Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 16074 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 500275
от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№ 17951/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 62ри състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД иск с правно основание чл. 213 КЗ
(отм.) за заплащане на сума в размер на 179.21 лева.
Съдът се е
произнесъл и по искането на ответното дружество за присъждане на разноски,
сторени в хода на производството по делото, като е осъдил ЗД „Е.“ АД да му заплати
сума в размер на 300 лева.
От името на ищеца
ЗД „Е.“ АД в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е обжалвано първоинстанционното
решение в цялост като неправилно. В жалбата се излагат твърдения, че районният
съд е постановил решението при допускане на съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че констатацията на решаващият съд относно липсата на сключена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач със З. „О.” АД не
отговаряла на събраните по делото доказателства. Напротив, въззивникът посочва,
че от представената справка от Гаранционен фонд по рама се установявало, че МПС
с рама WF0AXXGCAATC63574 е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното
ПТП – 17.10.2014г., като за това МПС е имало сключена и друга застраховка за
същия периода при друг застраховател. Ето защо в жалбата се твърди, че
претенцията на въззивника към въззиваемия е за дължимостта само на ½ от
заплатеното застрахователно обезщетение. С оглед изложеното се моли обжалваното решение
да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде уважен, и в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество -
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с който се оспорва подадената жалба и изложените в нея
доводи. Поддържа се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобилът, причинил процесното ПТП. Поради това се моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно, а в полза на въззиваемото дружество
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 62ри състав,
решение за валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази насока с
оглед доводите, изложени във въззивната жалба, са следните:
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да се
установи съгласно правилата на чл. 154 от ГПК при условие на пълно и главно
доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически
факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките
за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и
4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните е
безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна
застраховка „КАСКО” за лек автомобил марка „Форд Транзит Конект”, с рег. № ******,
валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава
и от представената по делото застрахователна полица № 00500100051159, с
подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 11.11.2013г.
до 10.11.2014г.
Доказано е, че в
срока на действие на договора за имуществено З. е настъпило застрахователно
събитие – в гр.Силистра на 17.10.2014г. около 10:10 часа е реализирано ПТП с
участници застрахованото при ищцовото дружество МПС марка „Форт Транзит Конект”
с рег.№ ******, което е било паркирано, и лек автомобил с марка „Форд Ескорт” с
рег. № ******, управлявано от И.М.К., който е предприел маневра движение на
заден ход, и е блъснал паркирания автомобил. Това обстоятелство се установява
от представения протокол за ПТП № 1320124, съставен от органите на МВР по
сведения на водачите, без извършване на посещение, приет по делото и неоспорен
от ответника, в който е посочено, че МПС причинило ПТП е с рама WF0AXXGCAATC63574
и е застраховано с валидна застраховка „Гражданска отговорност” полица №
28113003110077 при застрахователно дружество „Олимпик”.
По делото е
установено и че при застрахователя – ищец е
образувана преписка по щета № ********** и е съставен протокол за оглед
и оценка на щети на МПС. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника и се
потвърждават от приложените по делото искане за завеждане претенция по
застраховка „Каско на МПС“ вх. № 130-141/23.10.2014г., декларация на водача на
увредения автомобил от 20.10.2014г. и протокол за оглед и оценка на щети на
МПС, изготвен след оглед на 20.10.2014г.
Не се спори и че
ищцовото дружество е изплатило на 22.10.2014г. във връзка с образуваната
преписка по щета № ********** застрахователно обезщетение в размер на 328.42
лева, каквато е стойността на извършения ремонт на увредения автомобил, видно
от представените по делото калкулация-ремонт № **********, контролен списък №
********** и доклад по щета. Фактът на плащане се установява и от представеното
по делото извлечение от банкова сметка, ***ия на посочената сума с основание за
плащане „изп.щета **********”.
Настоящият
състав приема, че по делото е безспорно между страните и че водачът на лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”,
с рег.№ ****** с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския
деликт и именно в резултат на неговото поведение са причинени вреди по
застрахованото от ищеца МПС.
Пред въззивната
инстанция спорът между страните е концентриран върху въпроса дали по отношение
на лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег.№ ****** към датата на
процесното застрахователно събитие е имало сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.
За установяване
на това обстоятелство от ищцовото дружество е ангажирано като доказателство
извлечение от информационната система на Гаранционен фонд относно сключени
застраховки „Гражданска отговорност” за МПС с рама № WF0AXXGCAATC63574. От извлечението
се установява, че за автомобил с посочения номер на шасито и с регистрационен
номер ****** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” за периода
от 28.12.2013г. до 27.12.2014г. и от 30.12.2014 до 30.12.2015г. със
Застрахователна компания „О.– клон България”. Посочено е още, че автомобил с
номер на рамата WF0AXXGCAATC63574, но с регистрационен номер СС5974СА за периода
01.01.2014г. до 31.12.2014г. е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника З. „О.” АД.
Същевременно от
приетия по делото протокол за ПТП № 1320124 се установява, че автомобилът на
делинквента е с рег. № ****** и съгласно посоченото в него е бил застрахован
при различно от ответното дружество застраховател, а именно Застрахователна
компания „О.– клон България”. Нещо повече, от представеното от самия ищец към
исковата молба писмо с рег.№ РК-014-1013/23.01.2015г. е видно, че ищцовото
дружество е отправило регресната си претенция по преписка за щета № **********
за цялата сума от 328.42 лева именно към Застрахователна компания „О.– клон
България”, а не към ответника.
Посочването в
справката от Гаранционен фонд на различни регистрационни номера, а именно рег. № ****** и рег.№ СС5974СА, за МПС с една
и съща рама WF0AXXGCAATC63574
обуславя вероятността за невярност на удостоверените в справката данни.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че двата регистрационни
номера са за процесния автомобил. Същевременно водачът на МПС е представил пред
органите на КАТ полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с трето
за спора лице - Застрахователна компания „О.– клон България”, а не с ответното
дружество. Обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства не
позволяват да се достигне до извод, че от страна на ищеца по несъмнен начин е
установено по делото наличието на правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между виновния за процесното ПТП водач и ответника ЗАД „ОЗК - З.“
АД.
Следователно, по
делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответното
дружество е пасивно материално легитимирано да отговаря по регресната претенция
на ищеца. Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест въззивният съд намира, че исковата
претенция на ищцовото дружество е неоснователна.
Предвид
съвпадението между изводите на въззивната инстанция и на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора право на разноски пред Софийски градски съд има З. „О.” АД, от името
на което още в отговора на въззивната жалба от процесуалния му представител е
релевирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, т.е съдът
може да определи размерът на възнаграждението и под посочения в наредбата
минимум. Предвид това и съобразявайки, че процесуалният представител на
въззиваемата страна е депозирал отговор на въззивна жалба, но не се е явил в
единственото проведено открито съдебно заседание пред Софийски градски съд,
присъденото в полза на З. „О.” АД юрисконсултско възнаграждение следва да е в
размер на 100 лева.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 500275 от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№ 17951/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 62ри състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД, с ЕИК ******,
с адрес на управление ***, да заплати на З. „О.” АД, с
ЕИК ******, с адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.