Р Е
Ш Е Н И Е № 260010
гр.Средец, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд
131/2020г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против Наказателно постановление № 0013831/04.05.2020г.,
издадено от административнонаказващия орган Г А Т ,
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300,00 лева и заплащане на такса с размер на 10,00 лева на основание чл.10а,
ал. от ЗП.
В жалбата
се излага, че издаденият административен акт бил незаконосъобразен и
необоснован, съставен при съществени нарушения на административно –
производствените правила, които били налице още в АУАН, като с наказателното
постановление било направен опит да се санират редица пропуски и грешки. Сочи,
че марката на автомобила му бил изписан като „Венто“, вместо „Пасат“, липсвали
индивидуализиращи данни за свидетеля – не било изписано цялото ЕГН, а само
първите шест цифри, не били коректни и адресите на актосъставителя и свидетеля,
както и адреса на самия К. не бил записан правилно, тъй като се сочело само, че
живее в област Бургас, община Средец и улицата, без да било записано населеното
място където живеел. Твърди, че се движел с автомобила си в рамките на
гр.Средец в населеното място, когато бил спрян от служителите на БГ Тол за
проверка, като по пътя гр.Бургас – гр.Елхово, след кръговото движение в
началото на гр.Средец, по посока гр.Елхово нямало знак за винетка, а имало само
знак за населено място. Релевира, че имал и друг автомобил, за който била
платена винетка и жалбоподателят го карал извън града, а тази с който го спрели
бил стар и бил ползван за шофиране в рамките на гр.Средец, да ходи на работа,
да си налее вода или при друга лична работа. К. не знаел, че точно този участък
от града бил включен в Републиканската пътна мрежа, за която се изисквала
винетна такса. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят П.К.К.
се явява лично и с адв. Й.Ж., като заявяват, че поддържат жалбата. Релевира се,
че наказателното постановление било съставено след едномесечния срок, предвиден
в чл.52 от ЗАНН. При условия на евентуалност се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН
за маловажност на деянието. Отправя се искане за отмяна на наказателното
постановление и се претендират разноски.
Административнонаказващият орган се представлява в
открито съдебно заседание от юрисконсулт М М и юрисконсулт Н Л , които оспорват жалбата и отправят искане
да бъде оставена без уважение. Считат, че по категоричен начин била доказана
съставомерността на извършеното от жалбоподателя, както и неговите обективни и
субективни признаци. Релевират, че при издаване на АУАН и НП били спазени
всички законови изисквания и не били допуснати процесуални нарушения, които да
водят до тяхната порочност. Представят писмена защита, в която излагат подробни
съображения относно неоснователността на възраженията, направени от
жалбоподателя. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите актосъставителят Н.Г.Д. и свидетелят по
акта П.Е.П. на
07.11.2019 г. изпълнявали служебните си задължения на път II-79, пътен
участък Средец – Елхово, на около двеста метра от края на табелата на
населеното място. Техните коли имали камери, които можели да заснемат
регистрационния номер на ППС и директно да разпознават дали има заплатена
винетна такса или не. На въпросния ден около 9.10 часа били два автомобила,
като първия екип заснемал регистрационния номер на автомобила и подавал
информация на свидетелите. След това те спрели автомобила – черен „Фолксваген“ и
установили, че няма заплатена винетна такса, като за установяване на това
обстоятелство направили справка с Отдел „Верификация“ в гр. София към АПИ и се
установило, че няма заплатена винетна такса. След това предложили на водача да
заплати компенсаторна такса, за да се освободи от административно наказание за
нарушението, в размер на 70,00 лева, но в процесния случай той отказал и
започнали съставянето на АУАН. Връчили му екземпляр от акта, водачът го
разписал, но не пожелал да вземе двете разписки, които били приложени
към акта. На процесното място нямало знак за винетка, но имало табела „край на
населено място“. Тази табела била поставена на около тридесет – четиридесет
метра след кръговото в по посока гр.Елхово. В хода на проведеното съдебно следствие
в настоящото производство е разпитана свидетелката В М К – съпруга на жалбоподателя, която твърди,
че участъкът от кръговото по посока пътя
Средец - Елхово имало блокове и считала, че е част от населеното място, като
табелата за край на населено място била в края на града. Сочи, че никой не
ѝ бил изисквал винетка за преминаване на въпросната улица. Твърди, че
имали друг автомобил със заплатен винетен стикер, който използвали, когато
напускали населеното място, а автомобилът, който бил управляван от съпруга
ѝ при проверката, който управлявала и тя самата, се управлява за лични нужди - да ходят до магазина, до работата, до
родителите ѝ, но в рамките на града. Излага, че преди закупуването на
втората кола през месец април 2018г., заплащали винетни стикери и за тази кола,
но след това вече не, предвид пътищата в града. От приложеното по делото
Свидетелство за регистрация част I, става ясно, че жалбоподателят
притежава лек автомобил Мицубиши лансер, рег.№ А3607НК.
Видно от съставения АУАН № 0013831/07.11.2019г. на
07.11.2019г. около 09.00 часа на републикански път II 79 65+500 Средец – Елхово, посока
на движение гр.Елхово, водачът П.К.К. управлявал лек автомобил Фолксваген
Пасат, собственост на същия, с рег.№ А3159КА, като не бил заплатил винетна
такса за движение по републиканската пътна мрежа категория 3, съобразно чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП.
Представено е по делото писмо с изх.№
92-00-452/29.04.2020г. от Община Средец, изпратено във връзка със запитване от Г А Т ,
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, от което се установява, че към 07.11.2019г. Община
Средец нямал съгласуван проект за постоянна организация за движение на
територията на гр.Средец за РП II-79, РП - 53, РП-539, като участъкът
републикански път II-79, посока на движение гр.Елхово, при км.65+500,
съобразно Проект за постоянна организация на движението, съгласуван от
Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция – Бургас, с рег.№
769000-27082 на 22.11.2019г., попадал след табелата Д11 на населеното място. Установява
се от справка от отдел „Верификация на нарушенията“ и Справка за МПС по
регистрационен номер на МВР, че автомобилът с рег.№ А3159КА няма валиден
винетен стикер към датата на проверката 07.11.2019г.
Вино от оспорваното наказателно постановление
жалбоподателят е санкциониран за това, че на 07.11.2019г. около 09.00 часа е
управлявал пътно превозно средство с регистрационен номер А3159КА, вид лек
автомобил, марка Фолксваген, модел Венто, с обща техническа допустима
максимална маса М1, по републикански път II-79, км.65+500, с посока на движение гр.Елхово, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
винетна такса, съобразно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 0013831/07.11.2019г. на
07.11.2019г., Запитване от Г А Т , началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
до Община Средец, писмо с
изх.№ 92-00-452/29.04.2020г. от Община Средец, справка от отдел „Верификация на
нарушенията“ и Справка за МПС по регистрационен номер на МВР, Свидетелство за
регистрация част I, свидетелските показания на актосъставителя Н.Г.Д., свидетелят по акта П.Е.П.,
свидетелката В М К , както и от другите приобщени към
доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № РД -11.1423/02.12.2019г., а тази на
актосъставителя от Заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019г., двете издадени от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно
наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното
наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Описаното в АУАН нарушение е идентично с това, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с наказателното
постановление. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН.
В тази връзка следва да се посочи, че доводите на
жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения в административното
производство по издаване на АУАН и НП са неоснователни. На първо място
обстоятелството, че в АУАН е изписано, че автомобила, управляван от К. е модел
Пасат, вместо Венто, по никакъв начин не опорочава производството, тъй като
автомобилът е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на това, че е
лек автомобил Фолксваген и рег.№ А3159КА. Отделно от това фактът, че не е
посочен пълно егн на свидетеля по акта, точен адрес на свидетеля по акта, на
актосъставителя и жалбоподателя, по никакъв начин не ограничава правото за
защита в това производство на лицето, спрямо което е съставено наказателното
постановление. Всички посочени лица в АУАН са достатъчно индивидуализирани с
посочените данни в него. Още повече, че въпросните свидетели бяха редовно
уведомени за проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело, те
присъстваха, дадоха свидетелски показания, отразяващи техните непосредствени
впечатления за процесния случай, като не се оспори дали тези свидетели са лица
различни от тези присъстващи при проверката на дата 07.11.2019г. Неоснователно
е и релевираното възражение относно това, че не е спазен срокът по чл.52, ал.1
от ЗАНН, тъй като същият е инструктивен и не е налице процесуално нарушение при
издаване на НП след този срок, стига да са спазени давностните срокове по чл.34
от ЗАНН, като в настоящия случай оспорването НП е издадено преди изтичане на
въпросния шестмесечен срок, считано от издаване на АУАН.
Съгласно чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по
пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. Съответно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т. 1 - такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП въвежда
санкцията за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата –
наказание глоба в размер 300 лева.
В настоящото производство не е спорно
обстоятелството, че П.К. на дата 07.11.2019г. около 9.00 часа е управлявал лек
автомобил марка Фолксваген, рег.№ А3159КА, по път II 79 65+500 Средец – Елхово, посока на движение
гр.Елхово, като това се установява и от АУАН и приобщените свидетелски
показания на свидетелите Д. и П.. Мястото, на което е установено, че се
управлява автомобила е бил на около 200 метра от табелата за край на населеното
място. Предвид това пътят, по който е управляван ППС попада в рамките на
републиканската пътна мрежа и същият представлява платената пътна мрежа.
Законосъобразното движение на собствен ход на лек автомобил по такъв път е
обусловено от заплащането на винетна такса. Установи се, че въпросният
автомобил не е имал валиден винетен стикер за неговото управление по
републиканската пътна мрежа, като обстоятелството, че не е заплатен такъв не се
и оспорва по делото. Относно релевираните доводи, че след табелата за край на
града, не е бил поставен пътен знак Д25, указващ, че за използването на пътя се
изисква платена винетна такса, не обуславя извод, че такава такса не се дължи.
За съставомерността на процесното нарушение е ирелевантно наличието на
въпросния знак, за да бъде ангажирана отговорността на водача, който управлява
автомобил по платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. Също така
обстоятелството, че жалбоподателят има и друг автомобил, за който е заплатил
винетна такса, по никакъв начин не обуславя извод, че не е налице нарушение на
нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, както и твърденията, че процесният автомобил
бил използван за шофиране в града, отиване до магазина, до работа и др. От
друга страна и релевираните съображения от страна на жалбоподателя, че не е
знаел, че за пътя, по който е преминал при спирането му от служителите на БГ
Тол, се изисква заплащане на винетна такса не го извинява, още повече, че се е
движел след поставения знак за край на населено и същият реално е имал
възможност да възприеме същия и да направи извод, че след като е преминал
въпросния знак, вече управлява автомобила по републиканската пътна мрежа.
По отношение търсеното прилагане на института на чл.
28 б. "а" ЗАНН, то следва да се посочи, че понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
По отношение наличието на маловажен случай, настоящият
състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен
институт, тъй като не е налице по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Налице
са законовите предпоставки за съставомерността на установеното нарушение, като
изложените причините, поради които е управляван автомобила, по никакъв начин не
обуславят извод, че деянието не представлява административно нарушение. Още
повече, че извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
ползването, поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа, а
задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗП важи
еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища.
За процесното нарушение в чл.179, ал.3 от ЗДвП
законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 300,00
лева. В оспорваното наказателно постановление предвиденото наказание е
определено в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна
разпоредба. Наказанието е в абсолютен размер, поради, което и с оглед
правомощията на съда в настоящото производство, в частност ограничението на чл.
27, ал. 5 ЗАНН, не се налага допълнителното и обсъждане.
В този смисъл опитите на жалбоподателя да разколебаят
убедителността на главното доказване, проведено от страна на наказващия орган,
при съдебното следствие, останаха неуспешни.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на административнонаказващия орган се дължат
разноски за извършеното процесуално представителство от юрисконсулт М М и
юрисконсулт Н Л , като съдът определя
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение
в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
0013831/04.05.2020г., издадено от административнонаказващия орган Г А Т ,
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на П.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300,00 лева и заплащане на такса с размер на 10,00 лева на
основание чл.10а, ал. от ЗП.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София към Министерство на
Регионалното развитие и благоустройство, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща сторените пред районния съд
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен
съдия:____________