№ 18085
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110107167 по описа за 2022 година
Ищецът Т.С. е предявил срещу И. П. С., осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2864,95 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот
представляващ АПАРТАМЕНТ № 44, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, 539,50 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г.
до 20.01.2022 г., 16,99 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,03 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г.
до 20.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабден имот, който е придобил по наследство от Н. Н. С.. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като
длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка,
която е със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава и без покана. Сочи, че
1
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Снежина К., в който оспорва предявените искове. Оспорва
основанието, на което са начислявани сумите. Оспорва, че има качеството на потребител на
ТЕ. Сочи, че доставката е непоискана по смисъла на 62 от ЗЗП. Възразява за изтекла
погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за
начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
С определение от 17.10.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по реда на
чл. 253 от ГПК, определението от 01.08.2022 г., с което „Техем Сървиси“ ЕООД е
конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, е отменено поради
фактическа грешка и производството е продължило само между главните страни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание,
че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателя на ответника и
факта на приемане на наследството от ответника направо или по опис.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и
стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за
2
процесния период.
С оглед въведените с отговорите на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства – Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 25.12.1972 г., писмо удостоверение от СО, Район „Лозенец“ за
наследници на Н. П.а С., от което се установява, че единствен наследник по закон на
починалата е И. П. С., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от последния, в която е посочено, че е
придобил имота, находящ се в гр. София, ул. „Развигор“ № 3, вх. Б, ет. 4, по наследство,
както и от останалите документи, налични по партидата на клиента – молба-декларация от
наследодателя на ответника, се установява, че същият е придобил топлоснабдения
недвижим имот, представляващ апартамент № 44, от Н. П.а С. по наследство, което е прието
направо, в какъвто смисъл е и волеизявлението на ответника в декларацията по чл. 14 от
ЗМДТ. По делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е
придобило собствеността върху него, ето защо ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
Неоснователни са доводите на ответника, че е нарушена забраната по чл. 62 от ЗЗП.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
В случая, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, между страните са безспорни
количеството на доставената топлинна енергия за спорния период и нейната стойност, ето
защо сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание, като
съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна
3
давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като е подал исковата молба в съда на 14.02.2022 г., поради което вземанията,
чиято изискуемост е възникнала в периода преди 14.02.2019 г. са погасени по давност на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението
на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява вземането
за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., тъй като вземането за октомври 2018 г. е станало
изискуемо на 14.12.2018 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който
давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него не е изтекла преди подаване на
исковата молба на 14.02.2022 г.
След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК
въз основа на заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ, и
изчисленията направени там (лист 133 и таблица на л. 141), размерът на дължимата главница
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2588,88 лева, ето защо искът на
4
ищеца за главницата следва да се уважи в този размер и за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., като за сумата над 2588,88 лева до пълния претендиран размер от 2864,95 лева
и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от Т.С. на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2022 г. и факта, че
давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за дялово разпределение следва да
се уважи в пълния претендиран размер от 16,99 лева за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020
г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху
погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото
обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност,
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия
период надвишава претендираната сума, ето защо искът на ищеца за обезщетение за забава
върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 539,50 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 20.01.2022 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
5
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
4,03 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съответната част от разноските в производство – 137,02 за държавна такса, съобразно
разпореждане на съда (лист 50 и 60), 200 лева за депозит за ССчЕ, както и 15 лева за
съдебни удостоверения. Ищецът е заявил и претенция за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 100 лева.
Ето защо, с оглед изхода на спора, ответникът следа да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 415,06 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника, предвид представения договор
за правна защита и съдействие от 01.04.2022 г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение, изчислено върху заявената претенция
въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на заявяване на претенцията, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на
52,54 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ..., да заплати на
„ФИРМА“ ., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 2588,88 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 44,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 539,50 лева –
6
обезщетение за забава с размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., както и 16,99 лева, представляваща стойност на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия над
уважения размер от 2588,88 лева до пълния претендиран размер от 2864,95 лева и за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. като погасен по давност и иска за сумата от 4,03 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 20.01.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на „ФИРМА“ ., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
415,06 лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на адвокат С. К. К., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в град: ..., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 52,54 лева - адвокатско
възнаграждение в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7