№ 19177
гр. *****, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110113707 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Х. П. и
В. Х. П., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „********“ бл. 257, вх. А, ап. 21, аб. № *****. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, че имотът е придобит от ответниците в качеството
им на наследници на Х. Д. П., при квоти по ½ за всеки от ответниците. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да му заплати следните
суми: сумата от 631,66 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 142,86 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г., сума в размер
на 11,39 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,49 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2021 г. до 22.02.2024 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
1
който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственици или ползватели на
процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г.
по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Съгласно Данъчна декларация за притежаване на недвижими имоти на
територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ (л.92) на 04.03.1998 г. Х. Д. П. и
С. М. П. са декларирали, че по силата на договор за покупко-продажба от 30.01.1982 г.
са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. *****,
кв. „********“, ул. „*******“, бл. 257, вх. А, ет. 7, ап. 21.
От представеното писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“,
отдел „Общински приходи“ – С/Т (л.83) се установява, че по данни от
информационната система на отдела от името на Х. Д. П. е декларирано
притежаването на правото на собственост върху 4/6 идеални част от недвижим имот с
адрес: гр. *****, ж.к. „********“, ул. „*******“, бл. 257, вх. А, ет. 7, ап. 21.
От представеното удостоверение за наследници (л.43) се установява, че Х. Д. П. е
починал на 15.12.2006 г. като вдовец и е оставил за свои наследници по закон
ответниците Г. Х. П. (дъщеря) и В. Х. П. (син).
3
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е придобит от Х. Д. П. и С. М. П. на основание чл. 13, ал. 1 СК (1968 г.
отм.) и чл. 19, ал. 1 СК (1985 г. отм.) в режим на съпружеска имуществена общност,
която е прекратена със смъртта на С. П., която е настъпила след 04.03.1988 г., поради
което на основание чл. 26 във връзка с чл. 27 СК (1985 г. отм.) бездяловата
съсобственост се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. На
основание чл. 9, ал. 1 ЗН Х. П. е придобил 4/6 идеални части от процесния недвижим
имот, а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН Г. Х. П. и В. Х. П. – по 1/6 идеални части от
процесния недвижим имот. Със смъртта на Х. П. на 15.12.2006 г. към притежаваните от
Г. П. и В. П. по 1/6 идеални части са прибавени и придобитите по наследство от баща
им им по 1/3 идеални части, при което всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от
процесния апартамент.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т.С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „Т.С.“ ЕАД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.163-169), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „Д.“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента е имало монтирани 3
отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители с дистанционен
отчет, а в банята е монтиран уред за визуален отчет. За процесния период от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ответниците не са осигурили достъп на фирмата за отчет
на визуалния уред и водомера за топла вода. Поради това, е начислен служебен разход
само за уреда в банята. В имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия
4
за загряване на топла вода. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. поради липса на
отчет, разходът за топла вода се изчислява на база 2 бр. потребители при норма 140
литра на потребител за едно денонощие. Процесният имот е с отопляем обем от 158
м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. В
заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имотите си на представителите на топлопреносното предприятие и/или
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един
път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани
уреди за дистанционен отчет.
Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигури достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69,
ал. 2, т. 2.
Видно от представените от третото лице – помагач „Д.“ ЕООД протоколи за
неосигурен достъп (л.132-133) до процесния имот не е осигурен достъп за отчет за
отоплителния сезон 2019/2020 г., като третото лице – помагач е осигурило две дати за
отчет – 02.06.2021 г. и 12.06.2021 г., както и за отоплителния сезон 2020/2021 г., като
отново са осигурени две дати за отчет на уредите – 20.05.2022 г. и 24.05.2022 г.
В настоящия случай ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 70, ал.
2 от наредбата да осигурят достъп за отчет на уредите в имота си на две поредни дати
за всеки отоплителен сезон и законосъобразно топлинната енергия за битова гореща
вода е начислена служебно.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.174-
179), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Според вещото лице в счетоводството
на ищеца не са налице данни за плащане на процесните суми за имота. Задълженията
за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. са в размер на
1263,32 лева, за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2022
г. са в размер на 22,78 лева. Мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.02.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е в
размер на 282,25 лева, мораторната лихва за периода 01.09.2021 г. – 22.02.2024 г. върху
задължението за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ е в размер на
7,25 лева.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
5
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците следва да отговаря за 1/2 от
задълженията за имота.
По възражението за погасяване по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 11.03.2024 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 11.03.2024 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2024 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.178, стр. втора)
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2022 г. за целия имот са в размер на 1 180,03 лева.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, плащана на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ по отношение на всеки от ответниците следва да бъде уважен за сумата от 590,02
лева, представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. За разликата над сумата от 590,02 лева до пълния предявен
размер от 631,66 лева и за периода от 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. исковете подлежат на
6
отхвърляне като погасени по давност.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 4 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.177) се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 22,78 лeва.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени
чрез плащане. Същите не са и погасена по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер, като се осъди
всеки от ответницата да заплати на ищеца сумата от 11,39 лева, за възнаграждение за
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.03.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
7
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. ответниците не дължат мораторна
лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза (таблица № 5б – л.178, стр. втора), мораторната лихва върху задълженията
за периода от 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., изчислена за периода 15.09.2021 г. –
22.02.2024 г., възлиза на сумата от 237,60 лева.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответниците мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по отношение на всеки от ответниците, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 118,80 лева,
представляваща ½ обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.,
като за разликата над сумата от 173,64 лв. до пълния предявен размер от 142,86 лева и
върху задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.
искът подлежи на отхвърляне като частично неоснователен и частично погасен по
давност.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца мораторна лихва върху
задължението за главница за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода
01.09.20121 г. – 22.02.2024 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направените искания за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете, и
ответниците съобразно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски на обща стойност от 623,15 лева, от които 63,15 лева
държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, 200 лева депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, 10 лева такси за издаване на съдебни удостоверения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
8
на ищеца сумата от 284,27 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответниците доказват разноски в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 149 по делото).
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците сумата от 87,66 лева. в условията на разделност при равни
квоти.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Х. П., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул.
„*********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 590,02 лева
(петстотин и деветдесет лева и две стотинки), представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 11,39 лв.
(единадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 118,80 лева (сто и осемнадесет лева и
осемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
22.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ж.к. „********“,
бл. 257, вх. А, ап. 21.
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********, ул. „*********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 590,02 лева
(петстотин и деветдесет лева и две стотинки), представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 11,39 лева
(единадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 118,80 лева (сто и осемнадесет лева и
осемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
22.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ж.к. „********“,
бл. 257, вх. А, ап. 21.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу Г. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 590,02 лева до пълния предявен размер от
631,66 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу Г. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 118,80 лева до пълния предявен размер от 142,86 лева и върху
вземанията за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу Г. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.09.2021 г. – 22.02.2024 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу В. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 590,02 лева до пълния предявен размер от
631,66 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу В. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 118,80 лева до пълния предявен размер от 142,86 лева и върху
вземанията за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „*********“ 23 Б
срещу В. Х. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.09.2021 г. – 22.02.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Х. П., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** разноски в размер на 284,27 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Х. П., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** разноски в размер на 284,27 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на Г. Х. П., ЕГН: ********** сумата от 43,83 лева разноски в производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на В. Х. П., ЕГН: **********, сумата от 43,83 лева разноски в производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11