Разпореждане по дело №466/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 546, ал. 2 вр. чл. 547 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 98/05.08.2010 г., постановено по гр. д. № 147/2010 г., РС – Момчилград е отхвърлил молбата на Г. Й., гражданин на Р. Т., за допускане на промяна на имената от Г. Б. на Г. Й., вписани в акт за граждански брак № 0069/07.08.2009 г. на О. М., като неоснователна.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от горепосочения молител чрез процесуалния му представител. В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се неговата отмяна, съответно – уважаване на предявената молба.

Въззивната инстанция първоначално е оставила без движение самата молба, въз основа на която е образувано производството пред първата инстанция, с указания за уточняване както на твърденията на молителя, така и на исканията му. В законоустановения срок указанията на съда в тази насока са изпълнени. След изясняване на характера на искането, а оттам – и на самото производство, молбата на Г. Й. е оставена отново без движение от въззивния съд, като без движение е оставена и въззивната жалба до ОС – К., с оглед довнасяне на дължимата, както във връзка с първоинстанционното производство, така и във връзка с въззивното производство държавна такса. И тези указания на въззивния съд са изпълнени в установения от закона срок, предвид което молбата, инициирала самото гражданско дело, се явява редовна. Така подадената въззивна жалба, след изпълнение на указанията на настоящата инстанция за довнасяне на дължимата във връзка със същата жалба държавна такса, също се явява редовна. Процесната жалба е и допустима, доколкото е подадена от надлежно оправомощено лице, в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, така подадената и изправена въззивна жалба се явява и основателна, съответно – така изправената молба, във връзка с която е образувано самото гражданско дело, следва да бъде уважена.

След отстраняване на съответните нередовности, от съдържанието на молбата, въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд, се установява, че молителят Г. Й., която е гражданин на Р. Т., твърди, че на 07.08.2009 г. е сключила граждански брак пред българските власти с Е. Б. С. (Е. Й.) – лице с двойно (българско и турско) гражданство, като в издадения в тази връзка акт за гражданско състояние – акт за граждански брак № 0069/07.08.2009 г. на О. М. - поради грешка при съставяне на акта фамилното име на молителя е вписано като Б., въпреки че същият молител е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние, че след брака ще носи фамилното име на съпруга си – Й.. Сочи, че фамилното име, което молителят носи в Р. Т. и с което фигурира в издадените от тази държава документи, е Й.. Твърди и това, че разминаването между така вписаните фамилни имена на молителя в различните документи създава пречки при административното обслужване на същия молител от компетентните органи в двете държави. Въз основа на горното, молителят иска да бъде допусната промяна (т. е. – поправка) в горепосочения акт за граждански брак, издаден от община Момчилград, като фамилното име бъде записано като Й., а не като Б. Иска се още визираната промяна да бъде отразена в регистрите на Община М.

При така очертаните твърдения и искания на молителя следва, че съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР, съответно – производството следва да се движи по реда на чл. 547 вр. чл. 542 – чл. 546 от ГПК.

По делото е постъпил отговор от страна на О. М. във връзка с процесната молба, но преди същата да бъде изправена съгласно указанията на въззивния съд. Все пак следва да се посочи, че в споменатия отговор О. М., чрез законния си представител – кмета на общината – е заявила съгласието си „за уеднаквяване на фамилните имена” в горепосочения акт за сключен граждански брак „и документа за самоличност, издаден от властите на Р. Т., т. е. фамилното име от Б. да се промени на Й.”. След поправянето на молбата в хода на въззивното производство, О. М. не е взела становище по делото.

Прокуратурата е взела такова становище в хода на второинстанционното производство, като явилият се в съдебното заседание представител на ОП – Кърджали счита, че процесната въззивна жалба следва да бъде уважена, съответно атакуваното решение да бъде отменено, а иницииралата производството молба – уважена.

Процесуалният представител на въззивника, в съдебно заседание пред окръжния съд, поддържа подадената въззивна жалба, като моли да се отмени решението на РС – М. и да се уважи процесната молба по чл. 38, ал. 4 от ЗГР.

Обжалваното решение на РС – М. не се явява нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде извършена преценка досежно неговата правилност. Изложеният по-горе извод за основателност на въззивната жалба, съответно – на обсъжданата тук молба, води на свой ред до извод в смисъл, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен. Това е така поради следните причини:

Относно фактите:

Видно от приложеното в оригинал Удостоверение за сключен граждански брак серия ММЧБ, с бланков № 090069, издадено от О. М., лицата Е. Б. С. с ЕГН *, български гражданин и Г. Б., турски гражданин, родена на **.**.**** г. в Р. Т., са сключили граждански брак на 07.08.2009 г. в гр. М., за което е съставен акт за граждански брак № 0069/07.08.2009 г., като е посочено, че след брака съпругът ще носи фамилното име С., а съпругата – фамилното име Б..

Съгласно приложеното писмо от 20.04.2010 г. на Генералното консулство на Р. Т. – гр. П., с превод на български език, лицето Г. Б., на 07.08.2009 г. сключва граждански брак с турския гражданин Е. Й. и приема фамилия Й.. В същото писмо е посочено още, че според Турския семеен кодекс след сключване на брака съпругата приема фамилията на съпруга си или по нейно желание заедно с фамилията на съпруга си ползва и моминската си фамилия.

Видно от приложената (като заверен препис) декларация за идентичност на имена с нотариална заверка на подписа от 07.08.2009 г. с декларатор Е. Б. С., ЕГН *, посоченото лице е декларирало, че имената му Е. Б. С., с които е записан в издадената му от Р. Б. лична карта и имената Е. Й., с които е записан в лична карта и други документи, издадени от Р. Т., са негови имена. Представен е и превод от турски на български език на лична карта, издадена от Р. Т., на лицето Е. Й., с дата и място на раждане 03.10.1982 г., съответно – М.

По делото е представен превод от турски на български език на лична карта, издадена от Р. Т., на лицето Г. Й., родена на **.**.**** г. в гр. О.

Представен е още и превод от турски на български език на документ за граждански брак, издаден от Р. Т., „Отдел за гражданско състояние” Ч., с дата на издаване 31.03.2010 г., от който е видно, че лицата Е. Й. с дата и място на раждане **.**.**** г., съответно – М. и Г. Й., с фамилно име преди брака Б., родена на **.**.**** г. в гр. О., са сключили граждански брак на **.**.**** г. в М., Б.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П. С. при сключването на брака в гр. М. молителят е приел да носи след брака фамилното име на съпруга си, а именно – Й..

Предвид така събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че молителят – турски гражданин – на 07.08.2009 г. е сключил брак с лицето Е. Б. С. (Е. Й.) – лице с двойно (българско и турско) гражданство, пред българско длъжностно лице по гражданското състояние при О. М., във връзка с което е издаден акт за граждански брак № 0069/07.08.2009 г., в който акт погрешно е записано, че след брака съпругата ще носи фамилното име Б., вместо името Й., което молителят е приел да носи след брака, както и това, че съгласно турското законодателство след брака съпругата приема фамилното име на съпруга си, като към него може да добави и моминското си фамилно име.

При така установените по делото факти, от правна страна следва да се има предвид, че:

Съгласно чл. 53, ал. 1 от Българския Кодекс на международното частно право (КМЧП) „името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото право на лицето”. Това означава, че в случая, относно фамилното име на молителя, включително неговата промяна, приложение намират съответните разпоредби на турското законодателство, а не тези на Българския Семеен кодекс. Щом като според Турския семеен кодекс след сключване на брака съпругата приема фамилията на съпруга си или - по нейно желание - заедно с фамилията на съпруга си ползва и моминската си фамилия и щом като съгласно съответните документи, издадени от Турската държава, съпругът е с имена Е. Й. (с фамилно име Й.), то няма как след сключването на процесния брак между молителя и горепосоченото лице с двойно гражданство, същият молител да носи единствено моминското си фамилно име Б., т. е. – или ще носи фамилно име Й., или ще носи освен последното посочено фамилно име и – прибавено към него – моминското си фамилно име. Като се има предвид и изразената при сключването на брака от самия молител воля в смисъл след брака да носи фамилното име Й., следва правният извод, че посочването на фамилното име Б. във визирания акт за гражданско състояние, което молителят ще носи след брака, представлява именно вписване на неверни данни по смисъла на чл. 38, ал. 4, пр. 3 от ЗГР, като верните данни, които е следвало да бъдат вписани, са, че след брака съпругата ще носи фамилното име Й.. Само за уточнение – във връзка с прилагането на турското право - следва да бъде отбелязано, че в случая не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 1 от КМЧП, т. е. – последиците от прилагането в процесния случай на посочената по-горе разпоредба на Турския семеен кодекс, макар и тази разпоредба да не е израз на равенство на жената спрямо мъжа, противно на конституционно прокламираното равенство на половете в Р. Б., не са явно несъвместими с българския обществен ред, доколкото приемането на едно или друго фамилно име само по себе си не води до резултат, който да влияе на самия социален статус на съответното лице. Освен това, именно в интерес на обществения ред, когото защитава българското законодателство, е лицата да фигурират в документите, издадени от Българската държава, със същите имена, с които те фигурират в документите, издадени от държавата, чийто граждани са съответните лица, доколкото противното би създало затруднения за дейността на българските органи на публичната власт.

Предвид изложеното по-горе, е видно, че атакуваното съдебно решение се явява неправилно и като такова се налага да бъде отменено, вместо което бъде признато за установено по отношение на О. М., че след сключване на визирания граждански брак съпругата ще носи фамилното име Й.. След влизане на решението в сила пък препис от него следва да се изпрати на О. М., тъй като по силата на самия закон (чл. 74, ал. 1 и ал. 2 и чл. 75 от ЗГР) съответното длъжностно лице по гражданското състояние е длъжно да впише в процесния акт за гражданско състояние фамилното име „Й.”, което съпругата ще носи след сключване на брака.

Във връзка с направеното от страна на молителя искане визираната промяна да бъде отразена в регистрите на О. М., то е необходимо да се посочи, че това също следва да бъде направено служебно от съответните длъжностни лица, по силата на самия закон, след получаване от страна на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Момчилград на препис от настоящото решение (след влизането му в сила), предвид разпоредбите на Раздел III от Глава II на ЗГР и по-специално – на чл. 25, ал. 1, т. 21 вр. т. 13, пр. 2 и чл. 27 от същия закон.

Ето защо и на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 вр. чл. 546, ал. 2 вр. чл. 547 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 98/05.08.2010 г., постановено по гр. д. № 147/2010 г., РС – Момчилград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР за установено по отношение на О. М., чеслед сключения на 07.08.2009 г. граждански брак между Е. Б. С. с ЕГН *, български гражданин и Г. Б., турски гражданин, родена на **.**.**** г. в Р. Т., относно което е съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при О. М. Акт за сключен граждански брак № 0069/07.08.2009 г., съпругата ще носи фамилното име „Й.”;

След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на О. М. с оглед вписване в горепосочения акт за сключен граждански брак от страна на съответното длъжностно лице по гражданското състояние на фамилното име „Й.”, което съпругата ще носи след сключване на брака.

Настоящото решение е постановено при участие на заинтересованото лице – О. М. и на П. на Р. Б..

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Р. България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на заинтересованото лице и на ОП - Кърджали при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: