О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № / 2023г.
Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.№ 146/2023г. по описа на Административен съд - Варна, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.256 и сл. вр.чл.146 и сл. АПК.
Образувано е след
постъпването по подсъдност в Административен съд – Варна, изпратено в
изпълнение на Определение №13967/13.12.2022г., постановено от ВРС по гр.д.№
10113110113945 по описа за 2022г., на искова молба, подадена от Г.П.Г. ЕГН **********,
в която е формулирано искане да бъде осъдена Община Варна „ да издаде заповед
на основание ЗУТ, за премахване на частта от сградата с идентификатор
№10135.2554.487.4 в ПИ №10135.2554.487“, която навлизала в имотните му граници.
Счита, че това следва да стане по реда на чл.225а ЗУТ, тъй като имотът е
четвърта категория.
В допълнителна
молба вх.№ 78682/2022г., приложена на л.8 от гр.д.№ 13945/2022г. на ВРС,
предвид предоставената с Разпореждане № 39609/28.10.2022г. по същото дело
възможност, ищецът уточнява, че предявява иска си срещу кмета на район „Приморски“
при община Варна, който следва да бъде осъден за това, че бездейства и не
постановява заповед за премахване по реда на чл.225а ЗУТ, на сграда с
идентификационен номер 10135.2554.487.4 -
съсобственост на трети лица, която неправилно частично е разположена в
неговия имот, съставляващ ПИ 10135.2554.293. Пояснява, че задължението за
премахване произхожда от Решение №368/19.02.2021г., постановено от Окръжен съд –
Варна по гр.д.№20203100103541/2020г.
В молба, наречена „Искова
молба“ вх.№ 2008/09.02.2023г., формулира искане да бъде осъдена община Варна да издаде заповед на основание Закона за
устройство на територията за премахване на частта от сградата, която навлиза в имотните
граници на съседния ПИ 10135.2554.293. Отново прилага Решение №368/19.02.2021г.,
постановено от Окръжен съд – Варна по гр.д.№20203100103541/2020г., от което се
установява, че съдът е отхвърлил предявените от него и И.В.Г. искове, за
осъждането на „Н1Груп“ООД и „ МГЛ Билд“ ЕООД да преустановят действията, с
които пречат и нарушават възможността ищецът да се ползва от своя недвижим
имот, като бъдат осъдени да премахнат частта от сграда с идентификатор
10135.2554.487.4, която навлиза в собствения на ищците имот с идентификатор 10135.2554.293
по КК и КР на гр.Варна.
Прилага доказателства,
от които се установява, че е съсобственик в ПИ 10135.2554.293, притежаващ ½
ид.ч. от същия имот и изключителен собственик на сграда с идентификатор
10135.2554.293.4, предназначена за „ ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ“, което се установява
от НА № 68/06.10.2017г. /л.14 от гр.д.№ 10113110113945 по описа за 2022г. на ВРС/
и собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
10135.2554.293.1.2, представляващ жилище, заедно с ½ ид.ч. от целия имот,
което се установява от НА № 59/02.06.2016г./л.15/.
С оглед
гореизложената фактическа установеност, по допустимостта на производството,
съдът приема следното:
Противно на поддържаното от Г.Г. основание за
защита, неиздаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не е фактическо, а
правно бездействие. Предмет на иска по чл. 256 от кодекса е неоснователно бездействие
чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за
извършване на фактическо действие, а не за издаване на административен акт. В този ред, на първо място ищецът не формулира
твърдение, че кметът на район „ Приморски“ дължи издаване на заповед на
основание, произтичащо от нормативен акт. Като такова, той посочва съдебен акт
- Решение №368/19.02.2021г., постановено от
Окръжен съд – Варна по гр.д.№20203100103541/2020г. В допълнение, дори и
съдебният акт да бе припознат като основание, в конкретния случай той не
съдържа диспозитив, който вменява задължение на органа да предприеме действия
по постановяване на заповед за събаряне. Напротив, с цитираното съдебно решение
са отхвърлени исковете, с които е претендирано осъждане на трети лица да
премахнат частта от сградата.
Производствата по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на строежи имат
служебен характер. В тях органът извършва собствена преценка относно
правомерността на строежа. Евентуалното решение на административния орган за
отказ да разпореди правната последица по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, изразено изрично или
мълчаливо, не формира подлежащ на съдебно оспорване акт, припознат както от общата
клауза на чл. 21 АПК, така и от специално основание
по ЗУТ. Тези изводи следват от съдържанието на
контролните функции на административния орган, предпоставките за придобиване на
качеството на заинтересована страна в административното производство с въпросния
предмет и се основават на действащата правна уредба. Ерго, собственикът на
съседен имот на този, в който е осъществено строителството, не може по реда на
чл.256 АПК да претендира осъждане на административния орган / срещу когото
първоначално е предявил иска си/ или на юридическото лице, в чиято структура се
намира той, да постанови заповед за премахване на незаконен строеж, без констатацията
за правно основание, съставляващо нормативен акт, което обуславя това
задължение.
Затова защитата по този ред в случая
е изначално недопустима.
В допълнение и както се каза, съдът
е сезиран с искане да бъде осъден административен орган да издаде индивидуален
административен акт с правно основание чл.
225а от ЗУТ. С оглед гореизложените правни съображения не са налице и
фактически действия, които следва да бъдат извършени, за да се приложи реда за
защита на накърнени законни права и интереси на ищеца, регламентиран в нормата
на чл.
256 АПК. В процесната хипотеза не се касае за правни действия, а дали да се
произнесе със съответен акт е въпрос на самостоятелна преценка на контролния
орган и израз на неговата оперативна самостоятелност. Съдът не разполага с
правораздавателна компетентност в развиващото се производство да разпореди на
ответника да формира волеизявление с желаното от ищеца съдържание.
Гореизложената регламентация в аспекта на
фактическите установявания обуславят недопустимостта на исковата молба, което
налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството.
Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова
молба, подадена от Г.П.Г. ЕГН **********, в която е формулирано искане да бъде
осъдена Община Варна да издаде заповед за премахване на частта от сградата с
идентификатор №10135.2554.487.4, която навлиза в ПИ 10135.2554.293.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№146/2023г. по описа на Административен съд – гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: