Р Е Ш Е Н И Е №341
24.10.2017г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На четиринадесети септември през 2017 година,
в публично заседание, в състав:
Председател:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 66 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността
/ЗС/, чл.59 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по
Решение №108/30.11.2016г. на ОС – Р по в.гр.д.№229/2016г. по описа на съда, с
което е върнато за ново разглеждане
гр.д.№985/2015г. по описа на РС – И. Постъпила е искова молба вх.№
4614/16.12.2015г., уточнена с молба вх.№ 139/13.01.2016г. и с молба вх.№984/17.03.2017г., от Б.К.,
роден на ***г., гражданин на РТ, гр.И и Ю.И.М., ЕГН-********** ***, наследена в
процеса от К.М.Р. /Х К./, ЕГН:********** и К.М.Р. /К К./, ЕГН:**********,
всички действащи чрез упълномощен адв.Д.П.,***, съдебен адрес:***, против Е.С.М., ЕГН-********** и А.М.М.,
ЕГН:********** ***, като молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да им предаде собствения им, но ползван от него недвижим имот,
представляващ „Поземлен недвижим имот с начин на трайно предназначение –
урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, находящ се
в чертите на с.Х, обл.Р, ул.”Г М” № , съставляващ имот пл.№ 13, отреден за
парцел VІІ-12,13 и парцел VІІІ-13 в кв.3 по дворищно-регулационния план на
селото, утвърден със Заповед № 671/1945г., с площ на имота от 1851 кв.м., при
съседи: улица, имоти пл.№15, пл.№ 14 и общинско място в кв.3 по плана на
селото, ведно със застроените в имота: 1.Жилищна сграда със застроена площ от
100 кв.м.; 2.Жилищна сграда със застроена площ от 21 кв.м.; 3.Второстепенна
постройка със застроена площ от 58 кв.м.; 4.Жилищна сграда със застроена площ
от 48 кв.м., ведно с прилежащо мазе с площ от 48 кв.м.”, както и да осъди
ответника да им заплати сумата от
1 440.00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева - обезщетение за
ползването на имота без правно основание в размер на 40.00 лева, месечно, за
периода от 15.12.2012г. до 15.12.2015г., ведно със законната лихва върху общо
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на обезщетението. Претендират за присъждане на
направените по делото разноски. Ищците твърдят, че са собственици на този имот,
съгласно констативен НА № 150, том VІІІ, рег.№ 9540, дело № 1272 от 2015г. по
описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с
район на действие РС-гр.Исперих, като са
го придобили по наследство от своя баща И М. Х, ЕГН-**********, който от своя
страна го придобил с Договор за покупко-продажба, съгласно НА № 95, том ІІІ,
дело 984/1961г. по описа на Разградски народен съд. Тъй като ищците живеели
предимно в РТ постигнали устна уговорка с ответника да стопанисва този имот и
да го пази, както и да се грижи за баща им, като в замяна получавал и рентата
от техните земеделски земи. Всяко лято, през ваканциите, ищците си идвали в
България, като ползвали собствения си имот и по никакъв начин не са показвали
различно намерение. През лятото на 2015г. разбрали за опитите на ответника да
се снабди с констативен нотариален акт за собственост на същия имот на
основание давностно владение. Установили, че е плащал данъци на имота и го е
предекларирал на свое име, за което не е искал тяхното съгласие. По този повод
изпратили до него Нотариална покана да освободи имота, но същият отказал да го
напусне с възражението, че живее в имота повече от 20 години. С горните
обстоятелства ищците обосновават правен интерес от заявените искови претенции.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител адв.П.Манев от АК – Разград, поддържат така
депозираната искова молба, като излагат подробни съображения, включително и в
писмена защита.
В срока за писмен отговор на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците
Е.С.М. и А.М.М., представят такива, като счита предявените искове за
допустими, но ги оспорват като неоснователни. Твърдят, че първият ищец се
изселил от Б в Т през 1978г., след което за първи път се върнал в Б през лятото
на 2015г. Втората ищца се изселила от Б в Т през 1989г. и се завърнала в Б едва
през 2012г., за да се снабди с документи за самоличност за двойно гражданство.
Техният баща И М. Х, който бил чичо на ответника, като разбрал, че децата му
нямат намерение да се връщат в Б, също заминал в Т през 1990г., за да се
установи да живее при децата си. Тъй като с ответника били в много добри
отношения, той му помагал и го уважавал, заминавайки за Т заявил на ответника,
че му подарява имота, тъй като нито той, нито децата му ще се върнат в Б и тъй
като бил единствения му близък човек. Не оформили дарението по нотариален ред,
но ответникът приел имота като свой и започнал да го владее. Направил множество
подобрения на значителна стойност – изцяло нова ограда на имота, бетонни пътеки
около сградите, основен ремонт на покрива на старата жилищна сграда и други,
подробно изброени в писмения отговор. Започнал да плаща следващите се данъци и
такси за имота като негов, както и разходите за ползването му, като открил
собствени партиди в местното ВиК и в Електроснабдителното дружество. През
1998г. декларирал имота като собствен. От момента на завладяването на имота до
лятото на 2015г., повече от 25 години, никой от ищците не предявил претенции за
този имот. Наследодателката Ю.М., след като придобила двойно гражданство си
идвала няколко пъти в Б за освидетелстване пред ТЕЛК и действително отсядала в
имота за по два-три дни, докато трае процедурата, но не е предявявала претенции
за имота. През м.май 2015г. им гостувала съпругата на първия ищец, пред която
споделили намеренията си да се снабдят с нотариален акт за имота по давностно
владение. Вероятно след като тя споделила на ищците тези обстоятелства, те
предявили претенции за имота през лятото на 2015г. Ответниците претендират, че е изтекъл в тяхна
полза предвидения в закона срок за придобиване на имота по давност и се
позовават на същата като претендират собствеността върху имота за себе си.
Същото становище заявили и по повод на отправената им нотариална покана за
освобождаването на имота. Молят за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален
представител адв.В.Косев от АК – Разград, поддържат писмените си отговори и
молят исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното: Не се спори между страните по делото, че Б.К. и Ю.И.М., са рождени
брат и сестра – деца на И М. Х /И М. Х/.
На 29.09.2015г., с
констативен НА № 150, том VІІІ, рег.№ 9540,
дело № 1272/2015г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254
на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, двамата ищци са признати
за собственици, на основание наследство от своя баща, при равни квоти, върху
претендирания по делото недвижим имот: „Поземлен имот с начин на трайно предназначение
– урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, находящ
се в чертите на с.Х, обл.Р, ул.”Г М” № , съставляващ имот пл.№ 13, отреден за
парцел VІІ-12,13 и парцел VІІІ-13 в кв.3 по дворищно-регулационния план на
селото, утвърден със Заповед № 671/1945г., с площ на имота от 1851 кв.м., ведно
със застроените в него: 1.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване -
жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м.; 2.Самостоятелен обект с начин
на трайно ползване - жилищна сграда със застроена площ от 21 кв.м.;
3.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване - второстепенна постройка със
застроена площ от 58 кв.м.; 4.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване -
жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м.,
ведно с прилежащото мазе с площ 48 кв.м. и подобрения, при граници и
съседи на имота: улица, имоти пл.№15, пл.№ 14 и общинско място в кв.3 по плана
на селото.
Същият имот бил придобит
от наследодателя им с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.1961г., оформен с представения по делото НА № 95, том ІІІ, дело №
984/1961г. по описа на Разградски народен съд, като самият И М. Х /И М. Х/
живял в имота до 1990г., след което се изселил при
децата си в РТ. Синът му – ищецът Б. К се изселил от Б още през 1977-1978г., а
дъщеря му – първоначалната ищцата Ю.И.М. се изселила от страната през 1989г.
