ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
гр. Стара Загора, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501744 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
№ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** чрез пълномощника
Р.И. против разпореждане № 3332 от 01.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
4934/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 471, 60 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 981,65 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси и 30,00 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2020 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване на правомощията на съда.
Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и
моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението
суми.
Претендира присъждането на направените разноски по делото - 15,00
лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„П.К.Б.“ ЕООД - гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.И.Г. от гр. С.З., *** за
сумата от 4 154,37 лв., от които 1 704,87 лв. - главница; 566,46 лв. -
договорно възнаграждение за периода от 25.08.2020 г. до 03.09.2021 г.; 471,60
лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 981,
65 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси ; 30,00 лв. -
такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2020 г. ;
законна лихва в разлер на 55,81 лв., дължима от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г.;
343, 98 лв. - лихва за забава за периода от 26.04.2020 г. до 03.09.2021 г. и
законна лихва от 28,10,2021 г. до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 30042502491, сключен на 17.02.2020 г. между
длъжника И.И.Г. и „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С., като страните са подписали и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата
на което длъжникът дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с
подписването му.
Страните се съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит. Услугата
Фаст е била предоставена на длъжника и неизплатеното възнаграждение за
използваната услуга била в размер на 471,60 лв. Услугата Флекси също била
предоставена на длъжника и неплатеното възнаграждение за тази
допълнителна услуга е в размер на 981, 65 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, направил е 5
погасителни вноски и е изпаднал в забава съгласно погасителния план.
Във връзка със забавеното изпълнение на длъжника, кредиторът
направил допълнителни разходи за извънсъдебното събиране на вземането,
определени в тарифа за Таксите на „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С..
Поради това на 09.09.2020 г. /изпадане в забава по-голяма от 14 дни/
била начислена сума за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен
размер от 30,00 лв.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в
частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 471,60 лв. – неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Фаст, 981,65 лв. – неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Фаст и 30,00 лв. – такси за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на 09.09.2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че уговорките за допълнителни услуги
противоречат на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Приел е, че клаузата за начисляване на такса за извънсъдебно събиране на
вземането противоречи на закона – чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя, кредиторът има право само на законна лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
2
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България – чл. 411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
471, 60 лв., представляваща уговореното възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст; 981, 65 лв. – неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси и 30,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането,
противоречи на закона, а първата и втората претенция се основава и на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не
противоречи на закона и на морала.
Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният
съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма,
което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната
сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни
клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане,
произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и
дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на
съда за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител,
въз основа на която се претендира издаване на заповед за изпълнение на
основаното на тази клауза вземане, е основание съдът да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за
3
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се
претендира издаването на заповед за изпълнение за сумите от 471,60 лв. и
981,65 лв., противоречи на закона и е основано на неравноправна клауза.
В тази връзка приема, че това споразумение не представлява отделен
договор от договора за потребителски кредит, макар сключването му да не
представлява изискване за отпускане на кредита.
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит
това споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан
с предмета на основното правоотношение между страните, а задължението,
което възниква за потребителя се включва в задължението, което подлежи на
изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от
дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на договора за
потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от
ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитора да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к.
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася
до конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при
уважаването му от кредитора бива последвано от сключването именно на
договора за потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на
падежа, по съществото си представляват новиране на възникналите за
потребителя от договора за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски,
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна
услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на
4
потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността
и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на
чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на
възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря
задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от
волята на кредитора.
Клаузата относно таксата за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането също противоречи на закона, т.к. на противоречи на нормите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, предвиждащи, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва.
Налице е и противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК, т.к. възникването
на това задължение на кредитополучателя стои извън предоставянето от
страна на кредитора на конкретни допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, предвид че всички дейности, предвидени като основание за
начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране не представляват
предоставена в полза на кредитополучателя услуга, а пряко ползват самия
кредитор.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3332 от 01.11.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 4934/2021 г. по описа на Старозагоски районен съд в частта му,
в която е отхвърлено заявлението на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си
представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К. – управители за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.И.Г. от гр. С.З., *** за сумата 471,60 лв.
– неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 981,65 лв.
– неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и 30 лв. – такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2020 г.,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОННОСЪОБРАЗНО.
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6