Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр.
Силистра, 28 ноември 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура-Силистра Т.Ж., като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 65
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Е.И.Н. с ЕГН **********, подадена чрез адв. Р.Г. ***, със съдебен
адрес:***, против Решение № 172 от 26. 07. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра,
постановено по АНД № 148 / 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление №
21-1099-002123 / 15. 02. 2022 г. на Началник Група към ОД на МВР – Силистра, с
което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от същия закон, на
касатора са ноложени следните администртаивни наказания - глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба са изтъкнати доводи за нарушение на закона при
постановяването на оспорвания съдебен акт, като се акцентира на това, че
касаторът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, бил е в
неизвестност относно този факт, поради което поведението му не би могло да се
разглежда като виновно. По тези съображения, моли за отмяна на съдебното
решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна ОД на МВР
гр. Силистра, действащ чрез гл. юрисконсулт В. А., с писмено становище оспорва
изложените доводи в жалбата. Моли за потвърждаване на оспореното решение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП-Силистра дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно
постановление № 21-1099-002123 / 15. 02. 2022 г. на Началник Група към ОД на
МВР – Силистра, с което касаторът е бил санкциониран с глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 26. 11. 2021 г. в 11:19 часа в гр. Силистра
жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № СС9475СК, който е с
прекратена регистрация от 17. 09. 2021 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Посоченото нарушение е констатирано при извършена от контролните органи
проверка.
Силистренският районен съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че безспорно е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.И.Н.. В мотивите на постановения съдебен акт
е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на МПС на собственик, който не го е заявил за регистрация в
двумесечен срок от придобиването. Съдът е установил, че процесното МПС е
придобито на 16. 07. 2021 г. от новия собственик „Евроземеделие 1“ ЕООД, чийто
управител е санкционираното лице, който е следвало да заяви това обстоятелство
в службата за регистрация на МПС в предвидения двумесечен срок. Неизпълнението
на това негово задължение е довело до прилагането на цитираната по-горе
разпоредба, с което се е стигнало до служебно прекратяване на регистрацията с
отбелязване в автоматизираната информациона система. Посочено е, че след 17.
09. 2021 г. на Н. е било известно, че отбелязването в системата и
прекратяването на регистрацията може да настъпи, въпреки което се е надявал
това да не стане и съответно не е предприел действия по проверка и евентуално
такива за нова регистрация на автомобила. Ето защо, Районен съд – Силистра
приема, че Н. е подходил небрежно към вмененото му задължение и въпреки че
деянието е било извършено по непредпазливост, то за него следва да се носи
отговорност съгласно чл. 7 от ЗАНН.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата
пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му,
допустимостта му и съответствието му с
материалния закон.
Основното наведено в жалбата
основание е, че деянието е несъставомерно, тъй като не е извършено виновно
предвид неуведомяването на касатора за служебното прекратяване на регистрацията.
Посоченото основание касае неправилно
приложение на материалния закон - чл.
348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК и чл. 63в ЗАНН, като това основание
попада в обхвата и на служебната проверка на акта, която се дължи от съда
съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Районният съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е наложена глобата – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред - е извършено. Спорът, както в
първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция е концентриран
около съставомерността на деянието с оглед наличието на вина у санкционираното
лице, като на този въпрос първоинстанционният съд е дал законосъобразен
отговор.
Според защитата на касатора
служебното прекратяване на регистрацията в процесния случай следва да се осмисли
като последица от отделно властническо волеизявление по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, административен акт, с който се създават задължения за неговия
адресат и се засягат негови законни интереси, който следва да достигне до
знанието на адресата, в противен случай поведението му не би могло да се
разглежда като виновно. Изложената теза не може да бъде споделена. Нормата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така
цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване
на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва
законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на
определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган (в
този смисъл Решение № 7391 от 22.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2022 г.,
VII о.). В съответствие с това следва извода, че фактическото прекратяване на
регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП няма характер нито
на административен акт, нито на фактическо правно действие, а е юридически факт
от категорията на юридическите събития, настъпващ с изтичането на двумесечен
срок от придобиването на МПС, в който новият собственик не е изпълнил
задължението си да го представи с необходимите документи пред съответната служба
за пререгистрация. За настъпването на този юридически факт не е необходима намесата на определен
административен орган или извършването на конкретни фактически действия от
някого, за които собственикът на автомобила да бъде уведомен, като този извод
се потвърждава и по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждащ хипотезите, в
които се уведомяма собственика за прекратяването на регистрацията, сред които
хипотези не попада процесната.
Изложеното сочи, че
твърденията на касатора за несъставомерност на деянието, поради липса на
виновно поведение, са необосновани. Действително липсват данни за умисъл, но незнанието
на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост. Управлявайки автомобила,
след като в качеството си управител на дружеството е знаел, че не е предприел
действия по изпълнение възникналото задължение за регистрация на МПС в
законоустановения срок, касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на предписаната в нормата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП последица, каквато съставлява служебната дерегистрация на МПС.
Ето защо деянието му несъмнено се явява виновно извършено, при форма на вината
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП не се предвижда подобно изключение от общото правило за
наказуемост на непредпазливите административни простъпки. С оглед на това
следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което следва да понесе
и предвидената санкция в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно
фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на
възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да
заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172
от 26. 07. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 148 по
описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Е.И.Н. с ЕГН **********
*** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.