Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 108
гр.Русе, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 72
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д.Х.Т. ***
срещу заповед № 5403з-16/19.01.2023 г. на началника на Гранично полицейско
управление - Русе (ГПУ – Русе), с която, на основание чл. 204, ал. 4, чл. 197,
ал. 1, т. 1,чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 198, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
постановяването й в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържат
се твърдения, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение.
Развити са и доводи за неспазено изискване за форма на акта поради липсата на мотиви
защо нарушението е прието за маловажно, както и по отношение формата на вина. В
хода на устните състезания и в представена писмена защита жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител – адв.С.П. ***, излага допълнителни съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неизясняване в пълна степен на фактическите обстоятелства по случая, тъй като
дисциплинарноразследващият орган не бил снел обяснения от служителя, работещ на
трасе „вход“, пред когото са се явили румънския и хърватския гражданин, както и
от възложителя на задачата, за отработването на която не е изпратено съобщение по
отношение на хърватския гражданин. Моли съда да постанови решение, с която да
отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата - началникът на
ГПУ – Русе, чрез процесуалния си представител, представя писмено отговор и
писмени бележки, в които изразява подробно становище за неоснователност на
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
По делото не се спори, а се
установява и от кадрова справка рег.№ 1066р-16086/24.10.2022 г. (л.5 от
преписката), че към датата на издаване на оспорваната заповед, а и понастоящем,
жалбоподателят заема длъжността полицейски инспектор V степен (началник на
смяна) в ГКПП Русе (Граничен контролно-пропускателен пункт – Русе) от ГПУ Русе
при РДГП Русе (Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе). Не е спорно също
така, че на 26.09.2022 г. Т. е работил като ръководител на дежурната смяна на
ГКПП - Русе за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. С докладна записка рег.№
УРИ5403р-20664/26.09.2022 г. (л. 27 от преписката) системен оператор Г.И. е
информирала началника на ГПУ – Русе за извършените за времето на смяната на Т.
справки в ИИС – МВР и АИС „Издирвателна дейност“ като в забележка в т. 2 е
посочила, че не е изпратено съобщение по задача кат.І по отношение на
хърватския гражданин Salic Renato,
роден на *** г., регистрирана в 7:27 ч. на 26.09.2022 г. С резолюция от
28.09.2022 г. началникът на ГПУ - Русе е разпоредил извършването на проверка на
посоченото обстоятелство. В изпълнение на резолюцията е изготвена справка рег.№
5403р-21991/14.10.2022 г. (л. 23-24 от преписката), в която е отразено, че на
26.09.2022 г., при влизане в страната през ГКПП Русе Дунав мост, са установени
и потвърдени следните обекти, протичащи по категория „І“, както следва:
-
в
07:26 часа системата е предложила като обект румънски гражданин Largu
Marius Emil, роден на ***
г. с лична карта № RK184122 със
системен № *********;
-
в
07:27 часа системата е предложила като обект хърватски гражданин Salic
Renato, роден на *** г.
с лична карта № ********* със системен № *********.
От справка в АИС ИД (Н.ШИС) било
установено, че хърватският гражданин е регистриран за издирване на 28.01.2021
г. с причина за издирване: свидетел по ДП и мярка: установяване на адрес.
Инициатор на задачата е отдел ИП при ОДМВР – Пловдив. Лицето е снето от
издирване на 26.09.2022 г., в 17:11 часа, с причина: отпадане на
необходимостта. Извършена била и справка за изготвени и изпратени съобщения от
ГКПП - Русе, от която било установено, че е налично съобщение № 5598/26.09.2022
г. (л. 28 от преписката) за изпълнена задача по категория „І“ за румънския
гражданин Largu Marius Emil,
но няма данни за хърватския гражданин. Съобщението за румънския гражданин било
изготвено от жалбоподателя и предадено до адресатите от системен оператор Галя П..
В хода на проверката били снети писмени сведения от инспектор Д.Т. (л. 32 от
преписката), в които той посочил, че като началник на смяна е бил уведомен от
младши инспектор Огнян Ангелов, работещ на трасе влизане в страната, за
явяването на двете лица – румънски и хърватски гражданин, пътуващи в един
автомобил. Т. извършил справка за лицата и установил, че същите са обекти по
категория „І“,за които следва да бъде уведомен възложителя ОДМВР – Пловдив. Т.
провел телефонен разговор с посочения в системата служител от ОДМВР – Пловдив
(Цънцаров), от когото получил указания да пропусне за влизане в страната на двете
лица и бил уведомен, че от страна на възложителя ще бъдат предприети действия
за снемане на лицата от издирване поради отпадане на необходимостта.Т. записал
данните на двете лица, но пропуснал да представи тези на хърватския гражданин
на системния оператор за изготвяне на съобщение. Като причина за пропуска
жалбоподателят посочил моментна повишена натовареност и едновременна работа за
отработване и на още една задача, възложена от ДАНС. Проверка установила, че
действително в 07:13 часа за излизане от страната е установен и потвърден обект
от категория R,
задача 4, за който е изпратено съобщение.
В справка рег.№
5403р-21991/14.10.2022 г. е направен извоч, че жалбоподателят Т., като
ръководител на дежурната смяна, не е предоставил нужната информация (данните на
хърватския гражданин) на системния оператор, поради което било изготвено и
изпратено съобщение само за румънския гражданин. Така, макар задачата и за
двете лица да е изпълнена, като е уведомен възложителя и са изпълнени
указанията му, а по-късно лицата са и снети от издирване, в изготвеното
съобщение няма данни за установения хърватски гражданин, протичащ по категория
„І“ поради моментно разконцентриране на инспектор Т., дължащо се на
натовареността му. Проверяващият преценил, че действията на Т. могат да бъдат
определени като неизпълнение на служебни задължения, вменени на служителя по
длъжностна характеристика, което от своя страна е нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, но пропускът може да
бъде квалифициран като маловажен случай по смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР, тъй
като задачата била изпълнена, уведомен бил възложителят и са изпълнени
указанията му, но това не е отразено в изготвеното съобщение.
Въз основа на съдържанието на
горепосочената справка, началникът на ГПУ - Русе приел, че са налице данни за
извършено от Д.Т. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
вменено му задължение, произтичащо от т. ІІІ на заповед рег.№ 3282з-132/18.01.
2022 г. на директора на ГДГП относно регламентиране на обема на информация
между звената за оперативно дежурство в структурите на ГДГП, като извършеното
представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 198-200 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание. С тези мотиви ответникът издал заповед №
5403з-300/25.10.2022 г. (л. 25-26 от преписката), с която, на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, разпоредил да се извърши проверка за изясняване на
постъпилите предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина
от инспектор Д.Х.Т.. Извършването на проверката било възложено на главен
инспектор Мирослав Х. *** и старши инспектор Н.К. – зам.-началник на ГКПП - Русе,
които да запознаят жалбоподателя с издадената заповед за проверка и да оформят
резултатите от проверката в писмена справка в срок до 14.11.2022 г.
За резултатите от проверката била
съставена справка рег.№ 5403р-24117/14.11.2022 г. (л. 21-22 от преписката). В
справката е посочено, че съгласно т.3 от заповедта, комисията е приобщила към
преписката всички материали от извършената предварителна проверка, приключила
със справка № 5403р-21991/14.10.2022 г., за което, на основание чл. 29, ал. 5
от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877/2021 г.),
е изготвила протокол за запознаването й (л. 4 от преписката). Комисията е
запознала служителя със заповедта за възлагане на проверката на 28.10.2022 г.,
както и с правата му по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР като му било разяснено,
че на основание чл. 207, ал. 8 от ЗМВР има право да дава или да откаже да дава
обяснения.
