РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 13830 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на Софийски
градски съд срещу разпореждане от 19.09.2019 г. по изп. дело № 20198380401263
на ЧСИ с рег. № 838, с което е спряно изпълнителното производство поради
откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника и образувано
производство пред Съда на ЕС по преюдициално запитване, свързано с производството
по несъстоятелност на застраховател (длъжника по изпълнението). В жалбата се
посочва, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнителното
производство, тъй като решението за откриване на производството по
несъстоятелност спрямо дружеството длъжник по изпълнението не е публикувано в
Официалния вестник на ЕС, нито е уведомен жалбоподателят като кредитор на
длъжника. Посочва още, че съдържанието на приложимото към несъстоятелността на
длъжника право на Република Кипър не е надлежно установено, за да може да се
обоснове спиране на изпълнението, като поставя и въпроси, чийто отговор
съгласно приложимото право следва да бъде изяснен. Претендира разноски в
настоящото производство.
Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното
производство ЗК „О.“ АД, Кипър, чрез клона си ЗК „О.– клон България“ КЧТ
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че същността на
производството по несъстоятелност, като способ за универсално принудително
изпълнение и гаранция за удовлетворяването на всички кредитори на длъжника
съобразно правата им, изисква всички индивидуални изпълнителни производства да
бъдат спрени. Освен това такова е и изискването на приложимото в случая
кипърско право, доколкото към момента липсва решение на съда по несъстоятелността
в гр. Никозия, Кипър, с което да е разрешено да продължат висящите изпълнителни
производства. Не претендира разноски в производството.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че доколкото
има данни, че спрямо длъжника по изпълнителното дело е открито производството
по несъстоятелност в държавата, където е седалището му – Република Кипър,
следва да се приложат последиците на кипърското право, което изисква производствата
по индивидуално принудително изпълнение да бъдат спрени до разрешение на съда
по несъстоятелността за продължаването им. Посочва също така, че по тези и
свързани с тях въпроси относно приложимостта на чуждото право при производство
по несъстоятелност на застраховател е налице отправено преюдициално запитване
до Съда на ЕС, като до произнасянето му също трябва да се спре изпълнителното
производство.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по
възлагане от страна на жалбоподателя Софийски градски съд, с което на съдебния
изпълнител е възложено да събере дължимо в полза на съда публично държавно
вземане за съдебна такса. Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, в
производството е изпратена само покана за доброволно изпълнение до длъжника ЗК
„О.“ АД, Кипър, чрез клона му ЗК „О.– клон България“ КЧТ, като след
получаването ѝ длъжникът е направил искане за спиране на изпълнителното
производство поради открито производство по несъстоятелност срещу него. По това
искане съдебният изпълнител е постановил и обжалваното разпореждане.
На първо място следва да се посочи, че както в
издадения изпълнителен лист, така и във възлагателното писмо, по което е
образувано изпълнителното производство, съответно в постановлението за
образуването му от съдебния изпълнител, неправилно като длъжник е посочен ЗК „О.–
клон България“ КЧТ. Клонът на чуждестранен търговец няма самостоятелна
правосубектност. Поради това страна в изпълнителното производство, съответно
длъжник по вземането на съда за заплащане на държавна такса, може да бъде само
самият търговец – ЗК „О.“ АД, Кипър. В случая посочването на клона като
длъжник следва да се приеме обаче като фактическа грешка, която не се отразява
на производството, още повече че от страна на длъжника правата както в
изпълнителното производство, така и в настоящото, са упражнявани от лице,
надлежно упълномощено да действа от името на ЗК „О.“ АД, Кипър –
ликвидаторът (синдикът) на дружеството или упълномощено от него лице.
Видно от извършено на 26.09.2019 г. вписване по
партидата в търговския регистър на клона на ответника в България, с решение на
съда в гр. Никозия, Кипър, е открито производство по принудителна ликвидация
(представляваща несъстоятелност според терминологията на кипърското право)
спрямо ответника по делото ЗК „О.лимитид“, Кипър. Съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ решението
за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на
застраховател, получил лиценз в друга държава-членка на ЕС, поражда действие в
България от момента, в който има действие в съответната държава-членка. В
случая решението е породило действие, което е видно и от вписването в
търговския регистър на постоянните ликвидатори (синдици) на дружеството (като
следва да се съобрази и че според чл. 218, ал. 2 от Закона за дружествата на
Република Кипър производството по принудителна ликвидация от съда (т.е. по
несъстоятелност) се счита за започнало от датата, на която е подадена молбата
за образуването му в съда, т.е. преди постановяване на решението на съда).
