№ 343
гр. Б., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20251810100831 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основаие чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД и са
предявени при условията на евентуалност положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК, чл.10, ал.2 от ЗПК/Закон
за потребителския кредит/ и чл.19, ал.5 от ЗПК.
Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник
адв. А. Д. от САК, моли да бъде прогласен по отношение на „П. К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, за
нищожен сключения между тях Договор за потребителски кредит Стандарт № * от
16.05.2022г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22
от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/.
При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск Л. Ц. С. от Б., чрез
пълномощник адв. А. Д. от САК, моли да бъдат прогласени по отношение на „П. К.Б.“ЕООД
с ЕИК: * за нищожни клаузите от сключения Договор за потребителски кредит Стандарт №
* от 16.05.2022г. между „П. К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и Л. Ц. С., предвиждаща заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ в размер на 700лв. и на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Флекси“ в размер на 800лв. поради
противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във
вр. с чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/.
При условията на евентуалност, ако не се уважи горния главен иск Л. Ц. С. от Б.,
чрез пълномощник адв. А. Д. от САК, моли да бъде прогласена по отношение на „П.
К.Б.“ЕООД с ЕИК: * за нищожна клаузата от сключения Договор за потребителски кредит
Стандарт № * от 16.05.2022г. между „П. К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и Л. Ц. С., предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави-чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/, тъй като надвишава тройния размер на
законната лихва.
Л. Ц. С. от Б., чрез пълномощник адв. А. Д. от САК моли да бъде осъдено „П.
К.Б.“ЕООД с ЕИК: * да заплати сумата-главница от 1471лв./хиляда четиристотин
1
седемдесет и един лева/, представляваща надплатената от нея сума по сключен между
страните Договор за потребителски кредит Стандарт № * от 16.05.2022г. между „П.
К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и Л. Ц. С., който договор или отделни клаузи за плащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“, на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга “Флекси“ и на възнаградителна лихва, са обявени за нищожни, за
което описаната по-горе сума е получена от ответника без основание, както и да се присъдят
разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.117 и 118/.
В с.з ищецът Л. Ц. С. от Б., чрез пълномощник адв. А. Д. от САК е депозирала
писмена молба с вх.№ 9504 от 06.10.2025г. чрез ССЕВ, в която заявява, че поддържа
исковата молба и моли да се приемат представените с нея писмени доказателства, както и да
се присъдят направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, отразени в списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.117 и 118/.
Ответникът-„П. К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник гл.юрк. Наталия
Миткова Лозанова, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с
вх.№ 5880 от 27.06.2025г., изпратен по куриер с дата от 26.06.2025г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник гл.юрк. Наталия Миткова
Лозанова оспорва исковете и твърди, че са неоснователни.
Ответникът признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 1471лв.,
както се твърди в исковата молба, но счита, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит Стандарт № * от 16.05.2022г. е действителен, за което излага
подробни съображения:
Съгласно принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са
се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент.
Ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на
стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към
момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже
от сключения договор.
Според ответника лихвата при договорите за потребителски кредит не е
мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на
парично вземане. По своята правна и икономическа природа възнаградителната лихва е цена
(възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените парични
средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
Поради това не е пряк паричен израз на стойността на предоставените в заем капитали, а
израз на част от потребителската му стойност да носи доход от неговото по-ефективно
използване. Поради това не може да бъде подкрепено и неправилно е разбирането, че
възнаградителната лихва не може да има по-голям размер от законната или от двукратния,
или от трикратния размер на законната лихва, тъй като от една страна, подобно правило не е
уредено законодателно, а от друга, двата вида лихва имат различна правна и икономическа
същност и не може да има зависимост между тях. С оглед на горното, уговореното в
договора за кредит възнаграждение за ползването на заемната сума е действително такова.
Ответникът заявява, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен
процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, Съгласно която приетата
за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от
2
датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане.
Според ответника след като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо
изготвянето на методика за определянето му. Годишният процент на разходите е фиксиран,
неизменен. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане -
възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не е
посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са
нормативно залегнали, поради което няма нормативно задължение за разписана и методика
за формиране на ГПР.
Ответникът твърди, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от
годишния процент на разходите/ГПР/ в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит
няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Дори да има неточно посочване
на годишния процент на разходите, правото на потребителя на информираност по никакъв
начин не е нарушено, за което според ответника не могат да се приложат последиците,
предвидени за липса на посочване на ГПР.
Освен това ответникът моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се определи
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразявайки
възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16
и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата
камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, с правната и
фактическата сложност на делото.
В с.з. ответникът „П. К.Б.“ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител и не
взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 16.05.2022г. са сключили Договор за потребителски
кредит Стандарт № *.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 16.05.2022г. между „П.
К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и ответникът Л. Ц. С. като клиент
/кредитополучател/ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт
№ *, при следните параметри: сума по кредита-2000лв., размер на месечна вноска от
96.85лв., срок на кредита 36 месеца, ГПР:49.01%, ГЛП:41.00% или общо дължима сума по
кредита е сумата от 4386.89лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в
размер на 700лв. и „Флекси“ в размер на 800лв., за което е определена допълнителна вноска
от 41.66лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и така
общото задължение на месечна вноска е в размер на 138.51лв. или общо задължение по
кредита е сумата от 4986.89лв.
Ищецът не спори затова, че е получил от ответника заемната сума от 2000лв.
След сключване на договора за кредит страните са сключили 4 броя анекси, с които се
отлагат изплащането на вноските, но общо дължимата сума е непроменена. Горното се
установява от приложения копия от Анекс №2 от 04.07.2023г., Анекс № 3 от 08.11.2024г. и
Анекс № 4 от 02.01.2025г. заедно с погасителни планове към тях, като от последният е
3
видно, че крайната падежна дата на плащане е 15.10.2025г.
Страните не спорят и затова, че към момента на депозиране на исковата молба на
21.05.2025г. ищцата е заплатила сумата от общо 3471лв. или е платила сумата от 1471лв. над
тази за сумата-главница от 2000лв. За горното са приложени и копия от разписки за
извършените плащания от ищцата в полза на ответника по процесния договор за кредит.
Не е спорно между страните и това, че възнаграждение за закупената от ищцата
допълнителна услуга „Фаст“ от 700лв. и закупеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ от 800лв. или сумата от общо 1500лв. не са включени в размера на ГПР, отразен в
приложения договор за кредит, сключен между страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни
искове за нищожност на договора за потребителски кредит и на клаузи от договора за кредит
поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и във
вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1, изр. 1 от ЗЗД са допустими,
тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Стандарт № * от
16.05.2022г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни
съображения:
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит Стандарт № * от
16.05.2022г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства – писмени доказателства и признанията на ответника, направени в писмения
отговор, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за
недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
4
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.01%, а възнаградителната лихва
/фиксиран ГЛП/ е 41.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването
му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване
на посоченото законово основание.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в исковата молба, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените договор и общи условия.
Заплащане на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ на обща стойност от 1500лв. при даден кредит от 2000лв. е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено
и в договора, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази
нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно обогатяване на кредитора
представлява накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за
допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от
Закон за потребителския кредит/ЗПК/ клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни
кредитополучателят и ответникът да са се възползвали реално от предоставените им
допълнителни услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което
уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Съдът счита, че договорът в частта за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ заобикаля
закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в
чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни възнаграждения за услуги, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за кредит, като стойността на допълнителния пакет
услуги от 1500лв. е несъответстваща по размер с този на отпуснатата в заем сума от 2000лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки
са нищожни поради противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да
породят желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за заплащане
на пакет от допълнителни услуги са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
5
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в &1,т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя, което включва и възнагражденията за пакет от допълнителни услуги.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита.
С оглед уважаване на главния иск за нищожност на целия договор за потребителски
кредит, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове за нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит.
Разгледан по същество предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от
1471лв./хиляда четиристотин седемдесет и един лева/, представляваща надплатената от
ищцата сума, над тази за главница по сключен между страните Договор за потребителски
кредит Стандарт № * от 16.05.2022г., който е обявен за нищожен, за което е получена от
ответника без основание, е основателен и следва да бъде уважен, по следните правни
съображения:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер от 1471лв., че тя е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т.е. без да е било налице
годен юридически факт.
От направените признания от ответника, отразени в писмения отговор, се установи, че
ищецът е заплатила в полза на ответника сумата от общо 3471лв., т.е. освен сумата от
6
2000лв. за главница е надплатила сумата от 1471лв., за което съдът приема, че ищецът е
надплатила от дължимото по сключения между страните договор за кредит от 16.05.2022г.,
сумата от общо 1471лв.
Следователно с оглед нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит Стандарт № * от 16.05.2022г., по който съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита / сумата от
2000лв./, в случая ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 1471лв.,
представляващо платени при начална липса на основание, поради което искът с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и
следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 270лв./двеста и седемдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи
заплатена държавна такса.
Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат А.
Д. от САК, с личен № ********** и адрес: гр.С., р-н С., ж.к.Я., ул.Х. О.№*, ет.*, ап.* се
следва адвокатско възнаграждение в размер от 1135.20лв. с ДДС съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с
оглед на приложения договор за правна защита и съдействие при съобразяване със цената на
исковете, като се има предвид, че се касае до процесуално представителство, защита и
съдействие по дело с един интерес със цена от общо 6457.99лв., както и че разрешеният
правен спор не се отличава с фактическата и правна сложност, проведено е само едно
открито съдебно заседение със събрани писмени доказателства, имайки предвид и
Решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв. А. Д. от САК срещу ”П. К.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:* ОБЯВЯВА за нищожен сключения
Договор за потребителски кредит Стандарт № * от 16.05.2022г. между ”П. К.Б.”ЕООД като
кредитор и Л. Ц. С. като кредитополучател, поради противоречие със закона- чл.26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/ и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА ”П. К.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*,
бл.*, вх.*, с ЕИК:* да заплати на Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:
********** сумата-главница от 1471лв./хиляда четиристотин седемдесет и един лева/,
представляваща надплатената от нея сума, над главницата по сключен между страните
Договор за потребителски кредит Стандарт № * от 16.05.2022г. между „П. К.Б.“ЕООД с
ЕИК: * и Л. Ц. С., който договор е обявен за нищожен, за което описаната по-горе сума е
получена от ответника без основание, както да заплати и сумата от 270лв./двеста и
седемдесет лева/ за направени разноски по делото за заплатени такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата ”П. К.Б.”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:* да заплати на
адвокат А. Д. от САК, с личен № ********** и адрес: гр.С., р-н С., ж.к.Я., ул.Х. О.№*, ет.*,
ап.* сумата от 1135.20лв./хиляда сто тридесет и пет лева и 20 стотинки/ с ДДС за адвокатско
7
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8