№ 562
гр. Сливен, 27.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600642 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдим Р. В. Б., редовно призован, се явява лично
и с адв. Н. П. и адв. С. С., двамата от АК - Сливен, редовно упълномощени.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява Зам.
окръжен прокурор Д. С..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законова пречка за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба от
подс.Р. Б. чрез неговия защитник адв.П. срещу Присъда №117/12.07.2023 г. по
НОХД № 177/2023 г. по описа на Районен съд-Сливен, с която подсъдимият е
признат за виновен за деяние по чл. 343б ал.3 от НК и е осъден на 1 година и
6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено за срок от 3 години. Наложено е наказание глоба в размер
на 700 лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 година и 6 месеца. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност
1
на присъдата и се иска отмяната й и постановяване на оправдателна такава.
Впоследствие е депозирано допълнение към жалбата от адв. П., в което
се твърди, че не са налице категорични доказателства относно вината на
подсъдимия, че е налице съмнение относно спазването на инструкциите на
техническото средство. Поддържа се искането за отмяна на осъдителната и
постановяване на оправдателна присъда.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба от втория защитник,
в което се твърдят допуснати нарушения на материални закон, като се поставя
акцент върху съмнението относно спазването на предвидения ред при вземане
на пробата от подсъдимия. Също така се заявява и наличие на допуснати
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. Сочат се
противоречия в показанията на свидетелите, които според защитата са
затруднили правото на защита на подсъдимия. Настоява се, че не са спазени
указанията за вземане на проба с техническо средство. По отношение на
наказанието се заявява, че е явно несправедливо, тъй като размерът му не е
съобразен с поискания такъв от представителя на държавното обвинение, като
в тази връзка се навежда довод за допуснат обвинителен уклон от страна на
първоинстанционния съдебен състав. Искането е за постановяване на
оправдателна присъда.
В жалбата няма искания за събиране на доказателства и съдът не е
констатирал необходимостта от събирането на такива пред тази инстанция, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на доказателства и нямаме
доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
2
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без
уважение въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционната присъда
като обоснована, законосъобразна и правилна. Намирам, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са допуснати
процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановената
присъда, законът е приложен правилно. Относно твърденията за неправилно
взета проба наркотични вещества, съдът в атакувания акт е изложил
подробни доводи защо не приема това. Счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна. Наложеното наказание е
справедливо. То е в размер малко над минималния, както наказанието
лишаване от свобода, така и относно наложената глоба. Справедливо се явява
и наложеното наказание по чл. 343Г от НК. Ето защо, моля да потвърдите
атакуваната присъда.
Адв. С.: Уважаеми г-н Председателю, почитаеми окръжни Съдии, на
първо място, считам че нашият подзащитен беше лишен от правото на
справедлив процес. Основание за този мой извод е на първо място,
поведението на първоинстанционния съд за разглеждане на делото в РС
Сливен. Още в разпоредителното заседание, преди да сме постигнали
евентуално споразумение, председателят на състава ограничи възможността
ни за такова споразумение, обявявайки границите на наказанието, при които
ще одобри евентуално споразумението. Не ни беше дадена възможност да
постигнем споразумение. На следващо място, категоричният отказ да се
отведе от разглеждането на това дело при направено мое искане и е вписано в
протокола, сочи отново на предубеденост на състава. И следващият ми довод,
който ме кара да мисля, че този състав беше предубеден, това е завишаване
размера на наказанието. Няма как, с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия и с оглед направеното искане за размера на наказанието от
страните в процеса, съдът да се произнесе и да наложи по-висок размер на
наказанието, липсват основания за това. Обвинителната теза е силно
разколебана. Аз съм го посочил в допълнението си към въззивната жалба.
Липсват доказателства, че е спазен, за да послужи, тъй като показанието на
уреда е послужило единствено и само за повдигане на обвинението по
3
отношение на подсъдимия. Т.е., следвало е да се спазят в категоричен
порядък процедурите, които да удостоверят, че показанията на уреда са
действителни. Липсват доказателства, а и в свидетелските показания на
полицейските служители И. и Димитров липсва, че е спазена първата и най-
важна процедура – 10 минути проверяваното лице да не пуши, да не пие
вода, да не дъвче дъвка. Изобщо не са спазени тези процедури. На следващо
място, има противоречие къде е извършена пробата. Това е много важно, тъй
като има едно категорично изискване уреда да е в хоризонтално положение и
да работи в температурни граници от 5 до 40 градуса. Това също не е
установено по безспорен и категоричен начин. И не на последно място,
престъплението управление на МПС след употреба на наркотични вещества, в
диспозитива на тази норма в чл. 343б ал.3 от НК изисква това да бъде
установено по надлежния ред. По отношение на нашия подзащитен има
медицинско изследване, което категорично сочи, че той не е под
въздействието на наркотични вещества. Как да търсим тогава от субективна
страна умисъла за извършване на това престъпление от страна на
подсъдимия. За да осъществи правото си на справедлив процес, моето
становище е, че тази присъда следва да бъде отменена и да бъде върната на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което ще отсъства тази
предубеденост, изразена в процеса в РС Сливен. Поддържам исканията, които
са направени с въззивната жалба и с допълнителното изложение към
въззивната жалба. Алтернативното ми искане е да се отмени присъдата и да
се върне на друг състав, а първото ми искане е да бъде оправдан поради липса
на доказателства за извършено престъпление.
Адв. П.: Уважаеми Съдии, не много често ме виждате по въззивно
производство, защото много рядко обжалвам първоинстанционни актове на
РС Сливен, но по това дело считам, че наистина и би трябвало обвинението да
бъде доказано несъмнено пред РС Сливен и то по надлежен ред. Съставът на
престъплението по чл. 343б ал.3 от НК отскоро изисква това да бъде доказано
по надлежен ред и съответно да се спазват законови и подзаконови
нормативни актове, като по този начин би следвало да се докаже извършеното
престъпление. Като подзаконов нормативен акт имам предвид Наредбата за
реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта или употребата на
наркотични вещества или техните аналози при управление на МПС. По реда
на чл.3 ал.3, цитирам дословно: „талона по ал.2, има се предвид талон, който
4
се попълва за изследване по образец, съответно по Наредбата на образец
такъв и се придружава с 8 стикера с номера, съответстващи на номера на
талона за изследване, добавя се в края една цифра от 1 до 8. Защо според мен
тази наредба иска да има 8 стикера, които евентуално се използват за
запечатване на епруветки, други проби и най-важното, тези стикери, които не
са използвани, трябва да са прикрепени към талона за изследване. Видно от
делото е, че един от свидетелите казва, /който е полицейски служител/ - „Ние
тези стикери ги предоставихме на нашия ръководител.“ Няма как дословно да
се докаже, че пробата не може да се подмени. Защото тези стикери, вие даже
по-добре от мен знаете, те са така направени, че ако се помъчи някой да ги
отлепи, те се разрушават и това е едно доказателство, че стикерите не могат
да бъдат разлепяни, т.е. да се подменят. Но дори и формално да погледнем,
стикерите, подзаконовият нормативен акт изисква те да бъдат трайно
прикрепени към талона. Това не е извършено от служителите, когато са
направили Drug чек, проба полева такава и след отказа на подзащитния ми да
даде кръвна проба. Това не го прави негово задължение. Продължавам да
твърдя, че по този начин процедурата е нарушена. Т.е., няма как безусловно
да се докаже на вас и на първоинстанционния съд, че няма никакви съмнения
за вземането на пробата. Също, както каза колегата, считам, че има
противоречия в дадените показания, където се взима пробата, а в крайния акт
на първоинстанционния съд е казано, че свидетелските показания на двамата
служители на МВР са противоречиви. В мене остана дълбоко съмнение, а се
опитвам да го пренеса и във вас, при каква температура е взета пробата –
никакво доказателство, при каква влажност - никакво доказателство.
Заострям ви вниманието, че това е станало в късна есен или в началото на
зимата. Няма никакви данни как е взета пробата. Разбирам логиката у
полицейските служители, че трябва да се доведе този, който трябва да бъде
изпробван в стая в ОД МВР или в Сектор „Пътна полиция“, за да бъде
определена температурата. Единият твърдеше, че е взета в РУ на Полицията,
другите в Сектор „Пътна полиция“, не си спомняха. Но можеха да знаят дали
пробата е извършена в определен температурен диапазон или в определената
влажност, която трябва да има въздуха. Предписанията, които се предоставят
от производителя на Drug чека изисква също контейнера от касетката да бъде
запечатан по определен начин и да бъде приобщен по досъдебното
производство. Очевидно е, че при вас няма такава касета. То запечатването
5
става по досъдебното производство. Т.е., и вие не може да я видите. Къде
отива правото на инстанционния контрол по досъдебното производство. Да
предположим, че първоинстанционното производство е пред вас, ако решите
да проверим пробата на касетата, не можем да го направим. За мен
обвинението не е напълно доказано. Също така, предписанията за взимане на
проба изисква на служителя, който при новото звучене да даде точно четири
бройки, не знам точно колко, не съм специалист, да се отпие от кои
изпробвания това очевидно не е направено. Изпробващият служител е казал,
в показанията му може да го проверите после: „Мен не ме е интересува какво
е дъвкал, какво е ял, какво е пил. За мен е важно, което е правилно, да се
направи пробата, но има едни условия, които трябва да се изпълнят да няма
грешка в полевия тест. Най-голямото съмнение за мен обаче знаете ли откъде
идва? Направена е експертиза по делото. Вещото лице казва, тъй като той
изпитва паник атаки, аз се скарах с него и го питах защо не даде кръв, той
каза: „Аз не знаех какво трябва да направя, изпаднах в паника“. Още в деня, в
който беше освободен от Ареста, аз му казах да отиде да си направи тест.
Пред лабораторията той ми казва: „Тук мога да направя само тест с урина“. И
аз му казах: „При такива условия ще направиш тест с урина“. Идва вещо
лице, казва: „Изпитвам едни съмнения, че този тест в тази лаборатория не е
правилен“. Сам изпитва съмнения, никакви доводи. Защо в тези лаборатории
не трябва да се правят тестове? Ама видите ли то от някакъв специалист,
който не е точно такъв. Може да е така. Няма категорични доказателства, че
този тест не е направен правилно, че пробата не е правилна, че резултатът не е
правилен. В края на краищата, съдията дава вяра на съмненията на вещото
лице в първоинстанционната присъда. Ето защо, считам, че наложената
присъда не е доказана, а по нея има много съмнения. Дали подзащитният ми е
употребил наркотици и е шофирал към онзи момент, към десети месец, не
знам. Никой в залата не знае, освен него. Затова това трябва да бъде доказано
по несъмнен начин. Ето защо моля да го признаете за невиновен. Аз лично
като страна в производството не искам да бъде връщано делото в
първоинстанционния съд. Вярвам на вас и очаквам правилно и
законосъобразно решение.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия.
Подс. Р. Б.: Съгласен съм с казаното от моите защитници. Нямам какво
да добавя.
6
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
Подс. Р. Б.: Не съм виновен. Моля да бъда оправдан.
След съвещание, съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7