Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2022 г.
Елена
Янакиева – Административен ръководител - Председател на Административен съд
Варна, на основание чл. 306, ал. 2
от АПК,
като разгледах докладваното адм. дело №539
по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, взех предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от АПК.
Образувано
е по искане на А.П.С., ЕГН ********** *** за налагане на санкция по реда на чл.
304 от АПК на Началника на Затвора – Варна за това, че последният не е изпълнил
задължителните предписания по прилагането на материалния закон в Решение №
56/26.01.2022 г. по адм. д. № 2442 по описа за 2021 г. на Административен съд –
Варна, с което е отменена Заповед № 892/02.11.2021 г. на Началника на Затвора –
Варна, с която е отказано преместване на лишения от свобода от Затвора – Варна
в заведение от открит тип.
В
искането се твърди, че след връчването на гореописаното съдебно решение Началникът
на Затвора – Варна не изпълнил задължителните указания на съда досежно
правилното приложение на чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС и моли да бъде наложена глоба в
пределите на максималния размер за виновно неизпълнение на влязъл в сила
съдебен акт по реда на чл. 301 и сл. от АПК.
В предоставения по чл. 306, ал.3 от АПК
срок е подадено уточнение с №
4488/21.03.2022 г. с приложено заверено копие на молба за инициирано
производство по реда на чл. 251 ГПК, във вр. чл. 144 от АПК за тълкуване на
съдебно решение № 56/26.01.2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
По допустимостта на искането:
Искането е подадено от А.П.С., лишен от
свобода в Затвора – Варна, който в производството по адм. д. № 2442/2021 г. е
конституиран като жалбоподател, пред Председателя на Административен съд –
Варна, както повелява разпоредбата на чл. 306, ал.2 от АПК, с цел да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на Началника на Затвора –
Варна, като му бъде наложена глоба за неизпълнение на влязло в сила съдебно
решение, а именно Решение № 56/26.01.2022 г. Административнонаказателните
разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане
за налагане на санкция, а е уредено кое трябва да е санкционираното лице в
предвидените хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и
подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното,
не са налице пречки по допустимостта на настоящото производство.
По установените факти:
Производството по адм.д. № 2442/2021 г.
по описа на Административен съд – Варна е приключило с Решение № 56/26.01.2022
г., с което е отменена Заповед № 892/02.11.2021 г. на Началника на Затвора –
Варна, с която е отказано на л.св. А.С. да бъде преместен в заведение от открит
тип. Преписката е върната на Началника на Затвора – Варна с дадени задължителни
указания по тълкуването на разпоредбите на ЗИНЗС, а по-конкретно – чл. 64, ал.1
от ЗИНЗС.
Впоследствие е подадена молба с дата 28.02.2022 г. от
Началника на Затвора с правно основание чл. 251 ГПК, вр. чл. 144 от АПК, с
която се иска от Административен съд – Варна тълкуване на постановеното Решение
№ 56/26.01.2022 г. досежно вида на акта, който следва да бъде издаден от
молителя при повторното произнасяне по молбата на л.св. А.С. за преместване в заведение
от открит тип – дали такъв по чл. 64 от ЗИНЗС, или по чл. 66 от ЗИНЗС.
С оглед фактическата обстановка,
установена със служебна проверка, намирам искането, подадено по реда на чл. 304
от АПК от л.св. А.П.С., за неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 304, ал.1 от АПК
предвижда ангажирането на имуществена отговорност чрез налагане на глоба на
длъжностните лица, които не изпълнят задължение, произтичащо от влязъл в сила
съдебен акт. При повторно нарушение нормата разписва налагане на глоба по 500,
00 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако неизпълнението се дължи на
обективна невъзможност.
За да е налице нарушение по чл. 304,
ал.1 АПК, необходимо е да бъде установено кумулативното наличие на три положителни
предпоставки, а именно: 1. Влязъл в сила съдебен акт, който предписва
определено поведение на административен орган; 2. Изпращане на препис от
влезлия в сила съдебен акт и/или преписката /съобразно диспозитива/ на
задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва
да бъде изпълнено; 3. Неизпълнение на този съдебен акт от страна на длъжностното
лице – адресат на дължимото поведение.
В допълнение, длъжностното лице трябва да е било
страна в процеса и също така е необходимо длъжностното лице да е действало
виновно при неизпълнението на предписанията на съдебния акт /В този смисъл –
Решение № 13356/15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2013 г., VII отделение/.
За проверката на така изложените
предпоставки следва да се установи на първо място дали Началникът на Затвора –
Варна е длъжностно лице. В чл. 93, т.1 от НК е дадено легално определение на
„длъжностно лице“ като такова, на което е възложено със заплата или безплатно,
временно или постоянно:
а)
служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение;
б)
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
За началник на затвор се назначава лице
с висше юридическо образование или друго подходящо, което притежава не по-малко
от три години управленски опит в системата на държавното управление, както
повелява чл. 14 от ЗИНЗС. Следователно Началникът на Затвора – Варна е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК, което го прави годен субект за
ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на дял Шести от АПК.
По процесния случай е установено, че е
налице влязъл в сила и връчен на страните съдебен акт /Решение № 56/26.01.2022
г. по адм. д. № 2442/2021 г. на Административен съд – Варна/, който отменя
Заповед № 892/02.11.2021 г. на Началника на Затвора – Варна и му връща
преписката със задължителни указания по прилагането и тълкуването на приложимия
материален закон досежно активната легитимация за иницииране на производство по
замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието със следващия
по-лек чл. 66 от ЗИНЗС.
На 28.02.2022 г. е подадена молба до
Административен съд - Варна с основание чл. 251 ГПК, вр. чл. 144 АПК от
Началника на Затвора – Варна, като с това е образувано производство по
тълкуване на влязлото в сила Решение № 56/26.01.2022 г. по адм. д. № 2442/2021
г., по което към настоящия момент не е налице постановен и влязъл в сила
съдебен акт.
Справка на датите на документите,
явяващи се основания за образуване на настоящото производство и това по
тълкуване на съдебното решение, налага извод, че молбата за тълкуване е
подадена в по-ранен момент от искането за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Началника на Затвора – Варна.
Следователно в процесния случай не е налице една от кумулативно необходимите
предпоставки за налагане на глоба на длъжностното лице, а именно виновно
неизпълнение от негова страна на задължителните указания на съдебния акт, тъй
като се приема, че длъжностното лице не е възприело ясно и категорично волята
на съда.
С оглед гореизложеното, приемам, че искането с
правно основание чл. 304, вр. чл. 306 от АПК за налагане на глоба на Началника
на Затвора - Варна за това, че не е изпълнил Решение № 56/26.01.2022 г.,
постановено по адм.д. № 2442/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана
от гореизложеното и на основание чл. 306, вр. чл. 304 от АПК:
Р А З П О Р Е Ж Д А
М:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.П.С.,
ЕГН ********** *** за налагане на санкция по реда на
чл.304 от АПК на Началника на Затвора - Варна за това, че не е изпълнил Решение
№ 56/26.01.2022 г., постановено по адм.д. № 2442/2021г. по
описа на Административен съд -Варна.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в
7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: