№ 254
гр. П.., 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П.., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500152 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призован не се
явява представител.
По делото е постъпила молба от „Профи Кредит България“ ЕООД в
което се явява, че поддържа въззивната жалба. Не се сочат нови
доказателства. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът по въззивната жалба АНТ. ЦВ. Й., редовно призован не се
вявява.
От адв. Д., като процесуален на ответника по въззивната жалба АНТ.
ЦВ. Й. с изразени доводи по съществото на правния спор. Поддържат се
възраженията, които са заявени пред първ. произцводтво.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 1074/01.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1378/2021 г.
по описа на Районен съд - гр. П.., съдът е отхвърлил предявените от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
1
гр. София, бул. „България“ № 49,бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и
Ярослав Кжищоф Чулак, против А..
Ц.. Й., ЕГН ********** от с. М...., общ. Б.., обл.
П.., ул. ... по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
искове с правно основание във чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница в размер на
2 213.49 лв., договорно възнаграждение в размер на 599.32 лв. за периода от
17.01.2017 г. до 17.01.2018 г., лихва за забава в размер на 63.20 лв. за периода
от 18.01.2016 г. до 17.01.2018 г. и законна лихва в размер на 1 162.10 лв. за
периода от 17.01.2018 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 20.11.2015 г., по отношение
на които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 16881/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и
предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК иск с
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на възнаграждение в размер на 1 414.29 лв. за закупен пакет от допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
********** от 20.11.2015 г., по отношение на което заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16881/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е било отхвърлено.
ОСЪДИЛ е „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов,
Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на АНТ.
ЦВ. Й., ЕГН ********** от с. М...., общ. Б.., обл. П.., ул. ... на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. в заповедното
производство.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Р.
2
ИВ. ИЛ.. Счита обжалваното решение, за неправилно в частта, с което се
отхвърля претенцията на дружеството, относно главница и договорно
възнаграждение. Заявява, че не обжалва решението в частта за закупения
пакет от допълнителни услуги.
С допълнително молба вх.№96/05.01.20221 год. жалбоподателя
отстранява нередовностите на въззивната си жалба, като твърди,че обжалва
решението само в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на
главницата 2213.49 и договорно възнаграждение в размер на 599.32 лв. и в
чстта относно прекомерност на разноските.
На първо място счита за неоснователно заключението на съда, че
процесния договор е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1,
10 от ЗПК. Счита, че процесния договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В същия подробно били описаните всички
параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен
език. Гражданско задължение на всяко лице било да прояви грижа на добър
стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото
съдържание, ако не разбира част от него да се обърне към кредитния експерт
за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от
същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го
подписва. От представения по делото кредитен договор било видно, че
същият е сключен в размер, идентичен със заявените от заемополучателя
параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски
кредит. Преди сключването на процесния договор, на клиента бил
предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното искане
за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия
кредитен договор. От него било видно, че дружеството в качеството си на
кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра били посочени
същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Клиентът бил
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е
подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр,
който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са
посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен бил и връчен на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
3
и датите на плащане на погасителните вноски, договорът е съглашение, което
изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това
общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният
договор за потребителски кредит с ответника напълно отговарял на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно г съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента
на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на
ответника всички полета били попълнени. Кредитополучателят бил получил
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за
сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато
възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.
На следващо място счита, че в процесния договор ясно е посочена
методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно
изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент -
арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая страните били уговорили глобален фиксиран
размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41,17%. В
договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер
на дължимите суми от длъжника. Считам, че уговорения годишен лихвен
процент в размер на 41.17 % отговаря на законовите ограничение и не
противоречи на добрите нрави. В българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като
сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
4
свободна воля страните се били съгласили да сключат договор за кредит с
годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 %. Клиентът се е
съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на
стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения,
така и към момента на сключването на договора, така и с необективане на
желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни
вноски. Добрите нрави били критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. След като
"добрите нрави" не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във
всеки конкретен случай, то и въвеждането на параметрите на добрите нрави
от ответника не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при
твърдение за нарушение на чл. 9 ЗЗД ответникът е следвало да посочи кои
конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай
липсва. Известен бил фактът, че паричният ресурс на небанковите
институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед на факта, че не
могат да осъществяват влогонабиране. Известен е фактът, че лихвите при
небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да
отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат
такъв от банките поради различни 'съображения, водещи до ниска
кредитоспособност. С оглед на тези обстоятелства меродавна е пазарната
цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размерна ГПР, в
чието изчисляване участват дължимите от потребителя лихви. Добрите нрави
били критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение
ги приемат и се съобразяват с тях. Не се сочи какви са критериите за
поведение, установени в обществото във връзка с потребителското
кредитиране от небанкови институции, които същите счита, че са накърнени с
уговорения лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 %. Счита, че
добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови финансови
институции са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на които
останалите небанкови финансови институции предлагат потребителски
кредити. Съгласно критериите за поведение, установени в обществото по
отношение на лихвените проценти по потребителски кредити от небанкови
5
финансови институции, лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 %
не противоречат на добрите нрави. Поради гореизложените съображения
счита годишният процент на разходите за действителен такъв, а твърдението,
че поставя страните в неравностойно положение за неоснователно и
голословно. Годишният процент на разходите по кредита, който изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1
от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ включва
лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.
ГПР по процесния кредит е в размер на 49.89 %, като годишния лихвен
процент е 41.17 %. Принципно за страните нямало пречка да уговарят
възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични
задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне
не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от
08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Следователно
към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР. В случая нямало
противоречие с добрите нрави, доколкото същите са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр.З ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със
сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно
условие.Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
6
добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по
предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната
лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е
налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с
императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Счита за неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК№
********** не дължи претендиралото от дружеството договорно
възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Счита, че кредиторът не е
посочил по-нисък от действителния размер на ГПК и че не е предоставил
невярна информация на потребителя.
Счита, че при цялата налична информация, всеки потребител, може без
затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на
договор за кредит и конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да
заплаща и дали има обстоятелства, при настъпване на които размерът на
лихвата/ГПР може да бъде променен. На длъжника било дадена възможност,
по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже
от него, без да дължи неустойка, което клиентът не е направил.
На следващо място счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно
бил направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата
главница. Твърди, че съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните и части. Във връзка с
гореизложеното и действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищецът да бъдат
присъдени дължимите задължения за главница и договорно възнаграждение.
Предвид направените плащания по процесния договор остава дължима
7
главница в размер на 1497.88 лева. и следва да бъде присъдена.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като моли постановеното решение да бъде изменено в частта
с разноските присъдени на ответника, като бъде намалено до предвидения в
закона минимум.
Искането е да се отмени като неправилно обжалваното решение и се
постанови друго, с което да се признаете за установено, че ответникът дължи
претендиралите по процесния договор суми. Заявява, че не обжалва
решението, относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба АНТ.
ЦВ. Й., чрез пълномощника си Адв. А.М. Д.. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Заявява, че поддържа възраженията си, че
ответникът има качеството на поръчител и е изтекъл преклузивният срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Излагат се подробни съображения във връзка с
възраженията направени във въззивната жалба.
Искането е да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски във въззивното производство разноски,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК и писмено становище.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
8
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9