Следователно решението на съда в Кипър има действие и в България, поради което
следва да се приеме, че спрямо ответника е започнало производство по
несъстоятелност.
Публикуването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност в Официалния вестник на ЕС и уведомяването на
известните кредитори на дружеството за започналото производство (изисквания,
предвидени в чл. 280 и чл. 281 на Директива 2009/138) имат само информативно
значение, доколкото съответното приложимо право не свързва с тези публикации
или уведомления с други последици. При това следва да се има предвид, че
Директивата поначало не съдържа пряко приложими правила по отношение на самото
производство по несъстоятелност и неговите последици с оглед на действието на
директивите, които следва да бъдат въведени в националния закон, а не се
прилагат директно. Техните правила (с изключение на ограничени случаи, когато
те не са въведени и на тях се позовават лица, черпещи права срещу държавата,
която не ги е въвела, или срещу друг субект, контролиран от държавата) могат да
служат само като насоки за тълкуване на националното законодателство, което ги
въвежда – в случая за тълкуване на значението и обхвата на нормата на чл. 624,
ал. 1 КЗ, съответно на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър.
Поради това, дори и да не са спазени посочените изискванията на Директивата за
съобщаване, това не може да има пряко значение за започването на производството
по несъстоятелност и неговите последици. Освен това самата Директива също не
свързва определени последици с липсата на публикуване и съответно уведомяване
на кредиторите.
По отношение на възражението на жалбоподателя
относно реда за установяване на чуждото право, следва да се посочи, че законът
не въвежда ограничения това да стане по всякакъв начин. Съгласно чл. 43, ал. 1
КМЧП задължение на съда е да установи съдържанието на приложимото право, но
това не е необходимо да става само по реда на съществуващите международни
договори за това. При свободно налична информация (включително достъпна в
интернет) съдът може да си послужи и с нея. Също така и страните могат да
предоставят необходимата информация за съдържанието на приложимото право според
чл. 43, ал. 2 КМЧП, което в случая е сторил и ответникът по настоящата
жалба. Равенството на страните в производството предоставя възможност на
жалбоподателя също да ангажира доказателства за приложимото право, включително
да посочи други източници на информация, ако счита, че представената по делото
или достъпната в интернет не отговаря на действителното съдържание на
приложимите нормативни актове. В случая обаче жалбоподателят не е направил
подобно оспорване, а съдът и служебно е достигнал до същото съдържание на
приложимите правни източници като това, предоставено от ответника по жалбата.
Поради това следва да се разгледат посочените по-горе разпоредби на българското
и кипърското законодателство (последните и представени по делото), включително
в светлината на изискванията на Директивата.
При започването на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим към
производството по несъстоятелност спрямо ответника, не се допуска продължаване
на съществуващи производства или започване на нови срещу дружеството, освен с
разрешение на съда по несъстоятелността. В случая става въпрос за всякакви
производства, а не само за искови. Това правило, подобно на нормата на чл. 638,
ал. 1 ТЗ, означава, че започнатите срещу ответника изпълнителни производства
следва да бъдат спрени, за да се реализират правата на жалбоподателя в
производството по несъстоятелност.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 274, параграф
1 на Директива 2009/138 относно започването и упражняването на застрахователна
и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) решението за откриване на
производство за ликвидация (съответно несъстоятелност) на дадено
застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици
са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход (т.е. по
регистрация). Именно това е и смисълът на нормата на чл. 624, ал. 1 КЗ,
която признава действието на решението за откриване на производство по
ликвидация или по несъстоятелност на чуждестранен застраховател, т.е. и неговите
последици, в България.
В светлината на посоченото правило на Директивата,
правото на Република Кипър следва да уреди не само самото решение за откриване
на производството, но и неговите последици, които следва да се признаят в
България. Според чл. 274, параграф 2, б. „д“ от Директивата приложимото към
несъстоятелността право урежда действието и последиците от производството за
ликвидация върху производствата, заведени от индивидуални кредитори, каквото е
и настоящото изпълнително производство пред съдебния изпълнител. Действително в
българския превод на Директивата е използвано понятието „искове“, но
английският текст използва по-общото понятие „производства“ (proceedings), поради което следва да се
приеме, че правилото е приложимо и към изпълнителните производства, а не само
към исковите, още повече че липсва причина за подобно ограничение.
Нормата на чл. 624, ал. 1 КЗ предвижда, че
само действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност
следва да се зачете в България, съответно да се приложат последиците на чуждия
закон, който го урежда. Посочената по-горе разпоредба на чл. 274, параграф 2,
б. „д“ от Директивата обаче предвижда, че приложимото към несъстоятелността
право урежда и действието и последиците от производството за ликвидация (а не
само на решението за откриването му) върху производствата, заведени от
индивидуални кредитори. Тъй като чл. 220 от Закона за дружествата на Република
Кипър урежда част от производството по принудителна ликвидация, може да се
приеме, че цялата посочена норма на кипърското право следва да има действие в
България, т.е. ефектът на спиране на висящите изпълнителни производства пред
български съдебни изпълнители срещу длъжника настъпва по силата още на назначаването
на привременен ликвидатор от съда по несъстоятелността в Кипър (което действие
предхожда откриването на производството по несъстоятелност). Отделно от това,
както се посочи, според цитираната норма на кипърския закон след откриване на
производството по несъстоятелност не могат да продължат изпълнителните
производства срещу длъжника без разрешение на съда по несъстоятелността.
Налице е разминаване между детайлната уредба на
Директивата относно приложимото право (съответно правните последиците) към
производството по несъстоятелност на застраховател и доста по-лаконичната
уредба на КЗ. Поради това, за да бъде съобразен принципът на индиректния ефект
на директивите (тълкуване на въвеждащото ги национално законодателство в
светлината на духа и целите на директивата, съответно във връзка с точния
смисъл на разпоредбите ѝ), следва да се приеме, че не може да не бъде
зачетено действието и последиците на цялостното производство по
несъстоятелност, съответно на всички постановени в него актове на съда, а не
само на съдебното решение за откриването му, както е посочено в чл. 624,
ал. 1 КЗ.
Именно в тази връзка следва да се съобрази, че
съгласно чл. 274, параграф 2, б. „е“ – „з“ от Директивата приложимото към
несъстоятелността кипърско законодателство следва да определи и кои вземания
следва да се предявят пред ликвидатора, как се извършва самото предявяване,
приемане и оспорване на вземанията, както и реда, в който те се удовлетворяват.
Всички тези въпроси се разрешават от ликвидатора на дружеството, съответно от
съда по несъстоятелността, което е допълнителен аргумент за причината, която
налага спирането на изпълнителните производства, включително в други
държави-членки. Както се посочи по-горе, общият смисъл на нормата на чл. 220 от
Закона за дружествата на Република Кипър съответства на нормата на чл. 638, ал.
1 ТЗ, която също предвижда спиране на индивидуалните принудителни изпълнения
срещу длъжника, което е необходимо за правилното провеждане на производството
по несъстоятелност.
В заключение следва да се посочи, че спирането на
висящите изпълнителни производства срещу ответника като резултат от откриването
на производство по несъстоятелност срещу него, има за цел да даде възможност на
кредиторите на дружеството (включително на жалбоподателя в настоящото
производство) да предявят пред ликвидатора (синдика) на дружеството претенциите
си. Според чл. 251 от Закона за дружествата на Република Кипър съдът по
несъстоятелността може да определи срок, в който кредиторите да докажат
вземанията си, но такъв срок не е определен в закона, поради което не може към
настоящия момент да се определи периодът от време, в който производството по
делото следва да бъде спряно. Поради това продължителността на спирането на
производството пред съдебния изпълнител е обусловена от предявяването на
вземането на жалбоподателя пред ликвидаторите на дружеството, съответно
приемане или оспорване на това вземане, както и евентуално определяне на срок
от съда за доказване на вземането.
По изложените съображения жалбата следва да се
остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Софийски градски съд срещу разпореждане от 19.09.2019 г. по изп.
дело № 20198380401263 на ЧСИ с рег. № 838, с което е спряно изпълнителното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.