Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2021 град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд
девети
касационен състав
на
четиринадесети октомври година две хиляди двадесет и
първа
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Анна Димитрова
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1454
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба от „О.Ц. ” ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. М.Л. - С. срещу Решение № 260554/26.04.2021 г. по НАХД № 5128/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №
526810-F549035/22.07.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна
при ЦУ на НАП, с което на „О.Ц. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от М.К.П. с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С решението на Районен
съд – Варна „О.Ц. “ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на ТД на НАП сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно-касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Моли
съда да отмени решението на ВРС, както и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез
процесуалния си представител е депозирал писмено становище, в което оспорва
касационната жалба. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. От фактическа страна е установено, че на
04.03.2020 год. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на
пар.1,т.41 от ДР на ЗДДС-магазин „Обнова”, находящ се в гр.Варна, ул.” *,
стопанисван от „О.-Ц. ” ЕООД, ЕИК *** е било установено, че разчетената касова
наличност от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ- модел „TREMOL”
ZM-KL-V2 с ИН на ФУ № ZK037420 и ИН на ФП № 50146118, съгласно дневен финансов
отчет от ФП № 104589/04.03.2020 год. е в размер на 624,22 лв. Фактическата
наличност на паричните средства в касата на обекта съгласно съставен опис от М.П.А.
-работеща в обекта като продавач е в размер на 628,22 лв. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 3,27 лв. и представлява
въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в
момента на извършването. Проверяващите са приели, че „ О.-Ц. ” ЕООД, ЕИК *** не
е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна на касова наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и
извън касата/ на ФУ чрез операциите „ служебно въведени” или „ служебно
изведени” суми, с което е нарушил разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС.
Видно от административната преписка, до въззивното
дружество са били изпратени две покани №№41000151012, получена на 14.04.2020
год. и № 9100016528258, получена на 30.04.2020 год. за явяване в ТД на НАП
Варна за съставяне на АУАН. Поканите са редовно връчени и след като в указания
срок представител на дружеството не се е явил, АУАН е съставен в негово отсъствие
на осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН. Съставеният
АУАН е предявен на адресата му за подпис, на управителя на дружеството е връчен препис от същия, с което му е
осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение. При връчване на
АУАН, управителят на дружеството е вписал, че разликата в касовата наличност се
дължи на „бакшиши от клиенти“
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното
НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. за
извършено нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, на
осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС.
За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че
нарушението е доказано и в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при
реализирането на административнонаказателната отговорност на касатора, които
настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката е констатирана разлика между
фактическата наличност в касата и сумата, която е следвало да бъде налична,
съгласно изведеният финансов отчет.
Съдът не споделя възражението на касатора, че
описаното не съставлява нарушение, тъй като разликата се дължи на „бакшиши от
клиенти“. Законодателят не е предвидил подобна „форма“ за въвеждане на средства
в касата на търговските обекти, още повече че липсват доказателства за подобни
действия от страна на клиенти на обекта.
Не се споделя възражението за нарушение на материалния
закон, досежно липсата на съставомерност на нарушението.
Наредба №Н-18/2006 г. е издадена на основание чл.118
от ЗДДС и нарушаването на текстове от наредбата се приравнява на нарушение на
нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Не отговаря на истината твърдението на
касатора, че чл.118 от ЗДДС касае само нарушения свързани с неиздаване на
касови бонове. В чл.118, ал.4 от ЗДДС конкретно е посочено, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;
В чл.185, ал.2 ясно е записано, че извън случаите по
ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане се налага наказание. По нататък в
текста се посочва, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
Не се споделят възраженията и за малозначителност на
деянието, тъй като видно от материалите по делото, в обекта е работило и друго
ФУ, при експлоатацията на което е установено същото нарушение.
Неоснователно е и възражението за допуснато
процесуално нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от материалите по делото,
въззивното дружество е било канено на два пъти за съставяне на АУАН, като и
двата пъти поканата е достигала до управителя, който е уведомявал
актосъставителя, за причините поради които не може да се яви лично за съставяне
на АУАН. Физическата невъзможност на управителя да се яви лично за съставяне на
АУАН не изключва възможността за изпращане на упълномощено лице. Разпоредбата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН е разписана за да се осигури възможност за защита на
нарушителя, но след като неявяването за съставяне на АУАН е по негово желание,
то съставеният акт при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН е законосъобразен.
Такова е и издаденото въз основа на него НП.
В тази връзка настоящия
състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
При този изход на спора,
съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответника по касация
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260554/26.04.2021 г. по НАХД № 5128/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „О.Ц. ” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ЦУ на НАП гр.
София, сумата от 100/сто лева/лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.