№ 159
гр. Свиленград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200919 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-150 от 12.02.2021
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на М. Д. Д. с ЕГН
********** от град ************, област Хасково, със съдебен адрес: град
************, област Хасково, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят М. Д. Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен (издаден в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения – Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали задължителните
реквизити съгласно изискванията на ЗАНН и липсвало ясно и точно описание
на обстоятелствата, при които било извършено нарушението) и неправилен
(не бил извършил процесното нарушение). Претендират се разноски по
делото.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се
явява. С Писмени бележки процесуалният му представител – адвокат П.К.,
иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – цитираната в НП Заповед не била валидна към датата на
деянието и конкретната ситуация не била съобразена с предвиденото
изключение от правилото за поведение. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 07.02.2021 година свидетелите АТ. М. Ш. и Д. Т. Ив. (двамата
служители в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при изпълнение на
служебните си задължения във връзка с контрола относно спазването на
противоепидемичните мерки, посещават около 00.30 часа нощен клуб (бар)
„Али Баба”, находящ се в град Свиленград, пл.„14-ти март”, област Хасково,
който заварват със заключена входна врата. Свързват се със собственика –
жалбоподателя Д. и не след дълго (след около 10 минути) той им отключва
вратата от вътре. Влизайки вътре полицейските служители установяват, че
жалбоподателят няма поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата. Заедно
с жалбоподателят има още няколко лица, които също са без предпазни маски.
Проверката е извършена по време на извънредната епидемична обстановка -
Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020
2
година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския
съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020
година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020 година,
Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година, Решение № 855
на Министерския съвет от 25.11.2020 година и Решение № 72 на
Министерския съвет от 26.01.2021 година.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят АТ. М. Ш. – Младши полицейски инспектор в Група
„Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково (, която
длъжност е идентична със Старши полицай) (държавен служител с
полицейски правомощия), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие АУАН серия АА с бланков № 619686 и с входящ № 351А-
150/09.02.2021 година. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Д. Т. Ив.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано непоставяне на защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устатата в закрито обществено място (нощен клуб,
достъпен за граждани), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото). А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя М.Д., който сочи, че няма възражения
против констатациите в Акта.
Във връзка с проверката жалбоподателят и другите лица, които са с него,
дават Писмени сведения, в които посочват, че барът не работи и че са били
събрани, за да разговарят със собственика по работа и изпили по едно питие
по покана на същия.
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля И..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП №
3
351А-150 на 12.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, като и правната квалификация
на нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. АНО излага и
мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от
ЗАНН. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 11.09.2021
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана. В този смисъл е и изявлението на
жалбоподателя, направено в Жалбата. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че АТ. М. Ш.
заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна
полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково” и служебно
известното обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР -
Хасково”, т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му
в длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране пред АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
4
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица,
определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-
940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
държавните служители с полицейски правомощия от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
07.02.2021 година актосъставителят АТ. М. Ш. е заемал длъжността „Младши
полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград
при ОДМВР – Хасково” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Ш.,
направени в открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 година), т.е.
бил е длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР - Хасково.
Предвид изложеното актосъставителят А.Ш. безспорно се явява длъжностно
лице, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е.
да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето,
подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването
му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични с наведените в Жалбата и с тези на адвокат К. в
Писмените й бележки:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на
Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Съдът приема, че
по делото е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020
година на Министерския съвет в Република България е била обявена
извънредна епидемична обстановка. Същата е била неколкократно
удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно Решение
№ 72 на Министерския съвет от 26.01.2021 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана
с епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към
07.02.2021 година. Към тази дата е била в сила и е действала Заповед №
5
РД-01-51/26.01.2021 година (приложена в кориците на делото), а не
цитираната в АУАН и в НП Заповед № РД-01-675/25.11.2020 година, тъй
като в последната е определен срок на действие от 27.11.2020 година до
31.01.2021 година. Т.е. към момента на извършване на нарушението и
съставяне на АУАН (07.02.2021 година) процесната Заповед № РД-01-
675/25.11.2020 година не е създала задължения и непосредствено не е
засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица,
тъй като същата както се посочи по - горе е важала в периода от
27.11.2020 година до 31.01.2021 година.
При тези съображения обжалваното НП, следва да се отмени като
незаконосъобразно.
2. Производството е от административнонаказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
АНО. Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за
доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на
чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето посочено
като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това
означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен
начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна
страна има административно нарушение и че от субективна страна е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата
Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е
служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира за основателно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат П.К. (както вече бе
посочено), че не е доказано извършването на нарушението от страна на М.Д..
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – полицейски
6
служители, се установи, че жалбоподателят е бил в питейно заведение –
нощен клуб без поставена предпазна маска.
В т. 9 на посочената в АУАН и в НП Заповед са уредени изключения от
правилото по т. 7, а именно за: а) клиентите … в питейните заведения и т.н.
АНО и актосъставителят не са взели предвид предвиденото в т. 9 изключение
на правилото, въведено в т. 7 от посочената Заповед, поради което следва да
се приеме, че липсва осъществено от страна на жалбоподателя
административно нарушение.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП, извън горепосочената изтекла давност относно
приложението и валидността на цитираната Заповед.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената
форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове биха
имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от
ЗАНН – за НП. Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля И., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, както и че е
служител на МВР, би било налице пълно индивидуализиране на посоченото
лице. Фактът, че при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата,
наказващият орган не я е изписал правилно, не би довело до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая. Предвид изложеното
биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
7
на извършеното нарушение. Съдът би намерил, че жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на
административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което
правилно би била ангажирана и административнонаказателна му отговорност.
Съдът би приел за установено, че на посочените време и обществено място –
град Свиленград, пл.„14-ти март”, област Хасково, в нощен бар „Али Баба”,
жалбоподателят не е изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка (ето защо наведените в Жалбата възражения биха
били неоснователни). Съдът би преценил, че обектът представлява
обществено място, тъй като макар и затворен в него са се намирали четири
лица – граждани. Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление,
тъй като обществената опасност не характеризира деянието като
престъпление, а като административно нарушение.
Деянието би приел, че е съставомерно и по субективен признак, същото е
извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целеният
резултат – настъпването на общественоопасните последици – възможност за
разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на въведената
противоепидемична мярка.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
8
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай
АНО е наложил Глоба в минималния размер. Правна възможност за намаляне
размера на наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание
Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се
установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното заседание, проведено на 14.12.2021 година свидетели – АТ. М. Ш.
и Д. Т. Ив.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не
се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би
ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските
показания на АТ. М. Ш. и Д. Т. Ив.. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не биха се намерили, а единствено поради
служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
9
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена
ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя с оглед изхода на делото.
В случай на потвърждаване на НП разноски не биха се дължали на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 351А-150 от 12.02.2021 година на Директора на ОДМВР
- Хасково, с което на М. Д. Д. с ЕГН ********** от град ************,
област Хасково, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д. с ЕГН
********** от град ************, област Хасково, сумата от 300 лв.,
представляваща извършените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 919/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10