Процесният имот бил оставен за стопанисване от ответника Е.С.М. – племенник на
възрастния И М. Х и първи братовчед на ищеца Б. К и сестра му Ю.М.. По този
начин, със съгласието на собственика /дядо И/ и непосредствено след
заминаването му, ответникът заживял в този имот с цялото си семейство, полагал
грижи за него, ремонтирал го, като понастоящем продължава да живее в същия
имот. През всичките тези години, до 2014г., включително получавал и рентата от
собствените 30 дка земи на И М. Х. През 2004г. направил нова тухлена ограда. В
стаите за живеене направил замазка, поставил ламиниран паркет, преди 4 години
направил кухня и баня. Построил нова външна тоалетна, по-близо от старата.
Ремонтирал навеса, а през 2014г. – ремонтирал и покрива на старата жилищна
сграда, която използвали като склад, като сменил гредите и го покрил с
ламарина.
През обсъжданите години,
включително след смъртта на дядо Иса, починал през 1999г., децата му се
завръщали за по няколко дни в Б, обичайно през лятото – ищецът Б.К. и съпругата
му /свидетелката Р К./ по-рядко, а Ю.М.
и децата й – ищците К.Р. и К.Р. - по-често. Видно от представеното по делото
Удостоверение, издадено на 31.03.2016г. от ОД на МВР-гр.Р за загриничните
пътувания на Ю.М., същата има идвания в Б всяка година в периода 2006-2008г.,
от които неколкократно през 2007г. След това през 2012г., 2014г. и 2015г. в
България отсядали в бащиния си имот в с.Х, като ответникът Е.М. ги посрещал и
били в много добри отношения като близки роднини. Помежду си не са обсъждали
въпроса за прехвърлянето на имота на Е. и не са имали спорове относно
собствеността му. Едва през 2015г.
възникнал такъв спор, когато ответникът заявил на братовчедите си, че имотът е
негов и започнало да се говори из селото за спорните им отношения.
Горните обстоятелства се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от
двете страни – Е Х А – кмет на с.Х и съсед на процесния имот /на отсрещната
страна/, Р К. – съпруга на ищеца Б.К., М Х Х, А Х Ш и Н А А, последните трима
от същото с.Х, познати на страните по делото. Показанията им кореспондират
помежду си и нямат противоречия относно обстоятелствата кога и по какъв начин
ответникът е заживял в процесния имот, фактическото му ползване към момента и
извършените в имота ремонтни дейности, като са в насока, че дядо И е оставил
къщата на Е.. Не се установи, обаче, точното намерение на собственика като му е
оставил тази къща и това е основното разминаване в свидетелските показания.
Според ищцовите свидетели имотът му е оставен да го поддържа и пази, за което е
получавал и цялата рента от земите на дядо И през всичките тези години – до
2014г., вкл., а за времето, през което ищците и близките им престоявали в Б
отсядали в бащината си къща, като в собствен дом, където съжителствали заедно
със семейството на Е.. Освен това св.Р.К категорично заявява, че ответникът Е.
няколко пъти е питал дядо И, а след смъртта му и сина му Б. К, дали продава
къщата, но те винаги казвали , че не я продават.
Показанията на свидетелите
на ответниците са по-колебливи и неясни по този въпрос. Свидетелката М Х Х заявява,
че когато е отишла да живее в с.Х през 1999г., е заварила ответниците в
процесната къща и знаела, че тя е тяхна. Те я ползвали като собствена, тъй като
постоянно правели ремонти в нея. Твърди,
че от Е. и от старите хора в селото чула, че чичо му
му е оставил
къщата и това го знаело цялото село. Не знаела кога е
станало това, но било преди чичото да замине за Т. До 2015г. не знаела, че
къщата не била на ответниците, те не били споделяли с нея такова нещо.
Другият свидетел А
Х Ш твърди, че знае от Е. ***, че при заминаването си в Т чичото И е препоръчал
и оставил къщата на Е. да живее в нея и той да бъде собственик някой ден.
Същевременно дава показания, че Е. се нанесъл в къщата веднага след
заминаването на чичо си и доколкото знаел той, а и цялото село знаело, че И
предоставил къщата на Е. с цел той да живее в нея. Същевременно добавя, че
всеки се надявал един ден къщата да остане на Е., И да му я предостави на него,
тъй като той много добре се грижел за него. Свидетелят твърди, че бил чувал И
да заявява пред него, че един ден къщата щяла да остане за Е. и затова той
смятал, а и част от селото мислели, че къщата била подарена от И на Е.. От
друга страна заявява, че не знаел като какъв живеел Е. в къщата.
Третият
свидетел Н А също твърди, че от хората в селото бил чул, че И щял да остави
къщата на Е., тъй като Е. се грижел много добре за него. И тримата свидетели
твърдят, че по време на голямото изселване през 1989г. в с.Х имало много
свободни къщи и Е. можел да си купи такава, но той не го направил, а заживял в
къщата на чичо си И.
Видно е от показанията на
тези трима свидетели, че ответникът Е.М. се е грижел добре за своя чичо И, след
като децата му са се изселили в Т и именно поради тази причина, като един вид
благодарност, го е оставил да живее в къщата, когато е бил в затруднено
положение. Обстоятелството, че част от селото или цялото село са смятали, че
тази къща ще остане именно за ответника, по никакъв начин не доказва какви са
били намеренията на дядо И за къщата и дали действително той я е дарил на Е.М..
От друга страна, фактът че ответникът не си бил закупил къща през 1989г.,
въпреки че в с.Х тогава имало много свободни такива, не може да се приеме за
доказателство за своенето на вещта от страна на ответника, още по-малко за
демонстриране на намеренията му пред ищците. Причините поради които Е.М. не е
закупил друга къща, дори е да е имал тази възможност, може да са свързани с
други обстоятелства, различни от отношението му спрямо процесния имот. По този
начин твърденията на ответника, че този имот му бил подарен от чичо му И,
защото му помагал и го уважавал и тъй като децата му нямали намерение да се
завръщат в Б, не се доказаха категорично в хода на делото.
За процесния имот ответникът има открита
партида на свое име като клиент на
„Енерто-Про Продажби“ АД, неустановено от кога, както и във „В и К“ ООД-гр.И,
където по данни от архива на дружеството е заплащал редовно фактурираната
консумация на вода за периода от 2004г. до 2016г. По представена Данъчна
декларация от 25.05.1998г. е декларирал имота на свое име.
С Нотариална покана, рег.№ 10404 от
23.10.2015г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на
Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, изпратена от първоначалната ищца
Ю.И.М. до ответника Е.С.М. и връчена му на 27.10.2015г., първата заявила своето
и на брат си Б. К намерение за ползване на съсобствения им имот за техни цели,
да го отдават под наем на трети лица или да го продадат на трети лица. Посочено
е, че въпреки многократни разговори с ответника и напомняния да сключат договор
за наем за ползването на имота или да му го продадат, той изразил нежелание за
това. По този повод го поканили да се яви на добра воля на 23.11.2015г. в 16.00
часа в кантората на Нотариуса, за да се споразумеят за освобождаването на имота
в най-кратък срок и предаване на ключовете и владението на същия. Отправено
било и предупреждение за завеждане на дело за принудително освобождаване на
имота, както и за пропуснати ползи, изразяващи се в неплатени наеми, ведно с
дължимата лихва. Ответникът се отзовал на поканата и се явил в нотариалната
кантора на 23.11.2015г., когато заявил претенциите си, че е собственик на имота
на основание давностно владение и няма намерение да го освобождава, както и да
предава владението на изпращачите на поканата /съставен Констативен протокол,
рег.№ 11429 от 23.11.2015г./.
Заключението на назначената по
делото съдебно-оценъчна експертиза /л.58-60 от дело 229/2016г./ определя среден
пазарен наем за ползване на процесния имот, ведно със сградите в него, в размер
на 35.00 лева/месечно, или за претендирания период от 15.12.2012г. до
15.12.2015г. – в общ размер на 1 260.00 лева. Заключението не е оспорено
от страните по делото, изготвено е компетентно и обосновано, поради което съдът
го кредитира изцяло.
В производството по делото ищците са
направили съдебни и деловодни разноски, както следва: 265.10 лева - заплатена ДТ при образуване на делото, при
дължима такава в размера от 109.07 лева; 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване
на исковата молба; 5.00 лева – заплатена ДТ за 1 брой съдебно удостоверение;
800.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, от които 500.00 лева по
Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2015г. и 300.00 лева по Договор
за правна защита и съдействие от 15.12.2015г.; 240.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по оценъчната експертиза, или общо разноски в
размер на 1 164.07 лева. Представя Списък за тях по чл.80 от ГПК до
размера от 985.10 лева, включващи общо заплатената и надвнесена ДТ при
образуване на делото от 265.10 лева, таксата за вписване на исковата молба,
единия адвокатски хонорар от 500.00 лева, възнаграждението на вещото лице и
10.00 лева за 2 броя съдебни удостоверения, при издадено и ползвано едно
такова. Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 1 500.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договори за правна защита и
съдействие от 29.03.2016г. и от 14.04.2017г., за които също представя Списък по
чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:
Искът за собственост, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.108 от
ЗС, е основателен и следва да бъде уважен. Няма спор между страните, че и
понастоящем ответникът е във владение на имота. Спорен е въпросът относно
основанието, на което се явява установена фактическата му власт върху този имот
и годността на това основание да породи като последица придобиването на
собствеността върху имота. От една страна твърденията на ответника Е.М., че
имотът му е подарен от чичо му И М. Х/И М. Х/ останаха недоказани в хода на
това съдебно производство. Всяко прехвърляне на собственост върху недвижим
имот, вкл. и дарението, е строго формален акт /чл.18 от ЗЗД/, който предполага
ясно изразена воля на договарящите страни относно условията, при които се сключва
договора. От събраните по делото доказателства не се установиха категорични
данни за наличие на двустранна воля за сключване на такъв договор за дарение,
нито една от страните не е предприела постъпки за прехвърляне на имота по
официалния нотариален ред. При това положение се налага извода, че
действителната уговорка между собственика и ответника относно ползването на
имота е била да живее в чуждия имот, като го пази и стопанисва, полагайки грижи
за него за времето, докато живее там. Следва да се отбележи в тази връзка, че
извършваните от ответника дейности на обикновено управление спрямо имота, какви
са ремонтите, подобренията, вкл. и плащането на дължимите данъци и такси за
него, както и плащането на битовите сметки за същия имот, не променят положението
му на държател на имота.
Дори и да се приеме осъществявано от
страна на двамата ответници недобросъвестно владение, в какъвто смисъл са
твърденията в писмения отговор на ответницата А.М., т.е. с намерение за своене
на чуждия имот, то придобиването на правото на собственост върху имота в полза
на ответниците е възможно единствено ако се установи, че това владение е
продължило непрекъснато и необезспокоявано в продължение на повече от десет
години /чл.79, ал.1 от ЗС/, което се опровергава от обсъдените по-горе
доказателства. Установи се в хода на делото, че през всички тези години, докато
ответниците са живели в имота, ищците като наследници на бащиния си имот, както
и техните близки, нееднократно са се завръщали в България и са отсядали в
собствения си дом, където пребивавали през известни периоди, макар и кратки.
