Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 73/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 28/29.03.2022г., постановено по а.н.д. № 37/2022г.,
Тетевенски районен съд, трети наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 21-0451-000342/15.06.2021г. на Началника на Районно
управление Ябланица към ОДМВР Ловеч, с което на П.Т.П. с ЕГН ********** ***, на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – П.Т.П., страна по а.н.д. № 37/2022г. по
описа на Тетевенски РС.
Касаторът претендира неправилност и
незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Доводите за това
са, че той инцидентно е управлявал автомобила, като не е знаел и по никакъв
начин не е могъл да разбере, че последният е с прекратена регистрация, което
изключва наличието на умисъл за извършване на нарушението. В тази връзка се
оспорва доказаността на субективното отношение на жалбоподателя към извършеното
нарушение с оглед служебно прекратената регистрация, за което не е бил уведомен
собственикът на автомобила. Алтернативно се поддържа прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на оспореното решение и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания. По същество и в представена по делото писмена защита излага подробни
доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение
за основателност на касационната жалба поради приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното
съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 01.06.2021г.
около 06:20 ч. в с. ****на ул. „****”, срещу дом ****, полицейски патрул от РУ Ябланица
спрял движещ се в посока към гр. София лек автомобил „****”, с рег.№ ****, управляван
от касатора, като в хода на проверката било установено, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред – регистрацията
му е служебно прекратена на 25.05.2021г., поради липса на действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. От направената справка
в АИС-КАТ било установено, че собственик на автомобила е Г.Т.М.от гр. Плевен.
Предвид така установената фактическа обстановка, на 01.06.2021г. полицейските
служители съставили на П.Т.П. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) бл.№ 889173 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На 15.06.2021г.,
началникът на РУ Ябланица издал обжалваното НП, в което за извършеното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП наложил на П.Т.П. предвидената в чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
При обсъждане на събраните писмени доказателства
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Приел също, че са безспорно доказани качеството водач на жалбоподателя,
вмененото му административно нарушение по ЗДвП и неговата вина при най-леко
укоримата форма – несъзнавана непредпазливост (небрежност). Като се позовал на
чл.7, ал.2 от ЗАНН и обсъдил приложимите разпоредби на Кодекса за
застраховането, съдът извел правния извод, че жалбоподателят е бил длъжен да
знае за последствията при управление на МПС без застраховка ГО, а липсата на
доказателства за уведомяване на собственика са без значение с оглед публично
достъпния регистър на сключените задължителни застраховки ГО на сайта на
Гаранционния фонд и законово уредените последици от липсата на такава
застраховка. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалваното пред него
НП като законосъобразно.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил оспореното
пред него НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт.
В съответствие с установената фактическа обстановка по
делото решаващият състав правилно приел, че П. е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани, а от събраните по делото доказателства се установява, че той е
управлявал МПС, чиято регистрация към датата на управлението му е била
прекратена. Мотивирано районният съд отхвърлил доводите на нарушителя, че не е
бил наясно с това обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия
автомобил същият е могъл и е бил длъжен да знае, че МПС е с прекратена
регистрация, явяващо се пречка за управлението му по пътищата, отворени за обществено
ползване. Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо счита, че
касаторът е осъществил вмененото му административно нарушение от обективна и
субективна страна.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Цитираната
норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл.547, ал.1 от КЗ предприемат
мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата
за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни
наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока
по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на моторното превозно
средство.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно
§ 6, т.25, предл.1 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство.
От приобщените към делото доказателства е установено
по безспорен начин, че на посочените в НП дата, час и място, касаторът е
управлявал лек автомобил „****” с рег. № ****, поради което е имал качеството „водач”
на МПС, също е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване, както и че това МПС, считано от 25.05.2021г. е
било със служебно прекратена регистрация. Установено е още, че автомобилът е
собственост на Г.Т.М.от гр. Плевен.
Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП –
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, след
получаване на информация от Гаранционния фонд досежно липса на сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В съответствие с така изложеното касационният състав
намира за правилни изводите на районния съд, че касаторът е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Същият в качеството си на водач на процесното МПС е
адресат на разпоредбите на ЗДвП и КЗ и в частност на правилата, въведени с
нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без водачът да е
застрахован по реда на този кодекс, както и с чл.100, ал.3 от ЗДвП, според
който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение,
е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, деецът е бил длъжен да се
информира от собственика, респективно да знае, че за управляваното от него МПС
не е налице сключена застраховка ГО, както и да познава законовите последици от
неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи, е да
провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за застраховка ГО.
Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността на
процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на водача е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за
процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от
неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за задължението му по
чл.574, ал.10 от КЗ и за служебно прекратената регистрация се явява
ирелевантно, още повече, че в административнонаказателното производство по
оспорване на наказателното постановление е недопустимо упражняването на косвен
съдебен контрол за законосъобразността на служебно прекратената регистрация на пътно
превозно средство.
Обстоятелството дали Гаранционният фонд е уведомил
собственика на автомобила за необходимостта от сключване на валидна застраховка
ГО също е ирелевантно, след като в застрахователната полица изрично се посочват
датите на падеж на съответните вноски, както и че при неплащане на вноска
договорът се прекратява съгласно чл.368, ал.2, т.3 от КЗ.
По отношение прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне и към които
съдът препраща в съответствие с чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Пред настоящата съдебна инстанция касаторът не сочи
нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно
обсъдени при постановяване на обжалваното решение, и които да водят до нови
изводи, различни от тези на решаващия състав. Всички доводи, изложени от
жалбоподателя в касационното производство, са обсъдени подробно и задълбочено
от състава на РС Тетевен, който мотивирано е приел, че е налице извършено от П.П.
нарушение, за което същият правилно е санкциониран. Правилно е определен и размера
на наложеното наказание, който е на законовия минимум.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от решаващия
състав. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното
си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна
връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло
кореспондира със събраните по делото доказателства.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
В горния смисъл е и константната практика на
Административен съд Ловеч по аналогични казуси, както и практиката на редица други административни съдилища (АдмС Кюстендил
- к.а.н.д. № 267/2021г.; АдмС Шумен - к.а.н.д. № 232/2021г., к.а.н.д. №
206/2021г., к.а.н.д. № 192/2021г.; АдмС Стара Загора - к.а.н.д. № 367/2020г., и
др.).
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/29.03.2022г., постановено
по а.н.д. № 37/2022г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.