ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Р.К., в качеството й на особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК на ответника по гр.д.№ 16915/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. В. Б. Т. против
определение, постановено в публично съдебно заседание на 22.03.2021г., с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателката за определяне на допълнително
възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер от 100 лева. В частната жалба се сочи, че по
горепосоченото дело са проведени повече от две открити съдебни заседания, на които адв.К.
присъствала. Сочи се, че неправилно при постановяване на обжалваното определение
първоинстанционният съд е изходил от критерии като наличие на независещи от ищеца
причини за отлагане на делото и ниска правна и фактическа сложност на спора. Твърди се,
че при определяне на размера възнаграждението за особения представител решаващият съд
е следвало да приложи чл.2, ал.2 от наредбата и чл.36, ал.2 от ЗА.
От въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е подаден отговор
на частната жалба, с който оспорват същата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Жалбата
е подадена в срок и против подлежащ на обжалване съдебен срок. Относно обжалваемостта
на определенията, имащи за предмет определянето на възнаграждения за особените
представители по чл.47, ал.6 от ГПК, е налице трайна съдебна практика- така например
Определение №7/16.01.2020 по дело №4518/2019 на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 240 от
29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328 /2016 г., на ВКС, II г.о., ВКС и др..
1
По същество на частната жалба съдът намира следното: Съгласно т.6 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл.
48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7, ал.9/Нова- Д.в., бр. 68/31.08.2020г./е
предвидено при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание на адвоката да се заплащат допълнително по 100 лева. По гр.д.№ 16915/2019г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с. са проведени три публични съдебни заседания, като искането за
определяне за адв.Р.К. на допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 от наредбата е заявено
в третото заседание, проведено на 22.03.2021г.. Жалбоподателката е назначена за особен
представител с определение в з.з. на 18.02.2020г., преди влизане в сила на ал.9 на чл.7 от
наредбата, но преди отмяната с обнародвано в Д.в. бр.45/15.05.2020г. Решение № 5419 на
ВАС на РБ на бивша ал.8, съдържаща абсолютно същото правило, както и нова ал.9. Ето
защо, претендираното възнаграждение се явява дължимо както в редакцията на наредбата
към момента на назначаване на адв.К. за особен представител, така и в редакцията й към
датата на заявяване на искането и произнасянето по същото. С оглед сравнително ниската
правна и фактическа сложност на спора по делото и съобразно с разпоредбата на чл.47, ал.6
от ГПК, даваща възможност за определяне на възнаграждението под минимума, но не по-
малко от ½, допълнителното възнаграждение ще следва да бъде определено в размер от 50
лева. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде уважена частично.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от публично съдебно заседание на 22.03.2021г. по гр.д.№
16915/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. в частта, с която е оставено без уважение искането на
особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника В. Б. Т., адв.Р.К. за определяне на
допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за разликата между пълния
претендиран размер от 100 лева и 50 лева, като вместо това
ОПРЕДЕЛЯ за адв.Р. К. К., в качеството й на особен представител по чл.47, ал.6 от
ГПК на ответника В. Б. Т., допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 50 лева,
вносими от ищеца по горепосоченото дело на ПдРС, ХХІІ гр.с. „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД в едноседмичен срок от съобщението, което следва да бъде изпратено
от първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.Р.К. частна жалба против
2
горепосоченото определение от 22.03.2021г. в частта, с която искането й за определяне на
допълнително възнаграждение е оставено без уважение за разликата над определените с
настоящето определение 50 лева до пълния претендиран размер от 100 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3