В справка рег.№
5403р-24117/14.11.2022 г. комисията отразила същите фактически обстоятелства,
каквито били установени и при предходната (предварителната) проверка. Крайният
извод на дисциплинарноразследващия орган е, че инспектор Д.Т., в качеството на
служител, на когото е вменено ръководството на дежурната смяна по силата на
основните длъжностни задължения от специфична длъжностна характеристика рег.№
3282р-15678/14.07.2021 г. за длъжността полицейски инспектор V степен (началник
на смяна) на ГКПП, утвърдена със заповед № 3282з-2201/14.07.2021 г. на
директора на ГДГП, не е изпълнил вмененото му задължение, произтичащо от т. ІІІ
на заповед № 3282з-132/18.01.2022 г. на директора на ГДГП, относно
регламентиране на обмена на информация между звената за оперативно дежурство в
структурите на ГДГП – „След приключване работата по всички случаи (раздел І и
раздел ІІ), но не по-късно от края на смяната на служителите отработили същите,
да изпраща пълно съобщение в ОДЦ на ГДГП“. Комисията приела, че извършеното
представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
– „неизпълнение на служебни задължения“ и е съставомерно по чл. 199, ал. 1, т.
3 от същия закон – „небрежност в служебната дейност“, а предвиденото
дисциплинарно наказания за това дисциплинарно нарушение съгласно чл. 197, ал.
1, т. 2 от ЗМВР е „писмено предупреждение“. Именно това наказание комисията
предложила на началника на ГПУ - Русе да бъде наложено на жалбоподателя.
Жалбоподателят, след отправена му
покана рег.№ 5403р-24796/25.11.2022 г. (л. 7 от преписката), се запознал с
изготвената справка и материалите към административната преписка на 25.11.2022
г. В поканата било указано, че Т. има право, на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, в срок от 24 часа след запознаване с материалите по преписката да даде
допълнителни писмени обяснения. Видно от изготвената справка рег.№
5403р-25002/28.11.2022 г. (л. 9 от преписката) жалбоподателят не е депозирал
такива обяснения.
На 09.12.2022 г. до него била
отправена покана по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за даване на писмени обяснения,
връчена му на 12.12.2022 г. (л. 1-2 от преписката). В поканата изрично
дисциплинарнонаказващия орган е посочил, че приема при деянието на
жалбоподателя отклонението от изискванията се явява незначително, излагайки
доводите, възприети при предварителната проверка, поради което счита, че
предложеното от комисията наказание „писмено предупреждение“ не съответства на
тежестта на допуснатото нарушение на служебната дисциплина. Приел е, че
нарушението е маловажно и за него на Т. следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ на основание чл. 198 от ЗМВР. Т. е поканен за изслушване
или даване на писмени обяснения именно за това маловажно дисциплинарно
нарушение. По делото няма данни Т. да се е явил на указаната дата 14.12.2022
г., 12:00 часа, за да бъде изслушан, а от справка рег.№ 5403р-26027/15.12.2022
г. (л. 33 от преписката) се установява, че в деловодството на ГПУ Русе не е
постъпило и не е регистрирано и негово писмено възражение.
На 19.01.2023 г. директорът на ГПУ-Русе
издал оспорената в настоящото производство заповед № 5403з-16/19.01.2023 г., с
която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2 и
чл. 198, ал. 1 от ЗМВР на инспектор Д.Х.Т. – полицейски инспектор V степен
(началник на смяна) в ГКПП Русе от ГПУ Русе към РДГП Русе при ГДГП – МВР е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от
датата на връчване на заповедта и служителят бил предупреден, че при извършване
на друго маловажно дисциплинарно нарушение, в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В заповедта са отразени фактически
обстоятелства идентични с изложените в справки рег.№ 5403р-21991/14.10.2022 г.
и рег.№ 5403р-24117/14.11.2022 г., като органът изрично се е позовал на тези
справки. Посочено е, че дисциплинарнонаказващия орган е извършил преценка по
реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наложеното
наказание като са изложени отделно аргументи по всеки от съдържащите се в тази
разпоредба критерии. Приети са писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в
хода на проверката.
В хода на съдебното производство пред
настоящия съд за изясняване на спорните по делото обстоятелства като свидетел е
разпитан Н.К. един от членовете на комисията извършила проверката по чл. 205,
ал. 1 от ЗМВР.На поставени от процесуалния представител на жалбоподателя
въпроси св. К. отговаря, че по време проверката не е изисквал обяснение от П.Ц.
от ОДМВР – Пловдив, възложител на задачата по отношение на двете лица –
румънския и хърватския гражданин, не са извършвани проверки дали тези лица не
са били свалени от издирване в друг период от време или пък дали са били
обявявани за издирване и друг път и колко пъти са сваляни от издирване. Не е
търсен контакт с възложителя на задачата, тъй като в хода на проверката не е
възникнало съмнение относно данните, съдържащи се в системата , включително и
относно факта, че лицето е свалено от издирване още същия ден преди края на
работното време на жалбоподателя. Свидетелят посочва също така че въведената
практика, е такава, че за всяко действие на дежурната смяна в случай на
установено лице, което протича по някаква категория или задачи, се докладва със
съобщение, дори и формално те (задачите) вече да не съществуват в системата,
като ангажимент на началника на смяната е да подготви информация за
съобщението. Самото съобщение е стандартна форма. Физическото изписване се
прави от системния оператор, след което началника на смяната трябва да провери
съдържанието и тогава оператора го изпраща на адресатите. Според въведената
организация на работа на ГКПП, когато служителят на трасето установи, че дадено
лице, преминаващо гранична проверка протича по определена категория и спрямо
него трябва да бъдат извършени някакви действия, той уведомява началника на
смяната като предоставя данните на лицето. Началникът на смяната и системният
оператор, намиращи са на друго работно място (помещение) проверяват отново лицето
в системата и началникът на смяната извършва действията, указани от
възложителя, след което началникът на смяната предоставя на системния оператор
информация за да изготви съобщението и да го подаде. Свидетелят К. посочва също
така, че в хода на проверката не са искани обяснения от граничния полицай,
който в конкретния случай е бил на трасе и е установил въпросните две лица,
включително хърватския гражданин. Обяснения не са снемани от системния
оператор, тъй като комисията е счела, че фактът на неизпращане на съобщение е
достатъчен, за да се прецени, че причината не би трябвало да е в системния
оператор.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, срещу подлежащ на оспорване акт и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
неоснователна.
Заповедта е издадена от комисар П.П.
– началник на ГПУ Русе. В съответствие с разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР,
компетентни органи да издават заповеди за налагане на дисциплинарни наказания
по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, са служители на висши ръководни и ръководни
длъжности. Оспорваната в настоящото производство заповед е издадена именно от
това лице – заемащо ръководна длъжност по отношение на наказаното лице. Според
т.1 от раздел ІІІ.2.2.“Гранични полицейски управления“ на Приложение № 1
„Държавни служители с висше образование“ към Класификатора на длъжностите в МВР
за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, специфичното
наименование „комисар“ се присвоява на лице, заемащо длъжността „началник ГПУ I степен“, която длъжност е изрично
посочена като ръководна. Следователно оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган.
Съдът
намира, че същата е надлежно мотивирана като в нея са подробно посочени фактическите
и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание. Не е налице и
сочения от жалбоподателя порок на формата – липса на мотиви относно
квалифицирането на процесното дисциплинарно нарушение като маловажно. Точно
обратното, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание ДНО изрично е
посочил, че е съобразил от една страна обстоятлеството, че задачата в АИС ГК по
отношение на хърватския гражданин – обект, обявен за общодържавно издирване, е
изпълнена – уведомен е бил възложителят, изпълнени са били указанията му и
впоследствие обектът е снет от издирване, а от друга страна е прието за
основателно обяснението на жалбоподателя, че пропускът е допуснат поради
повишената му натовареност в конкретния момент на работа, макар срокът за
изпълнение на задължението за изпращане на съобщение да е до края на работното
време на жалбоподателя, което е чак в 19:00 часа. Изложените фактически
съображения представляват дължимите мотиви за това защо ДНО приема, че е налице
маловажно нарушение. Само по себе си оспорването на маловажността на
нарушението не е в интерес на жалбоподателя, включително по съображения за
липсата на мотиви по този въпрос, тъй като при наличието на такива по извършването
на самото нарушение отмяната на заповедта не би била възможна на соченото
формално основание. По същия начин стои въпросът и относно възражението на
жалбоподателя за липса на мотиви относно формата на вина на наказания служител.
Противно на твърденията на последния, заповедта съдържа мотиви и по този въпрос.
Дали тези мотиви са обосновани или не е въпрос по съществото на спора.
Съдът
не констатира в хода на дисциплинарното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя за наличието на такива
съдът намира за неоснователни.
Извършена
е проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу жалбоподателя за нарушението, за
което впоследствие е издадена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Проверката е приключила със справка, с която жалбоподателят е
запознат своевременно. Съдът приема, че дисциплинарното нарушение е открито и
установено по смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР на 22.11.2022 г.,
когато върху справката е поставена резолюция от ДНО „За процедура!“ и към
датата на издаване на оспорената заповед – 19.01.2023 г. не са изтекли
сроковете по чл. 195, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди да налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Разпоредбите на чл. 206, ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР регламентират
действията на наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание –
изслушване на държавния служител или приемане на писмените обяснения на
служителя, правото на наказващия орган да използва всички начини и средства,
допустими от закона, за разкриване на обективната истина, както и задължението
да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при други
проверки и доказателствата, посочени от държавния служител.
В
чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на Инструкция № 8121з-877/2021 г. е предвидено задължение
за проверяващата комисия да запознае служителя, срещу когото се извършва
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, и подпомагащия го в защитата с всички
материали и със справката по чл. 33, ал. 1, за което те полагат подпис и
отбелязват дата и час, а при запознаването на служителя се връчва покана за
даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган.
Едва след това съгласно чл. 36, ал. 1 от инструкцията проверяващата комисия
представя на дисциплинарнонаказващия орган справката и материалите от
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР в определения й срок. Член 37 от
Инструкция № 8121з-877/2021 г. е този, който регламентира действията, които
дисциплинарнонаказващият орган следва да предприеме след получаване на
материалите от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, включително
справката с резултатите от проверката, и в т. 9 от ал. 1 на тази разпоредба е
предвидено, че при установено и доказано дисциплинарно нарушение
дисциплинарнонаказващият орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 от ЗМВР, т.е. изслушва или приема писмени
обяснения от служителя, събира поискани доказателства и пр. Съгласно чл. 38,
ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9,
когато след запознаване със справката от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР служителят не е дал писмени
обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган (т.е. съобразно чл.
34, ал. 2 от тази инструкция), преди налагане на дисциплинарното наказание,
дисциплинарно наказващият орган му връчва покана да даде писмени обяснения или да
го изслуша. В конкретния случай описаната процедура е спазена като
жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения и след надлежно отправената му
покана за това.
Въз
основа на установените доказателства административният орган е приложил
материалния закон правилно. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за
липса на извършено дисциплинарно нарушение.
Безспорно
е установено по делото, а и не се оспорва от от страните, че не е изпратено
съобщение от ГКПП - Русе Дунав мост до ГДГП, отдел ГП, НКЦ ГДКП, сектор РЦК –
РДГП Русе, ГПУ Русе и ОДМВР – Пловдив за изпълнена задача по категория „І“ по
отношение на хърватския гражданин Salic Renato, въпреки че такова съобщение е
изпратено по отношение на другото лице - румънския гражданин, което било
установено едновременно с него. Безспорно е установено също така, че
жалбоподателят е бил запознат с факта, че на трасе влизане в страната са
установени двете лица – румънския и хърватския гражданин, движещи се в едно
МПС, които са били обявени за издирване от ОДМВР Пловдив с мярка за
установяване на адрес. Последното се признава от самия жалбоподател в дадените
при предварителната проверка писмени сведения. В тази връзка съдът счита за
неотносими доводите на жалбоподателя, че в хода на дисциплинарното производство
е следвало да бъдат снети сведения и от дежурния граничен полицай. Тези
сведения имат отношение единствено към факта на уведомяването на жалбоподателя
за установените лица, който факт всъщност е безспорен, още повече че данните по
делото сочат, че именно Т. е осъществил контакт с възложителя на задачата, а
това не би могло да се случи, ако той не е бил уведомен за установените лица.
На
следващо място, съдът намира за безспорно установен и факта, че двете лица –
румънския и хърватския гражданин са били снети от издирване още в 17:11 часа на
26.09.2022 г., т.е. преди приключване на смяната на жалбоподателя. За
установяването на този факт не е необходимо събиране на писмени обяснения от
служителя на ОДМВР Пловдив, възложил задачата по издирване на лицата. Ирелевантна
за настоящия случай е конкретната причина, поради която лицата са били обяви за
издирване, респективно са били снети от издирване. Това е преценка на
възлагащия орган и не намира отражение върху действията на служителите на ГКПП,
включително на началника на смяната, какъвто е жалбоподателя, дължими във
връзка със съобщаването за изпълнението на задачата. С оглед на изложеното е
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в хода на дисциплинарното
производство е следвало да бъдат събрани сведения от служителя от ОДМВР
Пловдив, инициирал издирването, респективно снемането от издирване на
процесните лица.
Съдът
споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че с деянието
(бездействието) си жалбоподателят не е изпълнил задължението си по т. ІІІ от заповед
№ 3282з-132/18.01.2022 г. на директора на ГДГП. По делото не е спорно, че
жалбоподателят е запознат с посочената заповед. За ДНО това обстоятелство е
служебно известно, а съдът съди за него от факта, че жалбоподателят е изготвил
съобщение за едно от двете установени лица – румънския гражданин, т.е. бил е
наясно с процесното изискване за докладване. Според цитираната точка от тази заповед
след приключване на работата по всички случаи (раздел І и раздел ІІ), но не
по-късно от края на смяната на служителите отработили същите, да се изпраща
пълно съобщение в ОДЦ на ГДГП.
Тук
е мястото да се посочи, че жалбоподателят неоснователно твърди, че в конкретния
случай за него не е съществувало такова задължение, тъй като случаят бил
приключен още в рамките на работното време, като лицата са снети от издирване и
към края на работния ден вече не е следвало да се изпраща съобщение. На първо
място, цитираната точка от заповед № 3282з-132/18.01.2022 г. на директора на
ГДГП изисква изпращане на съобщение „след
приключване на работата по всички случаи“, т.е. съобщението се изпраща, когато
случаят е приключен. По отношение на румънския и на хърватския гражданин това е
станало след допускането им на територията на страната в изпълнение на даденото
от възложителя на задачата указание. От този момент случаят се счита приключен
и възниква задължението да се изпрати пълно съобщение да ОДЦ на ГДГП, което
задължение следва да бъде изпълнено най-късно до приключване на смяната на
служителя, отработил случая. Изложеното означава, че макар лицата да са снети
от издирване от възложителя, налице е отработен случай, за който следва да бъде
изпратено съобщение по указания в заповед № 3282з-132/18.01.2022 г. ред. Във
връзка с това съдът счита за неправилни и доводите на жалбоподателя, „че
хърватския гражданин Salic Renato
не попада в нито една от хипотезите очертани в 11-те точки в раздел ІІІ на
цитираната като нарушена заповед“, поради това че не е било необходимо да бъде
задържан, заедно с румънския гражданин, с когото е пътувал, и не е издавана
заповед за задържане за тези лица като придвижването им не е било ограничавано,
за да бъдат предадени на заявителя ОДМВР Пловдив. Видно от съдържанието на заповед
№ 3282з-132/18.01.2022 г. в раздел ІІІ, в 11 точки е описано съдържанието,
което следва да има изготвеното съобщение, а не се уреждат хипотезите, при
които се изпраща съобщение. Както и св.К. сочи съобщението има стандартна
форма, т.е. има унифицирано съдържание. Хипотезите, при които се извършва
съобщаване, са уредени в 13 точки в раздел І от заповедта (хипотези, при които
е необходимо незабавно докладване, освен съобщаването след приключване на
случай в края на смяната) и в 9 точки в раздел ІІ (хипотези, които се докладват
по утвърдения ред). Като т.9 от раздел ІІ обхваща други случаи, установени в
територия за отговорност, какъвто именно е случаят на установяване на лица, обявени
за издирване, за които е отпаднала необходимостта от задържането им.
В
случая са налице всички предпоставки, за да възникне задължение за
жалбоподателя за изготвяне на съобщение и относно хърватския гражданин и Т. е
бил наясно с това си задължение, видно от обстоятелството, че при напълно
идентични предпоставки е изготвил съобщение за румънския гражданин.
Неизпълнението на това служебно задължение безспорно представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Доколкото неизпълнението
се дължи на проявена от жалбоподателя небрежност в служебната дейност,
нарушението действително е наказуемо по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР с писмено
предупреждение, както е посочено в справка рег.№ 5403р-24117/14.11.2022 г. В
оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание изрично е посочено,
че деянието е извършено при форма на вината – небрежност. Неоснователно
жалбоподателят твърди в жалбата си, че в оспорената заповед е налице вътрешно противоречие
по отношение формата на вината, тъй като ДНО посочил, че с действията си Т.
възпрепятства работата по обмен на информация в МВР, т.е. действията му би
следвало да се квалифицират като умишлени, а това не било сторено в заповедта.
Всъщност от текста на заповедта става ясно, че цитираното от жалбоподателя
възпрепятстване е посочено като последица, като резултат от извършеното
дисциплинарно нарушение, а не като форма на изпълнителното деяние.
Правилно
и в съответствие с изискването на чл. 63, т. 1 от Инструкция № 8121з-877/2021
г., макар да е установено дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е извършил преценка има ли основание да се
приложи чл. 198 от ЗМВР, т.е. нарушението да бъде
квалифицирано като маловажно и за него да бъде наложено по-лекото наказание –
мъмрене. Изводите на ответника по жалбата напълно се споделят от съда. Именно
тук намира отражение факта, че лицето – хърватски гражданин е снето от
издирване още в рамките на същия ден. Освен това правилно е отчетена и
натовареността на жалбоподателя, довела до допуснатия пропуск, като тази
натовареност обаче не е обстоятелство, което изцяло може да го освободи от
дисциплинарна отговорност, но, наред с обстоятелството, че случая все пак е
отработен и за него единствено не е съобщено, следва да намери отражение при
преценката дали случаят е маловажен или не. Отделно всички тези обстоятелства
са взети предвид и при определяне на конкретния срок на дисциплинарното
наказание, който е минималния, регламентиран от закона.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не страда от посочените в жалбата пороци, а при
служебната проверка, извършена от съда, не се установиха основания по чл.146 от АПК, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът по жалбата
има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът, на основание чл.24, изр.първо от
Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в минималния размер от 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на Главна дирекция „Гранична
полиция“, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.211, изр. последно от ЗМВР.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Т., с ЕГН **********,***,
срещу заповед № 5403з-16/19.01.2023 г. на директора на Гранично полицейско
управление – Русе, с която, на основание чл. 204, ал. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1,чл.
194, ал. 2, т. 2 и чл. 198, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Д.Х.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция
„Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Мария
Луиза“ № 46, сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: