РЕШЕНИЕ
№ 1199
гр. Варна, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110105063 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от
„Т. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу СВ. Т. К., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
57.12 лв. – цена за потребени далекосъобщителни услуги, предоставени по
силата на Договор № */ 16.05.2018 г.; 227.59 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор Договор № */ 16.05.2018 г.; 41.79 лв. – незаплатени
лизингови вноски по договор от 16.05.2018 г., по силата на който на ответника
е предоставено мобилно устройство *, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. №
10097 по описа на Варненски районен съд за 2020 г. е издадена Заповед №
5042/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги, от 16.05.2018 г. за номер *, при месечна абонаментна такса
от 24.99 лв. с ДДС. На същата дата между същите страни е сключен и договор
за лизинг, по силата на който на клиента е предоставен и мобилно устройство.
От страна на ответника не е изпълнено задължението за заплащане на
месечните такси, цената на потребени мобилни услуги и лизингови вноски, за
които са издадени процесните фактури.
1
Ответникът – СВ. Т. К., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като съобрази отправеното искане в молба – становище вх.
№ 30015/10.09.2021 г. за постановяване на неприсъствено решение, съобрази
следното:
Ответникът - СВ. Т. К., е редовно уведомен при условията на чл. 46, ал.
1 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131
ГПК (л. 29) е получено лично от страната, а призовката (л. 37) е връчена по
реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед
изложените в исковата молба твърдения и представените по делото
доказателства.
По изложените съображения се налага извод, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, с което предявеният иск бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг.
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на
ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство
разноски, в общ размер на 385.00 лева, от които: сумата от 25.00 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство
разноски, в общ размер на 435.00 лева, от които: сумата от 75.00 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СВ.
Т. К., ЕГН **********, с адрес: *, дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *, следните суми: 57.12 (петдесет и седем
лева и дванадесет стотинки) лева – цена за потребени далекосъобщителни
услуги, предоставени по силата на Договор № */ 16.05.2018 г.; 227.59 (двеста
двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор Договор № */ 16.05.2018 г.; 41.79
(четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) лева –
незаплатени лизингови вноски по договор от 16.05.2018 г., по силата на който
2
на ответника е предоставено мобилно устройство *, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
по ч. гр. д. № 10097 по описа на Варненски районен съд за 2020 г. е издадена
Заповед № 5042/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СВ. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „Т.
Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумата от 385.00
(триста осемдесет и пет) лева, представляваща разноски, сторени в
производството по ч. гр. д. № 10097/2020 год. по описа на Варненски районен
съд, 35 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумата от 435.00
(четиристотин тридесет и пет) лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца сума могат да бъдат доброволно
заплатени по банков път, по сметка на ищеца открита в „С. Е.“ – клон Б., ВIС:
*, IBAN: *.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3