Съдът счита, че краткият им времепрестой в имота, който свидетелите на
ответната страна, определиха като „гостуване”, както и липсата на
противопоставяне от тяхна страна срещу полаганите грижи и извършваните от
ответника подобрения в имота, не е
основание, да се счита, че са променили отношението си да своят имота. По
никакъв начин не са демонстрирали, че се отказват от наследствените си права
върху този имот, нито пък са изразили воля за придобиването им от другиго.
Напротив, на запитванията на ответника Е.М. за продажба на имота, те са
отговаряли, че не продават.
Данните по делото сочат на това, че
по нито един от предвидените в ЗС способи, праводателите на ищците не са
загубили правото си на собственост върху този имот. Няма валидно извършени от
тях действия на разпореждане с имота, респ. и законно основание, на което
ответниците да позоват установеното от тях владение върху имота. Основанието,
на което са отпочнали упражняването на фактическата власт върху този имот, ги
установява единствено и само като негови държатели по смисъла на чл.68, ал.2 от
ЗС. В тази връзка и позоваването на изтекла в тяхна полза придобивна давност е
несъвместимо с безспорно установеното им качество на държатели на имота.
По този начин ищците съвсем
правомерно се легитимират като настоящи собственици на процесния имот с
притежавания от тях констативен НА № 150, том VІІІ, рег.№ 9540, дело № 1272/2015г. по описа на Нотариус
Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие
РС-гр.И. Към датата на предявяване на иска имотът се държи от ответниците без
основание за това, поради което дължат ревандикирането му в патримониума на
ищците. Налице са трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС,
съобразно които ответниците следва да ревандикират процесния имот в
патримониума на ищците. Последните са собственици на имот, който понастоящем
ответниците владеят без основание.
Като собственици
на процесния имот ищците имат право на обезщетение за ползването на имота, от
което са били лишени, от момента на предявяване на претенциите си за връщане на
същия. В отношенията им с ответниците и съобразно възприетите от съда
фактически обстоятелства, обсъдени горе, това е станало на 27.10.2015г., когато
с получаването от ответника на нотариалната им покана, недвусмислено и директно
са поискала връщането /освобождаването/
на имота, в случай че не постигнат договорка за последващото му ползване под
наем или закупуването му от страна на ответника. Съобразно заявените в исковата
молба обстоятелства, ищците предявяват претенция за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД - за защита правото на собствениците да бъдат
обезщетени от държателя на имота за ползите, от които са били лишени вследствие
на това ползване, с което се е обогатил за тяхна сметка без основание, спестявайки си разходи за наем, до размера на обедняването на собствениците, което се изразява в пропуснатите от тях наемноподобни
доходи, които биха получили при отдаването на имота под наем. Съгласно
установената по реда на чл.290 от ГПК
практика /например Решение № 409/20.06.2012г. по гр.д.№ 1411/2010г. на IV г.
о., № 55 от
28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по
т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/ лице, което държи без правно основание
чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице и в
случаите, когато лице - несобственик ползва недвижимия имот без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или
да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена
облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от
несобственика - ответник на собствения недвижим имот на ищците произтича
обедняването на последните, изразяващо се в лишаването им от възможността да ползват
сами собствения си недвижим имот или да го отдават под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че за
претендирания от ищците период от време от 15.12.2012г. до 15.12.2015г.
ответникът реално е ползвал процесния имот, респ. е възпрепятствал ищците да го ползват. Вредата,
която търпят – пропусната полза, е в размер на средния пазарен наем за ползване
на имота, определен в хода на делото от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза – 35.00 лева/месечно. Същия, според съда се дължи, от момента, в
който собствениците са се противопоставили на безвъзмездното ползване на имота
от ответника и са заявили претенцията си за връщането му - 27.10.2015г. до края
на претендирания от ищците период - 15.12.2015г., т.е. за два месеца. По този
начин искът на ищците се явява частично основателен и доказан до размера от
70.00 лева. В останалата му част до първоначално претендирания размер на
обезщетението за пропуснати ползи от 1 440.00 лева, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото следва и
присъждане на претендираните от страните разноски. В тази връзка за ищцовата
страна и в рамките на претендираните от тях разноски от 985.10 лева по
приложения Списък за разноски, съдът приема за доказани същите до размера от
864.07 лева, включващи дължимата ДТ при образуване на делото от 109.07
лева, таксата за вписване на исковата молба от 10.00 лева, единия адвокатски
хонорар от 500.00 лева, възнаграждението на вещото лице от 240.00 лева и 5.00
лева – заплатена ДТ за 1 брой съдебно удостоверение. От тази сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците съразмерно на уважената част от исковете – обща сума от 684.35 лева.
За ответната страна, в рамките на
реализираните и доказани деловодни разноски от 1 500.00 лева, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят същите,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. до размера от 311.97 лева.
При преценката за присъждането им, съдът счита за неоснователно възражението на
ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответниците. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
както и в съответствие с разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 и ал.6 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
материалния интерес на обективно съединените 2 броя искове и проведените по
делото повече от едно заседания.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.108 от Закона за собствеността, Е.С.М.,
ЕГН-********** и А.М.М., ЕГН:********** ***, ДА ОТСТЪПЯТ
СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на Б.К., роден на ***г., гражданин на Р Т,
гр.И, К.М.Р.
/Х К./, ЕГН:********** и К.М.Р. /К К./, ЕГН:********** – последните двама като наследници на Ю.И.М., ЕГН-**********
*** /всички действащи чрез упълномощен адв.Д.П.,***,
съдебен
адрес:***/, върху следния недвижим имот: „Поземлен недвижим имот с
начин на трайно предназначение – урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м, находящ се в чертите на с.Х, обл.Р, ул.”ГМ” № ,
съставляващ имот пл.№ 13, отреден за парцел VІІ-12,13 и парцел VІІІ-13 в кв.3
по дворищно-регулационния план на селото, утвърден със Заповед № 671/1945г., с
площ на имота от 1851 кв.м., при съседи: улица, имоти пл.№ 15, пл.№ 14 и
общинско място в кв.3 по плана на селото, ведно със застроените в имота:
1.Жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м.; 2.Жилищна сграда със
застроена площ от 21 кв.м.; 3.Второстепенна постройка със застроена площ от 58
кв.м.; 4.Жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., ведно с прилежащо мазе
с площ от 48 кв.м.”.
ОСЪЖДА, на основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите Е.С.М., ЕГН-********** и А.М.М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.К., роден на ***г. К.М.Р. /Х К./,
ЕГН:********** и К.М.Р. /К К./, ЕГН:**********, сумата от 70.00 /седемдесет/ лева - обезщетение за ползването на описания горе имот без правно основание в
размер на 35.00 лева, месечно, за периода от 27.10.2015г. до 15.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 16.12.2015г. до окончателното заплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до общо претендирания размер на
обезщетението от 1 440.00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
Е.С.М.,
ЕГН-********** и А.М.М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.К.,
роден на ***г., К.М.Р. /Х К./, ЕГН:********** и К.М.Р. /К К./, ЕГН:**********,
сумата от 684.53
/шестстотин осемдесет и четири лв. и 53ст.// лева - направени от тях съдебни и деловодни разноски по производството,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б.К., роден на ***г., К.М.Р.
/Х К./, ЕГН:********** и К.М.Р. /К К./, ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.С.М., ЕГН-********** и А.М.М., ЕГН:********** сумата от 311.97 /триста и
единадесет лв. и 97ст./ лева - направени от
страната деловодни разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.115, ал.2 от ЗС, шестмесечен срок от
съобщаването на ищците Б.К., роден на ***г., К.М.Р. /Хатидже К./,
ЕГН:********** и К.М.Р. /Кемал К./, ЕГН:**********, да впишат съдебното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: