Решение по дело №721/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 329

 

гр. Сливен,   11.07. 2019 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  съд, наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 721 по описа за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от Д.К.Д. срещу НП  №  19-0455-000055/15.03.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР - Сливен, РУ – Твърдица, с което на основание чл. 174 ал.1 т.2, чл. 185 от ЗДвП, чл.185 ЗДвП и чл. 343 В ал.2 от НК  му са наложени административни наказания:  Глоба в размер на 1000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, Глоба в размер на 20 лв., Глоба в размер на 20 лв. и Глоба в размер на 0 лв. ,  за нарушения на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл. 190 ал.3 от ЗДвП, чл. 157 ал. 8 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 на МВР.  Иска НП да бъде отменено.

       В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

       В с.з.  наказващият орган не изпраща представител.

       Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

        На 07.03.2019 г. жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил „Опел Кадет”, с  рег. № СН5475СН, собственост на Кольо Д. ***, посока запад-изток. На  ул. Г.Димитров № 6, в 12:05 ч. бил спрян за проверка от служители на ОД МВР – Сливен. Тъй като мирише на алкохол пол. служители извикали служител на ПП КАТ Твърдица, за да бъде изпробван жалбоподателя за употреба на алкохол. Бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARDM 0201 за употреба на алкохол, като уреда отчел 0,81 промила алкохол в кръвта му. Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 0012859, от който не се е възползвал и заявил, че приема показанията на уреда.  При извършената проверка било установено, че жалбоподателят управлявал лекия автомобил с изтекъл срок на СУМПС № *********, с валидност до 16.01.2017г. , с незаплатена глоба по НП № 18-0769-001840/23.05.2018 г. на СПП-Бургас на стойност 30 лв. – незаплатена в срока за доброволно плащане  и с изтекъл срок на НП № 18-0769-001840, връчено на 19.06.2018 г.

Било образувано БП по чл. 343в ал.2 от НК, за това, че е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му за каране без книжка, което е приключило с осъдителен съдебен акт.

           За извършените деяния на жалбоподателя бил съставен АУАН № Д856890/07.03.2019 г., с който те били квалифицирани по чл. 150 А ал.1, чл.5 ал.3 т.1, чл.190 ал.3, чл.157 ал.8 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразено, че няма възражения.

          На основание така съставения АУАН е издадено и НП  №  19-0455-000055/15.03.2019 г.     

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № Д856890/07.03.2019 г. и НП  №  19-0455-000055/15.03.2019 г.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

          Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице,  имащо право на  жалба. Разгледана по същество, тя е частично  основателна.

           АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената им част ясно и точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН, посочил е своите възражения.

           По делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил вмененото му  във вина нарушение. Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесните нарушения, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е обществено опасните им последици и е искал настъпването им.

Самото деяние се отличават с висока степен на обществена опасност предвид специфичните обществени отношения които се регулират.Съдът следва да посочи, че напоследък се забелязва чувствително завишаване на деянията свързани с управление на МПС след употреба на алкохол. За да бъдат своевременно пресечени такива прояви съдебните власти следва бъдат строги и безкомпромисни.

          В конкретния случай, не се спори и по несъмнен начин се установява, че на 07.03.2019 г„ около 12:05 ч. в с Червенаково общ. Твърдица, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил под въздействие на алкохол, измерено с техническо средство – “ Дрегер 7510″ с фабр. № ARDМ 0201, което отчело 0,81 промила алкохол в издишания от водача въздух. Техническото средство, с което е извършено измерването е било преминало последваща проверка и с оглед писмените доказателства по делото е било технически годно. Съгласно разпоредбата на чл. 781, т. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. ДВ, бр. 98/2003 г.) максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка са ± 0,032 mg/l (± 0,067 промила) – за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l (0,84 промила). В настоящия случай максимално допустимата грешка на средството за измерване е била до 0,067 промила, която не е била заложена и отчитана в настройките на техническото средство и поради това е следвало да бъде изваждана от показанията му, тъй като след като средството дава грешки при измерването и тези грешки могат да бъдат с положителен или отрицателен знак, то е следвало да се вземе най – благоприятния вариант за жалбоподателя, а именно – след измерването, от показанията на техническото средство, да се извади (приспадне) стойността на максимално допустимата грешка. Такова приспадане не е направено, а резултатът от него дава стойност – 0,743 промила, която стойност е несъставомерна по чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, поради което се налага извода, че в случая, наказващия орган неправилно е приложил материалния закон и е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по т.2 а е следвало да се наложи санкцията предвидена в т.1 на чл.174 ал.1 от ЗДвП, тъй като при изваждане на максимално допустимата грешка от получената в резултат на измерването стойност се получава разлика със стойност под 0,8 на хиляда.

В конкретния случай АНО е следвало да наложи наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, където санкцията е ЛПУМПС за срок от 6 м. и глоба в размер на 500лв.

          АНО правилно е определил размера на отнетите к.т. съгласно Наредба Із-2539 на МВР.

         Мотивиран от посоченото, съдът

                                               

Р  Е  Ш  И  :

 

        

            ИЗМЕНЯ НП  №  19-0455-000055/15.03.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР - Сливен, РУ – Твърдица, в частта, в която на  Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, му е наложено административно наказание:  от ГЛОБА в размер на 1000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на ГЛОБА в размер на 500 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,

           ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 -  дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: