Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1196/28.10.2022
година, град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав, на шести октомври, през две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ : Константин Григоров
Яна Колева
секретар: Вяра Стоянова
прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 1178 по
описа за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.И.Х., ЕГН **********,***,
против решение № 10 от 09.05.2022 г., постановено по АНД
№ 41/2022 г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
Жалбоподателят намира, че решението на районния съд
е неправилно, тъй като било постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
възражения, според които съдът не извършил анализ на събраните от АНО и
представени от жалбоподателя доказателства. Не ставало ясно на какъв, разбираем
за Е.Х., митническият служител попитал дали същата има нещо за деклариране,
поради което не било изяснено дали Х. възприела, че следва да декларира процесната
стока. Не ставало ясно как органът установил, че стоката е собственост на
жалбоподателката. Сочи, че се касае за една вещ, съставена от няколко
компонента, но грешно била обсъдена и оценена като отделни елементи – лазерна
машина за гравиране, монитор, клавиатура. След покупка машината била изпратена
за ремонт до Турция и взета от там от Е.Х. при престой в тази държава. Сочи
доказателство – фактура с товарителница А 008205, издадена от търговеца, от
който е закупена стоката. Цената била 246 евро, което било под установения от
законодателя праг, вменяващ задължение за деклариране. Алтернативно сочи
приложение на чл.237 от ЗМ, според който стоки, които по вид и количество нямат
търговски характер и за които се изисква деклариране, ако не бъдат декларирани
от пътниците, преминаващи държавната граница, и бъдат открити на обичайни места
при митнически преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия
собственост са, без да се налага глоба. В случая вещта не била с търговски
характер и се намирала на обичайно място в автомобила – багажник. Иска
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на НП.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмена молба от
упълномощени представители, изразява становище по хода на делото, поддържа
жалбата и направените искания. Претендира разноски.
Ответникът по касация, Митница
Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Р.. В писмен отговор, който
поддържа, оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Сочи, че за съставомерността на деянието е достатъчно обективното
неизпълнение на задължението за деклариране. Иска обжалваният съдебен акт да
бъде оставен в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването. Сочи, че
в хода на административнонаказателното производство било нарушено правото на
защита на касационната жалбоподателка, тъй като АНО не дал възможност за
представяне на всички документи. Изтъква, че при влизане от Турция в България Е.Х.
заявила, че процесната стока вече е влизала в ЕС – Германия, но това твърдение
не било изследвано от органа.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Малко Търново потвърдил НП № 2410/15.02.2022 г. на зам. директор на ТД
Митница Бургас.
За да постанови решението съдът
приел, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до нарушаване правото на защита
на жалбоподателката. Съдът възприел тезата на АНО за извършено нарушение и
изложил мотиви, с които потвърдил НП.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно
обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на XII от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Въз основа на
доказателствата по приложената административнонаказателна преписка и тези
събрани от първоинстанционния съд, от фактическа страна по делото е установено,
че на 18.11.2021 г., около 23,50
ч., на митнически пункт Малко Търново, на трасе вход, пристигнал автомобил пътуващ
от Турция за България, който бил управляван от С.Ю.С.. В автомобила пътували и Й.А.Ф.,
Д.С.Н., К.С.К. и Е.И.Х.. След приключване на паспортния контрол, постъпило искане
(л.9 от АНП) за извършване на съвместна проверка от Гранична полиция на водача на
автомобила и жалбоподателката Е.Х.. Цел на проверката – недекларирани акцизни
стоки и изделия от благороден метал в личния багаж на пътниците и в багажното
отделение на автомобила. Основание за проверката бил анализ на риска УРИ
4069р-9448/25.07.2015 г. Актосъставителят – старши инспектор в ТД Митница
Бургас, МП Малко Търново, попитал водача и лицата, пътуващи в автомобила, дали
имат стоки, подлежащи на деклариране пред митническите органи. Всички
отговорили отрицателно. Проверяващите инспектори пристъпили към извършване на
проверка на автомобила и багажа на лицата в халето за митнически проверки на
митническия пункт. В багажното отделение на автомобила, в кашон, била открита
стока, която проверяващите описали като недекларирана: Лазерна машина за
гравиране - 1 бр.; Монитор „Silvercrest“ - 1 бр.; Клавиатура „TR - XI“ - 1 бр. Е.Х.
заявила, че стоката е нейна.
Било снето писмено обяснение
(18.11.2021 г.), в което Х., лично на български, описала, че закупила машина за
надписи от Истанбул, Турция преди два месеца. След като включила машината,
поради „грешно свързани кабели“ същата се развалила/изгоряла и я изпратила от
Германия за Турция с карго. На 09.11.2021 г. Х. отишла до Турция на лекар.
Получила позвъняване по телефона, че машината е готова и я взела със себе си като
се прибирала за България. Описва, че при проверката била попитана дали има нещо
за деклариране, на което Х. отговорила, че не е купила машината сега и не носи
документите за закупуването. Взела е същата от ремонт и има документ за него.
Стоката, била иззета с разписка
№ 0143285/19.11.2021 г. Бил съставен протокол за извършена митническа проверка № 21BG1003М052145/19.11.2021
г. Въз основа на установените данни бил съставен АУАН № 2369/19.11.2021 г. по описа на ТД
Митница Бургас, с който на Е.Х. било вменено нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ. Актът бил връчен лично на нарушителя в деня на съставянето.
С възражение вх. №
32-377968/25.11.2021 г. Е.Х. изложила възражения, според които не е извършила
соченото нарушение. Потвърдила, че е собственик
на посочените в АУАН вещи, които й били изпратени чрез куриерска служба от
Турция до Германия, където живеела, въз основа на нейна поръчка. Тъй като вещите
били втора употреба, се оказало че имат дефекти, поради което се наложило
отново да бъдат изпратени в Турция за ремонт. След като приключили ремонтните
дейности и г-жа Х. била уведомена за това, същата решила сама да ги вземе от
сервиза в Турция, тъй като се намирала в страната по това време. По тази
причина вещите се намирали в багажа й, който се намирал в автомобила, с който
пътувала и преминала границата между Турция и България на посочена дата.
Изложено е възражение, че стойността на вещите е такава, че същите не попадат
сред задължителните за деклариране стоки.
Със заповед №
ЗТД-1000-567/23.08.2021 г. на директора на ТД Митница Бургас била назначена
комисия, която извършила оценяване на стоката предмет на нарушението, както
следва:
1. лазерна машина 649,83 лв.;
2. монитор Silvercрest 87,73 лв;
3. клавиатура TR-X1 13,59 лв.
Общ размер 751,15 лв.
АНО преценил наведените
възражения като неоснователни и издал наказателното постановление.
Съгласно чл.233, ал.1
от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната
граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност
на стоките, а според чл.233, ал.3
от ЗМ, когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или
забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките при внос.
На Е.Х. е вменено, че пренесла
през държавната граница на България, конкретно описани по вид стоки, без
знанието и разрешението на митническите органи т.е. същата извършила митническа
контрабанда. За да достигне до този извод АНО приел, че жалбоподателката била
длъжна да декларира пред митническите органи процесната стока, което задължение
тя не изпълнила.
1. Основното възражение на
жалбоподателката е, че процесната стока, в нейната цялост – машина за гравиране
на текстове, след като била закупена от Турция, била изпратена до адрес на Е.Х.
в Германия, а поради нужда от ремонт отново върната до Турция. В подкрепа на
тези твърдения по делото е представена единствено фактура (с товарителница) за
закупуване на машина за изписване (гравиране) на текстове, втора употреба. Фактурата
и товарителницата обаче, не съдържат адрес на получател. Посочено е единствено
името на клиента, вида на стоката и цена. Не са представени никакви
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че след закупуване,
процесната машина действително е била изпращана за Германия, а в този смисъл
преминавала митнически контрол при влизане в ЕС. Не са представени и
доказателства, че е била изпращана обратно от Германия до Турция за ремонт. Жалбоподателката твърди, че при получаване на машината
от ремонт бил издаден документ, но по делото (вкл. АНП) такъв документ с превод
на български език, който да потвърждава това твърдение на Е.Х. не е представен.
По преписката е наличен документ на турски език, чието съдържание, поради
липсата на надлежен превод на български, съдът не може да възприеме, а поради
тази причина и не може да кредитира.
Предвид изложеното касационният
състав приема за недоказани твърденията, че процесната стока/машина е била
обект на митнически контрол при предходно влизане на територията на ЕС.
2. Съгласно чл.41 от Регламент (ЕО)
№ 1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за митнически
освобождавания (кодифицирана версия)/16.11.2009 г., стоките, съдържащи се в
личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат без да се
облагат с вносно мито, при условие че подобен внос е освободен от ДДС съгласно
разпоредбите на националното законодателство, приети в съответствие с
разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно
освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от
лица, пътуващи от трети страни.
Освобождаването от данък при
внос е уредено с разпоредбата на чл.58 от ЗДДС. Според ал.4, вносът на стоки,
внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен
от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни
пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона. Според ал.6, за
целите на паричните прагове по ал.4 стойността на отделна вещ не може да бъде
разделяна.
Съгласно чл.51а, ал.2, изр.
първо от ППЗДДС, паричните прагове по чл.58, ал.4 от закона за стоки, различни
от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове.
Съгласно чл.21, ал.1, т.14 от ЗАДС, от плащане на акциз се освобождават акцизни стоки, които се внасят с
личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху
добавената стойност.
Анализът на посочените правни
норми сочи извод, че за да бъде освободена една стока, съдържаща се в личния
багаж на пътника, идващ от трета държава, от плащане на вносно мито, следва подобен
внос да е освободен от ДДС съгласно разпоредбите на националното законодателство.
Стоката следва да е с нетърговски характер и да е на стойност до 300 евро или
стойността в лева. Стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.
Не се спори, че стоката няма
търговски характер. В конкретния случай АНО приел, че в багажа на Е.Х. са
налични три отделни вещи и назначил тричленна комисия, която да определи
митническата стойност на тези вещи. След като била определена митническа
стойност поотделно, общият сбор бил приет за стойност на стоката и така било
прието, че същата надхвърля определения праг от 300 ерво, респективно
стойността в лева. Съдът намира, че заключението на комисията не следва да бъде
кредитирано. Същото е лаконично и се изчерпва в посочване наименованието на
всяка вещ поотделно и определена стойност в лева.
На първо място, с оглед
твърдението на жалбоподателката, че се касае за компоненти, които съвкупно
функционират като машина за гравиране, не става ясно защо комисията е определяла
стойност за тези компоненти поотделно. Няма доказателства, че комисията е изследвала
дали се касае за един уред, функциониращ чрез няколко компонента или се касае
за отделно функциониращи независими вещи. В тази връзка и предвид указанието на
чл.58, ал.6 липсват мотиви.
Посочено е, че стойността се
определя на основание чл.74, §3 от Регламент 952/2013 г., според който когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; в) настоящата глава. Описание на начина на определяне на
митническата стойност, с оглед посочената разпоредба, не е изложено. Не става
ясно като какви са остойностени тези компоненти – като нови или като втора
употреба. Следва да се отбележи, че според фактурата представена от Е.Х. пред
първоинстанционния съд, стойността на машината в цялост е 290,80 евро, което е
под прага определен в националното законодателство и стоката не подлежи на
деклариране.
Изложеното мотивира касационния
състав да приеме, че в случая нарушението вменено на Е.И.Х. не е доказано. Като
е стигнал до различен извод, Районен съд – Малко Търново е постановил
неправилно решение, с което е потвърдил наказателното постановление. Това
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с
което НП да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 09.05.2022
г., постановено по АНД № 41/2022 г. по описа на Районен съд – Малко Търново,
като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2410/15.02.2022 г. на зам. директор на ТД Митница
Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: