№ 71
гр. Свищов, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100786 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:
ИСК с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищецът И. К. И. твърди, че с ответницата по делото са бивши съпрузи,
като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по ГД № 62/2014 г. по
описа на РС Свищов, като било одобрено споразумението по въпросите,
произтичащи от прекратяване на брака, включително и въпроса с издръжката
на детето И.. Твърди, че на 05.12.2022 г. получил покана за доброволно
изпълнение по образувано на 04.10.2022 г. по молба на ответницата ИД №
89/2022 г. по описа на ДСИ при РС Свищов въз основа на издаден на
23.09.2022 г. изпълнителен лист по ГД № 62/2014 г. по описа на РС Свищов.
Твърди, че задължението му за плащане на месечна издръжка в размер на 100
лева било установено с влязлото в сила решение по ГД № 62/2014 г. на РС
Свищов, което задължение имало характер на периодично плащане. Позовава
се, че когато задължението за плащане на издръжка е признато с в влязло в
сила съдебно решение, какъвто бил настоящия случай, давностният срок бил
5 годишен по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, но не течал поотделно за всяка
месечна вноска. Посочва, че съгласно чл. 116, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД давността се
1
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този
момент започвало да тече нова давност, чиито срок е 5 години. В този смисъл
и съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД счита, че решението по ГД №
62/2014 г., по което било издадено изпълнителното основание следвало да
бъде приведено в изпълнение само за времето от 5 години назад от
поискването на изпълнението, в който смисъл била и съдебната практика.
Посочва, че молбата за образуване на изпълнителното дело била подадена на
04.10.2022 г., поради което били погасени по давност вземанията за издръжка
за времето от 21.02.2014 г. до 01.10.2017 г., съответно и правото на
принудителното им събиране също било погасено по давност. Твърди, че
последното по време процесно вземане било за месец септември 2017 г.,
станало изискуемо на 30.09.2017 г., давността за което било изтекло на
30.09.2022 г. По тази причина ищецът счита, че не дължал месечна издръжка
за периода от 21.02.2014 г. до 01.10.2017 г. на стойност 4 325 лева. Налице
била изтекла погасителна давност за част от вземането за издръжка,
настъпила след приключване на съдебното дирене в производството по ГД №
62/2014 г., по което бил издаден и изпълнителния лист. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че ищецът не и дължи, в качеството й на взискател по
изпълнително дело № 89/2022г. по описа на ДСИ при РС Свищов сумата
4325,00 лева , представляваща сбор от присъдена месечна издръжка /по 100
лева месечно/ за периода от 21.02.2014г. до 04.10.2017г.. /след направено
уточнение в крайната дата на периода/ /43 месеца и 7 дни/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 23.09.2022г. по гр.дело № 62/2014г. по описа на
РС Свищов, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 89/2022г.
по описа на ДСИ при РС Свищов. Претендира разноски. В хода на устните
състезания процесуалния представител на ищеца адв. И. И. от ВТАК излага
съображения за основателност на исковата претенция. Излага, че ищецът е
заплащал издръжка и в по-големи размери чрез бабата на детето, тъй като
майката от дълги години не полага преки грижи за това дете, а живее в
Испания. Сочи, че единственият спорен въпрос по делото бил дължима ли е
издръжката за периода от 2014 г. до 2017 г., който въпрос бил правен с оглед
на това следва ли да бъде приложена погасителната давност на ежемесечните
издръжки. Навежда, че решението, с което са присъдени въпросните
издръжки е влязло в сила на 21.02.2014 г., а до 04.10.2022 г., когато е подадена
2
молбата за образуване на изпълнителното по издадения на 23.09.2022 г.
изпълнителен лист, ответницата е бездействала. Счита, че вероятно
бездействието й е било продиктувано от това, че реално издръжка е
заплащана, но това било въпрос извън предмета на делото. Намира, че
правният въпрос, който следва да намери отговор по делото е – погасени ли са
издръжките за периода 21.02.2014 г. до 04.10.2017 г. Счита, че погасителната
давност следва да бъде приложена и следва да бъде прието, че тези издръжки
за посочения период, извън последния 5-годишен, не следва да се дължат,
поради погасяването им по давност. Намира, че възражението за
прекомерното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй
като същото е минималното предвидено по Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Ответницата Н. Е. И. в законоустановения срок е подала отговор на
исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност
на предявения иск. Твърди, че от датата на влизане в сила на решението до
месец декември 2022 г. не е получавала плащания за издръжка на детето,
получила е плащане за месец декември 2022 г., което било провокирано от
това, че е подала молба за образуване на изпълнително дело при ДСИ при РС
Свищов. Заявява, че към момента ищецът не е заплатил общо 105
последователни издръжки на стойност 10 500 лева, като възразява част от тях
да са погасени по давност. Прави възражение и за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не
се представлява. Не взема становище в хода на устните състезания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
Не се спори по делото, че с Решение № 10/21.02.2014 г., постановеното
по Гр.д. № 62/2014 г. по описа на СвРС, бракът между страните е прекратен с
развод по взаимно съгласие, като е утвърдено споразумение между страните,
с което упражняването на родителските права по отношение на детето И.
И.ва И., родена на 09.08.2009г. е предоставено на майката и законен
представител Н. Е. И. с ЕГН **********, като е било определено
3
местоживеенето на детето на адреса на майката и законен представител, на
бащата е определен режим на лични контакти с детето, както и бащата И. К.
И. се е задължил да заплаща на Н. Е. И. , като майка и законен представител
на малолетното дете И. И.ва И., родена на 09.08.2009г. ежемесечна издръжка
в размер на 100,00 лева /сто лева/, считано от влизане в сила на решението за
развода до настъпването на законоустановени причини за изменение или
прекратяване на издръжката, платими до пето число на месеца, за който се
отнасят. Не се спори по делото , че решението е влязло в сила на 21.02.2014г.,
отразено и в издадения изпълнителен лист по гр.дело № 62/2014г. по описа на
РС Свищов от 23.09.2022г., приложен по делото. Видно от изпълнителния
лист е, че ищецът е осъден да заплаща на Н. Е. И., като майка и законен
представител на малолетното дете И. И.ва И., родена на 09.08.2009г.
ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лева/сто лева/, считано от влизане в
сила на решението за развода до настъпването на законоустановени причини
за изменение или прекратяване на издръжката, платими до пето число на
месеца, за който се отнасят. Видно от служебно изисканото изп.д. №
89/2022г. на ДСИ при РС- Свищов същото е образувано по молба на Н. Е. И.
от 29.09.2022 година, с която било поискано от ДСИ да предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземанията срещу длъжника И. К. И.,
като изпълнителното дело е образувано на 04.10.2022г..
По изпълнителното дело през месец ноември 2022г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника, която същият е получил
лично на 05.12.2022 г. Приложени са искания за справки до НАП, запорни
съобщения върху банкови сметки в Обединена Българска Банка АД
УниКредитБулбанк АД и Юробанк България АД, касаещи длъжника. По
изпълнителното дело е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че част от
задължението му е погасено по давност, част от задължението погасява, за
което прилага вноска бележка за внесена сума в размер на 2 400 лева, а за
останалата дължима сума се задължава да внася по 200 лева месечно, в
случай, че ответницата даде съгласие за вдигане на запора върху банковата му
сметка.
Приложени по делото са вносна бележка за заплатена по
изпълнителното дело сума в размер на 2400 лева, както и вносна бележка за
заплатена месечна издръжка за зм. 12.2022г., като последното не се оспорва
от ответницата.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Искът е процесуално допустим според чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните
вземания по изпълнителен лист от № 260000/23.09.2022 година, издаден по
Гр.д. № 64/2014г. на СвРС е настъпил ефектът на погасителната давност.
По делото безспорно се установи, че по силата на Решение №
10/21.02.2014 г., постановено от РС Свищов по гр. д. № 62/2014 г., влязло в
законна сила на 21.02.2014 г. бракът между страните е прекратен с развод по
взаимно съгласие, одобрено е споразумението между тях, по силата на което
на ответницата са били предоставени за упражняване родителските права над
детето, а ищецът и баща на детето е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер 100,00 лева, считано от влизане в сила на решението за
развода до настъпването на законоустановени причини за изменение или
прекратяване на издръжката, платими до пето число на месеца, за който се
отнасят. Установи се още, че ответницата е поискала издаване на
изпълнителен лист по Гр.д. № 62/2014 г. по описа на СвРС, такъв е издаден на
23.09.2022г.., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 89/2022
г. по описа на ДСИ при РС – Свищов за присъдената месечна издръжка, като
в отправената покана до ищеца за доброволно изпълнение е посочена и
сумата от 10 500 лева дължима издръжка до датата 14.11.2022 г. Въз основа
на молбата на взискателката и ответница по настоящия спор са предприети
действия по пълно имуществено проучване на длъжника и налагане на запори
но притежаваните от него банкови сметки, считано от 14.11.2022 г. Ищецът
счита, че задължението му за периода 21.02.2014 г. до 04.10.2017 г. е погасено
по давност, като депозирал молба, с която признава задължението за месечна
издръжка от 04.10.2017 г. до 14.11.2022 г. за сумата в размер на 6 100 лева,
като възразява относно дължимата сума до 10 500 лв., тъй като счита за
погасена по давност. Представя доказателства за платена сума в размер на 2
400 лева.
5
При наличие на съдебно признато вземане в полза на детето срещу
неупражняващия родителските права родител, правоотношението помежду
им се подчинява на общия режим на погасителната давност, като спрямо него
не се прилага разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ ЗЗД. Това правно
разрешение, пояснява ВКС, че запазва актуалността си и след постановяване
на ТР № 1/03.07.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Общия
давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД е пет години и с изтичане на 5 годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. На база влязлото в сила Решение на СвРС се налага извода, че считано
от 21.02.2014 г. ищецът е бил задължен да заплаща ежемесечна издръжка за
детето си И. И., ведно със законната лихва. Изпълнителното дело е
образувано на 04.10.2022 г., поради което съдът намира, че са погасени по
давност вземанията за издръжка за времето от 21.02.2014 г. до 04.10.2017 г.,
съответно правото на принудителното им събиране също се е погасило по
давност. По смисъла на чл. 111 б. в от ЗЗД погасителната давност при
периодичните вземания тече поотделно за всяка вноска от датата на падежа й,
като всяка последователна вноска си има свой давностен срок. Когато
задължението за плащане на издръжка е признато с влязло в сила съдебно
решение, както в процесния случай, давностния срок е пет години, но отново
тече поотделно за всяка месечна вноска. Според чл. 116 ал. 1 б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всяко е
пет години, ако вземането е установено със съдебно ршение. В този смисъл
съгласно нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, решението по гр.дело № 62/2014г. по
описа на РС Свищов, по което е издадено изпълнително основание, следва да
бъде приведено в изпълнение само за времето от пет години назад от
поискването на изпълнението, в който смисъл е и съдебната практика /
Определение № 298/28.02.2014г. по гр.дело № 695/2014г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решене № 401/18.12.2013г. по гр.дело № 3552/2013г. по описа на ВКС,
IV г.о./. Последното по време процесно вземане е за м. 09.2017 г. Същото е
станало изискуемо на 30.09.2017 г. и давността за него е изтекла на 30.09.2022
г. Изминал период от повече от 5 години, поради което част от вземането,
обективирано в издадения изпълнителен лист се е погасило по давност.
Ответникът не доказа в този период давността да е била спирана, поради
което искът следва да бъде уважен, въз основа на извода, който съдът
6
направи, че ищецът не дължи месечна издръжка за периода от 21.02.2014 г. до
04.10.2017 г., общо на стойност 4 325 лв,- за 43 месеца, считано от месец март
2014г. до месец септември 2017 г. вкл., 7 дни от месец февруари 2014 г./от
21.02 до 28.02/ по 100 лв. месечна издръжка. Налице е юридически факт-
изтекла погасителна давност за част от вземанията за издръжка, настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. №62/2014 г.
на СвРС, по което е издадено изпълнителното основание- изпълнителен лист
от 23.09.2022г. С депозирането на молба от ответницата Н. И. на 29.09.2022 г.
за образуване на изпълнително дело и образуването на изпълнителното дело
на 04.10.2022 г. е прекъсната давността съгласно нормата на чл. 116 б. „в“
ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Ето защо и съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Ето защо предявеният иск за установяване на недължимостта на
процесните суми по издадения изпълнителен лист е основателен и следва да
се уважи, като бъде прието за установено по отношение на ответницата, че
ищецът не и дължи сумата 4325,00 лева – сбор от присъдена месечна
издръжка за периода 21.02.2014г. до 04.10.2022г.. , за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.09.2022г. по гр.дело № 62/2014г. .
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 923,00 лева, от
които 173,00лева –ДТ и 750,00лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено в
минимален размер (съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение), съобразено и с
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, ал. 1
от ГПК, предявен от И. К. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Свищов, *****
срещу Н. Е. И. с ЕГН **********, *****, *****, че И. К. И. с ЕГН
7
**********, с адрес гр. Свищов, ***** не дължи на Н. Е. И. с ЕГН
**********, *****, ***** сумата от 4325,00 лева/четири хиляди триста
двадесет и пет лева/, представляваща сбор от присъдена месечна издръжка
(по 100 лева месечно) за периода от 21.02.2014 г. до 04.10.2017 г. (43 месеца и
7 дни), за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.09.2022 г. по гр. д. №
62/2014 г. по описа на СвРС, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 89/2022 г. описа на ДСИ при РС-Свшцов, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Е. И. с ЕГН
**********, *****, ***** да заплати на И. К. И. с ЕГН **********, с адрес гр.
Свищов, ***** сумата 923,00 лева (деветстотин двадесет и три лева) –
направени по делото разноски, от които 173,00 лева – ДТ и 750,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8