РЕШЕНИЕ
№ 9620
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.П.Г.
при участието на секретаря М.А.Й.
като разгледа докладваното от Н.П.Г. Гражданско дело № 20231110100034 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Т. К. Б., ЕГН **********,
срещу К. Т. Б., ЕГН **********, син на молителя. С молбата се прави искане за налагане на
мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителя актове на
домашно насилие на 24.12.2022 г., извършен в дома на молителя, изразяващи се в нанасяне
на удар с дясната ръка по челюстта на молителя, вследствие на което се е появил оток и
кръв, с разклатени зъби и един счупен зъб, както и в заплахи, че ще счупи краката на
молителя.
Ответникът, редовно призован, явява се лично, не се представлява и отрича да е
осъществявал акт на домашно насилие по отношение на молителя.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
1
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН то е процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е низходящ, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 24.12.2022 г. представлява домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо молителя. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 24.12.2022 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителя.
По делото с протоколно определение от 17.05.2023 г. между страните са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 24.12.2022 г. ответникът е
бил на адреса в кв. .., където живее с молителя Т. Б., че на въпросната дата е имало конфликт
между страните, както и че ответникът е син на молителя. Последното е видно и от
представеното Удостоверение за раждане от 23.07.2004 г., издадено въз основа на Акт за
раждане № 4 от 05.03.1993 г.
В случая на акта на домашно насилие не се спори, че са присъствали очевидци, но
предвид факта, че свидетели не са разпитвани, както и че не са представени други писмени
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да се ползва от доказателствената
стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Съдът намира, че се установява по делото
ответникът да е осъществил спрямо молителя на процесната дата твърдения акт на домашно
насилие, като е нанесъл удар с дясната ръка по челюстта на молителя, вследствие на което
се е появил оток и кръв, с разклатени зъби и един счупен зъб, както и е отправил заплахи, че
ще счупи краката на молителя. С тези актове е осъществено физическо и психическо
насилие върху молителя. Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което същата
следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия, отстраняване от
2
съвместно обитаваното жилище и забраняване на ответника да се доближава до молителя на
разстояние, по-малко от 50 м. Посочените мерки (освен задължаването на ответника да се
въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение) следва да се
наложат за срок от 8 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на
заповед за защита (по арг. от чл. 19 ЗЗДН), който ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителите от деянието спрямо тях, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 300, 00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителят има право на разноски, каквито не се претендират.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. Т. Б., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. Т. Б., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. К. Б., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на К. Т. Б., ЕГН
**********, да се доближава до Т. К. Б., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200
метра за срок от 8 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на К. Т. Б., ЕГН
**********, да доближава жилището, което обитава Т. К. Б., ЕГН **********, находящо се
на адрес гр. София, ....., на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 8 месеца, считано от
издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. Т. Б., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на К. Т. Б., ЕГН **********, глоба в размер
на 300, 00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН К. Т. Б., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4