Определение по дело №940/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 940
Дата: 25 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20211000600940
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
гр. София , 25.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Маргаритка Шербанова
Членове:Карамфила Тодорова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600940 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от Й. Ц. Н., чрез защитника си адв. С., срещу
определение от 13.08.2021г. на Софийски градски съд, НО, 23 с-в, по н.ч.д. №
3136/2021г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на Н. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието по НОХД № 247/15г. на Районен съд – гр. Луковит.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт
с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по
отношение на Н., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че са налице данни за поправянето на осъдения,
видно от цялостното му поведение в пенитенциарното заведение, които не са
взети предвид в достатъчна степен от първоинстанционния съд. Твърди се, че
е налице положителна промяна в личността на осъдения, видно от
затворническото досие, от което се установява, че същият е награждаван и не
е наказван. Поради това се оспорва изводът на СГС, че осъденият не е дал
доказателства за поправянето си и се моли за отмяна на определението, с
1
което е оставена без уважение молбата на осъдения Н..


Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата
по делото, намира за установено следното:

Й. Ц. Н. е осъден по НОХД № 247/15г. на Районен съд – гр. Луковит, с
присъда, влязла в сила, като за извършени престъпления по чл. 129, 198 и 325
от НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Към 13.08.21г., а
именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият
фактически е изтърпял 1 година, 9 месеца и 19 дни, от работа – 5 месеца и 27
дни, като е налице остатък от 8 месеца и 14 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения Й. Ц. Н.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като Н. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, видно от
представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 46 точки, който,
въпреки че е в рамките на средния, не е достатъчен да се приеме, че обуславя
постановяването на условно предсрочно освобождаване. Още повече, че за
целия срок на изтърпяване на наказанието до настоящия момент не е налице
снижение на така определения риск от рецидив.
Действително, видно от представения подробен доклад, работата с
осъдения е довела до известни положителни резултати, като същият е работил
и се е справял добре с поставените му задачи. Спрямо него са постановени и
три награди, без същият да е наказван. Всичко това подкрепя становището на
ИСДВР, че е налице положителна промяна, довела и до промяна на режима,
при който се изтърпява наказанието от СТРОГ на ОБЩ.
2
Следва обаче да бъдат взети предвид също така и данните за личността
на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които
също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у
Н.. В тази насока съдът отчита отразеното в докладите, че независимо от
отбелязания напредък, са налице редица области, в които са налице дефицити
и където следва да се осъществява работа с осъдения. Такива дефицити са
налични в областите „Криминално минало“, „Отношение към
правонарушението“ и „Умения за мислене“. Следователно, корекционната
дейност не е завършена, поради което няма как да се приеме, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди
изтичането на предвидения в присъдата срок. Липсата на наложени наказания
до този момент единствено сочи, че същият е спазвал правилата в
пенитенциарното заведение, които правила са силно регулирани и не води до
извод, че е налице трайно поправяне у осъдения и при извеждането му от
затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други
престъпни деяния, взимайки предвид и данните за личността му, описани по-
горе, както и обремененото му съдебно минало. Доброто в принципен план
поведение в рамките на пенитенциарното заведение, в една строго регулирана
среда, описано от затворническата администрация, не може да бъде
противопоставена на констатирания риск за обществото, с оглед посочените
проблемни зони. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а
именно – немалкият риск от рецидив в размер на 46 точки, големият остатък,
както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде
проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна
инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, че не следва да бъда постановявано условно предсрочно освобождаване
по отношение на осъдения Н.. Допълнително следва да се посочи, че
осъденият Н., след изтърпяване на настоящото наказание, има да изтърпява и
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено
му по НОХД № 237/18г. на РС – Луковит, което според настоящия съдебен
състав обезсмисля естеството на производството, доколкото целта на същото
е да бъде направена преценка за поправянето на дееца, което да е до степен че
същият да може да бъде върнат в обществото преди изтърпяване на целия
срок на определеното му наказание. Доколкото след изтърпяване на
настоящото наказание Н. има да търпи в цялост друго наказание, наложено
3
му по друго наказателно дело, безпредметно е да се извършва преценката
дали в цялост са постигнати целите, заложени в чл. 36 от НК.
Правилно също така първоинстанционният съд е преценил, че данните
за семейното състояние на осъдения не могат да бъдат предмет за
разглеждане в това производство, доколкото не касаят постигане на целите по
чл. 70 от НК и трайното поправяне на осъденото лице.

Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява
неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на
първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по
делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното
определение следва да бъде потвърдено изцяло.


Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.08.2021г. на Софийски
градски съд, НО, 23 с-в, по н.ч.д. № 3136/2021г., с което съдът е оставил без
уважение, като неоснователна, молбата на Й. Ц. Н. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 247/15г. на
Районен съд – гр. Луковит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5