тип /ЗОЗТ/ „Разделна“. С исковата си молба М.
изрично е посочил, че претендирано обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с престоя му в Затвора – Ст. Загора за периода от 20.01.2017
г. до 13.07.2017 г. С
допълнителна молба с.д. №16263/20.09.2018г. /л. 44 и 45 от делото/ са
конкретизирани претърпените от ищеца неимуществени вреди в процесния период,
резултат от твърдяното от него лишаване от вегетарианска храна, изразяващи се
във влошаване на физическото и психическото му здраве, както следва: системно
състояние на главозамайване, световъртежи, ниско кръвно налягане, стрес,
понижено самочувствие, неспокоен съд, припадания, чувство за дезориентация,
частичен косопад, усещане за специфично негативно отношение на затворническата
администрация, сърдечна аритмия в съчетание с повишен сърдечен пулс, органично
разстройство на личността – Епилепсия, като му е било предписано лечение с
антидепресанти, многократно е бил настаняван за стационарно лечение. Твърди
също, че вследствие липсата на вегетарианска храна здравословното му състояние дотолкова
се влошило, че на 25.05.2017 г. се наложило да бъде транспортиран до Центъра за
неотложна медицинска помощ /ЦНМП/ в гр. Стара Загора, при което било направено
заключение, че ищецът страда от системно недохранване. В проведеното на
23.10.2018 г. открито съдебно заседание ищецът твърди, че от страна на
ответника му е осигурявана храна представляваща примерно едно варено яйце и
парче сирене, каквито той не консумира тъй като посочените храни са от
животински произход, докато той консумира само такива от растителен произход. Твърди,
че когато имали възможност, с такива храни го снабдявали останалите лишени от
свобода.
За конкретизиране предмета на спора в
първото по делото открито съдебно заседание (предвид различните твърдения в
исковата молба и лично от ищеца) на отправен му от съда въпрос да дефинира
какво означават словосъчетанията „вегетарианска храна“ и „веганска храна“, М.
заявява, че според неговите разбирания „вегетарианска храна“ са например
млечните продукти, яйцата, защото те имат животински произход, а веганската
храна е само от растителен произход – плодове и зеленчуци. На въпроса защо
навсякъде в исковата си молба ищецът е посочил, че от затворническата
администрация на Затвора – Стара Загора не са му осигурили вегетарианска (а не
веганска храна), ищецът и неговия служебен защитник поясняват, че това се
обяснява с обстоятелството, че в съзнанието на М. М. двете понятия не са ясно
диференцирани.
По делото са представени множество документи,
установяващи здравословното състояние на ищеца. От представеното на л. 20 от
делото становище от Медицинския център в
Затвора – Варна е видно, че на 04.08.2017 г. лишеният от свобода е прегледан и
консултиран от кардиолог, при което е отхвърлена диагнозата „сърдечен порок –
междукамерен дефект“, за каквато съобщава самият М. М.. Поставената от
специалиста диагноза е „Аритмия, неуточнена“. На 01.11.2017 г. М. е прегледан и
консултиран от друг специалист – психиатър, който е поставил диагноза
„Органично разстройство на личността. Епилепсия“. На 03.01.2018 г. е проведена
консултация с невролог. Поставената от него диагноза е „Гранд мал припадъци /с
малки припадъци /петит мал/ или без тях, неуточнени“. На 11. 01.2018 г.
лишеният от свобода М. М. е представен на ТЕЛК. Посочено е, че лишеният от
свобода М. М. се е самоопределил като вегетарианец.
Към досието на ищеца, водено в Затвора – Варна, са
приложени две епикризи – една от хоспитализацията му в МБАЛ „Св. Анна“- Варна
за периода от 08.08.2017 г. до 10.08.2017 г. с диагноза „Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма“, и епикриза от УМЗБАЛ „Св. М.“- Варна от
хоспитализация на ищеца за периода от 31.08.2017 г. до 03.09.2017 г. с диагноза
„Епилепсия – комплексни парциални и генерализирани тонично клонични пристъпи“.
Лекарствените продукти, предписани с последната епикриза – Хедонит и Невротоп
(приемат се по схема), се осигуряват ежедневно на лишения от свобода от
администрацията на затвора към момента на изготвяне на становището, доколкото в
предписанието не е посочен краен срок за приемането им. Цитираните медицински документи
са представени във вид на заверени копия от лист 143 до лист 148 от делото.
От представеното на лист 65 от делото писмо изх. № 20
86/11.10.2018 г. от Началника на Затвора – Ст. Загора е видно, че по време на
престоя му в посоченото заведение ищецът М. М. не е депозирал пред
администрацията молба с искане за осигуряване на вегетарианска храна,
респективно - такава не му е осигурявана. В същото писмо е посочено изрично, че
в Медицински център при Затвора – Стара Загора липсват данни лишеният от
свобода М. М. да е бил транспортиран до ЦНМП – гр. Стара Загора.
По искане на ищеца е допуснат от съда и в Районен съд
– Стара Загора е проведен разпит по делегация на свидетелите Д.Н.К. и Г.Р.И.. И
двамата свидетели заявяват пред съда, че познават ищеца М. от времето, което са
прекарали заедно в една килия в Затвора – Ст. Загора през 2017 г.
При разпита на свидетеля Д.К. същият заявява, че не
може да посочи колко време е продължил съвместният му престой с ищеца в една
килия. През това време не е забелязал М. да консумира месо, сирене, яйца и
други подобни храни. По думите на свидетеля, М. бил болен от епилепсия,
непрекъснато си търсел правата, като пишел молби към ръководството на затвора,
без да посочи какво е било тяхното съдържание. Относно здравословното състояние
на М. М. по време на съвместния им престой в затвора сочи, че същият бил болен
от епилепсия. Постоянно се чувствал разстроен и стоял на решетките. Независимо
от това не се налагало да бъде преглеждан често. Заявява, че е бил свидетел на
припадък на М. по време на разходка „в карето“. Тогава ищецът бил изведен на
чист въздух. Не съобщава конкретно да е придружавал М. до ЦНМП в гр. Ст.
Загора. На въпроса дали по същото време в Затвора – Ст. Загора е имало и други
лишени от свобода със същите здравословни проблеми като М., и ако е имало –
дали на тях е била осигурявана подходяща храна, свидетелят заявява пред съда,
че е имало такива лишени от свобода, на които обръщали повече внимание, защото
те не си знаели правата. Счита, че от страна на затворническата администрация в
Затвора – Ст. Загора е имало негативно отношение към ищеца М. М..
Свидетелят Г.Р.И. заявява при разпита, че се познава с
ищеца от Затвора – Стара Загора, където прекарали заедно в една килия
приблизително два месеца. Не си спомня да е виждал М. да консумира пред него месо,
сирене, яйца или други такива продукти. Свидетелства, че ищецът многократно е отправял
към затворническата администрация устни и писмени жалби и молби, в това число –
и до неговия пряк началник М. Георгиева – социален работник в затвора. Знае за
здравословните проблеми, които М. имал – бил свидетел на негови епилептични
припадъци, които били с интензитет поне веднъж седмично. М. не бил преглаждан
след всеки епилептичен пристъп, а само след някои. Придружавал е М., но не до
ЦНМП в гр. Ст. Загора, а до медицинския стационар, разположен на територията на
затвора. Бил е свидетел на негови припадъци по време на разходка „в карето“, но
не може да посочи категорично дали те са от глад или са проява на неговото
заболяване – епилепсия. Спомня си, че по същото време в затвора е имало и друг
лишен от свобода с аналогични здравословни проблеми като тези на М., на когото била
осигурявана подходяща храна, в това число – и от основното меню, ако сам
пожелаел да консумира такава. Според свидетеля, затворническата администрация
имала негативно отношение към ищеца М. М., тъй като той многократно отправял
молби към ръководството по повод здравословното му състояние, храната, лошите
условия в затвора, не достатъчната квадратура на килиите и др.
По негово искане към доказателствата по делото е
приложена молба вх. № 150 от 28.02.2017 г. /л.168 от делото/ от ищеца М. М. М.,
адресирана до деловодството на Затвора – Стара Загора, която според твърденията
му представлява молба за осигуряване на веганска храна.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на приобщените в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, които са взаимно обвързани, допълващи се и безпротиворечиви по
отношение на главните подлежащи на доказване факти, и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената фактология, съдът прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение е предявен от легитимиран субект - лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна
дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата в лицето на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл. 12 ал.3 от ЗИНЗС/,
т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 285 ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при
или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на ГДИН, в частност – на Затвора – Стара
Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, като съгласно чл. 285, ал.2, предложение второ от ЗИНЗС и с оглед
настоящия адрес на ищеца и изразената
от него воля, делото е подсъдно на Административен съд - Варна.
Разгледан по същество, така предявеният иск се
преценява като неоснователен.
Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана
административна дейност. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София по реда на чл. 1 от ЗОДОВ,
ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав на посочената норма – 1). Незаконни действия, извършени от длъжностни
лица на ответника, в случая - служители и/или длъжностни лица от
администрацията на Затвора – Стара Загора, които представляват административна
дейност по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИН; 2). Реално претърпяна от ищеца
вреда; и 3). Пряка причинно-следствена връзка между незаконните
действия/бездействия и вредата. В конкретния случай ищецът не е провел
дължимото пълно главно доказване на посочените обстоятелства.
Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“, и по своя характер представлява административна дейност
на орган, комуто специалният Закон за изтърпяване на наказанията ЗИН и
Правилника за приложението му (отм.), съотв. ЗИНЗС и ППЗИНЗС, е предоставил
административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“ в местата
за лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в
положение на подчинение спрямо администрацията, т.е. в отношения на
субординация, тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и
неспазването на установения ред законът предвижда възможност те да бъдат
осъществени и чрез принуда. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвор от закрит тип, какъвто е Затворът – Стара Загора, е подчинено на целите
на наказанията, определени с разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Наказателния
кодекс, а постигането им съгласно чл. 2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол
върху поведението на осъдените, диференциация и индивидуализация на
наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от поведението им,
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве,
зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху дейността на
органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите за публичност,
откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи, правителствени
организации и др.
Както вече беше посочено, предметът на настоящото
производство е очертан с исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от ищеца М.М. претърпени неимуществени вреди за периода от 20.01.2017
г. до 13.07.2017 г., като последица от незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на полагащата му се
безплатно дневна хранителна дажба, която да е съобразена с неговите хранителни
навици, определящи го като вегетарианец, както е записано в исковата му молба,
или като веган.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. На това
право съответства насрещното административно задължение на администрацията на
ОЗ – Стара Загора на лишените от свобода да бъде осигурявана безплатна храна,
съответстваща на посочените законови изисквания.
Следва да се отбележи, че между страните в съдебното
производство липсва спор, че по време на престоя си в Затвора – Стара Загора
през процесния период на ищеца М. М. не е осигурявана храна, различна от общото
меню, с което са изхранвани останалите лишени от свобода, която да е съобразена
с неговите лични предпочитания. Видно от
писмо изх.№ 2086 от 11.10.2018 г. /л. 65 от делото/ на началника на Затвора –
Стара Загора, вегетарианска храна е предоставяна само на онези лишени от
свобода, които са изразили такова искане с изрична писмена молба. Въпреки
усилията на съда да събере доказателства за това, че ищецът надлежно е сезирал
затворническата администрация с такова искане, такива не бяха събрани. Представената
молба вх. № 150/ 28.02.2017 г. /л.169 от делото/ няма такава доказателствена
стойност, защото тя не съдържа изрично и недвусмислено изявление на М. до
компетентната администрация, че е вегетарианец/веган, и искане да получава
конкретно такава храна. С нея ищецът е поискал да получи входящ номер към
негово писмо, адресирано до окръжния прокурор /предполага се на Окръжна
прокуратура – гр. Стара Загора/, както и молби, искови молби, частни жалби,
частни тъжби и писмена защита – „общо 11 бр.“. Между изброените документи с
различно мастило е попълнен текст „Веганска
храна!!!“, което не кореспондира както с предходния текст от молбата, така
и с последващия; най-важното е, че в тази молба липсва конкретно твърдение и
свързано с него също конкретно формулирано искане.
Горните изводи на съда не се разколебават от показания
на двамата разпитани свидетели – Д.Н.К. и Г.Р.И.. Вярно е, че и двамата сочат,
че М.М. не консумира храна от животински произход, както и че многократно е
писал жалби и тъжби до администрацията на Затвора – Стара Загора, поради което
отношението към него било негативно. Никой от тях не твърди обаче, че е видял
написана молба /жалба с твърдение, че М. е вегетарианец /веган, и искане за
осигуряване на такава храна, а писмени доказателства в тази насока (извън
цитираното по-горе писмо от 28.02.2017г.) не съществуват. Твърденията на ищеца,
че поради невъзможността да консумира храна от животински произход е изнемощял
от глад до припадък, останаха недоказани в настоящото производство, доколкото и
според свидетелските показания не може да се твърди категорично дали
припадъците, които М. е получавал в Затвора – Стара Загора, се дължат именно на
липсата на предпочитаната от него храна и продължително гладуване, или са специфична
проява на неговото заболяване - епилепсия.
По делото не се установява на ищеца да е предписана
специален хранителен режим във връзка със заболяването му от епилепсия. Видно
от приложената към доказателствата медицинска документация (макар и от период,
последващ спрямо процесния), на ищеца е предписвана единствено медикаментозна
терапия. Не са давани предписания за спазване на специален хранителен режим,
свързан със здравословното състояние на болния. Самият той не твърди, че
заболяването му се повлиява от храната, която приема, или че лекар му е препоръчал
да спазва определен хранителен режим – твърденията и доказателствата по делото
са в смисъл, че М. самостоятелно е взел решение да не консумира храна от
животински произход.
Недоказано
остана твърдението на ищеца, че на 25.05.2017 г. е бил транспортиран до ЦСМП в
гр. Стара Загора, при което е направено заключение, че страда от системно
недохранване. В амбулаторния дневник на Медицинския център в ОЗ – Ст. Загора
липсва запис, който да потвърждава това твърдение; разпитаните като очевидци
свидетели също не дават подобна информация.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
заключение за лошо физическо състояние на ищеца М. поради недохранване липсва във всички приложени към делото медицински
документи.
Липсата на доказателства администрацията в Затвора –
Стара Загора да е била надлежно сезирана било от ищеца или от специализиран
медицински орган за желание или необходимост (във връзка със здравословното му
състояние) на М.М. да се предоставя храна, различна от общото меню, обосновава
извода на съда, че за ответника не е възникнало задължение да му се осигури
такава, респективно – не е налице бездействие на ответната администрация да
изпълни това си задължение. В настоящия казус останаха недоказани и трите
материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на
държавата по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Изложеното квалифицира предявения
иск като недоказан по основание и размер и безалтернативно налага отхвърлянето
му.
Изходът от делото обуславя основателност на
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
осъждане на ищеца за разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение
по аргумент от чл.286, ал.2, изречение първо от ЗИНЗС. На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, следва
да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.203, ал. 2 от АПК, вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
пр.осн.чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС от М.М.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
ЗООТ - Разделна, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, за
присъждане на сумата от 79 876лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в създадена непосредствена опасност за здравето и живота
му, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на Затвора
– Стара Загора, изразяващи се в лишаването му от вегетарианска храна, съответно
– на храна изобщо, за периода 20.01.2017г. - 13.07.2017г. вкл.
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на РБ.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: