№ 268
гр. Тетевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Образувано е по искова молба на П. Н. В. ЕГН **********, чрез адв. П. В. - САК,
срещу И. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Ябланица, ул. „хххххх“ № 8 и Н. Х. Ю. ЕГН
********** с адрес гр. Разлог, ул. „ххххххххх“ № 63, с определена цена на иска в размер на
7718.25 лева за всеки един от ответниците.
В исковата молба се твърди, че ищцата с ответниците са съсобственици на недвижим
имот находящ се в гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47, целият с площ от
519 /петстотин и деветнадесет/ кв.м., с индентификатор 87014.701.1040, заедно с
построените в него сгради: сграда с индентификатор 87014.701.1040.1, със застроена площ
от 105 /сто и пет/ кв.м., брой надземни етажи 2/два/, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна; сграда с индентификатор 87014.701.1040.2, със застроена площ от 24
/двадесет и четири/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна и сграда с индентификатор 87014.701.1040.4, със застроена площ от 12
/дванадесет/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение: Селскостопанска сграда
при равни права.
Ищцата сочи, че след смъртта на родителите си ххххх ххххх хххххх, ЕГН **********
/починал 22.01.1990 г./ и ххххх хххххх хххххх, ЕГН ********** /починала на 03.09.1999 г./,
заедно със своята сестра Стефка Н. Братанова, ЕГН ********** /починала на 15.03.2021 г./,
наследяват по ½ идеални части всяка от тях, от недвижим имот находящ се в гр. Ябланица,
област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47, целият с площ от 519 /петстотин и деветнадесет/
кв.м., с индентификатор 87014.701.1040, заедно с построените в него сгради, описано по-
горе, като имота е бил придобит от ххххх ххххх хххххх съгласно НА от 22.01.1975 г.
Сочи се, в исковата молба, че след смъртта си Стефка Н. Братанова /починала на
15.03.2021 г./ оставила двама наследника Н. Х. Ю. ЕГН ********** и И. Х. Х. ЕГН
**********, които от своя страна притежават по ¼ идеални части всяка от тях, от описаните
по-горе недвижими имоти.
1
Ищцата заявява, че след смъртта на ххххх ххххх хххххх /починал 22.01.1990 г./ и
ххххх хххххх хххххх /починала на 03.09.1999 г./, поддръжката, ремонтните дейности и
подобрения на недвижимия имот основно са извършвани от нея. Ремонтните дейности по
поддръжка и облагородяване на имота са извършвани със съгласието на всички
съсобственици, без противопоставяне от тяхна страна.
Сочи се, че през лятото на 2024 г. ответниците И. Х. Х. и Н. Х. Ю. наели инж. Румен
Митков Минчев, лицензиран оценител на недвижими имоти, за изготвяне на пазарна оценка
на описания съсобствен недвижим имот, с оглед неговата продажба. Изготвената пазарна
оценка била в общ размер на 123 760 лева, в която цена била включена и сграда и
прилежаща земя с индентификатор 87014.701.1040.3 собственост на И. Х. Х. и Н. Х. Ю.
намираща се в имота, съгласно НА № 152, том II, дело № 658 от 1975 г.
Ищцата заявява, че предвид обстоятелството, че в изготвената оценителна експертиза
общо били посочени, но не са индивидуализирани и ценово определени извършените
подобрения от страна на В. в съсобствения недвижим имот, последната е поставила задача
на инж. Румен Митков Минчев, чрез адв. В., да определи както пазарната стойност на
извършените подобрения, така и на изградените съоръжения. Оценката е изготвена на
16.09.2024 г. сочи, че общата определена пазарна стойност на извършените подобрения от
страна на П. Н. В. /съсобственик на имота/ е в общ размер на 30 873 лева. Предвид
обстоятелството, че И. Х. Х. притежава ¼ и.ч. от съсобствения недвижим имот, и че Н. Х.
Ю. притежава ¼ и.ч. от съсобствения недвижим имот се определила и ищцовата
финансовата претенция към всеки един от съсобствениците поотделно, както следва:
И. Х. Х. притежаваща ¼ и.ч. от съсобствения недвижим имот дължи на П. Н. В. за
извършените подобрения в имота сума в размер на 7718.25 лева;
Н. Х. Ю. притежаваща ¼ и.ч. от съсобствения недвижим имот дължи на П. Н. В. за
извършените подобрения в имота сума в размер на 7718.25 лева.
Ищцата заявява, че във връзка с изложеното, на адресите на И. Х. Х. и Н. Х. Ю. били
изпратени чрез български пощи уведомления за заплащане на дължимите суми в десет
дневен срок от тяхното получаване. Уведомленията са изпратени с препоръчани писма с
обратни разписки, които са получени от адресатите, както следва: за И. Х. Х., уведомлението
е получено на 31.10.2024 г., а за Н. Х. Ю., уведомлението е получено на 30.09.2024 г.
На следващо място ищцата сочи, че извършените от В. ремонтни дейности и
подобрения в съсобствения недвижим имот са реализирани поради необходимост от
неговото запазване и облагородяване. Предвид обстоятелството, че сградите в имота са
строени преди повече от 60-70 години и с допълнително уточнение, че са строени преди 83-
86 години, същите се нуждаели от постоянни ремонтни дейности необходими за тяхното
съхраняване. При липса на такава поддръжка, имота и сградите в него биха се разрушили.
Извършените от П. Н. В. ремонтни дейности и подобрения в съсобствения недвижим имот
били реализирани със знанието и без противопоставянето както на Стефка Н. Братанова
/починала/, така и от нейните наследници И. Х. Х. и Н. Х. Ю.. Към исковата молба се
представя и подробен опис на извършени необходими ремонти дейности и подобрения.
Моли съда да постанови решение, с което осъди поотделно ответниците да заплатят
на П. Н. В. сумата от по 7718.25 лева, както следва:
И. Х. Х., с ЕГН **********, в качеството си на съсобственик притежаващ 1/4
идеални части от недвижим имот находящ се в гр. Ябланица, област Ловеч, ул.
„ххххххххххх“ № 47, целият с площ от 519 /петстотин и деветнадесет/ кв.м., с
индентификатор 87014.701.1040, заедно с построените в него сгради: сграда с
индентификатор 87014.701.1040.1, със застроена площ от 105 /сто и пет/ кв.м., брой
надземни етажи 2/два/, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; сграда с
индентификатор 87014.701.1040.2, със застроена площ от 24 /двадесет и четири/кв.м., брой
2
надземни етажи 1/един/, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и сграда с
индентификатор 87014.701.1040.4, със застроена площ от 12 /дванадесет/кв.м., брой
надземни етажи 1/един/, предназначение: Селскостопанска сграда, да заплати на П. Н. В.
ЕГН ********** сумата от 7718.25 лева за извършени подобрения в съсобствения имот.
Н. Х. Ю. ЕГН **********, в качеството си на съсобственик притежаващ 1/4 идеални
части от недвижим имот находящ се в гр. Ябланица, обл. Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47,
целият с площ от 519 /петстотин и деветнадесет/ кв.м., с индентификатор 87014.701.1040,
заедно с построените в него сгради: сграда с индентификатор 87014.701.1040.1, със
застроена площ от 105 /сто и пет/ кв.м., брой надземни етажи 2/два/, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна; сграда с индентификатор 87014.701.1040.2, със застроена
площ от 24 /двадесет и четири/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна и сграда с индентификатор 87014.701.1040.4, със застроена
площ от 12 /дванадесет/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение:
Селскостопанска сграда, да заплати на П. Н. В. ЕГН ********** сумата от 7718.25 лева за
извършени подобрения в съсобствения имот.
Ведно със законовата лихва върху претендираните главници, считано от датата на
подаване на исковата претенция – 04.12.2024 г. Претендира сторените съдебни разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от И. Х. Х., и Н. Х. Ю., чрез адв. Д. от САК, с който отговор ответниците
изцяло оспорват предявената искова претенция.
Сочи се от ответниците, че оспорват изцяло твърдението на ищцата, че е направила
необходими разноски за подобрения и реконструкция на общи части в имот с идентификатор
87014.701.1040, ведно с разположените в него сгради с идентификатори 87014.701.1040.1,
87014.701.1040.2 и 87014.701.1040.4. Независимо, че същите подробно са описани като
дейности, обем и индивидуална стойност в Раздел I - от т. 1 до т. 35, Раздел II - от т. 1 до т. 8,
Раздел III - от т. 1 до т. 23 и Раздел IV - от т. 1 до т. 5 от исковата молба. Сочи се, че от така
изложеният опис не става ясно кои са ремонтни дейности, кои са подобрения и затова
оспорват техния размер и необходимост.
Твърдят ответниците, че описаните дейности в Раздел I - от т. 1 до т. 35, Раздел II - от
т. 1 до т. 8, Раздел III - от т. 1 до т. 23 и Раздел IV - от т. 1 до т. 5 от исковата молба не са
извършени от ищцата и не са били необходими за запазване на имота и сградите в него.
Възразяват и срещу твърдението, че тези наречени „необходими разноски“ са извършени със
съгласието н без противопоставянето на всички съсобственици. Правят възражение за
изтекла погасителна давност за всички ремонтни дейности и подобрения, във връзка с
твърдението на ищцата за извършването на такива.
Сочи се, че голяма част от тези твърдени за извършени от нея дейности са в частите
от съсобствения ни имот, ползвани единствено от ищцата, съгласно посоченото в договор от
1991 г., който прилагат. Ответните страни заявяват, че с представения от тях договор,
относно разпределението на ползването на недвижимия имот, който има силата на
привременен договор за делба предвид това, че със същия се определя кой каква част от
недвижимия имот ще ползва се доказва, че ищцата е извършила дейностите, в ползваната от
нея част. Заявяват, че до тези части, ползвани от ищеца ответните страни нямали достъп,
техните родители също не са имали такъв. Всички СМР, извършени в тези части, били
направени без съгласието на ответниците и техните наследодатели, като същите са полезни
единствено за ищцата.
Твърдят, че родителите на ответниците са извършвали по-голямата част от
поддръжката, ремонта и подобренията на имотите, както и са заплащали необходимите
разноски по тях. На името на родителите им са и ел. и ВиК партидите за имота. Твърдят, че
не дължат каквито и да е суми на ищцата за поддръжка, ремонт и за извършени подобрения
в имота и сградите в него по възраженията по-горе. Оспорват изцяло за извършени от
3
ищцата, описаните в са описани общо като извършени в Раздел I - от т. 1 до т. 35, Раздел II -
от т. 1 до т. 8, Раздел III - от т. 1 до т. 23 и Раздел IV - от т. 1 до т. 5 от исковата молба.
Правят възражение за прихващане за извършен от родителите на ответниците ремонт
на покрив и прокопаване на канал в размер на 15 000.00 лева. За оценката на тези извършени
СМР моля да бъде допусната и назначена съдебно-икономичска експертиза.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
и ги прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното и
прави следните правни изводи:
По делото се установи, че ищцата и ответниците са съсобственици на недвижим имот
находящ се в гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47, целият с площ от 519
/петстотин и деветнадесет/ кв.м., с индентификатор 87014.701.1040, заедно с построените в
него сгради: сграда с индентификатор 87014.701.1040.1, със застроена площ от 105 /сто и
пет/ кв.м., брой надземни етажи 2/два/, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна;
сграда с индентификатор 87014.701.1040.2, със застроена площ от 24 /двадесет и четири/
кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и
сграда с индентификатор 87014.701.1040.4, със застроена площ от 12 /дванадесет/кв.м., брой
надземни етажи 1/един/, предназначение: Селскостопанска сграда при равни права.
След смъртта на общите наследодатели ххххх ххххх хххххх, ЕГН **********
/починал 22.01.1990 г./ и ххххх хххххх хххххх, ЕГН ********** /починала на 03.09.1999 г./,
ищцата П. Н. В. заедно със своята сестра Стефка Н. Братанова, ЕГН ********** /починала
на 15.03.2021 г./, наследяват по ½ идеални части всяка от тях, от недвижимия имот находящ
се в гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47, целият с площ от 519 кв.м., с
индентификатор 87014.701.1040, заедно с построените в него сгради, като имота е бил
придобит от ххххх ххххх хххххх съгласно НА от 22.01.1975 г. След смъртта си Стефка Н.
Братанова /починала на 15.03.2021 г./ оставила двама наследника Н. Х. Ю. ЕГН **********
и И. Х. Петрова ЕГН **********, който от своя страна притежават по ¼ идеални части
всяка от тях, от описания по-горе недвижим имот.
По делото съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетели. На първо място е разпитан свидетеля В. В., който заявява, че са
извършвани много ремонтни дейности на сградата, тя е в ниска част с наклон на улицата към
оградата и към къщата. Сградата течеше непрекъснато и се пълнеха мазите и днес има пак
влага в мазето, но вече не е тази. Сградата се пълнеше и трябваше непрекъснато да се
изпомпва, което една сграда на 87 г. немонолитна каквото и да правим по нея тя иска
поддръжка. Немонолитна сграда е сграда на гредоред и когато ние като пренсионери
отидохме и главно през това време сме работили по половин година сме там имаше
напукани тавани, стени, направихме всичко това и за общите части. Гипсокартон не съм
употребявал. Употребявал съм специални тапети с изолация, първо платнени и след това
стериопорни, за да не поддават таваните, както това е направено в тяхната голяма стая на
вторият етаж и пак е напукана. Тъй като ние сме на вторият етаж по общата делба аз и
децата сме отглеждали и е неудобно отгоре да слезеш долу и исках там да бъде както е отвън
има такава свободна част да я ползва съпругата, те направиха ремонт и я заключиха, което
наложи да правя пристройки и да ползвам там един вид лятна кухня. Мога да кажа частичен
ремонт на оградата. Облагородяване, съпругата много обича цветята и много неща като
необходимост за времето, в което бях там, примерно декоративни огради заради това, че
майка им отглеждаше овчици, има там едни декоративни и даже към т.нар. хамбар, който
беше при нас за наше ползване, съм стругувал на струг, за да не минават кокошките. Имаше
само един отвеждащ дъждовен канал на т.нар. навес, а всичко останало насам хамбарите,
това пространство, което направих за почивка и за готвене и тоалетната, когато дойде новият
собственик на имота пожела да се направи такова отводняване, за да не го наводняваме него,
тъй като гравитацията е така, че водите от двора даже минаваха отдолу и влизаха при него,
4
той е по-ниско.
На следващо място е разпитан свидетелят Петко Стефанов Георгиев, който сочи, че
оградата между мен и П. е 50-60 см дувар, другото е мрежа. Живея там от 2008 г. мисля.
Като си дойдохме от Италия съм виждал П. и В. като чистят и работят леля Стефка беше
жива, преди години говоря. По-рядко се виждаме с И. и Н.. Н. идва в годината един или два
пъти. С И. се виждаме по няколко пъти в месеца, поне три пъти. Участвах, помогнах като
комшия за дуварчето откъм мен. Аз не съм видял само съм разбрал, но знам, че те са
платили - П. В.. Леля Стефка беше жива към онзи момент. Срещу мен има един самалък и
една кухня, там бяха без улуци и капеше всичко в моя двор. По това време бях в Италия и
като се върнах казах на леля Стефка да сложат улуци. След 5-6 месеца се върнах, видях В. и
П. казах и на тях и те казаха да оставя ключа и като се върнах действително бяха сложени
улуците. У дома си бях даже, не бях на работа, те търсеха, П. и В., майстори попитаха и мен,
казах, че ще питам и аз защото дувара им беше паднал, даже на места беше паднал до
къщата чак. Търсиха, намериха, майстори и започнаха, събориха, камиони и багери дойдоха,
изхвърлиха боклука и вдигнаха малко дуварче и сложиха една ограда. Височината е около
2.20 см. Като дължина може би от 30 м и повече. Аз търсех да си сложа порта и търсех да
купя или да ми я направят и ме насочиха към гр. Луковит и те на следващия ден хората
дойдоха измериха за портата и я направиха за 20 дни. Преди това леля П. и В. видяха,
харесаха портата и аз им дадох номера и дойдоха същите хора и им направиха порта.
Виждам ги постоянно там, чистят градини, рози и други неща като има нещо ме викат да
помагам дали в къщата, дали по двора.
По делото е разпитан и свидетелят И. Т. Ц., който заявява, че с бащата на И. и Н.
бяхме колеги. Ходил съм в имота и даже съм работил в имота. Вътрешно започнахме с една
стая, беше много зле. Имаше опасност всичко да се срути. Изкъртихме всичко. Това
помещение е на първият етаж. Обитаваше се от Христо и след това постепенно ремонт на
другите стаи, след това къщата отвън. Покривът е правен преди това, не съм взимал участие.
Покривът нямам информация, но доколкото знам бай Христо си е викал майстори.
Навремето когато беше по-млад правеше. Канал е правен преди аз да му работя. Даже след
това имаше проблем имаше постоянна помпа и при по екстремни дъждове се пълнеше и се
изсмукваше. Помпата я постави бай Христо. Тази помпа изпомпваше водата. Каналът
предполагам, че негови познати и приятели са го правили. Той държеше първият етаж там са
на неговата жена сестра й. Този западен вход доколкото знам не се ползваше от бай Христо
и жена му. Бай Христо и жена му живееха на първият етаж с отделен вход. За това което аз
съм работил той е поемал разходите.
На последно място по делото е разпитан свидетелят М. П. М., който заявява: живея и
минавам оттам по 10-20 пъти на ден. Влизал съм на първият етаж, защото с майка им и баща
им сме семейни приятели. Влизал съм 2-3 пъти. Има централен вход, който се влиза в двора
след това влизаш веднага в ляво за първият етаж пада се северен вход. Не знам дали леля
Стефка, И. и Н. са ходили на вторият етаж. Знам за извършен ремонт на покрива на
жилищната сграда. Прави си го чичо Христо покрива. От с. Голям Извор взе материала аз
имам камион и му го докарах. Къщата е стара по принцип. Дойдоха майстори и около 10 дни
го правиха този покрив. Това беше много отдавна, не се ангажирам с година. Канал е правил
Христо, защото се оплакваше, че му тече вода. Канала го прави преди покрива. Все той с
приятели. Сигурен съм, че с негови средства е правил всичко даже майсторите познавам, има
живи от тях, и аз съм ги ползвал. Има помпа, не знам кой я е купил, но по принцип с леля
Стефка като съм общувал тя ми е казвала, че всичко си делят със сестра си даже се
оплакваше много пъти, че все нямат пари
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на В. В. по
реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднинска обвързаност с ищцата в производството.
Въпреки това намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия
5
доказателствен материал по делото.
За правилното решаване на спора е допусната съдебно оценителна експертиза,
преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че по сградите в имота са
правени реконструкции, сочи се моментът на извършването, както и стойността им.
Експертизата е приета като неоспорена от страните в производството.
От правна страна съдебният състав по предявения иск по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС
намира следното:
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Съхраняването на общата вещ е в интерес на всички
съсобственици, без оглед на това, дали всички непосредствено си служат с нея. Разходите за
необходими поправки трябва да са сторени именно за запазване на вещта, да съществува
наложителност и изразходваните от един съсобственик суми и дали те са били в оправдан
според необходимостта размер. Под „разноски“ следва да се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се
отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсосбтвеника и което е отишло за
вещта. Разноските могат да бъдат „необходими“ – тези, които са запазили вещта от погиване
или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице
обективна наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. Разноските могат
да бъдат и „полезни“ /подобрения/ - тези, които водят до увеличаване стойността на вещта.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели
до увеличение на стойността му – ППВС № 6/74 г., т. 6. Отчита се дали стойността на вещта,
а не дали разноските са целесъобразни, с оглед интереса на собственика и дали собственика
желае запазването им.
Съдът може да отхвърли иска само ако вземанията не съществуват /не са направени
разходи/ или резултатът от тези разходи не съществува. В тази връзка е иреленванто дали
възложената работа от ищците е законен или незаконен строеж (вж. Решение №
315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., І г. о), а по отношение доказването, че разноски са
сторени следва да вземе предвид, в контекста на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, че това правило
се отнася само за страните по договора и техните правоприемници. Възможността на
третите лица да докажат съществуването на такъв договор не може да бъде ограничена, тъй
като те може да не разполагат със съответните документи (писмени предложение и
приемане), а процесуалната възможност да ги изискат от страните не гарантира правата им,
дори и при най-добросъвестно поведение на страните по договора, тъй като документите
може да са изгубени или унищожени, не е изключено също и документи да не са били
съставяни, тъй като договорите с изискуема писмена форма за доказване са валидни и може
да са изпълнени и без да сключени в писмена форма. Правилото не се отнася и за страните
по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици
от сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора. Ако
съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за
отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски
показания не важи както за страна по договора, така и за третото лице. Ето защо съдът
приема за доказано извършването на разноските от ищцата, които е необходимо да бъдат
изследвани дали са необходими, дали са полезни и дали са извършени с разрешението на
останалите съсобственици, както и периода на извършването им, с оглед направеното
възражение за изтекла давност.
В практиката на ВКС - Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г.
по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. №
1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011 г.
6
на ВКС, ГК, I г. о. и др., се приема еднопосочно, че когато съсобственик извършва
подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици и със съгласието на съсобствениците, претенцията за заплащане на
подобренията се квалифицира като такава по чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато подобренията са
направени от съсобственик, едновременно в негов интерес и в интерес на другите
съсобственици, но без тяхното съгласие, претенцията се квалифицира като такава по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/ и на съсобственика - подобрител се
дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и
увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. По-малката сума между
направените разходи за подобренията и увеличената стойност на имота се дължи и в
случаите, при които искът за подобрения се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, а това е когато
подобренията са извършени от държател в чужд имот или от съсобственик, извършил
подобренията при изричното противопоставяне на останалите съсобственици /чл. 61, ал. 3
ЗЗД/. В хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС е без правно значение несъгласието на ответниците
за извършването на разноските и те трябва да възстановяват, съразмерно дела си тяхната
стойност. Съдът приема, че извършените дейности описани както в исковата претенция, така
и в изготвената СТЕ не могат да се определят като необходими и те да влияят върху
запазването на цялата сграда, което да влече като последица заплащането им от
ответниците, съразмерно с притежаваните от тях идеални части.
В случая, претенцията на съсобственичката и ищца В. следва да се квалифицира под
правната норма на чл. 61, ал. 2 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, доколкото по
делото се установи, че подобренията са извършени в качеството и на владелец на
собствената идеална част и на държател на частите на останалите двама съсобственици,
както и без тяхното изрично съгласие. Тези обстоятелства се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които изясняват, че В. и нейният съпруг В., разпитан като
свидетел по делото не е искала съгласието на останалите съсобствениците за извършване на
ремонтите. Самото им осъществяване се установи от показанията на свидетелите по делото.
Същите заявиха, е ищцата В. и съпругът й са извършвали множество подобреният, без да се
изведе заключението, че тези строителни дейности са били необходими за запазването на
общата вещ. Дори обратното доказа се, че част от извършените дейности са свързани с
изграждане и ремонт на ограда, подмяна на порта, полагане на шпакловка, подмяна на
осветителни тела, поставяне на ламперия, облицоване на стъпала, полагане на грунд и
текстилни тапети на входно антре, поставяне на врата, тип хармоника и много други,
подробно описани с заключението на ВЛ, които по никакъв начин не могат да бъдат
отнесени към квалификацията „необходими“ за запазване на имуществото на страните, при
което ответниците следва да заплатят съобразно идеалните им части. Тези, а и много от
другите извършени ремонтни дейности бе установено, че са извършени без знанието и
съгласието на останалите съсобственици – ответници в настоящето производство.
За установяване на размера на претенцията, съдът кредитира приетата по делото СТЕ,
съгласно която стойността на извършените СМР е 27945.90 лв. за ищцата и 275.00 за
ответниците. В настоящия случай, когато съсобственикът е извършил подобренията в имота
без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на
частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения,
необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им - чл. 61, ал. 2
ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността
на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот. Така - решение № 50/03.07.2020 г. по гр. д. № 2786/2019 г. по описа на
7
първо г. о. на ВКС. Затова и ищцата има право на по-малката сума измежду реалната
стойност на сторените разходи за подобренията и увеличената стойност на имота.
От посочените разноски, необходимите за поддържането на общата вещ, би могло да
бъдат отнесени разноските, свързани с закупуване и монтиране на нова водна помпа за
отвеждане на дъждовни води, извършено през 2014 г., закупуване на 11 броя бетонни
бордюри за отвеждане на дъждовна вода, извършено през 2015 г., поставяне на тръба за
отвеждане на дъждовна вода, извършено през 2015 г., обработване на носеща дървена
конструкция против дървояди, извършено през 2000 г., както и претърсване на 30 кв. м. на
източния скат на къщата, с подмяна на 20 кв.м. на носещи дървени летви. Като в случая
остава спорно и недоказано от ищцата, в производството, от кой са били заплащани тези
разноски, имайки предвид, че наследодателите Христо и Стефка за заплащали част от
сторените дейности. Последното бе посочено и от свидетелите Ц. и М., които лично са
вземали участие в част от строителните дейности.
На следващо място не са необходими и съответно не следва да се заплащат от другите
съсобственици разноските, пропорционално на идеалните им части, а именно това са всички
изброени и описани от ВЛ извършени дейности, като поставяне на 33 кв.м. изолация от 0.5
см. по стените в западното входно антре и стълбище до тавана на същите през 2010 г.,
полагане на 33 кв.м. грунд и на текстилни тапети по стените на западното входно антре и
стълбище до тавана на същите през 2010 г., поставяне на 12 лин.м. алуминиеви лайсни по
челата на стъпалата на западното вътрешно стълбище през 2012 г., облицоване на 3 кв.м.
стъпала на западното вътрешно стълбище, с ванилови топлоизолационни плочки, през 2012
г., поставяне на 3.40 кв.м ламперия на терасата на ет. 2 през 2019 г., поставяне на 2.15 кв.м
мраморни первази на терасата на ет. 2, през 2019 г., както и много други дейности със сходен
характер и нямащи отношение към запазването на сградата. Също така прави впечатление,
че почти всички извършени дейности са на етаж 2 от сграда с индентификатор
87014.701.1040.1 и в западната част на същата, които части, съгласно извършената
доброволна делба от 02.08.1991 г. между ххххх хххххх хххххх и дъщерите й П. Н. В. и
Стафка Н. Братанова са разпределени за ползване от ищцата П. Н. В., затова и в случая
съсобственикът е действал и в свой интерес /за да осигури годно за обитаване за себе си
жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни
разноски, но само до размера на обогатяването им - чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По повод направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответните
страни, изложено както в отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание от
процесуалният представител адв. Д., то следва да се отбележи, че началният момент на
погасителната давност при вземания по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е моментът на извършването им,
когато вземането възниква. Предвид константната съдебна практика по въпроса за началния
момент на погасителната давност при извършени подобрения без съгласието, но и без
противопоставяне на останалите съсобственици, същият тече от момента на извършването
на подобренията (Определение № 349/27.06.2018 г. по гр. д. № 5093/2017 г. на I ГО на ВКС),
като приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Вярно е, че съобразно
твърденията на ищцата В. към датата на предявяване на исковата претенция /04.12.2024 г./
вземанията й досежно ремонтните работи в общите недвижими имоти, заявени от нея като
извършени основно през периода 2000 – 2015 г., са погасени по давност. Възражение в тази
насока от страна на ответните страни Н. Ю. и И. Х. е заявявано, с оглед факта, че давност
съдът не прилага служебно, поради което давността в случая следва да бъде приложена,
предвид изричното й позоваване, от страна на ответниците и към датата на предявяване на
претенцията е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на същите и в тази си
част претенцията подлежи на отхвърляне от съда.
Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968
г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици,
8
когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот,
се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик
необходими разноски или подобрения в общия имот.
Доколкото съгласно заключението на вещото лице и констатациите на съда
закупуване и монтиране на нова водна помпа за отвеждане на дъждовни води, извършено
през 2014 г., закупуване на 11 броя бетонни бордюри за отвеждане на дъждовна вода,
извършено през 2015 г., поставяне на тръба за отвеждане на дъждовна вода, извършено през
2015 г., обработване на носеща дървена конструкция против дървояди, извършено през 2000
г., както и претърсване на 30 кв. м. на източния скат на къщата, с подмяна на 20 кв.м. на
носещи дървени летви са запазили имота от погиване (т.е. извършени са необходими
разноски), без значение е дали те са сторени с или без знанието или съгласието на
останалите съсобственици, защото тяхната дължимост е проявление на принципа, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на вещта съобразно дела си, съответно – на
недопустимост на неоснователното обогатяване, като в този случай обезщетяването на
същите е по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС и отново приложим е общия петгодишен срок по чл.
110 от ЗЗД по отношение на погасителната давност. Вярно е, че както съдът вече посочи
давност не прилага служебно, в този случай предвид доказателствата по делото, в това
число СТЕ, както и свидетелските показания, както на ищцовите, така и на свидетелите на
ответниците е, че тези необходими разноски са извършени през периода 2000 г. – 2015 г. и
претенцията за същите следва да се счита за погасена по давност, с оглед направеното
изрично възражение по отношение на давността от ответниците Ю. и Х..
С оглед изложените мотиви съдът намира предявеният иск за заплащане на
извършени подобрения за недоказан в една част, а в другата си погасен по давност и като
такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответните страни на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. В производството са претендирани разноски от страна Н. Ю. и И. Х., които
претендират сторени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за съдебна
експертиза в общ размер на 1950 лева, от който 450 лева за съдебна експертиза и 1500 лева
размер на адвокатско възнаграждение, които са претендирани по договор за правна защита и
съдействие, приложен по делото, с уговорено адвокатско възнаграждение от 1500 лева.
Срещу така заявеният размер е направено възражение от процесуалният представител на
ищцата.
При определяне на дължимите адвокатски разноски от значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя
върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на
иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се
предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно
и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените
минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.
Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Марио Първанов.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ищците, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101,
9
пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от
член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата,
която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици.
Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да взема
предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за
адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г.,
на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но
тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение
на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява
с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне
на размер на адвокатското възнаграждение. По настоящото дело, с оглед проведените две
открити съдебни заседания, с явяване на адвокат и извършване на ограничен брой
процесуални действия, в полза на Н. Ю. и И. Х., следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство, осъществено от адвокат, в размер на 1000 лева който размер
на разноски е в границите за съответния вид дейност в Наредба № 1 за Възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), която служи за ориентир, при
определянето размер на разноските, както и 450 лева депозит за вещо лице, или общо 1450
лева.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Н. В. ЕГН ********** срещу И. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Ябланица, ул. „хххххх“ № 8 и Н. Х. Ю. ЕГН ********** с адрес гр.
Разлог, ул. „ххххххххх“ № 63, иск по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на извършени
подобрения в размер на 7718.25 лева, платими от И. Х. Х. и в размер на 7718.25 лева,
платими от Н. Х. Ю. в качеството им на съсобственици притежаващи по ¼ /всяка/ идеални
части от недвижим имот находящ се в гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 47,
целият с площ от 519 /петстотин и деветнадесет/ кв.м., с индентификатор 87014.701.1040,
заедно с построените в него сгради: сграда с индентификатор 87014.701.1040.1, със
застроена площ от 105 /сто и пет/ кв.м., брой надземни етажи 2/два/, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна; сграда с индентификатор 87014.701.1040.2, със застроена
площ от 24 /двадесет и четири/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна и сграда с индентификатор 87014.701.1040.4, със застроена
площ от 12 /дванадесет/кв.м., брой надземни етажи 1/един/, предназначение:
Селскостопанска сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
10
ОСЪЖДА П. Н. В. ЕГН **********, да заплати на И. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. Ябланица, ул. „хххххх“ № 8 и Н. Х. Ю. ЕГН ********** с адрес гр. Разлог, ул.
„ххххххххх“ № 63 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1450.00 лева, представляваща
съдебни разноски в производството.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11