РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4423 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Кредит инс“ ООД чрез пълномощника си адвокат Д.
твърди, че между него в качеството на кредитодател и ответника Ч.Т.Д. в
качеството на кредитополучател е сключен по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 69673 от 15.08.2017 г., по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер
на 1 500 лв., а ответникът се е задължил да върне сумата на дванадесет равни
месечни вноски до крайния срок на договора – 15.08.2018 г.
Твърди, че при сключване на договора
ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита,
като се е задължил към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса
„Гарант“ за предоставената услуга по Договора за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит инс“ ООД и
„Бикнел Корп“ ООД, по силата на който дружеството-гарант се е съгласило да
изплати на ищеца сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави отпуснатата в заем сума на ответника, а ответникът не е изпълнил
задължението си да му я върне и е преустановил плащанията след погасяване на
първите две вноски по кредита.
За сумите, дължими по договора за
кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
След издаване на заповедта за
изпълнение от страна на ответника са постъпили плащания в размер на 190 лв.
Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 250 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 257,36
лв. – договорна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018 г., сумата от
925 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018
г., сумата от 35,40 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.11.2017 г. до
08.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли за присъждане на разноските в
заповедното и исковото производство.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът Ч.Т.Д. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат К. намира
исковата претенция за допустима и основателна, тъй като ответникът не е спазвал
условията на договора и не е погасявал вноските в съответните срокове, а
извършените пет броя плащания след издаване на заповедта за изпълнение не са
достатъчни за покриване на пълния размер на задълженията.
Не ангажира доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:
Дружеството „Кредит Инс“ ООД е вписано
като финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ съгласно
Удостоверение № ВGR00288, издадено от Българска
народна банка.
На 25.10.2014
г. между ищеца в качеството му на кредитодател и третото неучастващо по делото
лице „Бикнел Корп“ ООД в качеството му на дружество гарант е сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, по силата на който
дружеството гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е
била одобрена, като отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения на последния, възникнали съгласно сключения договор за
потребителски кредит. Отговорността на дружеството гарант възниква след като
кредитодателят е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал
дължимите му суми, включително по съдебен ред в срок от две години от датата на
предсрочната изискуемост. От своя страна ищцовото дружество в качеството на
кредитодател се е задължил да събира от името и за сметка на дружеството гарант
суми, наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
На 15.08.2017 г. по електронен път ответникът е направил
заявка до ищцовото дружество за отпускане на кредит в размер на 1 500 лв. с цел
ремонт. Попълвайки заявката ответникът е посочил трите си имена, ЕГН, номер и
дата на издаване на лична карта, настоящ адрес, електронен адрес и телефон за
връзка.
Заявката е приета от ищцовото дружество
и между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 69673 от
15.08.2017 г., по силата на който ищецът се е
задължил да предоставил на ответника сумата от 1 500 лв. в заем за задоволяване
на текущи потребителски нужди при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 49,7 %,
а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от дванадесет
месеца на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 262,50 лв., включваща
главница в размер на 125 лв., лихва в размер на 45 лв. и такса „Гарант“ в
размер на 92,50 лв., дължима за ангажиране на дружество гарант, което да
гарантира връщането на кредита. Общият размер на всички плащания по договора
възлиза на 3 150 лв.
На 15.08.2017 г. ищецът е превел на
ответника чрез ЕаsyPay сумата от 1 500 лв. с основание:
„договор № 69673 от 15.08.2017 г.“, което
се установява от приложената по делото разписка за извършено плащане.
Ответникът е направил плащания на
първите две вноски по кредита: на 15.09.2017 г. и на 17.10.2017 г., което се
установява от разписки за извършено плащане, генерирани от системата за
електронни плащания еPay.bg.
На 18.04.2018 г. по е-mail
ответникът е уведомен за дължимите от него суми по договора за кредит и за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а на 14.05.2018 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
След тази дата са постъпили още няколко
частични плащания: на 08.06.2018 г. – сума в размер на 50 лв., 19.06.2018 г. –
сума в размер на 20 лв., на 18.07.2018 г. – сума в размер на 50 лв., на
17.08.2018 г. – сума в размер на 40 лв. и на 28.09.2018 г. – сума в размер на
30 лв. Основанието за плащане е: „вноска по кредит, Ч.Т.Д., ЕГН **********“.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 79, чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за
главница, договорна лихва, лихва за забава и такса „Гарант“ на основание
договор за кредит, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, за които суми ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
Налице
са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото
на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
включително валидното уговаряне на задължение за заплащане на такса „Гарант“,
по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
на ответника заемната сума, лихвоносния характер на вземането, настъпването на
изискуемостта му и размера на вземанията по договора за кредит.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, не се оспорва от ответника, а и се установява
от съвкупната преценка на писмените доказателства, приети по делото – заявка, договор
за кредит и разписки за плащане.
Процесният
договор за кредит е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР, тъй като е сключен между ищеца и ответника като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече.
Договорът е подписан от ответника с
електронен подпис по смисъла на чл. 13 ,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй
като съдържа
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва – три имена, ЕГН ,
номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща и телефон за
връзка, до които само титулярът би следвало да има достъп. Съгласно чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Договорът
съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски
кредит и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, което налага
извода, че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по
договор за потребителски кредит.
Аргумент за
този извод са и извършените от ответника плащания в полза на ищеца, включително
след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, имащи характер на
извънсъдебно признание за съществуването на валидно обвързващ страните договор за
потребителски кредит.
Кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната
сума още в деня на подписване на договора, което се установява приложената по
делото разписка за извършено плащане чрез ЕаsyPay.
Изпълнението на задължението на ищеца е породило насрещното задължение на ответника да
върне на кредитодателя получената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна
(договорна) лихва и такса „Гарант“, а неизпълнението на това задължение в
уговорените срокове – и задължението за заплащане на лихва за забава в размер
на законната лихва.
Настъпил е крайният срок за връщане на кредита – 15.08.2018 г.
Ответникът е направил плащания в общ размер на 718 лв., което
обстоятелство ищецът признава в исковата молба, а и то се установява от
представените по делото разписки от системата ePay.bg.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е платил останалата
част от поетото от него парично задължение, което налага да се признае на ищеца
дължимостта на претендираните от него вземания за главница, договорна лихва,
такса „Гарант“ и лихва за забава на основание процесния договор за
потребителски кредит.
С оглед изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените от него
разноски в исковото и в заповедното производство в пълен размер.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 79, чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Ч.Т.Д., ЕГН ********** *** дължи на „Кредит Инс“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от управителя
М. Г. Алексиев, сумата от 1 250 лв. – главница, сумата от 257,36 лв. –
договорна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018 г., сумата от 925 лв.
– договорна такса „Гарант“ за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018 г., сумата
от 35,40 лв. – лихва за забава за периода от 16.11.2017 г. до 08.05.2018 г., дължими
на основание Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 69673 от 15.08.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч.Т.Д., ЕГН **********
*** да заплати на „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от
управителя М. Г. Алексиев, разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 146,84 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. и
възнаграждение за особен представител в размер на 402,74 лв., както и разноски
по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер
на 53,16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: